Дали младите са способни на подвиг, като този на Димитър Списаревски
Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 година до юли 1939 година е на школа в гр. Кауфбойрен, покрай Аугсбург, следва авиационното учебно заведение за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и най-после в най-престижната школа за върховен пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.
На 20 декември по обяд през 1943 година студеното небе над София се трансформира в огнена сцена на тежка въздушна борба.
Към София са се насочили няколко противников талази от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За отбрана на столицата изхвърчат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти унищожителен авиополк са подготвени с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата борба, която се развихря над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.
На почти 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, с цел да се прикриват добре един-друг по позната скица.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички направления, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени.
Списаревски преценя, че с цел да бъде свален някой от бомбардировачите е належащо да съкрати дистанцията преди да стреля, към него българските изстребители се отдръпват, набират височина и още веднъж нападат...
В този миг Списаревски вижда, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се изкусно от двойка П-38 и незабавно пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача,
Димитър Списаревски наближава бомбардировача на към стотина метра, чак тогава форсира изтребителя в прицела и натиска спусъка...
За елементи от секундата вижда по какъв начин снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява мотора Списаревски внезапно свива и изправя напред самолета, попадайки измежду бойния строй на останалите бомбардировачи.
Два П-38 откриват пукотевица по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от голям брой трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след офанзивата над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са съвсем привършили няма задоволително с цел да контраатакува англо-американските водачи, тогава той взима ненадейно решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24.
Според думи на български водачи оживели от багра на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския аероплан, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било намерено в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно заровено, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оживелите във въздушния пердах английски водач, по знамение останал жив след "тарана " на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе доста пикантен...”
На 20 декември по обяд през 1943 година студеното небе над София се трансформира в огнена сцена на тежка въздушна борба.
Към София са се насочили няколко противников талази от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За отбрана на столицата изхвърчат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти унищожителен авиополк са подготвени с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата борба, която се развихря над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.
На почти 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, с цел да се прикриват добре един-друг по позната скица.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички направления, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени.
Списаревски преценя, че с цел да бъде свален някой от бомбардировачите е належащо да съкрати дистанцията преди да стреля, към него българските изстребители се отдръпват, набират височина и още веднъж нападат...
В този миг Списаревски вижда, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се изкусно от двойка П-38 и незабавно пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача,
Димитър Списаревски наближава бомбардировача на към стотина метра, чак тогава форсира изтребителя в прицела и натиска спусъка...
За елементи от секундата вижда по какъв начин снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява мотора Списаревски внезапно свива и изправя напред самолета, попадайки измежду бойния строй на останалите бомбардировачи.
Два П-38 откриват пукотевица по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от голям брой трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след офанзивата над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са съвсем привършили няма задоволително с цел да контраатакува англо-американските водачи, тогава той взима ненадейно решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24.
Според думи на български водачи оживели от багра на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския аероплан, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било намерено в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно заровено, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оживелите във въздушния пердах английски водач, по знамение останал жив след "тарана " на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе доста пикантен...”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ