Кохинор – символът на власт, който Великобритания открадна от Индия
Диамантът идва от мините на Индия преди хиляди години. Според хиндуистката религия, той е бил уважаван от богове като Кришна – макар че наподобява, че носи проклинание, в случай че се съди по ориста на притежателите му. Скъпоценният камък, който ще стане прочут като Кохинор, прекарва известно време от ръка на ръка измежду индийски придворни преди в последна сметка да се озове в английската корона при започване на 19 век. Тогава английски дилетант геолог интервюира бижутери и историци по отношение на произхода му и написа неговата история, която служи като основа за множеството бъдещи истории на диаманта. Но съгласно някои историци този човек схваща нещата неправилно.
От епохи Индия е единственият източник на диаманти за света – чак до 1725 година с откриването на диамантени мини в Бразилия. Повечето от скъпоценните камъни са алувиални, което значи, че могат да бъдат пресети от речните пясъци, и надлежно владетелите на субекваториалните страни са първите ценители на диамантите.
Въпреки че е невероятно да знаем от кое място идва Кохинор, знаем по кое време се появява на хартия. През 1628 година владетелят Шах Джахан подрежда да му се създаде престол, инкрустиран със скъпоценни камъни. Структурата му е въодушевена от приказния трон на Соломон. Престолът на Шах Джахан лишава седем години и коства четири пъти повече от Тадж Махал, който също е в развой на създаване по това време.
Когато шах Надер нахлува в Делхи през 1739 година, последвалата кланица лишава десетки хиляди животи и изчерпва хазната. Надер напуща града с толкоз доста злато и толкоз скъпоценни камъни, че преместването им изисква 700 слона, 4000 камили и 12 000 коня. Той взема и пауновия престол като част от съкровището си, само че изважда рубина и диаманта, с цел да ги носи на лента на ръката си.
Така Кохинор отива надалеч от Индия – в страна, която по-късно ще стане Афганистан – в продължение на 70 години. Той минава през ръцете на разнообразни владетели в един пропит с кръв епизод от историята след различен, като един от притежателите му, цар, ослепява личния си наследник, чиято обръсната глава е полята с разтопено злато. С всичките боеве в Централна Азия, в Индия се образува мощен вакуум – и британците скоро идват, с цел да се възползват от него.
Кралица Виктория носи Кохинор като брошка
В края на 19 век английската Източноиндийска компания уголемява териториалния си надзор от крайбрежните градове до вътрешността на Индия. В допълнение към претенциите за повече естествени запаси и търговски постове, британците също хвърлят око на Кохинор.
След десетилетия борби диамантът се завръща в назад Индия и попада в ръцете на владетеля на сикхите Ранджит Сингх през 1813 година, чиято особена обвързаност към скъпоценния камък прибавя към аурата му на авторитет и власт. Не единствено, че Ранджит харесва диамантите и голямата парична стойност на Кохинор, само че скъпоценният камък наподобява има надалеч по-голяма символика за него – той се трансформира в знак на мощност, а не на хубост и в известна степен става като пръстена от „ Властелинът на пръстените “.
За британците този знак на авторитет и власт е неудържим. Ако имат бижуто на Индия, както и самата страна, това би символизирало тяхната мощ и колониално предимство. Това е елмаз, за който си коства да се борят и да убиват повече от всеки път. Така когато британците научават за гибелта на Ранджит Сингх през 1839 година и за проекта му да съобщи диаманта и други скъпоценности на фракция от индуистки жреци, английската преса избухва. „ Най-богатият, най-скъпият драгоценен камък в познатия свят е приближен на на профанско, идолопоклонническо и користно свещеничество “, написа неизвестен създател, след което приканва английската Източноиндийска компания да направи всичко допустимо, с цел да го вземе още веднъж.
Така диамантът става владеене на кралица Виктория. Той е показан на Голямата галерия през 1851 година в Лондон, само че английската аудитория е смутена какъв брой е елементарен. „ На доста хора е мъчно да повярват от външния му тип, че диамантът е нещо друго, а не нормално стъкло “, написа The Times през юни 1851 година
Предвид това отчаяние, принц Алберт, брачният партньор на кралица Виктория, подрежда камъкът да бъде гладък – развой, който понижава размерите му на половина, само че прави светлината да се пречупва по-бляскаво от повърхността му.
Докато Виктория носи диаманта като брошка, в последна сметка той става част от царската корона – първо в короната на кралица Александра (съпругата на Едуард VII, най-големият наследник на Виктория), а по-късно в короната на кралица Мария (съпругата на Джордж V, внук на Виктория). Диамантът идва на настоящето си почетно място през 1937 година – в предната част на короната, носена от кралицата майка, брачна половинка на Георги IV и майка на Елизабет II, Елизабет Боуз-Лайън. Короната се демонстрира за финален път пред публикапрез 2002 година, почивайки върху ковчега на кралицата майка на погребението й.
