Какво НЕ знаем за Луната?
Действително ли осъзнаваме истината за заобикалящия ни свят?
През 1962 година Гордън Макдоналд – академик от НАСА, пубикува публикация, в която твърди, че Луната е куха. Шон Соломон от Масачузетския софтуерен институт удостоверява това заявление, базирайки се на знанията за гравитационното поле на Луната.
КАКВО Е ЛУНАТА
Може би най-странната особеност са множеството признаци, показващи, че Луната е куха. Изследванията на лунните скали свидетелстват, че в обвивката й се следят голям брой празноти, по което се отличава от мантията на Земята. Бледоликата има или доста малко ядро, или изобщо липсва такова. Изследването от 1962 година демонстрира, че вътрешността й е с по-ниска.
Според Шон Соломон „ опитите с лунния орбитален уред доста обогатиха знанията ни за гравитационното поле на Луната, показвайки плашещата опция тя да е изцяло куха ”. Най-поразителното доказателство за това се появява на 20 ноември 1969 година Екипажът на „ Аполо 12 ” се връща в командния транспортен съд и изпраща лунния модул (LM). Той се врязва в повърхността, предизвиквайки изкуствено лунотресение. LM се удря на към 40 благи от мястото на кацане на „ Аполо 12 ”, където свръхчувствителното сеизмично съоръжение регистрира, че… Луната звъни като камбана повече от час.
Франк Прес от Масачузетския софтуерен институт декларира: „ Никой от нас не е виждал нищо сходно на Земята. Това, че този лек конфликт породи сигнал, траял 30 минути, е изцяло необяснимо ”.
КАК ЛУНАТА съдебна експертиза ОКАЗВА НА МЯСТОТО СИ
Общоприетата доктрина е, че Луната може би е зародила на друго място и в даден миг влиза в орбитата на нашата планета. Говори се още, че би могло да се е формирала от отломките на галактически обект, врязал се в Земята. Друга доктрина твърди, че нашата планета е прихванала земния сателит, до момента в който Луната е блуждаела из Слънчевата система…
КАКВО ЗНАЯТ ШУМЕРИТЕ
В края на 60-те години на XX в. старши научният помощник в Института по планетология Уилям Кенет Харман декларира, че Луната е резултат от конфликта на Земята с друго тяло – минимум с размерите на Марс. Това оказва се като Теорията на Големия удар и корелира с историите, разказани в антични шумерски плочки.
Според някои тълкования, в частност от Захария Ситчин, преди повече от 4 милиарда години огромният воден свят, наименуван Тиамат, се намира в орбита сред Марс и Юпитер. Нибиру – планета, която посещава Слънчевата система един път на 3600 години, предизвиква разцепването на Тиамат под силата на гравитационното напрежение. Тиамат е разполовен, когато в него се врязва една от луните на Нибиру, откъснала и огромна част от Марс.
Неотдавна учените потвърдиха, че Марс е бил воден свят като Земята. Съществуват и голям брой доказателства за античен живот на Марс досега, когато настава трагично изменение на климата. Учените допускат, че то е било резултат от мощен конфликт, а огромна част от Тиамат става планетата Земя.
ДА съдебна експертиза ВЪРНЕМ НА ЛУНАТА
Все отново нещо би трябвало да е сложило Луната на нашата или покрай нашата орбита. Необходимо е било да й се придаде избрана скорост по отношение на тежестта й, да й се зададе несъмнено разстояние до Земята, с цел да се задържи тя на орбита. Това рядко се отбелязва при разглеждане на произхода на Луната.
Главното е, че е малко евентуално някой обект просто да се натъкне на вярната композиция от фактори, нужни за определяне на орбита. „ Нещо ” би трябвало да сложи Луната навръх тази височина, курс и с тъкмо тази скорост. Въпросът е какво.
Трудно е да се повярва, че точната и непрекъсната лунна орбита се дължи на просто съвпадане. Съвпадение е също, че Луната се намира на вярно разстояние от Земята, с цел да може изцяло да закрива Слънцето по време на затъмнения!
Докато диаметърът на Бледоликата е единствено 3474 км против гигантските 1 391 016 км на Слънцето. Въпреки това, когато се движи сред Слънцето и Земята, тя се намира в вярната позиция, с цел да блокира всичко, с изключение на пламтящата слънчева корона.
Няма никаква астрономическа причина за какво Луната и Слънцето да се вписват толкоз добре. Това е най-невероятното съвпадане. И само Земята измежду всички планети е благословена.
С тези и сходни доказателства, които непрекъснато изплуват, показвайки извънземното наличие на Луната, теорията за галактическия транспортен съд е най-вероятната. Тя помирява несъгласията, подбудени от произхода и удивителната лунна орбита. Но това не се разисква от формалната просвета.
Кръговата логичност на обичайна просвета по отношение на произхода на Луната работи почти по следния метод. Знаем, че извънземни не съществуват, че Луната съществува и се загатва през хилядолетията човешка история. Ние, хората, не сме я създавали и не сме я разполагали на орбита към Земята. Следователно са го създали извънземните.
