Защо трябва да се върне хартиената бюлетина?
Димитър Стоянов, коментар за
От позиция на днешния ден и големите трансформации, които настъпиха в политическия живот за последната година и половина, краткотрайното 45-то Народно заседание от пролетта на 2021 година наподобява като един отдалечен и отшумяващ спомен. Пандемията, зелените документи, инфлацията, растящите цени на енергоносителите, провеждането на избори през няколко месеца, свадите в ръководството, войната в Украйна едно след друго завземаха публичното вниманието на обществото и на фона на всички локални и световни проблеми историята на един безреден и съвсем ненужен от днешна позиция парламент надали може да се счете за нещо значимо.
Но 45-то Народно заседание съумя да влезе в историята с едно свое решение, което има извънредно огромно значение за действието на представителната народна власт в България. „ За една нощ “ в своя къс живот, от спорадична коалиция сред „ ИТН “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и несъществуващото към този момент формирания „ ИБНИ “ (да, демокрацията не се сблъска с подобен субект), беше взето решение за въвеждане напълно машинно гласоподаване във всички секции с над 300 гласоподаватели по лист. От този миг нататък по тази система се организираха два пъти парламентарни избори (през юли и през ноември на 2021 година), един път президентски избори (през ноември 2021 година) и частични локални избори на територията на разнообразни общини из цялата страна (Благоевград, Нова Загора и т.н.). Въвелите машинното гласоподаване политически сили го оповестиха за панацея на всички проблеми на представителната народна власт в България – че то надали не ще излекува всички нейни болежки и за една нощ младата ни народна власт ще доближи равнището на старите демократични системи в Европа.
Но резултатът от въвеждането на машинното гласоподаване беше всякога еднакъв и неговата най-голяма последица е извънредно пагубна за всяка една представителна народна власт. Няма нито един създаден избор за локална или национална институция посредством системата на машинното гласоподаване, при който да не е регистриран извънредно внезапен спад в интензивността на гласоподаване и извънредно намалено гражданско присъединяване и интерес към изборния развой. В изборите за президент през ноември 2021 година до урните отидоха едвам 40 % от гласоподавателите (през 2016 година интензивността беше 57,67 %, през 2011 година – 51,83 процента). В изборите за народни представители през ноември 2021 година интензивността беше 40 %, в тези от юли 2021 година – 41 %. Активността по време на изборите от 4 април 2021 година (когато се гласуваше с хартиена бюлетина) беше над 50 %, на тези от 26 март 2017 година – 54,07 %. При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 година интензивността беше под 28 % (при 58 % през 2019 г.), а при напълно неотдавна провелите се избори за кмет на Нова Загора интензивността още веднъж не доближи 30 % (в съпоставяне с 49,21 % по време на локалните избори през 2019 г.). Казано по различен метод, няма национални или локални избори, които да са се провели в изискванията на всеобщото машинно гласоподаване, при които да не е регистриран извънредно сериозен спад на изборната интензивност и гражданското присъединяване.
Защо това съставлява доста огромен проблем и пагубно събитие за една представителна народна власт? Ами, тъй като основата на тази демократична система се корени точно в нейното име – представителна. Високото присъединяване на жителите в изборния развой посредством високата изборна интензивност дава точно тази представителност на институциите и дефинира тяхната демократична легитимност. То им дава внушителен мандат за ръководство да работят в полза на огромна група хора, които са им дали своят вот доверие в осъществяване на стратегия. То ги легитимира да работят и да ръководят. Демократична институция, която не се употребява с поддръжката на гласоподавателите, просто не се употребява с нужната легитимност. Ниското присъединяване на жителите в изборния развой прави една демократична система и доста по-податлива на въздействието на радикални и проведени малцинствени групи по ползи, които могат да „ щурмуват “ изборите и да получат мандат за ръководство едвам с няколкостотин хиляди гласа. Една съответна догадка – участието на България в Европейския съюз и НАТО. Това е въпрос, който съставлява важен публичен консенсус от продължение на няколко десетилетия. Но ниската изборна интензивност може да докара на власт политически индивид, който посредством ниска, само че доста добре проведена поддръжка, да получи нужното съразмерно болшинство в Народното събрание, надлежно мандат за ръководство и предприеме дейности, които да отделят България от нейния евроатлантически път. И това е единствено една догадка от многото. Високото гражданско присъединяване на изборите подсигурява висока представителност на ползите и оттова е естествената бариера пред това системата на ръководство да бъде узурпирана от радикални детайли.
Редно е да се кажат и две фрази за „ смяната “ на Кирил Петков и Асен Василев, защото действително те не са получили важен управнически мандат от обществото за реализирането на такава стратегия. „ Продължаваме промяната “ се опря на доверието на едвам шестстотин хиляди гласоподаватели в упоритостта си да прекрои обществото. На фона на това и Филип Димитров, и Иван Костов, и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов през другите години получаваха доверието на сред 1,6 и 2 милиона гласоподаватели в извънреден избор на доверие към техните персони като бъдещи министър-председатели и към техните политически обединения като притежател на избрана смяна в обществото, търсена от гласоподавателите. Тук следва да се запитаме – каква част от обществото действително съставляват Кирил Петков и Асен Василев, съдейки по даденото им доверие на изборите, с цел да реализират някаква грандиозна стратегия, откакто са определени при рекордно ниска изборна интензивност?
И заключението е повече от ясно – откакто гласоподавателите имат терзания от новата система на гласоподаване, намират я за сложна и неразбираема и, каквито и да са техните претекстове, просто отхвърлят да отидат да урните, то хартиената бюлетина и улеснението на гласоподавателя съставлява способ за увеличение на изборна интензивност, а оттова и за увеличение на представителността и легитимността на демократичните институции. Колкото по-висока е една изборна интензивност, толкоз по-малка е вероятността на проведени и радикални групи да употребяват ниската интензивност като инструмент, с цел да получат непропорционално огромно посланичество в законодателна и изпълнителната власт и да осъществят стратегия, която не се употребява с поддръжката на обществото. И, да, откакто е исторически потвърдено, че машинното гласоподаване води до ниска изборна интензивност, и че хартиена бюлетина се избира от гласоподавателите, то законодателната власт би трябвало да се съобрази с тази реалност и най-малкото да даде опция за избор на всеки един жител по какъв начин да упражни своето право на глас – с машина или с хартия. В Конституцията също по този начин е записано, че изборното право е общо, равно и директно посредством скрито гласоподаване. Всеобщото машинно гласоподаване е посочило в хода на своята приложимост, че отблъсва представители на разнообразни обществени групи от процеса на гласоподаване, и съставлява спънка пред реализиране правото на глас – напри
От позиция на днешния ден и големите трансформации, които настъпиха в политическия живот за последната година и половина, краткотрайното 45-то Народно заседание от пролетта на 2021 година наподобява като един отдалечен и отшумяващ спомен. Пандемията, зелените документи, инфлацията, растящите цени на енергоносителите, провеждането на избори през няколко месеца, свадите в ръководството, войната в Украйна едно след друго завземаха публичното вниманието на обществото и на фона на всички локални и световни проблеми историята на един безреден и съвсем ненужен от днешна позиция парламент надали може да се счете за нещо значимо.
Но 45-то Народно заседание съумя да влезе в историята с едно свое решение, което има извънредно огромно значение за действието на представителната народна власт в България. „ За една нощ “ в своя къс живот, от спорадична коалиция сред „ ИТН “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и несъществуващото към този момент формирания „ ИБНИ “ (да, демокрацията не се сблъска с подобен субект), беше взето решение за въвеждане напълно машинно гласоподаване във всички секции с над 300 гласоподаватели по лист. От този миг нататък по тази система се организираха два пъти парламентарни избори (през юли и през ноември на 2021 година), един път президентски избори (през ноември 2021 година) и частични локални избори на територията на разнообразни общини из цялата страна (Благоевград, Нова Загора и т.н.). Въвелите машинното гласоподаване политически сили го оповестиха за панацея на всички проблеми на представителната народна власт в България – че то надали не ще излекува всички нейни болежки и за една нощ младата ни народна власт ще доближи равнището на старите демократични системи в Европа.
Но резултатът от въвеждането на машинното гласоподаване беше всякога еднакъв и неговата най-голяма последица е извънредно пагубна за всяка една представителна народна власт. Няма нито един създаден избор за локална или национална институция посредством системата на машинното гласоподаване, при който да не е регистриран извънредно внезапен спад в интензивността на гласоподаване и извънредно намалено гражданско присъединяване и интерес към изборния развой. В изборите за президент през ноември 2021 година до урните отидоха едвам 40 % от гласоподавателите (през 2016 година интензивността беше 57,67 %, през 2011 година – 51,83 процента). В изборите за народни представители през ноември 2021 година интензивността беше 40 %, в тези от юли 2021 година – 41 %. Активността по време на изборите от 4 април 2021 година (когато се гласуваше с хартиена бюлетина) беше над 50 %, на тези от 26 март 2017 година – 54,07 %. При избора на кмет в Благоевград през юни 2021 година интензивността беше под 28 % (при 58 % през 2019 г.), а при напълно неотдавна провелите се избори за кмет на Нова Загора интензивността още веднъж не доближи 30 % (в съпоставяне с 49,21 % по време на локалните избори през 2019 г.). Казано по различен метод, няма национални или локални избори, които да са се провели в изискванията на всеобщото машинно гласоподаване, при които да не е регистриран извънредно сериозен спад на изборната интензивност и гражданското присъединяване.
Защо това съставлява доста огромен проблем и пагубно събитие за една представителна народна власт? Ами, тъй като основата на тази демократична система се корени точно в нейното име – представителна. Високото присъединяване на жителите в изборния развой посредством високата изборна интензивност дава точно тази представителност на институциите и дефинира тяхната демократична легитимност. То им дава внушителен мандат за ръководство да работят в полза на огромна група хора, които са им дали своят вот доверие в осъществяване на стратегия. То ги легитимира да работят и да ръководят. Демократична институция, която не се употребява с поддръжката на гласоподавателите, просто не се употребява с нужната легитимност. Ниското присъединяване на жителите в изборния развой прави една демократична система и доста по-податлива на въздействието на радикални и проведени малцинствени групи по ползи, които могат да „ щурмуват “ изборите и да получат мандат за ръководство едвам с няколкостотин хиляди гласа. Една съответна догадка – участието на България в Европейския съюз и НАТО. Това е въпрос, който съставлява важен публичен консенсус от продължение на няколко десетилетия. Но ниската изборна интензивност може да докара на власт политически индивид, който посредством ниска, само че доста добре проведена поддръжка, да получи нужното съразмерно болшинство в Народното събрание, надлежно мандат за ръководство и предприеме дейности, които да отделят България от нейния евроатлантически път. И това е единствено една догадка от многото. Високото гражданско присъединяване на изборите подсигурява висока представителност на ползите и оттова е естествената бариера пред това системата на ръководство да бъде узурпирана от радикални детайли.
Редно е да се кажат и две фрази за „ смяната “ на Кирил Петков и Асен Василев, защото действително те не са получили важен управнически мандат от обществото за реализирането на такава стратегия. „ Продължаваме промяната “ се опря на доверието на едвам шестстотин хиляди гласоподаватели в упоритостта си да прекрои обществото. На фона на това и Филип Димитров, и Иван Костов, и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов през другите години получаваха доверието на сред 1,6 и 2 милиона гласоподаватели в извънреден избор на доверие към техните персони като бъдещи министър-председатели и към техните политически обединения като притежател на избрана смяна в обществото, търсена от гласоподавателите. Тук следва да се запитаме – каква част от обществото действително съставляват Кирил Петков и Асен Василев, съдейки по даденото им доверие на изборите, с цел да реализират някаква грандиозна стратегия, откакто са определени при рекордно ниска изборна интензивност?
И заключението е повече от ясно – откакто гласоподавателите имат терзания от новата система на гласоподаване, намират я за сложна и неразбираема и, каквито и да са техните претекстове, просто отхвърлят да отидат да урните, то хартиената бюлетина и улеснението на гласоподавателя съставлява способ за увеличение на изборна интензивност, а оттова и за увеличение на представителността и легитимността на демократичните институции. Колкото по-висока е една изборна интензивност, толкоз по-малка е вероятността на проведени и радикални групи да употребяват ниската интензивност като инструмент, с цел да получат непропорционално огромно посланичество в законодателна и изпълнителната власт и да осъществят стратегия, която не се употребява с поддръжката на обществото. И, да, откакто е исторически потвърдено, че машинното гласоподаване води до ниска изборна интензивност, и че хартиена бюлетина се избира от гласоподавателите, то законодателната власт би трябвало да се съобрази с тази реалност и най-малкото да даде опция за избор на всеки един жител по какъв начин да упражни своето право на глас – с машина или с хартия. В Конституцията също по този начин е записано, че изборното право е общо, равно и директно посредством скрито гласоподаване. Всеобщото машинно гласоподаване е посочило в хода на своята приложимост, че отблъсва представители на разнообразни обществени групи от процеса на гласоподаване, и съставлява спънка пред реализиране правото на глас – напри
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ