Децата на образовани родители се справят по-добре с дистанционното обучение
Децата на родители със приблизително и висше обучение се оправят най-малко два пъти по-добре с образователния материал в сравнение с тези от необразовани фамилии. Това е резистентен систематичен проблем, само че по време на отдалеченото образование ножицата сред двете групи се е разтворила още по-широко, демонстрира разбор на просветителното министерство.
Анализът на образованието от разстояние в електронна среда (ОРЕС), сподели някои притеснителни резултати – задълбочаване на просветителните неравенства, утежняване на мотивацията, ангажираността и знанията на огромна част от децата и риск от увеличение на отпадащите от просветителната система.
На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали учебно заведение, са постигнали едвам 25% от междинния резултат за страната. Половината от междинния брой точки имат децата от фамилии с главно обучение. На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надвишават междинния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от фамилии със приблизително обучение имат резултати към междинното ниво.
Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са посочили резултати с 39 процентни пункта над междинните, до момента в който учениците с необразовани родители са постигнали единствено 38% от междинното ниво. Разликата е повече от 3,5 пъти.
„ Учениците, получили под 30 % от оптималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са почти 21%. На изпита по математика такива са съвсем половината. Това значи, че всяко пето дете не се оправя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това значи риск от отпадане от просветителната система “, изясни при представянето на разбора министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.
От сходен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
При зрелостниците от фамилиите с най-голям и с най-нисък учебен статус разминаването в знанията по български език и литература е съвсем 2,5 пъти. Децата на висшистите реализират 118% от междинния резултат, а тези на необразовани родители – едвам 48%.
Данните от всички национални изпити демонстрират още, че образованието от отдалеченост се е отразило доста по-зле на учениците от по-слабо образовани фамилии, в сравнение с техните връстници с по-добре образовани родители. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се утежняват с 13,8% спрямо 2019 година, до момента в който при втората – единствено с 1,5%. По математика спадът в резултатите е надлежно 15,6% и 1,4%.
Подобно и ситуацията на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани фамилии демонстрират с 11,1% по-слаби резултати по отношение на 2019 година Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти понижават с по-малко от 1% спрямо последната година с обикновено присъствено образование.
Целия разбор и приложенията към него можете да видите.
Анализът на образованието от разстояние в електронна среда (ОРЕС), сподели някои притеснителни резултати – задълбочаване на просветителните неравенства, утежняване на мотивацията, ангажираността и знанията на огромна част от децата и риск от увеличение на отпадащите от просветителната система.
На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали учебно заведение, са постигнали едвам 25% от междинния резултат за страната. Половината от междинния брой точки имат децата от фамилии с главно обучение. На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надвишават междинния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от фамилии със приблизително обучение имат резултати към междинното ниво.
Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са посочили резултати с 39 процентни пункта над междинните, до момента в който учениците с необразовани родители са постигнали единствено 38% от междинното ниво. Разликата е повече от 3,5 пъти.
„ Учениците, получили под 30 % от оптималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са почти 21%. На изпита по математика такива са съвсем половината. Това значи, че всяко пето дете не се оправя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това значи риск от отпадане от просветителната система “, изясни при представянето на разбора министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.
От сходен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
При зрелостниците от фамилиите с най-голям и с най-нисък учебен статус разминаването в знанията по български език и литература е съвсем 2,5 пъти. Децата на висшистите реализират 118% от междинния резултат, а тези на необразовани родители – едвам 48%.
Данните от всички национални изпити демонстрират още, че образованието от отдалеченост се е отразило доста по-зле на учениците от по-слабо образовани фамилии, в сравнение с техните връстници с по-добре образовани родители. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се утежняват с 13,8% спрямо 2019 година, до момента в който при втората – единствено с 1,5%. По математика спадът в резултатите е надлежно 15,6% и 1,4%.
Подобно и ситуацията на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани фамилии демонстрират с 11,1% по-слаби резултати по отношение на 2019 година Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти понижават с по-малко от 1% спрямо последната година с обикновено присъствено образование.
Целия разбор и приложенията към него можете да видите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ