Диего Марадона – Божественият
Диего Марадона, една от най-емблематичните фигури в света, навърши 57 години. Няма поддръжник на Цар Футбол, който да не е онемявал, виждайки фрагменти от играта на Дон Диего. Сам направи Аржентина международен първенец през 1986 година. Титла с „ Бока Хуниорс “, с „ Наполи “, Кралска купа на Испания с „ Барселона “, почетна „ Златна топка “ на „ Франс Футбол “. И още, и още, и още… Не, Диего Марадона не е единствено колекционер на титли. Диего Марадона е институция за вечността. Въпреки че е единствено на 57.
Точно преди 20 години още веднъж на своя празник Марадона се елементарни с футбола. И то по какъв начин! В мача, прочут по света като „ Ел Суперкласико “ – обичаният му „ Бока Хуниорс “ съкруши „ Ривър Плейт “ в дербито на Буенос Айрес. Този двубой и следствията от него породиха спорни отзиви за един от най-големите в историята на футбола. За Диего Марадона е казано всичко. Сега ще ви разкажем по какъв начин се стигна до този рожден ден – скръбен по доста точки.
Годината е 1997. Дон Диего към този момент не е същият. Много надалеч от славните си дни с екипа на Аржентина и „Наполи“. 18-месечното му наказване да не играе публични срещи поради приложимост на допинг оказва въздействие върху формата. Завръщането в „Бока“ година по-рано се трансформира в цялостно крушение. Последната случка с клуба на сърцето му продължава по-малко от година. Ще се запомни само със буйната целувка с Клаудио Каниджа, също аржентински воин от Мондиал ’90, след триумф в едно друго дерби против „Ривър Плейт“ (4:1).
При подписването на контракта Марадона твърди, че към този момент не взима опиати. „ Бях, съм и ще бъда под резултата на наркотиците“, сподели Дон Диего.
През април, две седмици след контракта с обичания си тим, е откаран в болница след хипертония. Връща се на терена чак през юли.
Марадона наема персонален треньор, който да върне формата му. По подигравка на ориста (а може би не) това е упрекнатият в потребление на неразрешени вещества канадски спринтьор Бен Джонсън, олимпийски първенец на 100 метра от 1988 година. Атлетът разказва Марадона като обаятелен, предан и буен човек, с който и до през днешния ден е другар.
„ Не би трябвало да се карате с него, тъй като познава доста съществени хора – твърди Джонсън. – Той се захвана с разнообразни типове бизнес, само че се провали, тъй като прекомерно елементарно се доверяваше на хората. ”
През август 1997 година нещата още веднъж се обръщат на 180 градуса за звездата на футбола. При победа с 4:2 над „ Архентинос Хуниорс “ Марадона за следващ път се проваля на тест за опиати. И когато всички чакат футболистът да бъде отхвърлен от обичаната игра, футболната федерация на Аржентина не слага такова наказване.
Гилермо Копола, сътрудникът на Марадона, аржентинската футболна асоциация и даже държавното управление, което влиза в неистови серии от телефонни позвънявания, вършат всичко допустимо да предпазят звездата от ново наказване. Известно е, че по това време Карлос Менем, президентът на страната, и Едуардо Дюхалде, гурбарнатор на Буенос Айрес, наблюдават случая от близо и оферират среща на Диего, в която да изразят своята поддръжка. Спуснато е разпореждане да не се постанова възбрана на звездата макар новата позитивна допинг проба.
„ Изключителните хора заслужават изключителни решения “, сподели тогава Дюхалде.
Хорхе Кистерспилер, някогашен сътрудник на Диего, е надалеч по-директен в изявлението си за случая.
„ Цялата страна се върти към Марадона – споделя сътрудникът. – Той кара хората да включват тв приемниците си, цялостни игрища и издига хора по високите етажи. “
Дон Диего е Господ за аржентинците. Звезда с орел от бяло към главата си. Въпреки че е затрупан, Марадона продължава да играе, само че зле. В мач против „Коло Коло“ се контузва. Легендата самичък схваща, че времето му свършва и би трябвало да постави завършек на кариерата си. Тогава се задава и паметното дерби против „Ривър Плейт“, за което Диего взема решение, че това ще е съвършеният метод да каже „сбогом“.
В срещата обаче Марадона е ленив, изостава от съперниците, не оказва помощ с нищо на съотборниците си и разумно на почивката е заменен.
„ Бока “ печели с 2:1, а няколко дни по-късно, на 37-я му рожден ден, Дон Диего схваща, че за следващ път се проваля на тест за опиати, което дефинитивно поставя завършек на ерата Марадона.
Четири години по-късно идолът прави бенефис на „Ла Бомбонера“. ВИП-гост на терена е Христо Стоичков. „ Футболът е най-здравият и най-съществен спорт в света – рече дон Диего. – Направих неточности и си платих, за разлика от футболната топка – тя не може да бъде опетнена. “
Такъв е Марадона. Неповторим. Бог в родината си. Обожествен с черква, носеща името му. Един кумир, който бе и ще бъде по едно и също време образец и антипример за поколенията.
Диего пред „ Труд “: Всички българи сте мои амигос!
Вестник „ Труд “ е единствената българска медия, пред която Диего Марадона два пъти е давал изявление. Първо бе след конференция пред 300 публицисти в Претория на Мондиал 2010, където единствено нашата медия имаше право на лични въпроси. Естествено – първо трябваше да изчакаме братската прегръдка и диалог сред двама великани – Марадона и Христо Стоичков.
Четири години по-късно дон Диего още веднъж приказва за „ Труд “, този път в Рио де Жанейро. На въпрос дали знае кой е страничният арбитър на мача против Англия, признал Божията ръка, с голяма усмивка Марадона отговори: „ От този ден всички българи сте мои амигос! “
За него
Феновете му ненавиждат Меси
Тези, които харесват Диего Марадона, ненавиждат мощно Лионел Меси. Дори стискаха палци Аржентина да не се класира на международното в Русия. Сега още веднъж ще го вършат, надявайки се, че отборът ни ще се провали. Всичко това, с цел да могат да споделят, че Марадона е по-велик от Меси, а Лео няма злато от международно. Засега.
Марио Кемпес, аржентинска легенда
Щеше да ме стигне, в случай че бе вкарал 1000 гола
Той не вкарваше с глава. Не играеше добре с двата крайници. Въобще не стреляше с десния, единствено и само с левия. Така че, когато хората вършат съпоставения, аз се майтапя с това. За мен той бе страховит състезател, само че просто не можете да сравнявате Марадона с Пеле. Ние сме другари. Шегуваме се, споделям му, че ще ме стигне, в случай че вкара 1000 гола. Той пък ми отвръща: „Сега към този момент не мога, само че това няма значение!“
Пеле, Краля на футбола
Няма различен като Диего
Най-силният футболист, против който съм се изправял е точно Диего Марадона. Той просто бе по-добър. Нямаше различен като него. На терена постоянно беше необикновен и се отнасяше с почитание към противника. Само бразилецът Роналдо мога да сравня до някаква степен с Диего.
Паоло Малдини, легенда на Италия и „ Милан “
Божията ръка прекатурна живота ми
Преди международното в Мексико през 1986 година ме бяха оповестили за най-хубавия български арбитър. След абсурда с „Божията ръка“ близки доскоро хора започнаха да ме заобикалят. Животът ми се прекатурна. Никой не се застъпи за мен. Оставиха ме самичък. Тук не е мъчно да те трансфорат в изкупителна жертва. Хиляди пъти съм се прибирал към тази обстановка и съм я анализирал. Често не ме хващало сън нощем. Нямам виновност за това, което се случи. Видях по какъв начин стана всичко. Този гол в никакъв случай нямаше да бъде приет, в случай че основният арбитър, тунизиецът Али Бенасьор, се беше допитал до мен. Призна гола, без даже да ме огледа.
Богдан Дочев (1935-2017 г.), страничният арбитър на мача Аржентина – Англия на Мондиал’86, запитан преди години
Точно преди 20 години още веднъж на своя празник Марадона се елементарни с футбола. И то по какъв начин! В мача, прочут по света като „ Ел Суперкласико “ – обичаният му „ Бока Хуниорс “ съкруши „ Ривър Плейт “ в дербито на Буенос Айрес. Този двубой и следствията от него породиха спорни отзиви за един от най-големите в историята на футбола. За Диего Марадона е казано всичко. Сега ще ви разкажем по какъв начин се стигна до този рожден ден – скръбен по доста точки.
Годината е 1997. Дон Диего към този момент не е същият. Много надалеч от славните си дни с екипа на Аржентина и „Наполи“. 18-месечното му наказване да не играе публични срещи поради приложимост на допинг оказва въздействие върху формата. Завръщането в „Бока“ година по-рано се трансформира в цялостно крушение. Последната случка с клуба на сърцето му продължава по-малко от година. Ще се запомни само със буйната целувка с Клаудио Каниджа, също аржентински воин от Мондиал ’90, след триумф в едно друго дерби против „Ривър Плейт“ (4:1).
При подписването на контракта Марадона твърди, че към този момент не взима опиати. „ Бях, съм и ще бъда под резултата на наркотиците“, сподели Дон Диего.
През април, две седмици след контракта с обичания си тим, е откаран в болница след хипертония. Връща се на терена чак през юли.
Марадона наема персонален треньор, който да върне формата му. По подигравка на ориста (а може би не) това е упрекнатият в потребление на неразрешени вещества канадски спринтьор Бен Джонсън, олимпийски първенец на 100 метра от 1988 година. Атлетът разказва Марадона като обаятелен, предан и буен човек, с който и до през днешния ден е другар.
„ Не би трябвало да се карате с него, тъй като познава доста съществени хора – твърди Джонсън. – Той се захвана с разнообразни типове бизнес, само че се провали, тъй като прекомерно елементарно се доверяваше на хората. ”
През август 1997 година нещата още веднъж се обръщат на 180 градуса за звездата на футбола. При победа с 4:2 над „ Архентинос Хуниорс “ Марадона за следващ път се проваля на тест за опиати. И когато всички чакат футболистът да бъде отхвърлен от обичаната игра, футболната федерация на Аржентина не слага такова наказване.
Гилермо Копола, сътрудникът на Марадона, аржентинската футболна асоциация и даже държавното управление, което влиза в неистови серии от телефонни позвънявания, вършат всичко допустимо да предпазят звездата от ново наказване. Известно е, че по това време Карлос Менем, президентът на страната, и Едуардо Дюхалде, гурбарнатор на Буенос Айрес, наблюдават случая от близо и оферират среща на Диего, в която да изразят своята поддръжка. Спуснато е разпореждане да не се постанова възбрана на звездата макар новата позитивна допинг проба.
„ Изключителните хора заслужават изключителни решения “, сподели тогава Дюхалде.
Хорхе Кистерспилер, някогашен сътрудник на Диего, е надалеч по-директен в изявлението си за случая.
„ Цялата страна се върти към Марадона – споделя сътрудникът. – Той кара хората да включват тв приемниците си, цялостни игрища и издига хора по високите етажи. “
Дон Диего е Господ за аржентинците. Звезда с орел от бяло към главата си. Въпреки че е затрупан, Марадона продължава да играе, само че зле. В мач против „Коло Коло“ се контузва. Легендата самичък схваща, че времето му свършва и би трябвало да постави завършек на кариерата си. Тогава се задава и паметното дерби против „Ривър Плейт“, за което Диего взема решение, че това ще е съвършеният метод да каже „сбогом“.
В срещата обаче Марадона е ленив, изостава от съперниците, не оказва помощ с нищо на съотборниците си и разумно на почивката е заменен.
„ Бока “ печели с 2:1, а няколко дни по-късно, на 37-я му рожден ден, Дон Диего схваща, че за следващ път се проваля на тест за опиати, което дефинитивно поставя завършек на ерата Марадона.
Четири години по-късно идолът прави бенефис на „Ла Бомбонера“. ВИП-гост на терена е Христо Стоичков. „ Футболът е най-здравият и най-съществен спорт в света – рече дон Диего. – Направих неточности и си платих, за разлика от футболната топка – тя не може да бъде опетнена. “
Такъв е Марадона. Неповторим. Бог в родината си. Обожествен с черква, носеща името му. Един кумир, който бе и ще бъде по едно и също време образец и антипример за поколенията.
Диего пред „ Труд “: Всички българи сте мои амигос!
Вестник „ Труд “ е единствената българска медия, пред която Диего Марадона два пъти е давал изявление. Първо бе след конференция пред 300 публицисти в Претория на Мондиал 2010, където единствено нашата медия имаше право на лични въпроси. Естествено – първо трябваше да изчакаме братската прегръдка и диалог сред двама великани – Марадона и Христо Стоичков.
Четири години по-късно дон Диего още веднъж приказва за „ Труд “, този път в Рио де Жанейро. На въпрос дали знае кой е страничният арбитър на мача против Англия, признал Божията ръка, с голяма усмивка Марадона отговори: „ От този ден всички българи сте мои амигос! “
За него
Феновете му ненавиждат Меси
Тези, които харесват Диего Марадона, ненавиждат мощно Лионел Меси. Дори стискаха палци Аржентина да не се класира на международното в Русия. Сега още веднъж ще го вършат, надявайки се, че отборът ни ще се провали. Всичко това, с цел да могат да споделят, че Марадона е по-велик от Меси, а Лео няма злато от международно. Засега.
Марио Кемпес, аржентинска легенда
Щеше да ме стигне, в случай че бе вкарал 1000 гола
Той не вкарваше с глава. Не играеше добре с двата крайници. Въобще не стреляше с десния, единствено и само с левия. Така че, когато хората вършат съпоставения, аз се майтапя с това. За мен той бе страховит състезател, само че просто не можете да сравнявате Марадона с Пеле. Ние сме другари. Шегуваме се, споделям му, че ще ме стигне, в случай че вкара 1000 гола. Той пък ми отвръща: „Сега към този момент не мога, само че това няма значение!“
Пеле, Краля на футбола
Няма различен като Диего
Най-силният футболист, против който съм се изправял е точно Диего Марадона. Той просто бе по-добър. Нямаше различен като него. На терена постоянно беше необикновен и се отнасяше с почитание към противника. Само бразилецът Роналдо мога да сравня до някаква степен с Диего.
Паоло Малдини, легенда на Италия и „ Милан “
Божията ръка прекатурна живота ми
Преди международното в Мексико през 1986 година ме бяха оповестили за най-хубавия български арбитър. След абсурда с „Божията ръка“ близки доскоро хора започнаха да ме заобикалят. Животът ми се прекатурна. Никой не се застъпи за мен. Оставиха ме самичък. Тук не е мъчно да те трансфорат в изкупителна жертва. Хиляди пъти съм се прибирал към тази обстановка и съм я анализирал. Често не ме хващало сън нощем. Нямам виновност за това, което се случи. Видях по какъв начин стана всичко. Този гол в никакъв случай нямаше да бъде приет, в случай че основният арбитър, тунизиецът Али Бенасьор, се беше допитал до мен. Призна гола, без даже да ме огледа.
Богдан Дочев (1935-2017 г.), страничният арбитър на мача Аржентина – Англия на Мондиал’86, запитан преди години
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ