Боен клуб като сбъднато предсказание
Дейвид Финчер инцидентно среща Брад Пит в една гореща вечер на далечната 1997 година Пит се завръща от дълъг снимачен ден на „ Да срещнеш Джо Блек “ и явно е напуснал ролята си на странна форма на гибелта със сериозна фикс идея към фъстъчено масло. Дейвид има нова концепция за Пит – обичаният Тайлър. Скриптът е в ръцете на Брад и бъдещата трансформация стартира да се случва. Актьорът не е впечатлен от анархията, а от обстоятелството, че можеш да притежаваш всичко, което си желал и още веднъж да се чувстваш извънредно празен. Освен това не работят за първи път, публиката не е не запомнила греховните „ Седем “, където Пит искаше доста да разбере какво в действителност има в кутията. Проблемът е, че Тайлър е бунтовник и анархист, а сега Брад е холивудският хубавец с Дженифър Анистън на разположение.
В изявление пред Rolling Stone през далечната 1999 година ще стане ясно за какво това е толкоз емблематична роля:
„ Аз съм индивида, който има всичко. Притежаваш ли всичко, оставаш единствено със себе си. Нека го кажа още веднъж: няма да спите по-добре или да бъдете по-добре с повече придобивки. “
Брад желае тази роля, тъй като я усеща, само че салоните не се пълнят с хора, припознали се в иконоборческата общественост.
И по този начин не би трябвало да приказваме за бойния клуб. Въпреки това изпускаме една доста значима детайлност – разпоредбите са основани, с цел да се нарушават. Правилата не обичат хаоса, затова би трябвало да бъдат нарушени, прекрачени и изцяло заличени. Легендарната имитация:
„ Рекламата ни накара да преследваме коли и облекла, да работим специалности, които ненавиждаме, с цел да си купим нелепости, откоито нямаме никаква потребност. Ние сме междинните деца на историята, отгледани от малкия екран с вярата, че един ден ще бъдем милионери и рок звезди, само че няма да бъдем. “
И до момента в който основната цел е да се унищожат кредитните карти и архивите за тях, с цел да може човек най-сетне да бъде свободен (мотив за още редица филми), Финчър има друга концепция. Режисьорът прекарва много време в гледането на UFC мачове, с цел да види по какъв начин се чупят костите, по какъв начин тече кръвта и по какъв начин се движат всички с контузии. Нортън и Пит вървят на уроци по тае куон до. Освен това всички са минали курса по правене на сапун. Чък Паланюк основава цялата история, до момента в който работи във фабрика за произвеждане на камиони.
Първото копие продава едвам 5000 копия. Самият филм също не се приема изключително добре, най-малко първоначално. В зората на видеотеките и DVD-тата ще стартира един същински възторг и повече от 5 милиона копия се продават, а да не приказваме за пиратското разпространяване. И въпреки всеки възпроизвел се мъдрец да се пробва да прехвръли всичко на патриархата и насилието като типична мъжка линия, Паланюк има доста по-разумно пояснение за всичко това. На една от почивките си претърпява злокобен бой от хората в прилежащата палатка. Въпреки пострадванията, никой в работа не се осмелил да попита какво се е случило.
Човешкият контакт можел да настъпи, а точно това избягвали сътрудниците. Социалният блокаж бил в основата на всичко това. Впрочем, Финчер разрешил на всеки да изрази своята ненавист в лентата по всеки канал. Оказало се, че Брад и Едуард имали особена пристрастеност в изразяването на изразителен негативизъм към новия VW Beetle. Ето за какво и на автомобилната сцена упорстват една от колите да бъде точно Beetle. Според тях, автомобилът в миналото е бил знак на свободата и хипи придвижването, само че 30 години по-късно се е трансформирал в съвременно украшение и артикул на корпорацията. Горките явно не знаят по-ранната история.
И по този начин стигаме до най-важното предписание: „ Не приказваме за бойния клуб “. Истината е, че такова не участва в книгата. Идеята на всички е да не се споделя историята и да се скапе удоволствието на всички останали. И по този начин стигаме до огромното умозаключение, какво тъкмо е бойният клуб? Дали не го изживяваме и сега? Творението на Чък като че ли изпреварва времето си, само че до момента в който „ американската фантазия “ се продава в кутията с овесени ядки с играчка за децата, от ден на ден хора избират да се дистанцират от обществото. Въпреки това би трябвало да признаем, че съвсем всичко, което в миналото е било отрицателен сюжет в този филм ще доближи до вечерните вести.
Къде е изходът от този забавен лабиринт? При всички положения сте попадали на изказванието, че това е раят за мъжкото съсловие. Най-вероятно разпоредбите на играта не биха могли да оставят изключително щастливи мемоари в фена, изключително с възходящата потребност от пацифизъм. Чък употребява цялата измама за една единствена истина – няма лъжица. В съвсем всяка книга се приказва за огромната фантазия, за рецептата за живот, само че самият създател по този начин и не я показва. Ако свободата надалеч от консуматорското общество е фантазия, тя също остава някъде изгубена по линията. Ето за какво Чък не дава рецепта за благополучие, той избира просто да показа една концепция.
Посланието, скрито в книгата и изместено сносно от фигурата на Брад Пит е малко по-различно. Нито една фантазия не заслужава своята борба, в случай че в подмяна ще отнеме душата, свободата и късото време, с което всеки човек разполага. И дано не забравяме, че в края на книгата, Джак ще се срещне с Бог. В последния разговор ще има единствено един възвишен въпрос: „ Защо? “.
Защо трябваше да се преживее толкоз болежка, за какво трябваше да загине човешката уникалност? Думите на Джак са:
Не сме особено, не сме и парче отпадък. Ние сме това, което сме.
