Как загиват най-големите диктатори в историята
Диктаторите рядко завършват дните си, лежешком умерено в леглата си, заобиколени от семейство и другари. Дори хора като Сталин и Мао, които умират по естествени аргументи, умират самотни и измъчвани от параноя. Историята демонстрира, че диктаторите, които завземат властта посредством принуждение, непроменяемо би трябвало да я поддържат посредством още повече принуждение – което от своя страна им основава още повече врагове, които би трябвало да бъдат отстранени. И в случай че един деспот може да поеме властта, значи могат и други, което усилва перспективата някой да им забие нож в гърба. Винаги има противници, постоянно също толкоз безпощадни, които чакат комфортен миг. Тъй като евентуална конкуренция може да се появи от личното обграждане на диктатора, той би трябвало непрекъснато да прочиства редиците си. Помага, в случай че той – множеството диктатори са били мъже – може да отстрани приятелите си, даже преди да се насочи към враговете си.
В доста случаи резултатът е параноя, защото диктаторите виждат във всеки човек евентуален (или изцяло действащ) зложелател. Като общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, Йосиф Сталин се погрижва над 1,5 милиона души да бъдат хванати от тайната полиция, разпитани, измъчвани и в доста случаи екзекутирани – за напълно късия интервал сред 1934 и 1939 година. Продължава да вижда врагове и заприказва на всички места към себе си и още милиони хора са разстреляни или изпратени в трудови лагери през идващите десетилетия.
Но културата на боязън към Сталин също оказва въздействие и върху метода на личната му гибел. На 1 март 1953 година той е открит на пода, пропит със личната си урина. В мозъка му се спуква кръвоносен съд, само че никой не се осмелява да го безпокои в спалнята му откакто не си подвига телефона. Медицинската помощ също се забавя, защото обкръжението на водача е вцепенено от погрешно им решение. Сталин почива на 5 март 1953 година.
Джоу Енлай
Подобна параноя тресе и Мао Дзъдун, водач на Китайската комунистическа партия. През последното десетилетие от живота си той става толкоз недоверчив, че започва Културната гражданска война, с която изправя хората един против различен, защото те бяха принудени да потвърдят своята безсмъртна преданост единствено към него, като изобличават членове на личните си фамилии, другари и сътрудници. Кампанията унищожава живота на десетки милиони хора. Когато неговият непосредствен помощник Джоу Енлай е диагностициран с рак, Мао отхвърля да утвърди лекуването му, до момента в който не става прекомерно късно и Джоу умира през януари 1976 година Смъртта на самия Мао настава осем месеца по-късно, на 9 септември 1976 година
Сталин и Мао умират по естествени аргументи, само че не всички диктатори имат това благополучие. След нахлуването на съдружниците в Сицилия през 1943 година, Великият съвет на фашистите се обръща против италианския деспот Бенито Мусолини. Мусолини е затворен на остров Понца, покрай италианския бряг.
На Мусолини обаче му е останал един другар. Унизителната крах на непосредствен съдружник е отвратително увещание, че мощните мъже могат да бъдат свалени от власт и Адолф Хитлер провежда дръзка избавителна интервенция, изпращайки група командоси да освободят Дучето. Операцията е успешна и разрешава на Мусолини да образува нова фашистка администрация в северната част на Италия.
Краят му идва едвам две години по-късно, когато той и няколко негови почитатели са пленени от антифашистки партизани покрай езерото Комо. На 28 април 1945 година той е убит, тялото му е хвърлено във фургон дружно с телата на другите и е откарано в Милано, където е окачено с главата надолу на показ.
Съюзникът на Мусолини също среща насилствен край, само че не от ръцете на враговете си. През последните месеци на войната Хитлер се изтегля в своя бункер в Берлин. Това е „ последната спирка в бягството му от действителността “, написа Алберт Шпеер, обичаният проектант на фюрера.
Решен да донесе гибел и заличаване на Германия, която съгласно него не го заслужава, Хитлер заповядва битката да продължи. На 20 април 1945 година, на 56-ия му рожден ден, първият противников снаряд удря столицата. Дни по-късно към бункера не е останало нищо освен димящи отломки.
След като чува за недоброжелателното отношение към тялото на Мусолини, Хитлер заповядва останките му да се изпепелят, с цел да се предотврати всякакво опозоряване. На 30 април 1945 година Хитлер се самоубива, като се прострелва. И неговото, и тялото на Ева Браун, неговата дългогодишна държанка, за която се дами ден по-рано и която се е самоубива, като е взема цианид, са извлечени от бункера, обляни с бензин и запалени.
През 1961 година е издигната бетонна бариера, единствено на 100 м от мястото на бункера на Хитлер. Берлинската стена е решение на Източна Германия за всеобщото приключване на нейните жители на запад през отворената граница на Западен Берлин в разгара на Студената война. След рухването на стената през ноември 1989 година безчет скулптури на диктатори също се срутват.
В цяла Източна Европа хората бутат монументи на съветския бунтовник Владимир Ленин по всевъзможни способи и с всевъзможни средства. Последователите на Ленин също падат. Става море от промени, които изненадват мнозина. Диктаторите, или най-малко по този начин си мислеше огромна част от народа, бяха непоклатими. Те владееха душите на своите жители и образуваха мисленето им, както си желаят, като със магическо проклинание. Но в никакъв случай не е имало никакво проклинание. Има единствено боязън.
В случая с Николае Чаушеску, комунистически деспот на Румъния сред 1965 и 1989 година, моментът, в който той пада, може да бъде закрепен съвсем до минута. На 21 декември 1989 година той излиза на балкона на партийната централа в центъра на Букурещ, с цел да приказва пред всеобщ протест, проведен в поддръжка на режима. Само четири дни по-рано, на 17 декември, Чаушеску подрежда на силите си за сигурност да стрелят против антиправителствени стачкуващи в град Тимишоара. Докато тайната полиция на диктатора управлява строго свободата на словото и медиите в продължение на десетилетия, недоволството от режима му нараства от ден на ден.
След минути, когато Чаушеску стартира речта си, хората откъм гърба на тълпата стартират да го освиркват и да викато по него. Водачът подвига ръка, настоявайки за безмълвие, само че вълненията не престават. Чаушеску изглеждаше слисан. Съпругата му Елена се навежда напред, крещейки на тълпата: „ Мълчете! Какво ви става? “ Чаушеску взема решение да остави речта си и с пресипнал, нежен глас се пробва да успокои стачкуващите, като предлага да усили минималната заплата. Но е очевидно разтресен. С изгубването на страха митингът се трансформира в протест, принуждавайки водача и брачната половинка му да избягат с хеликоптер. Няколко дни по-късно те са хванати и наказани небрежно.
След произнасянето на смъртната им присъда двойката е отведена в мразовит двор до тоалетна. Чаушеску пее „ Интернационалът “. Елена е по-малко сдържана и се твърди, че псува всички, до момента в който двамата са разстреляни.
