Деца пребиха дете. Заснеха видео. С жертвата работи психолог
Деца пребиха друго дете. Заснеха побоя с видео. С жертвата работи психолог. Подобни вести от началото на годината се появяват съвсем през седмица. Шокираме се, недоволстваме ден-два и забравяме до идващия път. Детската експанзия има към този момент киберлице, има формален канал - обществените мрежи и непрекъсната аудитория, което ѝ обезпечава удобно битие и за в бъдеще.
Момче закачило непознато гадже. Отива " снимачен екип " с бабаити от " Надежда " в " Лагера ", нанася побой, документира го с видео, качва го в обществената мрежа. Хора от квартала се намесват, виждат, че под маските крият лицата си деца, а две от девойките, едното даже взело участие в багра, се разплакват по-скоро от боязън, в сравнение с от разкайване.
По малкия екран възрастните разясняват: " ТВУ-та би трябвало да има ". (За по-младите това са трудово-възпитателни учебни заведения, в които " превъзпитаваха " младежи с противообществени прояви). Училищен шеф се разгласи за възбрана на сходни клипове в интернет, солени санкции за създателите на видеата или родителите им и линк за качване на фрагментите в Столична дирекция на вътрешните работи, с цел да се трият незабавно. Председателят на ДАЗД, доктор Елеонора Лилова прикани медиите да съблюдават правото на протекция на детската персона и да не излъчват фрагментите. Случаят към този момент е съвсем пропуснат, макар че жертвата ще го помни доживот. Същото ще се случи и с момичето от друго видео - където сцена на побоя беше столичен мол, отново от тия дни.
През 2015 година България е посочена измежду 10-те страни, в които има най-високи равнища на принуждение в учебно заведение. Другите 9 са Съединени американски щати, Англия, Южна Африка, Полша, Япония, Франция, Белгия и Австралия. Не е ясно къде в международната " ранглиста " сме 7 години по-късно, само че е видно, че не сме мръднали в предварителната защита на детската експанзия, макар тактиките и стратегиите за битка с нея и набъбналия неправителствен бранш в областта на детските права.
Имаме Национална стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца, Национална стратегия " Заедно за всяко дете ", Механизъм за противопоставяне на издевателството и насилието в институциите в системата на предучилищно и учебно обучение. Вероятно и още десетки местни стратегии и планове, подчинени са битката с насилието измежду деца, най-често добре финансирани, тъй като тематиката е сензитивна.
В Механизма за противопоставяне в системата на предучилищното и учебно обучение да вземем за пример е направена подредба на формите на принуждение и тормоз и съответните дейности, които се подхващат. Това е документът, с който МОН се изправя против казуса. Според този механизъм равнищата на принуждение са три. Първото включва леко удряне, побутване, ощипване подритване, обиждане, оскърбление, закани, устен полов тормоз, съблазняване и т. н. На това равнище дейности се подхващат от класния началник, дружно с родителя и се организира самостоятелна педагогическа работа.
Второто равнище включва деянията от първото, ако няма резултат от ограниченията, и при него следствията от издевателството са избрани като " по-сериозни ". Тук към този момент се намесват и психолог или педагогичен консултант, присъединяване на родител е наложително, уведомява се шефа.
Стигаме до трети стадий от механизма за противопоставяне на издевателството. Проявите към този момент са сборичкване, задушаване, изгаряне, провесване от прозорец, отнемане от храна, излагане на ниски или високи температури, лишаване на движимости, обети, които накърняват съществено достолепието, склоняване към приложимост на опиати, обезчестяване и т. н. При сходни прояви на тормоз, всички институции се задействат - уведомяват се неотложно ОЗД и Министерство на вътрешните работи.
Видно е, че формите на тормоз са доста в детайли разказани, ограниченията за противопоставяне също. Но резултати от механизма не личат.
През 2021 година година УНИЦЕФ прави проучване на насилието над деца в България и изготвя обстоен разбор на потенциала на институциите, свързани с него. Организацията мониторира и упоменатия нагоре Механизъм. Това е първото по рода си сложно изследване по тематиката у нас.
Какви са изводите?
Емоционалното принуждение е най-разпространено - съвсем половината (45,9%) от интервюираните деца оповестяват, че са били подлагани на такова. 1 на 10 деца е било подлагано на онлайн тормоз.
1 на всеки 3 деца е претърпявало физическо принуждение, най-често вкъщи.
1 от всеки 8 деца оповестява, че е било жертва на прочувствено, физическо и полово принуждение. 1 от всеки 16 деца е било жертва на принуждение вкъщи, в учебно заведение, в общността или онлайн.
2 от всеки 5 родители показват, че са употребявали физическо принуждение като образователен способ през последната година, а 1 от всеки 20 родители оповестява за потребление на тежки физически санкции. Родителите, които са били удряни или бити постоянно в детството си, оповестяват съвсем четири пъти по-често за налагане на насилствени санкции на своите деца през последната година.
Как се оправят институциите, които са ангажирани с предварителната защита на насилието над деца?
Най-подготвена и ефикасна се оказва системата на Министерство на вътрешните работи. Полицейските чиновници по-често се сблъскват с физическо и онлайн принуждение, полова корист и добре познават признаците им. Близо 90% от тях са минали особено образование. Останалите институции дават висока оценка на съдействието си с тях.
Социалните служащи са добре готови, само че доста натоварени и затова незадоволително ефикасни. Като най-сериозен проблем те обрисуват неглижирането на децата, едвам след него се подреждат физическото и психическото принуждение. Разминаване в мненията има във връзка с половата корист с деца, което съгласно 54% е сериозен проблем, а съгласно 21% - нищожен. Преобладаваща част от тях считат онлайн насилието за по-малък проблем.
В правосъдната система са добре осведомени с проблемите, свързани с насилиетонад деца, и могат да разпознават признаците му, нолипсват знания за онлайн насилието и неговото разпространяване.В по-малко от половината институции в системата има лице, ангажирано с насилието над деца.
Здравните експерти са по-неспособни да разпознават признаци на принуждение над деца и са по-неинформирани за казуса, а нивото на разпознати случаи при тях е най-ниско. Те са минимум склонни да подадат сигнал за дете в риск, а огромна част от тях показват, че въобще не биха го създали, което подсказва, че е допустимо да не са наясно със своите отговорности, установи изследването.
Педагозите са най-слабо готови да разпознават признаци на насилието над деца и го смятат за по-малко сериозен проблем спрямо останалите експерти. Степента на използване на Механизма за противопоставяне на издевателството и насилието варира сред другите учебни заведения, като някои учители не са наясно с политиките на личните си учебни заведения във връзка с издевателството.
Според представители на неправителствени организации учебните заведения са склонни да си затварят очите за случаите на принуждение, с изключение на когато включват груба мощ. Обикновено те не подават сигнали в случаи, когато има признаци на домашно принуждение.
Предвид стратегиите за предварителна защита на насилието измежду деца и готовността на институциите да ги ползват, не остава нищо друго, с изключение на да чакаме идващото видео.
Момче закачило непознато гадже. Отива " снимачен екип " с бабаити от " Надежда " в " Лагера ", нанася побой, документира го с видео, качва го в обществената мрежа. Хора от квартала се намесват, виждат, че под маските крият лицата си деца, а две от девойките, едното даже взело участие в багра, се разплакват по-скоро от боязън, в сравнение с от разкайване.
По малкия екран възрастните разясняват: " ТВУ-та би трябвало да има ". (За по-младите това са трудово-възпитателни учебни заведения, в които " превъзпитаваха " младежи с противообществени прояви). Училищен шеф се разгласи за възбрана на сходни клипове в интернет, солени санкции за създателите на видеата или родителите им и линк за качване на фрагментите в Столична дирекция на вътрешните работи, с цел да се трият незабавно. Председателят на ДАЗД, доктор Елеонора Лилова прикани медиите да съблюдават правото на протекция на детската персона и да не излъчват фрагментите. Случаят към този момент е съвсем пропуснат, макар че жертвата ще го помни доживот. Същото ще се случи и с момичето от друго видео - където сцена на побоя беше столичен мол, отново от тия дни.
През 2015 година България е посочена измежду 10-те страни, в които има най-високи равнища на принуждение в учебно заведение. Другите 9 са Съединени американски щати, Англия, Южна Африка, Полша, Япония, Франция, Белгия и Австралия. Не е ясно къде в международната " ранглиста " сме 7 години по-късно, само че е видно, че не сме мръднали в предварителната защита на детската експанзия, макар тактиките и стратегиите за битка с нея и набъбналия неправителствен бранш в областта на детските права.
Имаме Национална стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца, Национална стратегия " Заедно за всяко дете ", Механизъм за противопоставяне на издевателството и насилието в институциите в системата на предучилищно и учебно обучение. Вероятно и още десетки местни стратегии и планове, подчинени са битката с насилието измежду деца, най-често добре финансирани, тъй като тематиката е сензитивна.
В Механизма за противопоставяне в системата на предучилищното и учебно обучение да вземем за пример е направена подредба на формите на принуждение и тормоз и съответните дейности, които се подхващат. Това е документът, с който МОН се изправя против казуса. Според този механизъм равнищата на принуждение са три. Първото включва леко удряне, побутване, ощипване подритване, обиждане, оскърбление, закани, устен полов тормоз, съблазняване и т. н. На това равнище дейности се подхващат от класния началник, дружно с родителя и се организира самостоятелна педагогическа работа.
Второто равнище включва деянията от първото, ако няма резултат от ограниченията, и при него следствията от издевателството са избрани като " по-сериозни ". Тук към този момент се намесват и психолог или педагогичен консултант, присъединяване на родител е наложително, уведомява се шефа.
Стигаме до трети стадий от механизма за противопоставяне на издевателството. Проявите към този момент са сборичкване, задушаване, изгаряне, провесване от прозорец, отнемане от храна, излагане на ниски или високи температури, лишаване на движимости, обети, които накърняват съществено достолепието, склоняване към приложимост на опиати, обезчестяване и т. н. При сходни прояви на тормоз, всички институции се задействат - уведомяват се неотложно ОЗД и Министерство на вътрешните работи.
Видно е, че формите на тормоз са доста в детайли разказани, ограниченията за противопоставяне също. Но резултати от механизма не личат.
През 2021 година година УНИЦЕФ прави проучване на насилието над деца в България и изготвя обстоен разбор на потенциала на институциите, свързани с него. Организацията мониторира и упоменатия нагоре Механизъм. Това е първото по рода си сложно изследване по тематиката у нас.
Какви са изводите?
Емоционалното принуждение е най-разпространено - съвсем половината (45,9%) от интервюираните деца оповестяват, че са били подлагани на такова. 1 на 10 деца е било подлагано на онлайн тормоз.
1 на всеки 3 деца е претърпявало физическо принуждение, най-често вкъщи.
1 от всеки 8 деца оповестява, че е било жертва на прочувствено, физическо и полово принуждение. 1 от всеки 16 деца е било жертва на принуждение вкъщи, в учебно заведение, в общността или онлайн.
2 от всеки 5 родители показват, че са употребявали физическо принуждение като образователен способ през последната година, а 1 от всеки 20 родители оповестява за потребление на тежки физически санкции. Родителите, които са били удряни или бити постоянно в детството си, оповестяват съвсем четири пъти по-често за налагане на насилствени санкции на своите деца през последната година.
Как се оправят институциите, които са ангажирани с предварителната защита на насилието над деца?
Най-подготвена и ефикасна се оказва системата на Министерство на вътрешните работи. Полицейските чиновници по-често се сблъскват с физическо и онлайн принуждение, полова корист и добре познават признаците им. Близо 90% от тях са минали особено образование. Останалите институции дават висока оценка на съдействието си с тях.
Социалните служащи са добре готови, само че доста натоварени и затова незадоволително ефикасни. Като най-сериозен проблем те обрисуват неглижирането на децата, едвам след него се подреждат физическото и психическото принуждение. Разминаване в мненията има във връзка с половата корист с деца, което съгласно 54% е сериозен проблем, а съгласно 21% - нищожен. Преобладаваща част от тях считат онлайн насилието за по-малък проблем.
В правосъдната система са добре осведомени с проблемите, свързани с насилиетонад деца, и могат да разпознават признаците му, нолипсват знания за онлайн насилието и неговото разпространяване.В по-малко от половината институции в системата има лице, ангажирано с насилието над деца.
Здравните експерти са по-неспособни да разпознават признаци на принуждение над деца и са по-неинформирани за казуса, а нивото на разпознати случаи при тях е най-ниско. Те са минимум склонни да подадат сигнал за дете в риск, а огромна част от тях показват, че въобще не биха го създали, което подсказва, че е допустимо да не са наясно със своите отговорности, установи изследването.
Педагозите са най-слабо готови да разпознават признаци на насилието над деца и го смятат за по-малко сериозен проблем спрямо останалите експерти. Степента на използване на Механизма за противопоставяне на издевателството и насилието варира сред другите учебни заведения, като някои учители не са наясно с политиките на личните си учебни заведения във връзка с издевателството.
Според представители на неправителствени организации учебните заведения са склонни да си затварят очите за случаите на принуждение, с изключение на когато включват груба мощ. Обикновено те не подават сигнали в случаи, когато има признаци на домашно принуждение.
Предвид стратегиите за предварителна защита на насилието измежду деца и готовността на институциите да ги ползват, не остава нищо друго, с изключение на да чакаме идващото видео.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ