Девесил
Девесилът (Levisticum officinale Koch) е многогодишно растение от фамилията на магданоза и моркова - Сенникоцветни (Apiaceae), което доближава 1-2 метра височина. Познат ни е като незаменима фалшификация за рибни чорби и супи или за агнешко печено, само че девесилът има доста по-голям капацитет, в случай че приказваме за лечебни свойства. Отличителен е мощният, кондензиран и характерен тамянов мирис на девесила. Характеризира се в началото с горчив, а след малко време става ароматно – горчив усет.
Девесилът е прочут още с наименованията селим, русалин, левущян или лющян, а самото име девесил, според националните вярвания, означавало " девет сили " - толкоз получавал оня, който го поръсвал щедро в яденето си или пиел запарка от девесил.
Родината на девесила е централна Азия и Европа. Близко растение е шотландският девесил, вирее в северна Англия и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил прочут още на античните гърци и римляните. Споменава го средновековната авторка Хилдегарда от 11 век. В този интервал той се е употребявал най-вече за приготвянето на тонизиращи питиета.
Прочути лечители като Хипократ, Авицена, Гален предлагат девесил сварен или наквасен във вино при мозъчни заболявания, за разпръскване на отоци – вътрешни и външни, срещу нощно напикаване, а разбъркан с мед – за изчистване и подсилване на организма при натравяния. Пълководецът Суворов пък по време на прехода през Алпите е давал на бойците си настойка от девесил за увеличение на силите.
Състав на девесила
От епохи, даже хилядолетия хората познавали лечебната мощ на девесила, която на всичкото от горната страна била и съвсем мигновена. Наричали листата на девесила вълшебни, вълшебен, вероятно поради мощно лечебното влияние на етеричните масла. Девесилът съдържа етерично масло, което в коренището е до 1%.
Срещат се още смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни субстанции. Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла. От подземните елементи и плодовете се получава етерично масло, което служи за фалшификация.
Девесилът съдържа:
- летливо масло (около 70% фталиди)
- кумарини (включително бергаптен, псорален и умбелиферон)
- растителни киселини
- бета-ситостерин
- смоли
- лепкави субстанции
Съхранение на девесил
Съхранявайте сушените листа от девесил в добре затворени бурканчета на температура не по-висока от 15 градуса. Не бива да има пряк достъп на светлина или други източници на топлота. Съхранени по този метод листата резервират дълго време своите потребни свойства. Девесилът се резервира доста добре замразен във фризер.
Кулинарна приложимост на девесил
Обикнат като фалшификация за рибена супа и разнообразни ястия с агнешко, девесил намира много необятно приложение в кулинарията. За ястие от 4 порции е задоволително едно приблизително огромно коренище. Използуват се листата, плодовете и коренището на растението.
Корените и плодовете на растението са положителни антисептици и по тази причина постоянно се прибавят в туршии и месни консерви. Пресният девесилът е подобаваща фалшификация за пилешки супи, фасул, сосове и по-тежки меса. Плодовете се употребяват за мариноване на зеленчуци, дружно с дафинов лист, черен пипер и бахар.
Комбинирайте коренището на девесила с магданоз, копър, зеленчуци за супи, черен и червен пипер, майорана и чесън. Пресните корени на девесила са чудесна фалшификация за салати, пилешки супи, боб и разнообразни месни ястия. Листата на девесила, пресни или изсушени, са незаменима фалшификация за рибена супа.
Препоръчително е да ги сложите малко след началото на готвенето. Може да изсушите листа девесил, да ги съхранявате в добре затворени пликове на изсъхнало място и целогодишно да запазите аромата на девесил в кухнята си. Ако ли нямате време за сходни самоинициативи, то постоянно може да намерите пакетче сушен девесил в най-близкия хранителен магазин.
Ползи от девесила
От епохи насам, обичайна медицина се доверява на девесила за много проблематични положение. Девесилът провокира обособяване на секреции основно от стомашно чревния тракт и белите дробове, тонизира организма, подтиква отделителната система, работи благотворно на сърдечносъдовата и нервната система и има ясно изразен спазмолитичен резултат върху гладката мускулатура.
За лечебни цели се употребява основно коренището на девесила липса на вкус, колики в стомаха и червата, като отхрачващо, газогонно, жлъчегонно, регулиращо менструацията средство. Девесилът облекчава болките при менструация, защото има отлични противовъзпателни свойства. То подкрепя сърдечната активност и е положително средство при неврастения. Още през 1882 г е открито, че девесилът препятства разпространяването на туберкулозните микобактерии. Освен това е мощно диуретично средство, защото оказва помощ за образуването на урина и извеждането на нездравословните отрови от организма. Употребява се срещу щедро потене и при някои кожни болести.
Също по този начин девесил има способността да омекотява активността на стомаха и червата, въздейства доста добре и бързо за надвиване на изтощението и вътрешната отпадналост, в резултат на други болести, на кашлица и астма, на бронхит, сърдечни заболявания, почиства жлъчката и отстранява отоците, породени от вътрешни заболявания. Освен това успокоява и нервната система. Отварата от корените му, смесена с малко оцет и коприва оказва помощ за укрепване на дълбоки рани, отстранява обриви и стопира косопад. Чаят или студеният извлек от корени на девесил лекува и почиства целия организъм.
Тъй както корените на магданоза, по този начин и тези на девесил служат за налагане на потърпевшото място при ухапвания от отровни инсекти – както с пресни корени, по този начин и отварата от тях работи доста оздравително. Прилага се външно при кожни сърбежи, рани, гъбички по краката, при мускулни, костни и ставни болести, при мощни болки и схващания, баните с запарка от корените, както и от цялото растение, както и превръзките дават доста бърз и добър резултат.
В 1/2 л вода или алено вино се сваряват в продължение на 10-15 минути 1-2 с.л. от пресните или изсушени корени. Пие се по 2-3 пъти на ден по 1 ч.ч.. Тази рецепта служи и за профилактика – защищава кръвоносните съдове от склероза.
За вътрешен банкет: 1 ч.л. стрити коренища се заливат с 0.5 л кипяща вода, киснат се 3-4 часа, прецеждат се и се разделят на 3 равни елементи. Приемат се заран, обед и вечер преди хранене. Сокът от девесил се ползва при глисти.
Рецепта за прахуляк от девесил
Изсушените корени се смилат на прахуляк в мелничка за кафе и се поставят в буркани за дълготрайно предпазване. Използват се за подготвяне на сосове, супи, каши и др.
Рецепта за чай от девесил
За да си приготвите благоуханен и потребен чай от девесил са ви нужни 500 мл вода и 1/2 супена лъжица с изсушен девесил. Кипнете сместа за към минута, по-късно отстранете от котлона, запарете за 15-тина минути и прецедете. Изпийте чая на 6 приема за деня - заран, обед вечер и преди хранене. Пиенето на чай от девесил с лечебна цел може да продължи до 3 месеца.
Вреди от девесила
Макар и много потребен, девесилът в някои случаи може да има странични, нежелани резултати. Противопоказно е да се приема девесил при бременност. Страдащите от изострен нефрит също не трябва да употребяват девесил. Добре е, в случай че планувате лекуване с девесил, въпреки всичко да се консултирате с доктор, под чиито надзор да премине това лекуване.
Смята се, че девесилът не е подобаваща фалшификация за по-нервни и експресивни хора, тъй като е допустимо да аргументи главоболие и неразположение. Възможно е девесилът в доста огромни количества да аргументи полови проблеми, само че въпреки всичко билката се употребява в умерени дози, тъй че този риск е доста дребен.
