Шофьорка аварира на булевард, но чу Овцооо! Тук ли са спира, ма?
Десислава Христозова стои зад едни от най-интересните истории в предаването " Отблизо с Мира " по Българска национална телевизия, както и зад книгата " Тихо! За това не се приказва ". Ето какво показа известната дама преди два дни в обществената мрежа Facebook:
Господата-шофьори-кавалери, за които аз съм просто една овца.
Шофирам си аз в града и колата ми внезапно изгасва. По средата на един бул.. Пускам спешни и пробвам да запаля. Не желае. Изчаквам. Пак запалвам. Пак не желае. И в този миг слушам писклив клаксон зад мен. Вдигам ръце безпомощно - това нали е явен знак, че съм аварирала?!? Вие по какъв начин мислите?
Зад мен обаче клаксоните стават два - кой от кой по-устремен в желанието си да продъни ушите ми. А булевардът е необятен, място има за танк. След минута настойчиво бибиткане, господата-шофьори зад мен вземат решение да ме заобиколят. Минавайки около мен, те, още веднъж на двуглас, от двете коли крещят:
" Овцоооо!!! Тук ли са стопира, ма? " И, несъмнено, педалите на газта се натискат докрай, та да пилят гуми и да се подвига прахуляк от асфалта.
Мили, господа-шофьори-кавалери, не за първи път ми аварира кола в градска среда и вие, благи господа-шофьори, постоянно, постоянно, постоянно ме подминавате. Никой в никакъв случай не спря да попита: " Ток, нещо друго, би трябвало ли ти? ".
Ама, идващият път, в случай че ме видите с моя благ старичък Опел, с пуснати спешни светлини, желая да знаете, че сигурно не съм спряла да си върша селфи за Инстаграм по средата на натоварено кръстовище. Аварирала съм явно!
Не ми помагайте. Но не ме й обиждайте, не ми крещете с пяна на устата, не ме стресирайте. Защото на следващия ден на някое кръстовище " овцата " може да е вашата жена или другарка. Която несъмнено вечерта ще наречете " благо ", откакто някой денем й е извикал в лицето " Овцо "!
P.S. Понеже знам, че същинските кавалери в този момент ще ми звъннат или пишат, да ме питат по какъв начин съм - добре съм, другари, колата е на ремонт. Аз поправям мислите си в един столичен трамвай на път за у дома.
Господата-шофьори-кавалери, за които аз съм просто една овца.
Шофирам си аз в града и колата ми внезапно изгасва. По средата на един бул.. Пускам спешни и пробвам да запаля. Не желае. Изчаквам. Пак запалвам. Пак не желае. И в този миг слушам писклив клаксон зад мен. Вдигам ръце безпомощно - това нали е явен знак, че съм аварирала?!? Вие по какъв начин мислите?
Зад мен обаче клаксоните стават два - кой от кой по-устремен в желанието си да продъни ушите ми. А булевардът е необятен, място има за танк. След минута настойчиво бибиткане, господата-шофьори зад мен вземат решение да ме заобиколят. Минавайки около мен, те, още веднъж на двуглас, от двете коли крещят:
" Овцоооо!!! Тук ли са стопира, ма? " И, несъмнено, педалите на газта се натискат докрай, та да пилят гуми и да се подвига прахуляк от асфалта.
Мили, господа-шофьори-кавалери, не за първи път ми аварира кола в градска среда и вие, благи господа-шофьори, постоянно, постоянно, постоянно ме подминавате. Никой в никакъв случай не спря да попита: " Ток, нещо друго, би трябвало ли ти? ".
Ама, идващият път, в случай че ме видите с моя благ старичък Опел, с пуснати спешни светлини, желая да знаете, че сигурно не съм спряла да си върша селфи за Инстаграм по средата на натоварено кръстовище. Аварирала съм явно!
Не ми помагайте. Но не ме й обиждайте, не ми крещете с пяна на устата, не ме стресирайте. Защото на следващия ден на някое кръстовище " овцата " може да е вашата жена или другарка. Която несъмнено вечерта ще наречете " благо ", откакто някой денем й е извикал в лицето " Овцо "!
P.S. Понеже знам, че същинските кавалери в този момент ще ми звъннат или пишат, да ме питат по какъв начин съм - добре съм, другари, колата е на ремонт. Аз поправям мислите си в един столичен трамвай на път за у дома.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ