Димитър Ганев: Европейските избори са определящи за политическия хоризонт на ГЕРБ
Димитър Ганев: Европейските избори са определящи за политическия небосвод на ГЕРБ
Няма никакво подозрение, че публично напрежение има и то се натрупа от няколко месеца. Въпросът е дали ще има искра, която да разсъни още веднъж всеобщо неодобрение.
Видяхме сходно неодобрение в края на 2018 година Искрата като че беше там от леснозапалимата примес на горивата. Но сякаш тези митинги към този момент притихнаха и не можаха са се масовизират по този начин, както през зимата на 2013 година
Идват обаче януари и февруари, които се явяват най-тежките месеци за властта по няколко аргументи – първо това са по-студени месеци, с по-високи сметки за комунални услуги. Към това би трябвало да бъде добавено предстоящото повишение на цените на съществени артикули. И нещо друго – към този момент хората са изхарчили парите си по време на празниците, усещат се материално затруднени. Всичко това прави януари и февруари месеци на доминиращ скептицизъм. Психолозите го изясняват като следпразнична меланхолия, ние политолозите го назоваваме месец на обществено неодобрение.
Европейските избори съответстват тъкмо с половината на третия мандат на кабинета Борисов. Това ще бъде неизбежно избор на доверие или надлежно на съмнение от страна на жителите по отношение на властта. Една победа на ГЕРБ над Българска социалистическа партия хипотетично би дала добър подтик на ръководството, би го заредила с висок заем на доверие най-малко за няколко месеца. Това ще изведе политическия дневен ред в навечерието на избори за локална власт, които са в края на октомври.
Ако би трябвало да начертаем календар за 2019 година несъмнено е, че това ще бъде изборна година. Прескочат ли се първите два месеца и разминат ли се ръководещите със относително дребни имиджови вреди, това ги изстрелва по-скоро с политически небосвод към края на годината, когато са и локалните избори. От европейските избори през май зависи с какви позиции ще излязат ръководещите за локалните избори, които са в действителност са доста по-важните. Те бетонират ръководството в локалната власт за 4 години, където няма предварителни избори, усвоява се голям запас.
Проучванията на проучвателен център „ Тренд “ за електоралните настройки през 2018 година демонстрираха избрана динамичност. Най-общо годината може да бъде разграничена на две – първата по време на председателството и втората – по-късно. В първата половин година българското държавно управление имаше ясна политическа линия и явен сюжет. Правителството успяваше на фона на множеството кавги, които на практика съпътстваха цялата година, въпреки всичко да основава някакъв положителен дневен ред. Освен това недвусмислено председателството беше прочетено като сполучливо и в административен, и в политически проект. Проблемът обаче пристигна във втората половина на годината, когато държавното управление беше към този момент с привършен дневен ред, обвързван с председателството и към този момент не можеше да основава нов положителен дневен ред.
Фактически във втората половина на годината държавното управление се намираше в перманентна кръгова защита. Скандалите не престанаха, офанзивите от страна на извънпарламентарната и парламентарната съпротива станаха все по-остри. Това нямаше по какъв начин да не докара до избрани промени в електоралните настройки.
Ако в първата половина на годината не се виждаше някакво разбъркване в електоралната картина – ГЕРБ и Българска социалистическа партия бяха на към 3-4 % пункта разлика, то в последните месеци на годината, изключително през септември, октомври и ноември се виждаше лека ерозия в доверието към ръководещата партия. Така финиширахме с минимална разлика сред първите две партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия в границите на малко над 1%. Ако данните на организациите покажат след февруари, че Българска социалистическа партия води в тази конкуренция, това към този момент ще е друга политическа обстановка. Но в случай че приказваме за опцията Българска социалистическа партия да поведе в електоралните настройки, би трябвало да имаме поради следното: В рамките на 2018 година Българска социалистическа партия не покачва своя резултат. Това доближаване сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се дължи най-много на наклонността на лек спад на публичната поддръжка към ръководещата партия. И в случай че фактически Българска социалистическа партия излезе в социологическите изследвания едни гърди преди ГЕРБ, това няма да е в резултата на повдигане на поддръжката за Българска социалистическа партия, а въз основата на събаряне на доверието от ГЕРБ. Интересно е при тази обстановка да забележим къде отиват хората, които отдръпват доверието от ГЕРБ. Те не отиват при Българска социалистическа партия. Недвусмислено те отиват в така наречен партия на негласуващите. Т.е. хората не виждат опция в Българска социалистическа партия.
Огромното предизвикателство пред ръководството е дали ще успее да основава нов положителен дневен ред. Дали ще съумява да има роман за това, че удължаването на живота на това държавно управление е потребно за страната. Ако се върнем обратно в годините, ще забележим, че при всяко ръководство Борисов е имало сходен роман. В началото бяха нарасналата интензивност на Министерство на вътрешните работи, акциите по време на вътрешния министър Цветан Цветанов. След това строителството на автомагистрали, на инфраструктура и така нататък После имаше един сюжет, обвързван с промените, когато бяха в коалиция с Реформаторския блок. Сега в третия кабинет нарасналата интернационална интензивност без подозрение беше главният сюжет. А в бъдеще – търсенето на нов сюжет е главното предизвикателство, което в огромна степен ще реши живота на този кабинет и най-много неговия смисъл.
Пред Борисов стои един доста значим въпрос – а точно изкарването на този мандат до край. Защото той не може да не си дава сметка, че едни предварителни парламентарни избори доста мъчно биха го сложили в обстановка, в която той да има мощни позиции в предизборна акция. Три оставки и за четвърти път да искаш доверието, това е прекалено много. То нарушава така наречен му теза за стабилността – каква непоклатимост, откакто при всяко по-сериозно напрежение се хвърля оставка.
Нещо повече при едни предварителни избори би трябвало да имаме поради, че минаваме през длъжностен кабинет. Той се назначава от президента Румен Радев. Радев се явява доста явен политически конкурент на ръководството. Може да се окаже, че този длъжностен кабинет няма да бъде този мекият кабинет, който беше при започване на 2017 година с министър председател Огнян Герджиков. Може да чакаме нещо доста по-категорично в оценките си по отношение на Борисов и неговото ръководство. Това единствено по себе си се явява заплаха за ГЕРБ най-малкото, че ще се намираме в предизборна акция тогава. /БГНЕС
---------------------------------
Димитър Ганев, политолог от Изследователски център „ Тренд “. Анализът е изработен особено за организация БГНЕС.
Няма никакво подозрение, че публично напрежение има и то се натрупа от няколко месеца. Въпросът е дали ще има искра, която да разсъни още веднъж всеобщо неодобрение.
Видяхме сходно неодобрение в края на 2018 година Искрата като че беше там от леснозапалимата примес на горивата. Но сякаш тези митинги към този момент притихнаха и не можаха са се масовизират по този начин, както през зимата на 2013 година
Идват обаче януари и февруари, които се явяват най-тежките месеци за властта по няколко аргументи – първо това са по-студени месеци, с по-високи сметки за комунални услуги. Към това би трябвало да бъде добавено предстоящото повишение на цените на съществени артикули. И нещо друго – към този момент хората са изхарчили парите си по време на празниците, усещат се материално затруднени. Всичко това прави януари и февруари месеци на доминиращ скептицизъм. Психолозите го изясняват като следпразнична меланхолия, ние политолозите го назоваваме месец на обществено неодобрение.
Европейските избори съответстват тъкмо с половината на третия мандат на кабинета Борисов. Това ще бъде неизбежно избор на доверие или надлежно на съмнение от страна на жителите по отношение на властта. Една победа на ГЕРБ над Българска социалистическа партия хипотетично би дала добър подтик на ръководството, би го заредила с висок заем на доверие най-малко за няколко месеца. Това ще изведе политическия дневен ред в навечерието на избори за локална власт, които са в края на октомври.
Ако би трябвало да начертаем календар за 2019 година несъмнено е, че това ще бъде изборна година. Прескочат ли се първите два месеца и разминат ли се ръководещите със относително дребни имиджови вреди, това ги изстрелва по-скоро с политически небосвод към края на годината, когато са и локалните избори. От европейските избори през май зависи с какви позиции ще излязат ръководещите за локалните избори, които са в действителност са доста по-важните. Те бетонират ръководството в локалната власт за 4 години, където няма предварителни избори, усвоява се голям запас.
Проучванията на проучвателен център „ Тренд “ за електоралните настройки през 2018 година демонстрираха избрана динамичност. Най-общо годината може да бъде разграничена на две – първата по време на председателството и втората – по-късно. В първата половин година българското държавно управление имаше ясна политическа линия и явен сюжет. Правителството успяваше на фона на множеството кавги, които на практика съпътстваха цялата година, въпреки всичко да основава някакъв положителен дневен ред. Освен това недвусмислено председателството беше прочетено като сполучливо и в административен, и в политически проект. Проблемът обаче пристигна във втората половина на годината, когато държавното управление беше към този момент с привършен дневен ред, обвързван с председателството и към този момент не можеше да основава нов положителен дневен ред.
Фактически във втората половина на годината държавното управление се намираше в перманентна кръгова защита. Скандалите не престанаха, офанзивите от страна на извънпарламентарната и парламентарната съпротива станаха все по-остри. Това нямаше по какъв начин да не докара до избрани промени в електоралните настройки.
Ако в първата половина на годината не се виждаше някакво разбъркване в електоралната картина – ГЕРБ и Българска социалистическа партия бяха на към 3-4 % пункта разлика, то в последните месеци на годината, изключително през септември, октомври и ноември се виждаше лека ерозия в доверието към ръководещата партия. Така финиширахме с минимална разлика сред първите две партии – ГЕРБ и Българска социалистическа партия в границите на малко над 1%. Ако данните на организациите покажат след февруари, че Българска социалистическа партия води в тази конкуренция, това към този момент ще е друга политическа обстановка. Но в случай че приказваме за опцията Българска социалистическа партия да поведе в електоралните настройки, би трябвало да имаме поради следното: В рамките на 2018 година Българска социалистическа партия не покачва своя резултат. Това доближаване сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се дължи най-много на наклонността на лек спад на публичната поддръжка към ръководещата партия. И в случай че фактически Българска социалистическа партия излезе в социологическите изследвания едни гърди преди ГЕРБ, това няма да е в резултата на повдигане на поддръжката за Българска социалистическа партия, а въз основата на събаряне на доверието от ГЕРБ. Интересно е при тази обстановка да забележим къде отиват хората, които отдръпват доверието от ГЕРБ. Те не отиват при Българска социалистическа партия. Недвусмислено те отиват в така наречен партия на негласуващите. Т.е. хората не виждат опция в Българска социалистическа партия.
Огромното предизвикателство пред ръководството е дали ще успее да основава нов положителен дневен ред. Дали ще съумява да има роман за това, че удължаването на живота на това държавно управление е потребно за страната. Ако се върнем обратно в годините, ще забележим, че при всяко ръководство Борисов е имало сходен роман. В началото бяха нарасналата интензивност на Министерство на вътрешните работи, акциите по време на вътрешния министър Цветан Цветанов. След това строителството на автомагистрали, на инфраструктура и така нататък После имаше един сюжет, обвързван с промените, когато бяха в коалиция с Реформаторския блок. Сега в третия кабинет нарасналата интернационална интензивност без подозрение беше главният сюжет. А в бъдеще – търсенето на нов сюжет е главното предизвикателство, което в огромна степен ще реши живота на този кабинет и най-много неговия смисъл.
Пред Борисов стои един доста значим въпрос – а точно изкарването на този мандат до край. Защото той не може да не си дава сметка, че едни предварителни парламентарни избори доста мъчно биха го сложили в обстановка, в която той да има мощни позиции в предизборна акция. Три оставки и за четвърти път да искаш доверието, това е прекалено много. То нарушава така наречен му теза за стабилността – каква непоклатимост, откакто при всяко по-сериозно напрежение се хвърля оставка.
Нещо повече при едни предварителни избори би трябвало да имаме поради, че минаваме през длъжностен кабинет. Той се назначава от президента Румен Радев. Радев се явява доста явен политически конкурент на ръководството. Може да се окаже, че този длъжностен кабинет няма да бъде този мекият кабинет, който беше при започване на 2017 година с министър председател Огнян Герджиков. Може да чакаме нещо доста по-категорично в оценките си по отношение на Борисов и неговото ръководство. Това единствено по себе си се явява заплаха за ГЕРБ най-малкото, че ще се намираме в предизборна акция тогава. /БГНЕС
---------------------------------
Димитър Ганев, политолог от Изследователски център „ Тренд “. Анализът е изработен особено за организация БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ