Книжка с правила за поведение от 15 век
Детските стихчета и басни постоянно са имали за цел да научат децата на скъп морал и житейски уроци, само че този новооткрит ръкопис от 15 век разкрива какъв брой сходни са главните правила за обичайно държание у децата преди 500 години с днешните. Британската библиотека разгласява цифровизирана версия на „ The Lytille Childrenes Lytil Boke “ онлайн, разкривайки какво се e считало за неприятно държание през 15 век. Новият план на Британската библиотека има намерение да разгласява истински ръкописи като тези – както и чернови и изявленията с създатели като Луис Карол – на новия им уеб страница за детска литература.
Както изясняват от библиотеката, „ като изброява всичките доста неща, които средновековните деца не би трябвало да вършат, това също ни дава визия за пакостите, с които са били известни малчуганите “. Бърз взор към някои от разпоредбите в книгата демонстрира, че почтеното държание в действителност не се е трансформирало прекалено много.
„ Не си бъркайте в ушите или в носа “ и „ Не плюйте на масата “, да вземем за пример, са два съвета, също толкоз скъпи през днешния ден, колкото и през 15 век. Бихме могли да предположим с известна сигурност, че в случай че си бъркаме в носа или плюем по масата, до момента в който сме на среща, надали ще има втора.
Ръкописът „ Lytillle Childrenes Lytil Boke “ е трябвало да бъде събирателно за това какво се е считало за учтиво държание. Подобни книжки са доста известни в цяла Европа от 13 до 18 век, защото хората се надяваха, че техните изтънчени обноски и обществено държание ще им оказват помощ да се изкачат по социално-икономическата стълба. За фамилии, които желаят по-добър живот на децата си, този тип книги може да им помогне да се причислят към някое знатно семейство – или най-малко да бъдат взети поради за работа в кралския двор. Текстът също по този начин открива какъв брой взаимосвързани са били религията, нравите и общественият сан по това време.
Ето някои акценти от текста като резервираме и британския от това време при положение, че би бил любопитен някому:
Книгата на учтивостта съдържа думи, изписвани по разнообразни способи, защото разпоредбите на междинния британски към момента не са били открити. Чак откакто Уилям Какстън показва печата в Англия (както се вижда нагоре на картината на Даниел Маклис), към този момент стартират да се уговарят някакви правила за правописа.
Авторът на книгата твърди, че „ учтивостта “ произтича непосредствено от „ небето “ и че демонстрирането на неблагодарно държание е в контраст на Божиите стремежи.
За Ан Лобенберг, която управлява като продуцент програмата за цифрово образование на библиотеката, начинанието е изцяло поучително. „ Тези по-стари предмети от сбирката разрешават на младежите да прегледат предишното от близко “, споделя тя. „ Някои от тези източници ще наподобяват очарователно и любопитно далечни, до момента в който други може да наподобяват необикновено познати, макар че са основани преди стотици години. “
Този съответен текст е написан ясно на средноанглийски. Оттогава някои от думите са отпаднали, до момента в който други са обозначавали напълно разнообразни неща. „ Месо “ (meat), да вземем за пример, се употребява със значение на „ храна “. Що се отнася до правописа, стандартизирани правила занапред следва да бъдат приложени.
Британската библиотека разполага с три разнообразни версии на „ Lytille Childrenes Lytil Boke “. Те включват препоръки за лов, разфасоване на месо, медикаменти, британски крале и стартиране на кръв. В последна сметка тя дава на тези от нас, които живеем в 21 век, както познати, по този начин и шокиращи детайли от предишното.
