Закритата просвета
Деси ВЕЛЕВА
Едва ли има по-тъжна панорама от затворено и запустяло учебно заведение. А у нас закритите образователни заведения не престават да се усилват. Стотици села се обезлюдяват, откакто се закрие школото. Малкото останали деца се извозват до прилежащи обитаеми места, до момента в който младите въобще изоставен селото.
Подобна е картината и в някои градове, в които учебните заведения понижават до едно-две. След това идва ред на падащите фасади, срутените покриви, храсталаците, всред които се прокрадват табелите с имената на светите братя Кирил и Методий, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев и всички заслужили българи - патрони на местата за култура.
В същото време е налице друга наклонност - на разрастващите се наши просветителни институции в чужбина. Всяка година се регистрира растеж на неделните български учебни заведения зад граница, които събират от ден на ден деца на емигранти, опитващи да запазят българското на стотици или хиляди километри от родината. Те се трансформират в вместилище на българщината и в тях учители от предучилищна до гимназиална степен поставят старания да научат децата да четат и пишат на родния си език, да познават българската просвета и история.
-----
Училището ни в Атланта, Съединени американски щати, кипи от живот
262 са записаните организации, които ще ръководят български неделни учебни заведения зад граница през идната образователна година. Някои от тях имат структури допълнително от един град на съответната страна. Някои са сдружения, други асоциации или комитети, а в част от страните посолствата ни са основатели на активността. Година по-рано уредниците са били 257, а през 2021-2022 година - 245. Точно преди 10 години броят им е достигал едвам 128 по целия свят.
Държавата ни подкрепя отделно просветителните институции отвън България по Националната стратегия " Роден език и просвета за граница ". Тя поддържа обособени планове, свързани с разпространение на езика, историята и културата на България. За предходната година те са били 136. Така общата численост на просветителните институции в чужбина с помощ от страната е към 500.
В последните 12-13 години броят на децата в тях също е повишен и то съвсем 10 пъти. В над 50 страни се образоват над 35 000 деца от 4-годишна възраст до младежи. Най-много са учебните заведения в Испания, Съединени американски щати и Англия - по към 50. Близо 20 са в Гърция, Германия и Франция. По едно учебно заведение е разкрито в Йордания, Малта, Нова Зеландия, Молдова, Финландия, Швейцария, Хърватия, Портулагия и Китай.
Докато неделните учебни заведения палят искрата на родолюбието и пазят българския корен в чужбина, у нас доста са със затихваща функционалност. 1942 са общообразователни учебни заведения през завършилата образователна година. Те са с шест по-малко от миналата. Година по-рано пък бяха закрити още 15 учебни заведения. Преди 10 години работещите школа бяха 2026. Разликата е явна.
На 15 септември няма да отвори порти и Основното учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в село Брадвари, Силистренско, което е с 80-годишна история. Там повече от 20 години се образуват маломерни и слети паралелки. Направеният разбор за последните 10 години демонстрира, че част децата отпадат от просветителната система още в предучилищна възраст. За да се избави школото, през предходната година общината е осигурила 236 251 лева отвън избраните по стандарт. Едва 28 възпитаници от от 1 до 7 клас, разпределени в една независима маломерна и три слети маломерни паралелки, са учили в последната година от съществуването на школото.
Още през декември 2022 година е направена информация, че наесен единствено 5 деца от селото ще бъдат първокласници, като родителите на четири от тях са декларирали, че малчуганите ще бъдат записани в близкия град Дулово. " Майчиният език на учениците е друг от български, което обуславя учебното заведение като сегрегирана просветителна институция. Самите родители осъзнават нуждата от консолидираното на децата им в друга среда за по-добро асимилиране на български език ", се споделя в претекстовете на решението на общинския съвет. Учениците ще бъдат пренасочени към Обединеното учебно заведение " Св. Климент Охридски " в с. Иширково. Година по-рано в област Силистра бяха затворени дружи две учебни заведения - ОУ " Св. Св. Кирил и Методий " в с. Сокол, и ОУ " Отец Паисий " в с. Ст. Караджа, община Главиница.
В предишното остава и ОУ " Гео Милев " в село Конево, Карджалийско. Решението на общинарите е реалност поради продължаващите негативни демографски промени в общината и неналичието на деца в дребните обитаеми места. През миналата година в школото са учили едвам 10 деца в две поднормативни паралелки. Прогнозите са посочили, че за идната 2023-2024 година там ще останат три деца, които са от други обитаеми места. За учениците е обезпечен превоз до ОУ " Христо Ботев " в село Миладиново.
Отново неналичието на деца в дребните обитаеми места е причина за закриването на изнесена градинска група с целодневна форма на организация в село Горна цитадела, област Кърджали. Там малчуганите са едвам пет.
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира кои общини са най-застрашени от закриване на учебни заведения - Ново село, Сухиндол и Алфатар. В тях има единствено по едно школо, което не е предпазено и в него учат по-малко от 100 възпитаници.
В идната категория са Брегово, Кула, Ветрино, Хитрино и Летница - още веднъж общини с едно незащитено учебно заведение, само че с малко повече възпитаници -между 100 и 200. Проучването сочи още, че през последните години се усилва броят на общините, в които има единствено едно учебно заведение - от 38 преди 6 години до 44 в този момент.
Така постепенно и постоянно безшумно опустяват българските учебни заведения. Така се закрива освен постройката, само че и просветата. А след тях затваряме и селата, и градчетата.
Сгради на тезгяха > Сградите на закрити към този момент учебни заведения нямат огромно бъдеще. Дори да са в положително положение в тях рядко има опция да се развива активност, тъй като те нормално са в нищото. Намират се в обезлюдени местности, в които към този момент няма хора. Затова за школските постройки остава единствено предишното. > Някога във всяко село в Белоградчишко е имало учебни заведения
Все отново доста общини се пробват да намерят реализация или просто да се отърват от постройките. Някои съумяват да ги продадат за хранилища, за домове за остарели хора или за разнообразни природолюбителски и екологосъобразни начинания. > Сградата на закритото Основно учебно заведение " Христо Ботев " във врачанското с. Паволче наподобява добре, само че в нея възпитаници няма от пет години
Често пъти парцелите се продават на безценица и отново няма кой да ги купи. В момента на пазара да вземем за пример е постройката на учебното заведение в хасковското село Пъстрогор. Тя е остаряла и запусната, единствено на един етаж и се продава за 68 000 лв. дружно с двор от 4000 км. метра. Далеч по-красивата и здрава постройка на учебното заведение в старозагорското село Спасово се продава, само че за 130 000 евро. Кандидати също няма.
На тезгяха е и бивше учебно заведение с общежитие в с. Къкрина, което е единствено на 250 метра от Къкринско ханче. Цената му е 125 000 евро.> Някога в с. Къкрина е имало учебно заведение. Сега то се продава, само че никой не го желае
Община Върбица, Шуменско пък желае да трансформира в Център за възрастни хора от фамилен тип закритото учебно заведение в село Тушовица. Общината към този момент преустройва постройката на бившето Основно учебно заведение " Христо Ботев " в село Ловец. Ще бъдат вложени 257 000 лв. на първия стадий. Средствата са от лични доходи на общината и по план " Красива България ", само че ще са нужни още.
Оцеляване под отбраната на страната
Началното учебно заведение в Белоградчик има прелестна и поддържана постройка, само че учениците в него понижават от година на година
Много учебни заведения у нас съумяват да оцелеят поради специфичния статут, който получават от страната. 163 от тях да вземем за пример са оповестени за предпазени през миналата образователна година. Този статут им разрешава да съществуват и с дребен брой възпитаници в маломерни и слети паралелки.
Защитено учебно заведение е това, което, в случай че бъде закрито или преобразувано, минимум 10 възпитаници от I до VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра до най-близкото друго държавно или общинско учебно заведение. За VIII до Х клас важат същите критерии, само че при 15 възпитаници, които би трябвало да пътуват повече от 30 километра.
В последния лист на МОН предпазените учебни заведения са в 163 обитаеми места в 104 общини. Общо 265 учебни заведения и детски градини са били с този статут през предходната година. Новоприсъединилите се са в селата Реброво, Голямо градище и Ломци. За тях бяха отпуснати в допълнение 12 млн. лв., с цел да могат да работят.
Най-много са предпазените институции в Смолянско - 40, в Кърджалийско - 23, в Софийска област - 18, и в областите Благоевград и Пазарджик, където те са по 15. Най-малко учебни заведения с този статут има в Плевенско и Русенско - по две.
У нас има и средищни учебни заведения, които одобряват възпитаници от други обитаеми места и те съществуват, с цел да се увеличи обсегът на децата и да се понижи делът на прибързано напусналите просветителната система. По данни на районните ръководства на образованието към началото на образователната 2021-2022 година в средищни просветителни институции се образоват 17 822 деца до 7-годишна възраст и 176 083 възпитаници. Пътуващите в наложителна предучилищна възраст са били 2676, а учениците до 16-годишна възраст - 37 309.
Празни класове има и в София
Последните възпитаници на школото в с. Конево. От тази година класните стаи в него ще замлъкнат
Въпреки че София прелива от хора, местата в детските градини не стигат и доста учебни заведения са претъпкани с искащи, въпреки всичко има и такива с дефицит на възпитаници. За да съществуват маломерни паралелки, Столичният общински съвет би трябвало да ги утвърди със свое решение, което приема към средата на първия период на съответната образователна година. Докато преди две години незапълнените паралелки са били близо 180, през предходната те са към 100 и са в съвсем всички региони на столицата. Най-много празни класове има в крайни квартали и села като с. Мърчаево, Кремиковци, Панчарево, Нови Искър. Най-малките позволени паралелки в тях са едвам с по пет деца.
Тази пролет се разгоря пикантен спор по отношение на бъдещето на учебно заведение в центъра на столицата - 76 ОУ " Уилям Сароян ", известно като Арменското. То от години не може да събере задоволително възпитаници и по тази причина кметът на регион " Възраждане " Савина Савова внесе в СОС предложение за закриването му. Намерението е постройката да се даде на близкото 32 СУ, което е едно от най-големите в София и напорът към него не понижава.
През предходната година в 76 ОУ е имало едвам 110 деца, като една част от тях са със специфични просветителни потребности и намират нужната поддръжка от преподавателския и експертния състав на школото. Затова и родителите не са съгласни със затварянето му. >
Едва ли има по-тъжна панорама от затворено и запустяло учебно заведение. А у нас закритите образователни заведения не престават да се усилват. Стотици села се обезлюдяват, откакто се закрие школото. Малкото останали деца се извозват до прилежащи обитаеми места, до момента в който младите въобще изоставен селото.
Подобна е картината и в някои градове, в които учебните заведения понижават до едно-две. След това идва ред на падащите фасади, срутените покриви, храсталаците, всред които се прокрадват табелите с имената на светите братя Кирил и Методий, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев и всички заслужили българи - патрони на местата за култура.
В същото време е налице друга наклонност - на разрастващите се наши просветителни институции в чужбина. Всяка година се регистрира растеж на неделните български учебни заведения зад граница, които събират от ден на ден деца на емигранти, опитващи да запазят българското на стотици или хиляди километри от родината. Те се трансформират в вместилище на българщината и в тях учители от предучилищна до гимназиална степен поставят старания да научат децата да четат и пишат на родния си език, да познават българската просвета и история.
-----
Училището ни в Атланта, Съединени американски щати, кипи от живот
262 са записаните организации, които ще ръководят български неделни учебни заведения зад граница през идната образователна година. Някои от тях имат структури допълнително от един град на съответната страна. Някои са сдружения, други асоциации или комитети, а в част от страните посолствата ни са основатели на активността. Година по-рано уредниците са били 257, а през 2021-2022 година - 245. Точно преди 10 години броят им е достигал едвам 128 по целия свят.
Държавата ни подкрепя отделно просветителните институции отвън България по Националната стратегия " Роден език и просвета за граница ". Тя поддържа обособени планове, свързани с разпространение на езика, историята и културата на България. За предходната година те са били 136. Така общата численост на просветителните институции в чужбина с помощ от страната е към 500.
В последните 12-13 години броят на децата в тях също е повишен и то съвсем 10 пъти. В над 50 страни се образоват над 35 000 деца от 4-годишна възраст до младежи. Най-много са учебните заведения в Испания, Съединени американски щати и Англия - по към 50. Близо 20 са в Гърция, Германия и Франция. По едно учебно заведение е разкрито в Йордания, Малта, Нова Зеландия, Молдова, Финландия, Швейцария, Хърватия, Портулагия и Китай.
Докато неделните учебни заведения палят искрата на родолюбието и пазят българския корен в чужбина, у нас доста са със затихваща функционалност. 1942 са общообразователни учебни заведения през завършилата образователна година. Те са с шест по-малко от миналата. Година по-рано пък бяха закрити още 15 учебни заведения. Преди 10 години работещите школа бяха 2026. Разликата е явна.
На 15 септември няма да отвори порти и Основното учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в село Брадвари, Силистренско, което е с 80-годишна история. Там повече от 20 години се образуват маломерни и слети паралелки. Направеният разбор за последните 10 години демонстрира, че част децата отпадат от просветителната система още в предучилищна възраст. За да се избави школото, през предходната година общината е осигурила 236 251 лева отвън избраните по стандарт. Едва 28 възпитаници от от 1 до 7 клас, разпределени в една независима маломерна и три слети маломерни паралелки, са учили в последната година от съществуването на школото.
Още през декември 2022 година е направена информация, че наесен единствено 5 деца от селото ще бъдат първокласници, като родителите на четири от тях са декларирали, че малчуганите ще бъдат записани в близкия град Дулово. " Майчиният език на учениците е друг от български, което обуславя учебното заведение като сегрегирана просветителна институция. Самите родители осъзнават нуждата от консолидираното на децата им в друга среда за по-добро асимилиране на български език ", се споделя в претекстовете на решението на общинския съвет. Учениците ще бъдат пренасочени към Обединеното учебно заведение " Св. Климент Охридски " в с. Иширково. Година по-рано в област Силистра бяха затворени дружи две учебни заведения - ОУ " Св. Св. Кирил и Методий " в с. Сокол, и ОУ " Отец Паисий " в с. Ст. Караджа, община Главиница.
В предишното остава и ОУ " Гео Милев " в село Конево, Карджалийско. Решението на общинарите е реалност поради продължаващите негативни демографски промени в общината и неналичието на деца в дребните обитаеми места. През миналата година в школото са учили едвам 10 деца в две поднормативни паралелки. Прогнозите са посочили, че за идната 2023-2024 година там ще останат три деца, които са от други обитаеми места. За учениците е обезпечен превоз до ОУ " Христо Ботев " в село Миладиново.
Отново неналичието на деца в дребните обитаеми места е причина за закриването на изнесена градинска група с целодневна форма на организация в село Горна цитадела, област Кърджали. Там малчуганите са едвам пет.
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира кои общини са най-застрашени от закриване на учебни заведения - Ново село, Сухиндол и Алфатар. В тях има единствено по едно школо, което не е предпазено и в него учат по-малко от 100 възпитаници.
В идната категория са Брегово, Кула, Ветрино, Хитрино и Летница - още веднъж общини с едно незащитено учебно заведение, само че с малко повече възпитаници -между 100 и 200. Проучването сочи още, че през последните години се усилва броят на общините, в които има единствено едно учебно заведение - от 38 преди 6 години до 44 в този момент.
Така постепенно и постоянно безшумно опустяват българските учебни заведения. Така се закрива освен постройката, само че и просветата. А след тях затваряме и селата, и градчетата.
Сгради на тезгяха > Сградите на закрити към този момент учебни заведения нямат огромно бъдеще. Дори да са в положително положение в тях рядко има опция да се развива активност, тъй като те нормално са в нищото. Намират се в обезлюдени местности, в които към този момент няма хора. Затова за школските постройки остава единствено предишното. > Някога във всяко село в Белоградчишко е имало учебни заведения
Все отново доста общини се пробват да намерят реализация или просто да се отърват от постройките. Някои съумяват да ги продадат за хранилища, за домове за остарели хора или за разнообразни природолюбителски и екологосъобразни начинания. > Сградата на закритото Основно учебно заведение " Христо Ботев " във врачанското с. Паволче наподобява добре, само че в нея възпитаници няма от пет години
Често пъти парцелите се продават на безценица и отново няма кой да ги купи. В момента на пазара да вземем за пример е постройката на учебното заведение в хасковското село Пъстрогор. Тя е остаряла и запусната, единствено на един етаж и се продава за 68 000 лв. дружно с двор от 4000 км. метра. Далеч по-красивата и здрава постройка на учебното заведение в старозагорското село Спасово се продава, само че за 130 000 евро. Кандидати също няма.
На тезгяха е и бивше учебно заведение с общежитие в с. Къкрина, което е единствено на 250 метра от Къкринско ханче. Цената му е 125 000 евро.> Някога в с. Къкрина е имало учебно заведение. Сега то се продава, само че никой не го желае
Община Върбица, Шуменско пък желае да трансформира в Център за възрастни хора от фамилен тип закритото учебно заведение в село Тушовица. Общината към този момент преустройва постройката на бившето Основно учебно заведение " Христо Ботев " в село Ловец. Ще бъдат вложени 257 000 лв. на първия стадий. Средствата са от лични доходи на общината и по план " Красива България ", само че ще са нужни още.
Оцеляване под отбраната на страната
Началното учебно заведение в Белоградчик има прелестна и поддържана постройка, само че учениците в него понижават от година на година
Много учебни заведения у нас съумяват да оцелеят поради специфичния статут, който получават от страната. 163 от тях да вземем за пример са оповестени за предпазени през миналата образователна година. Този статут им разрешава да съществуват и с дребен брой възпитаници в маломерни и слети паралелки.
Защитено учебно заведение е това, което, в случай че бъде закрито или преобразувано, минимум 10 възпитаници от I до VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра до най-близкото друго държавно или общинско учебно заведение. За VIII до Х клас важат същите критерии, само че при 15 възпитаници, които би трябвало да пътуват повече от 30 километра.
В последния лист на МОН предпазените учебни заведения са в 163 обитаеми места в 104 общини. Общо 265 учебни заведения и детски градини са били с този статут през предходната година. Новоприсъединилите се са в селата Реброво, Голямо градище и Ломци. За тях бяха отпуснати в допълнение 12 млн. лв., с цел да могат да работят.
Най-много са предпазените институции в Смолянско - 40, в Кърджалийско - 23, в Софийска област - 18, и в областите Благоевград и Пазарджик, където те са по 15. Най-малко учебни заведения с този статут има в Плевенско и Русенско - по две.
У нас има и средищни учебни заведения, които одобряват възпитаници от други обитаеми места и те съществуват, с цел да се увеличи обсегът на децата и да се понижи делът на прибързано напусналите просветителната система. По данни на районните ръководства на образованието към началото на образователната 2021-2022 година в средищни просветителни институции се образоват 17 822 деца до 7-годишна възраст и 176 083 възпитаници. Пътуващите в наложителна предучилищна възраст са били 2676, а учениците до 16-годишна възраст - 37 309.
Празни класове има и в София
Последните възпитаници на школото в с. Конево. От тази година класните стаи в него ще замлъкнат
Въпреки че София прелива от хора, местата в детските градини не стигат и доста учебни заведения са претъпкани с искащи, въпреки всичко има и такива с дефицит на възпитаници. За да съществуват маломерни паралелки, Столичният общински съвет би трябвало да ги утвърди със свое решение, което приема към средата на първия период на съответната образователна година. Докато преди две години незапълнените паралелки са били близо 180, през предходната те са към 100 и са в съвсем всички региони на столицата. Най-много празни класове има в крайни квартали и села като с. Мърчаево, Кремиковци, Панчарево, Нови Искър. Най-малките позволени паралелки в тях са едвам с по пет деца.
Тази пролет се разгоря пикантен спор по отношение на бъдещето на учебно заведение в центъра на столицата - 76 ОУ " Уилям Сароян ", известно като Арменското. То от години не може да събере задоволително възпитаници и по тази причина кметът на регион " Възраждане " Савина Савова внесе в СОС предложение за закриването му. Намерението е постройката да се даде на близкото 32 СУ, което е едно от най-големите в София и напорът към него не понижава.
През предходната година в 76 ОУ е имало едвам 110 деца, като една част от тях са със специфични просветителни потребности и намират нужната поддръжка от преподавателския и експертния състав на школото. Затова и родителите не са съгласни със затварянето му. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ