Българската политика се превръща в театър на абсурда - лоши играчи, подли сценаристи!
Димитър Попов
Поведението на политическите партии в България си остава все по този начин необяснимо от рационална позиция. Както и да го мислим, партиите нямат опрощение за неналичието на държавно управление, в случай че не приемем, че те са
две актьорски трупи, които играят в две разнообразни пиеси,
с два разнообразни финала, и с двама разнообразни режисьори, наричани за краткост „ посолствата “.
Първият сюжет се назовава евроатлантическо постоянно държавно управление. Актьорите в него се ненавиждат откровено и това мощно им проличава на сцената. Всеки път обаче, когато понечат да се сбият пред публиката, сценариста им припомня верните реплики и пиесата продължава още веднъж. По сюжет би трябвало на финала да забележим политическо семейство сред ГЕРБ и ПП-ДБ, отпред с алфа-мъжкаря Денков.
Трупата на ПП-ДБ обаче се състои от инцидентни хора, които се вмъкнаха в политиката по втория метод, с но бала, без никакъв актьорски и политически опит. Те мъчно заучават репликите, мъчно влизат в роля също - ту играят либерали, ту троцкисти, ту напряко болшевики, и непрестанно объркват публиката - коя пиеса в действителност гледа. Въпреки това комбинацията от посолството и съвсем 10% от българското население, което се оказа персонално мразещо Борисов, им дадоха самочувствието на основен воин в тази пиеса. Ето за какво, даже след записа на Националния им съвет, те не престават да се държат като находчив жених, на който булката ГЕРБ към този момент е пристанала и няма къде да бяга.
В същия сюжет Борисов играе най-слабата си роля до момента – на нещастна и обезчестена булка. На пръв взор няма никаква причина да е трагичен – той завоюва изборите, зад него партията е монолитна, има сигнали, че излиза от интернационална изолираност. Защо тогава се съгласява с всичките прищевки на Киро и Асен да си вършат тяхно държавно управление, наемайки депутатите на ГЕРБ за масовка?
Причината е отново в сюжета, където има специфична сцена, озаглавена „ Списък Магнитски ”. Ако публиката чуе в тази сцена името на Борисов, това ще му обезпечи стигматизация за пране на съветски пари и изхвърляне от българската политика вечно. А той не желае да се пенсионира. Ето за какво играе ролята, която са му дали без да се оплаква, тъй като от дългия си опит знае, че когато боли, е по-добре да не мърдаш...
Та ето по какъв начин двете най-големи партии ту се прегръщат, ту се ритат под масата, само че не прекъсват цялата пиеса, тъй като третата, невидима страна зад кулисите, наречена от Асен Василев
„ Посолството ”, може да спусне завесата по някое време
В другия сюжет събитията се развиват по същото време и на същата сцена, само че под диктовката на другото посолство в София. Главният воин е Румен Радев. Актьорите край него са проруска кохорта от партии и организации, които славят Кремъл, президентското ръководство и самия Радев. Финалът в този сюжет е президентска република, разсипани партии, обезверени гласоподаватели, референдум за НАТО и безконечна дружба с Кремъл. Пречка за подобен край е единствено постоянно държавно управление, и то евроатлантическо. Затова
цялата държавна власт е впрегната да провали този вид
Получи се и абсурд - Главния прокурор, който искаше да арестува Путин, се оказа в лагера на Радев. Причината – стана жертва в договарянията на ГЕРБ и ПП-ДБ, и в този момент се бори за главата си.
Свободните от ангажимент артисти, като Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, също се лутат в мрака. Засега не ги наемат нито в едната, нито в другата натрупа, а те кибичат в профил, викат у-у-у на всички и се тюхкат, че страната без тях отивала „ на кино “.
Естествено, това което разказвам, наподобява на тайна доктрина. Ще кажете, че в действителност българските политици, заради нелепост и несръчност, сами забъркват кашата и хаоса, в който се намираме. Разчистват персонални сметки и това е казуса. Няма никакви сюжети, никакви посолства!
Без подозрение политиците ни са некадърни и глупави. Винаги са били такива. Те не са в положение да следват стратегическа държавна политика дълго време, без най-малко един противоположен завой. Само че страната ни е поела задължения към интернационалните блокове и институции, на които разчита и за своята сигурност, и за своето благополучие. Извинявайте, но ние сме съдружник в НАТО, и по време на война се държим като нафиркан боец, който не знае нито къде му е пушката, нито къде е фронтът, нито кой е врага. Налага се някой да му хвърли една кофа студена вода на главата, с цел да изтрезнее, нали! И след това да му покаже окопите и всичко останало. Докато се държим по този начин,
посолствата ще вършат сюжети за изтрезняване,
и в това няма нищо необичайно. Лошото е, в случай че пияндето попадне в ръцете на врага, както е на път да се случи и с България. Те тогава ще забележим на процедура какво е да си заложник на още по нафиркани съветски казаци.
Та в случай че желаеме сюжетите да не идват от посолствата, а да ги пишем сами, ще би трябвало да осъзнаем най-сетне истината - че огромния зложелател на всички партии, на парламентарната република, е Румен Радев. Неговите опити да саботира постоянни държавните управления и да ръководи самичък, без да се преценява нито с конституцията, нито със законите, към този момент го класифицират като
претендент за деспот
При това с пагони и с настройка да употребява армията. Не беше инцидентно, че няколко някогашни офицери, доближени до Радев и подвластни от Кремъл, приканиха за протест с намерено искане за интервенция на военните в интерес на президента. Не е инцидентно също, че Възраждане приказват за лагери и за заличаване на враговете, които в техните очи са все съперници на Кремъл.
Вече се видя какъв брой доста сбъркаха тези, които преизбраха Радев за президент, тъй като имаха вяра, че е натовски военачалник. Ще сбъркат и другите, които в този момент го оправдават, че въпреки всичко работил в някакви рамки и спазвал конституцията. Не, не я съблюдава! Тя му отесня. Той от дълго време извършва сюжет, написан от Кремъл. В него всичко е разрешено, стига да блокира цялостната интеграция на България в Европейски Съюз и НАТО и да трансформира страната в евразийска сатрапия.
Ето за какво, след офанзивата на службите и на служебните министри против евроатлантическите партии, чакам от президента нова провокация в напълно близко време. Може би ще я забележим, когато досието с министрите на ГЕРБ и ПП-ДБ е попълнена и Народното събрание поеме цялата власт от ръцете на Радев.
Дали той ще ни провежда улични конфликти, изчезнала полиция, кръв, а след това анулация на мандата и еднолична президентска власт за някакъв сякаш къс интервал от време, не знам. Възможни са всевъзможни разновидности с такива изобретателни сценаристи, като тези в Кремъл, и с такива амбициозни генерали като Радев и шайката към него.
Затова тези двете партии да си научат най-сетне функциите и да довършат пиесата, която разиграват към този момент 2 месеца. Вече знаем финала на доктрина, дано да го забележим и на сцената, пред цялата аудитория. И нека не е край от театъра на абсурда…
Поведението на политическите партии в България си остава все по този начин необяснимо от рационална позиция. Както и да го мислим, партиите нямат опрощение за неналичието на държавно управление, в случай че не приемем, че те са
две актьорски трупи, които играят в две разнообразни пиеси,
с два разнообразни финала, и с двама разнообразни режисьори, наричани за краткост „ посолствата “.
Първият сюжет се назовава евроатлантическо постоянно държавно управление. Актьорите в него се ненавиждат откровено и това мощно им проличава на сцената. Всеки път обаче, когато понечат да се сбият пред публиката, сценариста им припомня верните реплики и пиесата продължава още веднъж. По сюжет би трябвало на финала да забележим политическо семейство сред ГЕРБ и ПП-ДБ, отпред с алфа-мъжкаря Денков.
Трупата на ПП-ДБ обаче се състои от инцидентни хора, които се вмъкнаха в политиката по втория метод, с но бала, без никакъв актьорски и политически опит. Те мъчно заучават репликите, мъчно влизат в роля също - ту играят либерали, ту троцкисти, ту напряко болшевики, и непрестанно объркват публиката - коя пиеса в действителност гледа. Въпреки това комбинацията от посолството и съвсем 10% от българското население, което се оказа персонално мразещо Борисов, им дадоха самочувствието на основен воин в тази пиеса. Ето за какво, даже след записа на Националния им съвет, те не престават да се държат като находчив жених, на който булката ГЕРБ към този момент е пристанала и няма къде да бяга.
В същия сюжет Борисов играе най-слабата си роля до момента – на нещастна и обезчестена булка. На пръв взор няма никаква причина да е трагичен – той завоюва изборите, зад него партията е монолитна, има сигнали, че излиза от интернационална изолираност. Защо тогава се съгласява с всичките прищевки на Киро и Асен да си вършат тяхно държавно управление, наемайки депутатите на ГЕРБ за масовка?
Причината е отново в сюжета, където има специфична сцена, озаглавена „ Списък Магнитски ”. Ако публиката чуе в тази сцена името на Борисов, това ще му обезпечи стигматизация за пране на съветски пари и изхвърляне от българската политика вечно. А той не желае да се пенсионира. Ето за какво играе ролята, която са му дали без да се оплаква, тъй като от дългия си опит знае, че когато боли, е по-добре да не мърдаш...
Та ето по какъв начин двете най-големи партии ту се прегръщат, ту се ритат под масата, само че не прекъсват цялата пиеса, тъй като третата, невидима страна зад кулисите, наречена от Асен Василев
„ Посолството ”, може да спусне завесата по някое време
В другия сюжет събитията се развиват по същото време и на същата сцена, само че под диктовката на другото посолство в София. Главният воин е Румен Радев. Актьорите край него са проруска кохорта от партии и организации, които славят Кремъл, президентското ръководство и самия Радев. Финалът в този сюжет е президентска република, разсипани партии, обезверени гласоподаватели, референдум за НАТО и безконечна дружба с Кремъл. Пречка за подобен край е единствено постоянно държавно управление, и то евроатлантическо. Затова
цялата държавна власт е впрегната да провали този вид
Получи се и абсурд - Главния прокурор, който искаше да арестува Путин, се оказа в лагера на Радев. Причината – стана жертва в договарянията на ГЕРБ и ПП-ДБ, и в този момент се бори за главата си.
Свободните от ангажимент артисти, като Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, също се лутат в мрака. Засега не ги наемат нито в едната, нито в другата натрупа, а те кибичат в профил, викат у-у-у на всички и се тюхкат, че страната без тях отивала „ на кино “.
Естествено, това което разказвам, наподобява на тайна доктрина. Ще кажете, че в действителност българските политици, заради нелепост и несръчност, сами забъркват кашата и хаоса, в който се намираме. Разчистват персонални сметки и това е казуса. Няма никакви сюжети, никакви посолства!
Без подозрение политиците ни са некадърни и глупави. Винаги са били такива. Те не са в положение да следват стратегическа държавна политика дълго време, без най-малко един противоположен завой. Само че страната ни е поела задължения към интернационалните блокове и институции, на които разчита и за своята сигурност, и за своето благополучие. Извинявайте, но ние сме съдружник в НАТО, и по време на война се държим като нафиркан боец, който не знае нито къде му е пушката, нито къде е фронтът, нито кой е врага. Налага се някой да му хвърли една кофа студена вода на главата, с цел да изтрезнее, нали! И след това да му покаже окопите и всичко останало. Докато се държим по този начин,
посолствата ще вършат сюжети за изтрезняване,
и в това няма нищо необичайно. Лошото е, в случай че пияндето попадне в ръцете на врага, както е на път да се случи и с България. Те тогава ще забележим на процедура какво е да си заложник на още по нафиркани съветски казаци.
Та в случай че желаеме сюжетите да не идват от посолствата, а да ги пишем сами, ще би трябвало да осъзнаем най-сетне истината - че огромния зложелател на всички партии, на парламентарната република, е Румен Радев. Неговите опити да саботира постоянни държавните управления и да ръководи самичък, без да се преценява нито с конституцията, нито със законите, към този момент го класифицират като
претендент за деспот
При това с пагони и с настройка да употребява армията. Не беше инцидентно, че няколко някогашни офицери, доближени до Радев и подвластни от Кремъл, приканиха за протест с намерено искане за интервенция на военните в интерес на президента. Не е инцидентно също, че Възраждане приказват за лагери и за заличаване на враговете, които в техните очи са все съперници на Кремъл.
Вече се видя какъв брой доста сбъркаха тези, които преизбраха Радев за президент, тъй като имаха вяра, че е натовски военачалник. Ще сбъркат и другите, които в този момент го оправдават, че въпреки всичко работил в някакви рамки и спазвал конституцията. Не, не я съблюдава! Тя му отесня. Той от дълго време извършва сюжет, написан от Кремъл. В него всичко е разрешено, стига да блокира цялостната интеграция на България в Европейски Съюз и НАТО и да трансформира страната в евразийска сатрапия.
Ето за какво, след офанзивата на службите и на служебните министри против евроатлантическите партии, чакам от президента нова провокация в напълно близко време. Може би ще я забележим, когато досието с министрите на ГЕРБ и ПП-ДБ е попълнена и Народното събрание поеме цялата власт от ръцете на Радев.
Дали той ще ни провежда улични конфликти, изчезнала полиция, кръв, а след това анулация на мандата и еднолична президентска власт за някакъв сякаш къс интервал от време, не знам. Възможни са всевъзможни разновидности с такива изобретателни сценаристи, като тези в Кремъл, и с такива амбициозни генерали като Радев и шайката към него.
Затова тези двете партии да си научат най-сетне функциите и да довършат пиесата, която разиграват към този момент 2 месеца. Вече знаем финала на доктрина, дано да го забележим и на сцената, пред цялата аудитория. И нека не е край от театъра на абсурда…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ