Омраза с цвят на изгорена дъга
Действието в тази история се развива в нощта против пети юли. Часът е 02:35 след среднощ, а мястото – софийската постройка на най-голямата компания за произвеждане на стени за катерене в света (да, българска е). Градът спи надълбоко, едвам отърсил се от горещината. Или не напълно. За четиримата безименни герои от нашата история нощната студенина е причина за осъществяването на един възвишенграждански дълг. Знамето с цветовете на дъгата, окачено върху постройката в името на солидарността, е дразнител, който би трябвало да бъде премахнат незабавно. Така и става. Оръжия на революцията са факли и водни револвери, цялостни със запалима течност. Това не е лятна веселба, а ненавист, която за минути придобива цветовете на изпепелената дъга. Случката не е извадена от подтекста на престъпен разказ, а е една съществуваща обществена алегория за гласа на всеобщото безмълвие и толерантността към безчинствата на презрението.
В доказателство на тези думи идват реакциите на два коректива на гражданствеността– институциите и медиите. По традиция първите афишират красноречиво безмълвие при подадения сигнал в полицията. Дори и да е имало риск от пожар и увреждане на имущество, пренебрегването на случая е реалност, а откриването на причинителите е под въпрос. Журналистите реагират изненадващо. Сякаш взели образец от полицията, те също потъват в цялостна тишина чак до 8 юли. Тогава ЛГБТ организацията „ Действие “, основател на окачването на флага, оповестява на уеб страницата си за случая. Междувременно неочакваното изгубване на тези 21 метра плат от оживено място е можело да бъде мотив за въпроси и преди разпространяването на публично известие. Надписът „ обясняват се детайлности по случая “ пък подухва страховито чувство, че „ детайлностите “ ще бъдат „ изяснени “ чак когато има човешка жертва – без значение дали тя ще бъде от малцинствена група, или не.
Плашещ не е актът по опожаряване на знамето. Той е единствено спорадична демонстрация на злоба, която ще ескалира с всеки палеж и с която привикваме. Една от многото прояви, носещи чувство на удовлетворение и цинична безотговорност у причинителите. Ситуацията сама по себе си е урок по неуважение на демократичните полезности във всички сфери на обществото. Стряскаща е и необятната поддръжка на обществените медии спрямо действия като това. Във форумите даже се появиха апели за шерване на фотоси с изгорял байрак или с унижения над хора с друга половост. Одобрението, примесено с неналичието на законодателство против закононарушенията от ненавист, е катализатор на дързостта при по-нататъшните проявления. Мълчанието също. А пострадали от него могат да бъдат освен хора от ЛГБТ спектъра или друга общественост. Нападнатото и съблечено в рейс момче, носило тениска с логото на „ неверния “ футболен тим, е скръбен образец за потребността от спор на тематика права на личността. Защото не всеки има опцията да опише персонално на основния прокурор за претърпените похищения в очакване на правдивост.
Докато пристигна моментът на истина, значително хора ще бъдат отхвърлени от публичното полезрение, без да завоюват вниманието, придадено на Джордж Флойд. Няма да бъдат основани и придвижвания като Black Lives Matter. Състраданието към другите представители на нацията е превърнато в табу посредством стандарти и подбив. Нелицеприятните крайности, които доближи криворазбраната приемливост на Запада, тук са сменени от проекция на гнева против политическата конюнктура върху други пострадали от нея групи. Застрояването на плажове и парадоксите на властта към момента не намират съответни решения. Прокуратурата нахлува в президентсвото, а държавното управление оцелява даже след тази позорна акция. Убиецът на Милен Цветков желае да бъде освободен и оневинен. Не си задаваме въпроса по какъв начин, за какво и от кого българският байрак е бил съборен в Росенец. За сметка на това не пропущаме да излеем гнева си във Facebook пост или върху нечий знак на приемствеността, който е значим за някого като трибагреника. Да, всеки знак има право на живот, стига да не поврежда нечие достолепие. Пречка пред благоденствието ни привидно са хората, чиято обич не дава отговор на визиите ни. Ето за какво я заглушаваме.
И още...
В доказателство на тези думи идват реакциите на два коректива на гражданствеността– институциите и медиите. По традиция първите афишират красноречиво безмълвие при подадения сигнал в полицията. Дори и да е имало риск от пожар и увреждане на имущество, пренебрегването на случая е реалност, а откриването на причинителите е под въпрос. Журналистите реагират изненадващо. Сякаш взели образец от полицията, те също потъват в цялостна тишина чак до 8 юли. Тогава ЛГБТ организацията „ Действие “, основател на окачването на флага, оповестява на уеб страницата си за случая. Междувременно неочакваното изгубване на тези 21 метра плат от оживено място е можело да бъде мотив за въпроси и преди разпространяването на публично известие. Надписът „ обясняват се детайлности по случая “ пък подухва страховито чувство, че „ детайлностите “ ще бъдат „ изяснени “ чак когато има човешка жертва – без значение дали тя ще бъде от малцинствена група, или не.
Плашещ не е актът по опожаряване на знамето. Той е единствено спорадична демонстрация на злоба, която ще ескалира с всеки палеж и с която привикваме. Една от многото прояви, носещи чувство на удовлетворение и цинична безотговорност у причинителите. Ситуацията сама по себе си е урок по неуважение на демократичните полезности във всички сфери на обществото. Стряскаща е и необятната поддръжка на обществените медии спрямо действия като това. Във форумите даже се появиха апели за шерване на фотоси с изгорял байрак или с унижения над хора с друга половост. Одобрението, примесено с неналичието на законодателство против закононарушенията от ненавист, е катализатор на дързостта при по-нататъшните проявления. Мълчанието също. А пострадали от него могат да бъдат освен хора от ЛГБТ спектъра или друга общественост. Нападнатото и съблечено в рейс момче, носило тениска с логото на „ неверния “ футболен тим, е скръбен образец за потребността от спор на тематика права на личността. Защото не всеки има опцията да опише персонално на основния прокурор за претърпените похищения в очакване на правдивост.
Докато пристигна моментът на истина, значително хора ще бъдат отхвърлени от публичното полезрение, без да завоюват вниманието, придадено на Джордж Флойд. Няма да бъдат основани и придвижвания като Black Lives Matter. Състраданието към другите представители на нацията е превърнато в табу посредством стандарти и подбив. Нелицеприятните крайности, които доближи криворазбраната приемливост на Запада, тук са сменени от проекция на гнева против политическата конюнктура върху други пострадали от нея групи. Застрояването на плажове и парадоксите на властта към момента не намират съответни решения. Прокуратурата нахлува в президентсвото, а държавното управление оцелява даже след тази позорна акция. Убиецът на Милен Цветков желае да бъде освободен и оневинен. Не си задаваме въпроса по какъв начин, за какво и от кого българският байрак е бил съборен в Росенец. За сметка на това не пропущаме да излеем гнева си във Facebook пост или върху нечий знак на приемствеността, който е значим за някого като трибагреника. Да, всеки знак има право на живот, стига да не поврежда нечие достолепие. Пречка пред благоденствието ни привидно са хората, чиято обич не дава отговор на визиите ни. Ето за какво я заглушаваме.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ