Днес 24-ти юниотбелязваме Еньовден. Празникът е наричан още и Ден

Днес 24-ти юниотбелязваме Еньовден. Празникът е именуван още и Ден на слънцето, тъй като съответствува с лятното слънцестоене. Това е и повода доста от поверията и обичаите на Еньовден да са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.

На днешния 24-и юни Църквата уважава рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение паралелно с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани голям брой вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Днес честват всички с името Яне, Яна, Яница, Енчо, Еньо, Йоан, Дилян, Деян, както и всички, които носят имена на билки.

Заченат с Божията интервенция, Св. Йоан, наименуван Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, с цел да прокара пътя на неговото обучение измежду юдейския народ. Той първи стартира покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите назовават празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, тъй като съответствува с лятното слънцестоене. Според националните вярвания на този ден " слънцето играе или трепти ", когато изгрява. Народните лечители настояват, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Празникът Еньовден има разнообразни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани голям брой вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички би трябвало да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, с цел да усетят лековитата роса, миейки се преди път. Започне ли да се демонстрира слънчевият диск, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.

В нощта против празника особена магическа мощ придобива и водата. За лекуване и гадаене при залез слънце се взима от чист сладостен извор " мълчана вода ", налята при цялостна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата й мощ.