Диня с размер на грахова шушулка, банани със семки, виолетови

Диня с размер на грахова шушулка, банани със семки, виолетови моркови и твърда царевица – нашите далечни предшественици са съзрели капацитета в тях и са селектирали превъзходни сортове. на разнообразни плодове и зеленчуци. С помощта на разбора на ДНК ние стигнахме до откриването на корените на актуалните селскостопански култури.

 Разказваме ви по кое време хората са почнали селекцията на плодовете и зеленчуците и по какъв начин това се е отразило на тяхното качество.

Царицата на полето

 Предшественикът на царевицата се назовава теосинте (върху който преди девет хиляди години се е спрял сериозният взор на Homo sapiens) и той толкоз малко наподобява на своя актуален вид, че учените дълго време са поставяли родствената връзка под подозрение. Край на разногласието сложила разчитането на ДНК на актуалната царевица и на античния кочан на теосинте (до ден сегашен той пораства като диво растение в Южна Америка), открит от археолозите в една от пещерите в долината Теуакан в Мексико. Остатъкът от растението, което било на възраст 5310 година, се оказало изчезналото звено сред жълтата царевица и теосине, който няма даже кочани, а стъблото му приключва с дребни класове с твърди зрънца.

 По размера на своя кочан растението, открито в пещерите на Теуакан, е по-близо до своя див предходник – към два сантиметра дължина, само че за сметка на това на външен тип повече наподобява на актуалната царевица. Зърната на античното растение, лишени от твърда обвивка, са се разполагали към твърда централна част и били обхванати от листа. Опирайки се на сравнителния разбор на три генома, учените достигнали до извода, че превръщането на теосинте в културата царевица се случвало последователно, а не вследствие на внезапна смяна на гените, както се смятало по-рано.

Горчив горски плод на линии

 През 2014 година на аукцион, проведен от „ Кристис ”, е изнесен натюрморт на италианския художник Джовани Станки, който привлякъл вниманието не толкоз на изкуствоведите, колкото на историците и ботаниците. Сред майсторски изобразените праскови, круши и ябълки се намирал и една много странна любеница, с в действителност дебела (даже за диня) кора и с големи семки. Сладката алена пулпа в плода била малко, а по-голямата част от плода изглеждала бяла и негодна за ястие. Динята фактически изглеждала по този метод през XVII век, а нейният див предходник – динята тсама (Citrullus ecirrhosus), растяща в африканската пустиня Калахари, съставлява плод на линии, не по-голям от пет сантиметра в диаметър, корав и горчив. Съдържанието на захари в него е три пъти по-малко в сравнение с този в актуалната любеница, само че за сметка на това в него има мазнини и нишесте. Анализът на ДНК потвърждава, че тсама и актуалната любеница са родственици.

 Първите, които решили да култивират дивия плод, били античните египтяни преди повече от четири хиляди години – в техните гробове постоянно са намирани семена от древня любеница.

Домат като касис

Преди няколко хилядолетия доматът също изглеждал по метод, по който днешният човек не би го разпознал. Гроздовете от дребни плодове приличали на малко по-едричък касис. Южноамериканските индианци, които евентуално били първите „ опитомили ” домата, в процеса на селектирането му отдавали желание на най-едрите плодове. В резултата на тази селекцията съществено били изменени структурата и работата на гена CRS, който дава отговор за размера на плода. Провеждайки стравнителен ДНК-анализ сред културните и дивите сортове на домата, интернационална група от учени открила, че във всички модерни сортове домати, които се отглеждат от хората, е налице „ развалена версия ” на този ген.

Култивирането на домата се отразило и на неговия усет – той станал по-сочен. Това е непряк резултат от опитите на селекционерите да уголемят размера на плода и от резултата на неизмеримо взаимоотношение на гените, отговарящи за отбраната на плодовете от сушата.

Виолетов смърдящ морков

 Дивият морков, който растял преди няколко хилядолетия в Близкия изток и Централна Азия, бил тъничък, бял, горчив и миришел неприятно. Отглеждането му почнало поради ароматните му семена, а на кореноплода хората обърнали внимание едвам в първите епохи на нашата епоха.

 Отначало култивираният зарзават бил с жълт или лилав цвят и едвам през XVIIвек се появил нормалният за нас оранжев морков. Някои откриватели приписват появяването на присъщия му през днешния ден цвят на холандските патриоти, които желаели кореноплодът да бъде свързван с тяхната нация, а други смятат, че оранжевият морков не придавал на блюдата непривлекателния кафяв отенък и по тази причина селекционерите го предпочитали пред виолетовия. Каквато и да е била повода за еволюцията, обвързвана с оранжевия цвят, тя се оказала вярна и доста потребна.

С ъгласно резултатите от проучвания на американски учени, точно пигментите, свързани с оранжевия цвят (каротиноиди), вършат моркова толкоз потребен. Счита се, че каротиноидите са метаболическите прародители на витамин А, който според вижданията на актуалната просвета  е доста значим за положителното зрение.

Банани със семки

 Най-забележителната специфичност на култивирания банан, чиито плодове през днешния ден можем да си купим във всеки магазин, е тази, че той не може да се развъжда независимо. Фермерите се снабдяват с нови бананови „ дървета ” вегетативно, засаждайки филизи, който изникват върху остарели растения. За сметка на това хипотетичният див предходник на банана Musa acuminate, който до ден сегашен пораства в Югоизточна Азия, се развъжда независимо, тъй като има много едри тъмнисемки – по 50-60 във всеки плод. Черните точки в сърцевината на днешните банани от нашата софра са спомен от точни тези семена.

 Днешните банани са два пъти по-едри от своите диви предшественици, само че са изцяло беззащитни пред инфекциите и паразитите, на които прародителите им сполучливо са се противопоставяли. По-голямата част от културните сортове (47 процента) произлизат от по този начин наречената група Кавендиш (Cavendish banana), а лимитираното генетично многообразие постоянно е еднакво на смъртна присъда, тъй като растението не съумява да еволюира в крайник с мутиращите вредители.

 Изход от тази неприятна обстановка намерили австралийски учени, които предложили на култивираните банани да се „ присаждат ” гени на техните диви предшественици. Изследователите към този момент са съумели да отгледат няколко такива „ подивели ” растения, които сполучливо се справили с панамската болест по бананите, провокирана от гъбите от рода Fusarium.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев