Десислава Стоянова: Социалните мрежи създават фалшиво усещане за интимност
Десислава Стоянова е едно от най-популярните телевизионни лица, написа журналистката Йоана Гъндовска в уводния текст към изявлението си с водещата на bTV за новия брой на
Деси стартира кариерата си във в. „ Сега “ през 1998 година През 2002 година получава покана да се причисли към екипа на bTV Новините. През идващите 5 години се занимава най-вече с политическа публицистика. Автор е и на редица филми в bTV Репортерите. Била е и заместител основен редактор на списание AMICA. Заедно с Александър Кадиев са водещи на „ Преди обед “ по bTV от близо 10 години.
Деси е омъжена за журналиста Велислав Русев и двамата са родители на близнаците Стефан и Красимир.
Колко време на ден си в обществените мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?
Като време - минималното допустимо. Самата аз споделям наличие, само че сърфирам единствено когато ми остане ненужно време, а това съвсем не се случва. В един миг си дадох сметка, че скролването из Facebook и Инстаграм, колкото и апропо да е, ме разсейва и ми краде от концентрацията и го сведох до най-малко. От позиция на наличие – стремежът ми е да имам визия какво се случва, т.е. по-скоро следя.
Какво ти дава и какво ти лишава виртуалното другарство?
То е като всяко друго средство, като ножа, който има две остриета, като монетата, която има две страни. Може да дава и да взима, зависи по какъв начин го използваш. На мен нищо не ми лишава. Напротив, оказва помощ ми, с цел да си правя по-добре работата, с цел да съм в лесна и бърза връзка с хората, с които поддържам връзка освен професионално, само че и персонално. Гледам на обществените мрежи като неизбежна част от действителността през днешния ден. Те са тук и са такива, каквито са. Ние имаме малко надзор над тях, само че бихме могли да имаме 100-процентов надзор над личното си наличие в тях.
Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в обществените мрежи? А претърпя ли нещо неприятно?
Знаеш ли, в първия миг като ме попита се смутих, тъй като в главата ми не изникна отговор. Но в идващия си споделих, това е супер, тъй като демонстрира, че в действителност не пребивавам там. Социалните мрежи са ЧАСТ от живота ми, само че не са изместили офлайн действителността, не са се трансформирали в мястото, където се случват значимите за мен неща. Аз ги схващам и употребявам като форма на персонална медия. Предвид, че цялостен живот съм работила и живяла в медиите, ми е относително елементарно да тегля чертата сред реалността/живота и отразяването му. Въпреки, че чувствам и какъв брой елементарно е да се пуснеш по пързалката, по какъв начин с всеки идващ пост правиш крачка във вътрешността в тази паралелна действителност и незабелязано започваш да споделяш от ден на ден и повече.
***
И зправени ли сме пред рецесия на истината и доверието към информацията онлайн, както настояват публицисти и бранители на човешките права в целия свят?
Категорично. Големият въпрос е къде ще ни води тази рецесия в последна сметка. Вече за всички е явно каква гигантска власт имат онлайн платформите. Доскоро множеството хора виждаха най-големия проблем в това, че всеки може да разгласява каквото си желае онлайн и разумно упорстваха да се постави завършек на тази свободия. Всички сме съгласни, че е надълбоко неправилно и незаконно да се предава онлайн всеобщо ликвидиране да вземем за пример. Само, че действителността рядко е толкоз черно-бяла. Особено, когато става въпрос за истината по противоречиви тематики. В последно време виждаме опити от страна на платформите да вкарват от ден на ден „ правила “. Само, че когато цялата власт в ръцете на една организация/компания, която сама взема решение кое е „ вярно “ и кое „ неверно “, рискът разпоредбите да се трансфорат в цензура, става все по-реален и сериозен.
В какво се показва здравословното наличие в това пространство? Какви клопки вижда Деси Стоянова и по какъв начин поучава да приказваме с децата си по въпроса? И още за метода на приложимост на обществените мрежи, в това число като политически фактор – вижте в новия брой на
Деси стартира кариерата си във в. „ Сега “ през 1998 година През 2002 година получава покана да се причисли към екипа на bTV Новините. През идващите 5 години се занимава най-вече с политическа публицистика. Автор е и на редица филми в bTV Репортерите. Била е и заместител основен редактор на списание AMICA. Заедно с Александър Кадиев са водещи на „ Преди обед “ по bTV от близо 10 години.
Деси е омъжена за журналиста Велислав Русев и двамата са родители на близнаците Стефан и Красимир.
Колко време на ден си в обществените мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?
Като време - минималното допустимо. Самата аз споделям наличие, само че сърфирам единствено когато ми остане ненужно време, а това съвсем не се случва. В един миг си дадох сметка, че скролването из Facebook и Инстаграм, колкото и апропо да е, ме разсейва и ми краде от концентрацията и го сведох до най-малко. От позиция на наличие – стремежът ми е да имам визия какво се случва, т.е. по-скоро следя.
Какво ти дава и какво ти лишава виртуалното другарство?
То е като всяко друго средство, като ножа, който има две остриета, като монетата, която има две страни. Може да дава и да взима, зависи по какъв начин го използваш. На мен нищо не ми лишава. Напротив, оказва помощ ми, с цел да си правя по-добре работата, с цел да съм в лесна и бърза връзка с хората, с които поддържам връзка освен професионално, само че и персонално. Гледам на обществените мрежи като неизбежна част от действителността през днешния ден. Те са тук и са такива, каквито са. Ние имаме малко надзор над тях, само че бихме могли да имаме 100-процентов надзор над личното си наличие в тях.
Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в обществените мрежи? А претърпя ли нещо неприятно?
Знаеш ли, в първия миг като ме попита се смутих, тъй като в главата ми не изникна отговор. Но в идващия си споделих, това е супер, тъй като демонстрира, че в действителност не пребивавам там. Социалните мрежи са ЧАСТ от живота ми, само че не са изместили офлайн действителността, не са се трансформирали в мястото, където се случват значимите за мен неща. Аз ги схващам и употребявам като форма на персонална медия. Предвид, че цялостен живот съм работила и живяла в медиите, ми е относително елементарно да тегля чертата сред реалността/живота и отразяването му. Въпреки, че чувствам и какъв брой елементарно е да се пуснеш по пързалката, по какъв начин с всеки идващ пост правиш крачка във вътрешността в тази паралелна действителност и незабелязано започваш да споделяш от ден на ден и повече.
***
И зправени ли сме пред рецесия на истината и доверието към информацията онлайн, както настояват публицисти и бранители на човешките права в целия свят?
Категорично. Големият въпрос е къде ще ни води тази рецесия в последна сметка. Вече за всички е явно каква гигантска власт имат онлайн платформите. Доскоро множеството хора виждаха най-големия проблем в това, че всеки може да разгласява каквото си желае онлайн и разумно упорстваха да се постави завършек на тази свободия. Всички сме съгласни, че е надълбоко неправилно и незаконно да се предава онлайн всеобщо ликвидиране да вземем за пример. Само, че действителността рядко е толкоз черно-бяла. Особено, когато става въпрос за истината по противоречиви тематики. В последно време виждаме опити от страна на платформите да вкарват от ден на ден „ правила “. Само, че когато цялата власт в ръцете на една организация/компания, която сама взема решение кое е „ вярно “ и кое „ неверно “, рискът разпоредбите да се трансфорат в цензура, става все по-реален и сериозен.
В какво се показва здравословното наличие в това пространство? Какви клопки вижда Деси Стоянова и по какъв начин поучава да приказваме с децата си по въпроса? И още за метода на приложимост на обществените мрежи, в това число като политически фактор – вижте в новия брой на
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ