Бенито Мусолини срещу сицилианската мафия
Десетгодишната война на Бенито Мусолини против сицилианската мафия стартира с една засегнатост. През май 1924 година италианският фашист прави посещаване Сицилия, съпроводено от показателен боен антураж от бойни кораби, самолети и подводници. Пристигайки в Пиана дели Албанези покрай Палермо, той е посрещнат от кмета – и мафиот – Дон Франческо Кучия, който реагира саркастично при типа на защитата на Мусолини и споделя:
Това е легендата за какво италианският деспот взема решение да се изправи против мафията. Легендата е вярна, само че, несъмнено, обстановката има и още детайли. Франческо може да е бил последната капка, само че мафията по това време към този момент е в радара на Мусолини като мощ, с която би трябвало да се оправи. Сицилия от дълго време работи по лични закони и Мусолини, който желае да сътвори желязна тирания, би рискувал, в случай че разреши на проведена престъпност с такива габарити да оцелее. Една сполучлива акция против Коза Ностра би укрепила неговото ръководство.
Сицилия при започване на 20 век не се отличава доста от Сицилия от предходните епохи – тя всъщност към момента е феодална като селяните работят за заможни притежатели на земи против малко права и ниско възнаграждение. Много от обезверените селяни прибягват до престъпност, просто с цел да оцелеят, и без полиция по това време, локалните големци се обръщат към наемни бойни групи, постоянно формирани тъкмо от вида бандити, които другояче биха им създавали проблеми.
Потайните мафиози се разпознават един различен със специфични сигнали, не се подчиняват на други закони, с изключение на на личните си, и имат кодекс на достойнството и мълчанието („ Омерта “), за когато се сблъскват със законната власт – лоялността за тях е основна. Опитите на италианското държавно управление преди Мусолини да се намеси единствено отчуждава популацията и утежнява казуса. Мафията в Сицилия става все по-мощна политически, манипулирайки изборите, с цел да издигне личните си претенденти. Наред с това да пази, мафията се занимава и с убийства, грабежи, подправяне, отвличания за откуп и заплашване на очевидци.
Докато насилието е в обилие, мафията има непоколебим кодекс на държание и забележителен фонд за поддръжка на фамилиите на членове й в пандиза. Мафията се грижи за своите. След съдбовното си посещаване и срещата с Кучия, Мусолини взема решение, че единствено премахването на мафията би вкарала Сицилия в „ правия път “ като останалата част от Италия. А мъжът, който Бенито избира да извърши задачата, е Чезаре Мори.
Чезаре Мори
Мори, който получава прякора Железния префект („ Prefetto di Ferro “) поради свирепостта на своите антимафиотски дейности, се отличава като извънреден служител на реда в края на 19 и началото на 20 век. Въпреки това той се оказва безсмислено трансфериран от огромния град в селска Сицилия през 1903 година, когато не се харесва на един политик. Тогава са и най-ранните му срещи с мафията и през идващите почти 15 години той ще може да се похвали с много триумфите против нея. След това се връща в градска Италия и когато идва фашисткото държавно управление той става извънреден покровител на Бенито. Заради предходния му опит в Сицилия диктаторът избира точно него да се разправи с Коза Ностра.
Обсадата стартира през 1926 година, на 1 януари и продължава 10 дни. Полицията подвига кордон с загради от камиони и бронирани коли и това в композиция със замръзващия, снежен мраз, пречи на мафиотите да изоставен града. Полицията и черните ризи прерязват телефонните и телеграфните линии и потеглят по домовете в търсене на криещи се мафиоти. Добитък, благосъстоятелност на нарушителите, е изклан на градския площад, дами и деца са взети като заложници, с цел да издадат съпрузите и бащите си, а някои служители на реда даже се нанасят в къщите на бандитите и спят в леглата им. Има доста слуховете и за изнасилвания. Викач обикаля улиците с тъпан и афишира ултиматум, че всички бегълци от правораздаването би трябвало да се предадат на управляващите. Някои от методите за „ разпитване “ на Черните ризи са да принудят пандизчиите да пият рициново масло и да ядат живи жаби. Резултатът от работата на Железния префект Мори в Ганджи е карцерът на 130 мафиоти и 300 от техните съучастници.
Същата тактичност е въведена четири месеца по-късно в районите Бизакуино, Корлеоне и Контеса Ентелина, където са направени още 150 ареста, в това число високопоставения мафиот Дон Вито Касио Феро. Дон Вито е наказан на пожизнен затвор по остаряло обвиняване за ликвидиране през 1930 година и умира в пандиза през 1942 година
Марш на Черните ризи в Рим
Един прекрасен образец за безкомпромисните дейности на Мори е за кражба на магаре, която довежда до откритието на документи за малко подозрителни транзакции, свързани с юриста и политиката Антонино Ортолева. Документите не разкриват някакви страхотни закононарушения, само че полицията на Мори дефинира Ортолева за огромен мафиотски дон и го хвърля в пандиза без опция да се отбрани. Клеветническите акции и по този начин наречените кенгурски съдилища са естествени. Процесите съвсем постоянно водят до присъди, а Мусолини е изключително удовлетворен, когато неговият „ любим “ Дон Франческо, кмета, е задържан.
След като интервенциите на Мори в Сицилия завършват, той става маргинална фигура в италианската политика и умира в неопределеност през 1941 година, до момента в който неговият покровител Мусолини управлява италианския фашизъм към окончателното му проваляне във Втората международна война. Наследството на Мори се оказва и значително, само че и краткотрайно. Той беше блъснал мафията в Сицилия, само че не беше съумял да я изкорени. При неналичието на стоманения пестник на фашизма, да не приказваме за неговия Железен префект, мафията в Сицилия още веднъж се издига, с цел да бъде също толкоз мощна – в случай че не и повече – колкото преди.
Също по този начин сицилиански фигури като Гамбино и Бонано от палубите на корабите си след месеци път към този момент гледаха доковете и небостъргачите на новата им страна и се подготвяха да пренесат Омертата си в Новия свят.
