Детските рисунки - какво ни казват децата чрез тях?
Детските рисунки
превод от британски: Кремена Колчева
Усвояването на изобразителни умения при детето върви паралелно с неговото психическо и двигателно развиване. Към годинка то към този момент е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И стартира на драго сърце да драска - най-често зиг-заг и първи проблясъци на кръг, без към момента да има авансово желание да изобрази нещо съответно. Двегодишното дете придобива умеенето да изобразява отвесни линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали.
На три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов значим стадий - стартира да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, след това овал за тялото и ръце, крайници - тези рисунки приказват за едно обикновено, уравновесено разбиране на хората към него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е претърпяло контузия или е било подложено на телесно наказване, допустимо е да е претърпяло полово домогване.
Рисувайки своето семейство, детето, като предписание, доста тъкмо дефинира мястото на всеки член от фамилията, приписвайки му лични, присъщи единствено нему качества. Наличието на спомагателни елементи отразява особената обич, обвързаност на детето към някой от околните.
Ако детето рисува индивида с отпуснати ръце, свити в юмручета, това приказва за песимистичната му настройка, а от време на време даже за настъпателност. И назад, в случай че ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на фамилията са държат за ръце, това е знак за позитивната настройка на детето, за дете, несъмнено в бъдещето на своето семейство.
На 4-5 години децата без проблеми вършат квадрат. Рисуват хората в елементи и постоянно изобразяват вътрешните органи. В детската логика на психиката това се назовава принцип на бистрота.До 7-8-годишна възраст това е обикновено. По-късно - още веднъж е сигнал за особеност, психическа или физическа контузия, възпрепятстваща съответното усещане на външния и въображаемия свят, знак за неумишлено предпочитание или боязън.
Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две отвесни зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстровертната - отбелязва връзката на детето с бащата и визията за бъдещето. Лявата - интровертната - споделя за претърпяното, за привързаността на детето към неговия дом и на първо място към майката. Може също по този начин да бъде свързвана с някой, който има престиж пред детето или нещо, което оказва въздействие върху него. Горната част на рисунката е обвързвана с активността на детето в интелектуален проект, а долната - с материалния свят.
Децата постоянно рисуват своя татко огромен и мощен, който стои несъмнено върху нарисувания под в къщата или на земята. Това значи, че децата асоциират точно бащите с материалната власт в къщи.
Щастливото, решително в себе си дете, рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете, назад, избира не доста ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и по тази причина рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не желае да притегля вниманието върху себе си.
Агресивното дете постоянно без да желае чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек темперамент употребява доста вълнообразни линии.
Децата с волеви темперамент, бъдещите реалисти, избират да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко употребяват кръгчета и овални форми.
До две години и половина
" В интервала сред година и половина и 2 години и половина, децата най-много " усещат " света посредством придвижванията на тялото си и споделят тези чувства с останалите ", споделя Д-р Робърт Уинтър, ръководител на художествения отдел и координатор на програмата за лечението посредством изкуство. Вглеждайки се деликатно в рисунките на малчуганите може да разберем повече за тяхното развиване. Може даже да открием и скрити послания за тяхното положение, които да са мотив за безпокойствие. Според доктор Уинтър, родителите могат да наблюдават за двигателни качества на децата си посредством наблюдение на креативния им развой. Така, даже преди техните езикови качества да им разрешат да се показват свободно, малчуганите могат да употребяват рисунката си, с цел да предадат значима информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна преживелица или обстановка?
" По принцип, до момента в който децата нямат съответен облик на рисунката, в съзнанието им е необикновено мъчно да се открият избрани тревожни сигнали ", споделя доктор Уинтър. " Но, в случай че детето, не показва интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на закъснение на развитиет му. "
От 3 до 5 години
В този интервал децата стартират да " посочват " своите драсканици. Когато добият визия за света към тях, детайлите в рисунките им ще се затвърдят и ще одобряват по-ясни форми. Умението им да приказват е решаващо на стадия, когато те разказват своите творби. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им - " О, виж, това е цвете, нали по този начин? " - попитайте, " Ще ми разкажеш ли за рисунката си? "
" Задавайки им по този начин въпроса ", Уинтър продължава, " детето няма да се усеща обезпокоеното, описвайки рисунката си, а предостатъчно и гордо от достижението си ". Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и стартират да отгатват обектите от рисунката му, " то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки че това не е главната картина в визиите им ", споделя той.
Размера на листа хартия или платното, което малчуганът избира за своята рисунка, е неведнъж показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което поредно рисува единствено на дребни сектори от листа, или, което употребява дребни по мярка знаци в своите рисунки, страда от някаква форма на малтретиране.
Въпреки че нормално няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, огромно, без пръсти кръгче на мястото на ръката от време на време засвидетелства физическо малтретиране.
" Децата в тази възраст употребяват разнообразни цветове, с цел да изразят страстите си и да се извърнат към някого ", споделя Уинтър. " Когато налице е нещо неправилно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът ". Ако детето, което по-рано е употребило единствено радостни и жизнерадостни тонове в своята картина внезапно демонстрира желанието си към сивото и черното, то евентуално е във етапа на отказване или незаинтересованост. " Често пъти, зад " безцветните " форми или знаци на фона на цветни такива, изразени посредством елементарен контрастност, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на фамилията, боязън или уплаха ", изяснява Уинтър.
Ако дете задраска от горната страна своята рисунка с черни линии, е знак, че се пробва да я изтрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен приказва с него, може да е индикация, че диалогът по някакъв метод е мъчителен за детето. В такива случаи, листът ще бъде неведнъж раздиран под натиска му, а моливът (пастелът или маркерът) може да се счупи при здравото му вкопчване.
При дешифриране на рисунките, родителите би трябвало да запомнят, че отговорът на възприятията и страстите на децата им се крие в знаците, цветовете и формите на обектите. " Но те са очевидни след нескончаем интервал от време - от 6 месеца до година ", споделя Уинтър. Така, че една рисунка в черно и бяло не значи наложително, че детето е прочувствено неуравновесено. Но, в случай че дълготрайно заобикаля радостните цветовете и избира черно, сиво, и бяло, то това евентуално посочва проблем, имащ предшествие.
Тревожни сигнали
Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линийки за краката и ръцете. Ако родителите виждат, че други елементи са прибавени към рисунката - очи, нос, уста, уши, само че фигурата е към момента без крайници, това е сигнал за възприятие на неустановеност. Според Уинтър " децата не могат да рисуват пространствени обекти по този начин, както възрастните вършат. Затова, пространствените взаимоотношения са неуместни. Нашето внимание би трябвало да се концентрира единствено върху графичните знаци ". Така че, в случай че дете изрисува човек с крайници, който наподобява, че виси във въздуха, е изцяло естествено, както е обикновено да нарисува човек отстрани, на който се виждат и двете уши.
Неестествено огромни уши, без обеци, може да са сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, с цел да показва покачвания звук, който неведнъж е срещало.
Разтревоженото и смутено дете може да нарисува огромна цепка, изобразяваща устата на неговото дребосъче. Ако то обаче, не я доизрисува до дъно, може да е сигнал за неговата некадърност да поддържа връзка.
Когато дете нарисува " празни " очи, това значи, че има сложна връзка с действителността и околния свят. Казано по различен метод, то е сляпо за действителността.
Нащърбените зъби постоянно са индикация за нападателно или близо до него държание, изключително, в случай че човешката фигура е допълнена с други назъбени графични знаци каквито са остри пръсти, крайници, уши и коса.
Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да наблюдават деликатно за посланията, които им изпращат, изключително тези от тях, които не произнасят.
