Детето пробва нещо ново, не му се получава, ядосва се

Детето опитва нещо ново, не му се получава, ядосва се и... го зарязва.  При това за позволените неточности вие не му се карате, нe го наказвате, не викате... Утешавате го, в случай че плаче. Въпреки това то се опасява да не допусне грешка и избира да не подхваща нещо.

Какво на процедура може да помогне, да го насърчите и да му помогнете да преодолява трудностите  психологът Павел Зигмантович.

Винаги изтъквайте единствено положените старания

Забравете за гения и качествата на детето си. Не използвайте изрази като: „ Ти си толкоз интелигентен! “, а единствено: „ Ти толкоз настойчиво се трудиш. Толкова доста учиш! “.

Проучвания на Керъл Дуек и екипът му сочат, че когато приказваме на детето за неговия гений, това го кара да се опасява от неточности. Защото грешката е доказателство, че то не има гений. Талантливите не бъркат (поне по този начин си мислят децата).

Ако обаче става дума за навиците в всекидневието, грешката става някак маловажна. Децата стартират да мислят по този начин: „ Аз бъркам, единствено тъй като още не го умея добре. Ще се науча. “ И имат тласък да пробват още веднъж. Колкото и смешно да ви се коства, тази незначителна разлика в изразите, е изключително значима и има съществени последици.

Разделяйте задачата на дребни порции

С дребните задания, които са част от цялото, детето се оправя по-лесно. Така има по-голям късмет да реализира триумф. За разлика от възрастните, децата (примерно до 11 години) се учат по-добре не от грешките, а от триумфа. Особено, в случай че възрастните регистрират тези триумфи.

Затова колкото по-големи триумфи реализира детето, то ще учи по-лесно и ще бърка по-малко. А и по-лесно ще приема обособените несполуки.

Работете и обучавайте детето единствено, когато е умерено

Ако детето е смутено и плаче, няма по какъв начин да свърши нищо. Преди да се захванете с каквато и да е задача, го успокойте. Помогнете му първо да се оправи с страстите си, а по-късно започнете с осъществяването на дилемите малко по малко.

Прегърнете детето, погалете го и изчакайте

Ако то е неспокойно, не го притискайте, не настоявайте. Дайте му време да се успокои. Когато успее да се оправи с страстите си, дано едвам тогава са залови със дилемите. 
Подчертавайте постоянно, че грешката е сигнал, че би трябвало да се научи. Говорете му искрено, че грешката сочи, какво тъкмо би трябвало да се поправи.

Ето да вземем за пример едно от моите деца получи слаба оценка. Казах му:  “ Хайде дружно да разберем за какво са ти писали тази слаба оценка и да забележим кой миг би трябвало да се отработи и оправи. Подчертавам – не оценката, а този миг или стадий, в който има пропуски и ненаучени неща. "  Точно този миг би трябвало да се „ тренира “.Така ще научите детето, когато работи независимо, на какво да обръща внимание и върху какво да се упражнява. 

Предстои дълга работа

Всички тези препоръки ще оказват помощ, само че няма да има бърз резултат. Трябва време и то не малко. С времето детето се научава да приема по-спокойно грешките. Такива привички не се образуват бързо. Трябва дълго и методично да се упражняват. „ Навикът не се основава с решения. Навикът се основава с извършения “, - споделям постоянно у дома. И ние непрекъснато се упражняваме.

Има и добра вест. Докато учите детето да не се опасява от грешките, вие ще грешите и то доста пъти. Какво му е хубавото на това, ще попитате? Това значи, че ще упражнявате и себе си.

Мона Василева /