Голямата детска уста
Децата нямат никакви задръжки. Те не са „ култивирани ” с порядки и обществени правила, те са това, което са и одобряват света по същия метод. Затова нормално каквото им е в главата, това им е и на устата. Детските „ бисери ” провокират смесени усеща – от смях към сериозните думи, със сериозен звук, пристигнали от устата на 4 годишните принцеси и супергерои, до неразбиране „ по какъв начин е допустимо едно дете да приказва по този начин?! ”
„ Не разбирам за какво да чувам огромните, щом те не ме слушат. Искам да отида на цирка, а мама не ме чува. Мама желае да прибера играчките, аз не слушам. Това е почтено ” – Данчо от детската градина на щерка ми.
„ - Вики, за какво майка ти още не те довела до момента на градина, единствено баба ти те води, но ха! ” – с полушеговит звук пита госпожата, само че се усеща нездравото и любознание.
„ - Мама ме води всеки ден, само че от небето и седи на едно облаче и оттова ме гледа, дали се обличам сама или някой ми оказва помощ ” – от което засрамената учителка схваща, че майката е умряла.
„ Ти си лейка! ” Косьо към Анабел
„ Как по този начин е лейка, Косьо? ” – запитвам аз, до момента в който Анабел кокори очи, мъчейки се да се сети какво беше лейка.
„ Ами косата ти е руса, а тати споделя, че всички дами с руса коса са кухи лейки ” Косьовият баща сменя 3-4 бои на лицето, до момента в който му оправя гардеробчето.
Мъдра и чудата е детската уста. Тя може да издаде неуместни секрети, да усложни нещата, да скара огромните или просто да каже истината. Която не постоянно е ушеприятна.
Така непознати за нас хора, с които децата контактуват по един или различен мотив, схващат повече за нас, в сравнение с сами си признаваме. И както гласи известен надпис в не една детска градина и ясла: „ Не вярвайте какво споделя детето Ви за детската градина/ ясла и в подмяна Ви обещаваме да не имаме вяра на всичко, което то споделя за Вас ”. Защото едно дете не прави разлика сред редно и неправилно в изявленията си и не може да отсее коя информация е за вътрешно, фамилно прилагане и с коя може да внесе малко комизъм в обкръжението си.
Как се получава по този начин, непознати или едва познати хора да научават нашите секрети от почтените издайници?
Децата имат потребност да споделят. Както ние, възрастните, несъмнено. Но за разлика от нас, които по комплициран метод си сътворяваме другарски кръг и доверяваме на него персоналната си информация, те не разполагат с подобен в една нежна възраст. Чак в малко преди пубертета и по време на него са склонни да основават същински сърдечни другарства, учредени на фамилиарност и доверие. Дотогава те споделят това, което се натрупа в тях, като непреработена информация или като почтен отговор на куртоазен въпрос, с всеки, който ги попита.
Децата имат потребност да впечатляват възрастните. За никое дете вниманието към него не е задоволително. В устрема си да останат в центъра му, те са склонни да изумяват, стряскат, даже шокират, в случай че ситуацията го наложи. Преднамерени бомбастични изявления, пред аудитория, която, знаят, безусловно ще реагира са просто един опит да създадат усещане и да бъдат значими. Замислете се, дали обръщате задоволително внимание на детето си, дали разговаряте с него и дали то вижда във вас „ доверено лице ”.
Разбира се, отговорен за „ приключването на информация ” е самият и източник, т.е. – ние самите.
Възрастните считат, че децата са дребни и „ не схващат ”. Тази илюзия се шири навсякъде. Докато те тръгнат на учебно заведение или до момента в който гафът към този момент не е налице, ние считаме, че те не схващат същността и дълбочината на светът на „ огромните ”. Каква неточност! Играейки си на пода с конструктора, едно 5 годишно дете е с отворени сетива, изключително за прочувствените реакции на възрастните. Може да си приказваме с работен звук за някой сериозен проблем, само че един изблик на усеща незабавно приковава вниманието и то стартира да следи целия диалог с нараснал интерес, което не му пречи да направи кула или къща на пода в това време.
Затова – избягвайте да обсъждате проблемите си, ежедневните случки или другите хора, които и то познава, пред детето. Желязното предписание е точно това. Запазете мненията си и реакциите си, колкото се може по- сдържани, и им се отдайте в друга стая или когато то заспи. Трудно е от време на време да се направляваме, когато нещо ни предизвика, само че не трябва да забравяме, че и най- безобидната забележка може да има съдбовни последствия.
Ако то към този момент е „ пуснало бомбата ”. Ако гафът е реалност и неловкото безмълвие може да убива в този миг, омаловажете случката. Макар да е явно несполучливо, пробвайте се да загладите ситуацията със смях или да промените тематиката. Това не значи, че детето си измисля, неуместно е или заслужава пердах или наказване. Това няма никакъв резултат в вероятност. Просто отминете изявлението с комизъм, а уединено си изяснете какво в действителност е станало. Може би детето в действителност не осъзнава, че е направило непростителен гаф. А подобен, знаем, няма. Обяснете му, че някои неща не трябва да се споделят пред непознати или инцидентни хора, някои тематики остават единствено в фамилията и разчитате на него да може да пази загадка, като „ огромен ”. Доверието понася добре на децата и те с горделивост ще се нагърбят с ролята на възрастен и тайните, които „ огромните ” имат.
И в никакъв случай да не забравяме да се вслушаме в думите им, макар че от време на време истината в тях може да е некомфортна за нас. Детската уста е потвърден източник на мъдрост и може да прибави непредвидена позиция към събитията в живота ни.
„ Не разбирам за какво да чувам огромните, щом те не ме слушат. Искам да отида на цирка, а мама не ме чува. Мама желае да прибера играчките, аз не слушам. Това е почтено ” – Данчо от детската градина на щерка ми.
„ - Вики, за какво майка ти още не те довела до момента на градина, единствено баба ти те води, но ха! ” – с полушеговит звук пита госпожата, само че се усеща нездравото и любознание.
„ - Мама ме води всеки ден, само че от небето и седи на едно облаче и оттова ме гледа, дали се обличам сама или някой ми оказва помощ ” – от което засрамената учителка схваща, че майката е умряла.
„ Ти си лейка! ” Косьо към Анабел
„ Как по този начин е лейка, Косьо? ” – запитвам аз, до момента в който Анабел кокори очи, мъчейки се да се сети какво беше лейка.
„ Ами косата ти е руса, а тати споделя, че всички дами с руса коса са кухи лейки ” Косьовият баща сменя 3-4 бои на лицето, до момента в който му оправя гардеробчето.
Мъдра и чудата е детската уста. Тя може да издаде неуместни секрети, да усложни нещата, да скара огромните или просто да каже истината. Която не постоянно е ушеприятна.
Така непознати за нас хора, с които децата контактуват по един или различен мотив, схващат повече за нас, в сравнение с сами си признаваме. И както гласи известен надпис в не една детска градина и ясла: „ Не вярвайте какво споделя детето Ви за детската градина/ ясла и в подмяна Ви обещаваме да не имаме вяра на всичко, което то споделя за Вас ”. Защото едно дете не прави разлика сред редно и неправилно в изявленията си и не може да отсее коя информация е за вътрешно, фамилно прилагане и с коя може да внесе малко комизъм в обкръжението си.
Как се получава по този начин, непознати или едва познати хора да научават нашите секрети от почтените издайници?
Децата имат потребност да споделят. Както ние, възрастните, несъмнено. Но за разлика от нас, които по комплициран метод си сътворяваме другарски кръг и доверяваме на него персоналната си информация, те не разполагат с подобен в една нежна възраст. Чак в малко преди пубертета и по време на него са склонни да основават същински сърдечни другарства, учредени на фамилиарност и доверие. Дотогава те споделят това, което се натрупа в тях, като непреработена информация или като почтен отговор на куртоазен въпрос, с всеки, който ги попита.
Децата имат потребност да впечатляват възрастните. За никое дете вниманието към него не е задоволително. В устрема си да останат в центъра му, те са склонни да изумяват, стряскат, даже шокират, в случай че ситуацията го наложи. Преднамерени бомбастични изявления, пред аудитория, която, знаят, безусловно ще реагира са просто един опит да създадат усещане и да бъдат значими. Замислете се, дали обръщате задоволително внимание на детето си, дали разговаряте с него и дали то вижда във вас „ доверено лице ”.
Разбира се, отговорен за „ приключването на информация ” е самият и източник, т.е. – ние самите.
Възрастните считат, че децата са дребни и „ не схващат ”. Тази илюзия се шири навсякъде. Докато те тръгнат на учебно заведение или до момента в който гафът към този момент не е налице, ние считаме, че те не схващат същността и дълбочината на светът на „ огромните ”. Каква неточност! Играейки си на пода с конструктора, едно 5 годишно дете е с отворени сетива, изключително за прочувствените реакции на възрастните. Може да си приказваме с работен звук за някой сериозен проблем, само че един изблик на усеща незабавно приковава вниманието и то стартира да следи целия диалог с нараснал интерес, което не му пречи да направи кула или къща на пода в това време.
Затова – избягвайте да обсъждате проблемите си, ежедневните случки или другите хора, които и то познава, пред детето. Желязното предписание е точно това. Запазете мненията си и реакциите си, колкото се може по- сдържани, и им се отдайте в друга стая или когато то заспи. Трудно е от време на време да се направляваме, когато нещо ни предизвика, само че не трябва да забравяме, че и най- безобидната забележка може да има съдбовни последствия.
Ако то към този момент е „ пуснало бомбата ”. Ако гафът е реалност и неловкото безмълвие може да убива в този миг, омаловажете случката. Макар да е явно несполучливо, пробвайте се да загладите ситуацията със смях или да промените тематиката. Това не значи, че детето си измисля, неуместно е или заслужава пердах или наказване. Това няма никакъв резултат в вероятност. Просто отминете изявлението с комизъм, а уединено си изяснете какво в действителност е станало. Може би детето в действителност не осъзнава, че е направило непростителен гаф. А подобен, знаем, няма. Обяснете му, че някои неща не трябва да се споделят пред непознати или инцидентни хора, някои тематики остават единствено в фамилията и разчитате на него да може да пази загадка, като „ огромен ”. Доверието понася добре на децата и те с горделивост ще се нагърбят с ролята на възрастен и тайните, които „ огромните ” имат.
И в никакъв случай да не забравяме да се вслушаме в думите им, макар че от време на време истината в тях може да е некомфортна за нас. Детската уста е потвърден източник на мъдрост и може да прибави непредвидена позиция към събитията в живота ни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ