Дейр ел-Балах, Газа — На осмия ден семейството ми и

Дейр ел-Балах, Газа — На осмия ден фамилията ми и аз се събудихме към момента в потрес, откривайки се намираме на ново място в линията Газа, град Дейр ел-Балах в южната част на анклава.

Мрачните подиуми от предходния ден останаха запечатани в съзнанието ни. В ранните часове на предходния ден, до момента в който интензивните бомбардировки продължаваха да раздрусват Газа, публицисти в групите на WhatsApp започнаха да разискват клюки за израелски апели към жителите на северната и централната част на Ивицата Газа да се изтеглят на юг.

Продължавайте да четете

лист от 4 елементаВ остарелия град на Йерусалим израелските бойци „ вършат каквото си желаят “ с палестинците Съединени американски щати ще реалокират втория самолетоносач в Средиземно море, до момента в който напрежението в Газа нараства Израелската войска и офанзивите на заселници против палестинци в Западния бряг се усилват Медиците от Газа, които няма да се поддадат на настояването на Израел за евакуация завършек на списъка

Някои публицисти в началото отхвърлиха това като израелска психическа война, предопределена да сплаши хората.

За къс миг изместих фокуса си от продължаващите израелски бомбардировки към нас към инспекция на достоверността на тази вест, която беше обявена от някои интернационалните организации. Тревожността ми нарастваше, до момента в който се движех от стая в стая в нашата къща, търсейки постоянна интернет връзка на фона на връзки и спирания на електрозахранването.

Когато интернет се свърза още веднъж, дойде окончателната вест: представителят на израелската войска Авичай Адрее публично разгласи заповедта на страницата си във Фейсбук.

Това докара до моменти на комплициране, съмнение и дезориентация. Втурнах се да събудя брачна половинка си, само че той замълча в отговор. Внимавайки да не трежова родителите си, които бяха претърпели неспокойна нощ, вместо това се свързах с братята си.

Незабавният отговор на по-малкия ми брат беше комбинация от питане и угриженост: „ Какво да вършим? Какво значи това? “

Единствената дума на брачна половинка ми — подчертаваща значимостта на нашите деца — разсея объркването ми и акцентира неотложността на обстановката. Образите на почтени деца и бебета, убити при предходни бомбардировки, тежаха в мозъка ми.

И въпреки всичко въпросът продължаваше: Къде да отидем? Изправихме се пред алтернатива, защото фамилията на брачна половинка ми имаше родственици в Нусейрат в централната част на Газа, до момента в който личното ми семейство имаше връзки в Дейр ел-Балах.

След дълги диспути фамилията на брачна половинка ми реши да се насочи към Нусейрат, повлияно от настояването на майките да изоставен, с цел да защитят децата си.

Стана явно, че благосъстоянието на децата е главният фактор, повлиял на решението в тези безредни и рискови времена.

Отново се обърнах към брат си, наблягайки нуждата да преместим фамилията и родителите си в къщата на дядо ми в Дейр ел-Балах.

Той одобри с подготвеност. В осем сутринта продължих да се приготвям, гледах новините, от време на време се обаждах на фамилията си и преопаковах чантите си.

Въпреки това се появи ново предизвикателство: по какъв начин всички ние ще бъдем превозени? Нямах кола и множеството поданици на Газа нямаха достъп до персонални транспортни средства. Разочарованието и напрежението набъбнаха, до момента в който обмисляхме мащаба на решението на Израел да реалокира толкоз доста хора на юг.

Когато брачният партньор ми се обърна към чичовците си, с цел да обезпечат превоз за фамилията до Нусейрат, татко ми се обади, с цел да ме осведоми, че е на път да вземе майка ми и сестрите ми. Той предложи да се върне, с цел да заведе мен, децата ми, брачна половинка ми и останалата част от фамилията в Дейр ел Балах.

С въздишка на облекчение и искрица вяра усетих възходящо възприятие на изясненост, защото позвъняването на татко ми означи повратна точка.

Съпругът ми и аз се съсредоточихме върху пакетирането на съществени консумативи, в това число храна, вода, консерви, памперси и бебешка формула. Надвисна неустановеност, която ни караше да се подготвим за незнайното. Заедно с движимостите ни опаковах фотоалбум, спомагателни облекла за нашите деца, детски книжки за развлечение, одеяло и комплект за първа помощ.

За разлика от предходни евакуации, възприятията ми бяха разнообразни, като че ли това не беше просто краткотрайно тръгване, а непрекъсната миграция. Песимистичната забележка на брачна половинка ми, че може да не се върнем, увисна във въздуха, карайки ме да се колебая в несигурния път, който следва.

Докато събитията се развиваха бързо към мен, се мъчех да обработя размазания пейзаж пред нас. Навън гледах съседи да товарят движимостите си на камиони.

Посред разгорещена полемика със брачна половинка ми, щерка ни Банияс, която се разсъни от съня си, ни прекъсна с елементарен въпрос: Защо опаковахме куфарите? Съпругът ми нежно изясни, че би трябвало да напуснем заради опасността на Израел да бомбардира региона ни и ще се отправим към Дейр ел-Балах. Банияс, въпреки и насилствено, в последна сметка одобри, а татко й я увери, че се надяваме скоро да се върнем.

Баща ми, съпроводен от брат ми, дойде, с цел да транспортира мен, брачна половинка ми, децата ни и движимостите ни до Дейр ел Балах. Дълбока горест, беззащитност и комплициране ме обзеха, до момента в който нося бебето ни, брачният партньор ми държеше ръката на Банияс, а брат ми помагаше с чантите.

Сълзите бликнаха, до момента в който слизахме по стълбите и безчет мисли се въртяха в мозъка ми, основно измежду тях: Ще се върнем ли? Ще бъдат ли унищожени домовете ни?

Влязох в колата със свито сърце и всички ни обгърна тишина. Седях откъм гърба с една чанта в ръка, до Банияс, до момента в който брачният партньор ми държеше бебето ни, а брат ми се занимаваше с останалите ни движимости. Пътят беше задръстен от жители, търсещи превоз.

Хора с опаковани чанти стояха на уличните кръстовища в търсене на транспорт, а някои ходеха пешком или се возеха в камиони. Домовете и улиците, по които минахме, носеха белези от опустошаване от израелските удари.

Обадих се на другар по пътя, с цел да попитам за най-безопасните направления, които към момента не са унищожени, с цел да ни помогне да стигнем до Дейр ел-Балах. В последна сметка стигнахме до пътя Салах ал-Дин, който свързва линията Газа с южните провинции.

Сцената по този маршрут беше по едно и също време поразителна и сърцераздирателна. Край пътя вървяха фамилии, деца и мъже с движимостите си. Привидно безкрайна върволица от транспортни средства, претрупани с движимости и пасажери отвън потенциала си, си проправи път напред. Върховете на тези транспортни средства бяха отрупани с постелки и матраци.

Пътуването ни продължи, до момента в който стигнахме до входа на Дейр ел-Балах. Въпреки че пътуването трябваше да отнеме половин час, то продължи час и половина заради пътните условия.

Придвижвахме се през тесни улички и най-после стигнахме до къщата на дядо ми в центъра на града.

Не бяхме единствените, които търсеха леговище там; бяха се събрали и роднините ни. Чичо ми стоеше там и приветстваше всички. Съседните къщи по сходен метод одобряваха разселени хора от град Газа.

Когато влязох в дома на дядо ми, първата панорама, която ме посрещна, беше неговият портрет, окачен на стената. Дядо ми беше изселен по време на Накба от 1948 година от село Исдуд - това, което Израел в този момент назовава Ашдод - и умря през 2002 година, без да реализира фантазията си да се върне.

Сега неговите внуци се оказаха разселени и изгонени през 2023 година Старата къща, която беше затворена от години, отвори порти, с цел да ни настани като бежанци в личната ни земя.

От вътрешността на къщата чух плача на нов въздушен удар, което ме накара да кажа на майка си, че през днешния ден: „ Историята се повтаря. “

Източник: Ал Джазира