Димитри Молеров е на 34 години, дипломиран преводач, следвал в

Димитри Молеров е на 34 години, квалифициран преводач, следвал в Майнц и Хайделберг. В момента работи върху дисертацията си. Произхожда от известния зографски жанр Молерови от Банско. Израснал е в Германия. Живее в Берлин на 8 квадратни метра и има не повече от 200-300 движимости. Пред " Deutsche Welle " той споделя за какво е избрал да бъде минималист.

Всеки е заставен да търпи неизбежни ограничавания, но Вие сте човек, който самичък си ги е наложил. Защо?

Молеров: Стаята, в която пребивавам сега в Берлин, е с повърхност от 8 кв.м. и това не е инцидентно - за мен най-важното е да сведа до най-малко нездравословните излъчвания, които предизвиквам. Поради това желая мястото, което заемам и което отоплявам, да е малко. Имам и най-малко движимости - не повече от 200-300 предмета, с които мога да се приготвя за път за половин час. По същите аргументи съм се отказал от хартиените книги, пощата ми също е цифровизирана. А в случай че на открито е над нулата, спестявам и отоплението - просто обличам още един пуловер.

Това, което ми дава минимализмът, е повече успокоение, вглъбеност и задоволство от работата по личните ми планове. Обичайно работя до късно вечерта и ставам късно - ритъмът ми е подобен. Но бих пестил още повече, в случай че работех денем без лампа.

На какви реакции се натъквате поради определения от Вас метод на живот?

Молеров: Повечето ми другари, които ме познават още от студентските години, не се учудват. Но постоянно се натъквам на смесени реакции - хората, които търсят по-разнообразни чувства, разкош или реализация, клатят глава. Не схващат, че нищо не ми липсва. А в действителност това е методът да установиш кое е същински потребното. Идеалът се доближава не когато натрупаш допустимо най-вече, а когато не остане нищо ненужно.

Има ли значение за един цифров бродяга къде живее? Мислите ли, че бихте могли да живеете по същия метод и в България?

Молеров: Израснал съм в Германия, второ потомство преселник съм. Живял съм като цифров бродяга и в България за няколко месеца - напълно допустимо е за човек, който работи отдалечено, инфраструктурата е налице.

Проблемът е, че множеството цифрови номади са към момента при започване на кариерата си и са по-загрижени за реализацията си, в сравнение с за пестенето на излъчвания. И по този начин се стига да куп ненужни полети.

И още нещо: когато дойдат в България, цифровите номади се радват на ниските цени, на сърдечните хора, на природата. Но купуват да вземем за пример жилища в първокласен комплекс, издигнат нелегално на територията на народен парк.

Когато сравнявате двете страни, къде виждате плюсовете и минусите на едната и на другата?

Молеров: Германия има функциониращи институции и добра просветителна система, предлага благоприятни условия за хубава работа и високи приходи, да не приказваме за здравната система и по-независимите медии. Екологичното схващане е доста по-развито, само че и в Германия избухват кавги на най-високо равнище, свързани да вземем за пример с укриване на данъци или с различен тип измами.

Свикналите на уют хора в Германия изпитват страхове, които за българите са всекидневие. България има да измине още доста път, що се отнася до демокрацията и корпоративната отговорност. Възможността за прогрес на една дребна страна е в новите стопански сфери като цифровия бранш и бранша на устойчивото развиване - там виждам шанса на България. Според мен, значимо е бъдещото развиване да се опре на нискоенергийните технологии.

Вие се стремите да намалите оптимално нездравословните излъчвания, които причинявате. Каква е крайната Ви цел?

Молеров: През 2019 година летях за финален път със аероплан - полет, който е равноценен на цели пет тона въглероден двуокис. През 2020 година лесно понижих излъчванията от девет на три-четири тона. А дълготрайната ми цел е да ги сведа до два тона, което е границата за резистентен метод на живот. В момента приготвям и една уеб страница на немски и евентуално на британски: www.klima-i.de. Тя ще съдържа информация и препоръки, свързани с минимализма, с опазването на природата, с битието като цифров бродяга.

Почти цялостен отвод от потребителски богатства - не звучи ли като отживялост? Или тъкмо противоположното?

Молеров: Зависи на какъв стадий от развиването си е индивидът. Повечето хора стартират едвам с напредването на възрастта да търсят нематериалност и начини да оставят собствен принос за поколенията. Но няма потребност да вървим по обиколни пътища - можем непосредствено да се насочим към същински значимите цели.

Един от методите човек да се усеща богат е като има повече, в сравнение с му би трябвало. Лично аз се стремя да осъществя минимализма и на материално равнище - виждам да не ми би трябвало доста, а останалото да влагам. Например във възобновими сили.

Интервю на Биляна Михайлова