Окончателно: Депутатите приеха промените в Конституцията
Депутатите одобриха промените в Конституцията на трето четене. С това гласоподаване те дефинитивно стават част от главния закон.
Общо гласувалите са 237 народни представители. 165 от тях са дали своят вот " за ", 71 " срещу " и един " въздържал се ".
Това стана поименно със ставане от място и оповестяване " за ", " срещу " или " въздържал се ". Те бяха извиквани по азбучен ред от ръководителя на Народното събрание Росен Желязков.
Депутатът от " ИТН " Тошко Йорданов изиска прегласуване, само че ръководителят на Народно събрание Росен Желязков го отхвърли. " Процедурата по прегласуване е при оборване на резултата. Няма потребност от прегласуване, тъй като вие не оспорвате резултата ", сподели изрично Желязков.
► Преди гласуването на измененията в Конституцията Тошко Йорданов, ръководител на парламентарната група на " ИТН ", предложи третото четене на Конституцията да се излъчва директно по Българска национална телевизия и БНР, предлагането му не бе признато. След това Георги Свиленски от " Българска социалистическа партия за България " направи нова процедура като посочи, че не знае, от какво се тормозят да се види лицето на всеки един депутат, когато показва волята си за измененията в Конституцията. Това е най-тържественият миг в живота на всеки един депутат, добави депутатът. Свиленски предложи и първа и втора точка да се излъчват по Българска национална телевизия и БНР. Предложението бе подложено на гласоподаване, само че не бе признато.
С импортираните ремонти се лимитират правата на президента при назначението на длъжностен кабинет, лицата с двойно поданство получават правото да заемат обществени длъжности, Висш съдебен съвет разделя се на две колегии - Висш прокурорски съвет и на Висш правосъден съвет, както и се лимитират пълномощията на основния прокурор. Освен това съгласно текстовете три месеца след обнародването на измененията се организира нов избор за основен прокурор, както и за нов състав на Висшия прокурорски съвет и на Висшия правосъден съвет. Националният ни празник остава Трети март.
Служебен кабинет
Народните представители ще гласоподават корекция, която е директно обвързана с метода, по който се образува длъжностен кабинет. Според промените в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, назначава служебно държавно управление.
За длъжностен министър-председател президентът назначава като има избор единствено всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите. Депутатите ще гласоподават и още едно ограничаване на пълномощията на президента - да бъде избиран единствено, в случай че е с българско поданство.
Двойно поданство
Депутатите ще гласоподават корекция, съгласно която за депутат и министър може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял в страната последните осемнадесет месеца.
Регулатори
Нароните представители ще гласоподават и измененията в Конституцията, които плануват решенията за избор на регулаторите да се одобряват с болшинство две трети от всички депутати.
Главен прокурор
Депутатите ще гласоподават основният прокурор да се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Според промените основният прокурор съставлява прокуратурата и управлява Върховната прокуратури като кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Освен това измененията плануват президентът да не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
За осъществено закононарушение от общ темперамент основният прокурор или негов заместител се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността арбитър във Върховния касационен съд от наказателната гилдия или с сан на арбитър във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища досега на назначението, гласят наредбите.
Висш съдебен съвет
Народно събрание ще гласоподава и окончателното делене на Висшия правосъден съвет на два обособени органа. Според промените Висшият правосъден съвет ще състои от 15 членове и ще включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Промените плануват Висшият правосъден съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите и се предлага и основаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
По отношение на Висшия правосъден съвет според препоръчаните промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – ръководителят на Върховен касационен съд и ръководителят на Върховен административен съд, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Според промените прокурорският съвет ще бъде формиран от 10 членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани директно от прокурорите; един от следователите и един от основния прокурор като член по право. Предвижда се ограничаване в състава на органа - от квотата на Народното събрание да бъдат избирани прокурори и следователи, тъй като противното би довело до разбъркване на салдото сред квотите, очакван в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Предвижда се основаване на Инспекторат на правосъдната власт, който да се състои от основен контрольор и 10 инспектори. Главният контрольор и инспекторите се избират от Народното събрание с болшинство две трети от народните представители за период от пет години с право да бъдат преизбирани единствено за още един мандат. След привършване на мандата им основният контрольор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на правосъдната власт, гласят наредбите. Измененията плануват Инспекторатът към Висш съдебен съвет да ревизира активността на органите на правосъдната власт, без да визира независимостта на съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите при реализирането на техните функционалности, да прави и инспекции по сигнали.
Изборните членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в период от три месеца след влизане в действие на законите. До избирането на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет извършват функционалностите на Висш правосъден съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет, гласят още наредбите.
Конституционен съд
В главния закон ще се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, само че единствено за противоконституционност на закон, използван по делото - няма да има опция да се желае пояснение на Конституцията.
Общо гласувалите са 237 народни представители. 165 от тях са дали своят вот " за ", 71 " срещу " и един " въздържал се ".
Това стана поименно със ставане от място и оповестяване " за ", " срещу " или " въздържал се ". Те бяха извиквани по азбучен ред от ръководителя на Народното събрание Росен Желязков.
Депутатът от " ИТН " Тошко Йорданов изиска прегласуване, само че ръководителят на Народно събрание Росен Желязков го отхвърли. " Процедурата по прегласуване е при оборване на резултата. Няма потребност от прегласуване, тъй като вие не оспорвате резултата ", сподели изрично Желязков.
► Преди гласуването на измененията в Конституцията Тошко Йорданов, ръководител на парламентарната група на " ИТН ", предложи третото четене на Конституцията да се излъчва директно по Българска национална телевизия и БНР, предлагането му не бе признато. След това Георги Свиленски от " Българска социалистическа партия за България " направи нова процедура като посочи, че не знае, от какво се тормозят да се види лицето на всеки един депутат, когато показва волята си за измененията в Конституцията. Това е най-тържественият миг в живота на всеки един депутат, добави депутатът. Свиленски предложи и първа и втора точка да се излъчват по Българска национална телевизия и БНР. Предложението бе подложено на гласоподаване, само че не бе признато.
С импортираните ремонти се лимитират правата на президента при назначението на длъжностен кабинет, лицата с двойно поданство получават правото да заемат обществени длъжности, Висш съдебен съвет разделя се на две колегии - Висш прокурорски съвет и на Висш правосъден съвет, както и се лимитират пълномощията на основния прокурор. Освен това съгласно текстовете три месеца след обнародването на измененията се организира нов избор за основен прокурор, както и за нов състав на Висшия прокурорски съвет и на Висшия правосъден съвет. Националният ни празник остава Трети март.
Служебен кабинет
Народните представители ще гласоподават корекция, която е директно обвързана с метода, по който се образува длъжностен кабинет. Според промените в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, назначава служебно държавно управление.
За длъжностен министър-председател президентът назначава като има избор единствено всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите. Депутатите ще гласоподават и още едно ограничаване на пълномощията на президента - да бъде избиран единствено, в случай че е с българско поданство.
Двойно поданство
Депутатите ще гласоподават корекция, съгласно която за депутат и министър може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял в страната последните осемнадесет месеца.
Регулатори
Нароните представители ще гласоподават и измененията в Конституцията, които плануват решенията за избор на регулаторите да се одобряват с болшинство две трети от всички депутати.
Главен прокурор
Депутатите ще гласоподават основният прокурор да се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Според промените основният прокурор съставлява прокуратурата и управлява Върховната прокуратури като кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Освен това измененията плануват президентът да не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
За осъществено закононарушение от общ темперамент основният прокурор или негов заместител се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността арбитър във Върховния касационен съд от наказателната гилдия или с сан на арбитър във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища досега на назначението, гласят наредбите.
Висш съдебен съвет
Народно събрание ще гласоподава и окончателното делене на Висшия правосъден съвет на два обособени органа. Според промените Висшият правосъден съвет ще състои от 15 членове и ще включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Промените плануват Висшият правосъден съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите и се предлага и основаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
По отношение на Висшия правосъден съвет според препоръчаните промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – ръководителят на Върховен касационен съд и ръководителят на Върховен административен съд, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Според промените прокурорският съвет ще бъде формиран от 10 членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани директно от прокурорите; един от следователите и един от основния прокурор като член по право. Предвижда се ограничаване в състава на органа - от квотата на Народното събрание да бъдат избирани прокурори и следователи, тъй като противното би довело до разбъркване на салдото сред квотите, очакван в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Предвижда се основаване на Инспекторат на правосъдната власт, който да се състои от основен контрольор и 10 инспектори. Главният контрольор и инспекторите се избират от Народното събрание с болшинство две трети от народните представители за период от пет години с право да бъдат преизбирани единствено за още един мандат. След привършване на мандата им основният контрольор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на правосъдната власт, гласят наредбите. Измененията плануват Инспекторатът към Висш съдебен съвет да ревизира активността на органите на правосъдната власт, без да визира независимостта на съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите при реализирането на техните функционалности, да прави и инспекции по сигнали.
Изборните членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в период от три месеца след влизане в действие на законите. До избирането на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет извършват функционалностите на Висш правосъден съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет, гласят още наредбите.
Конституционен съд
В главния закон ще се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, само че единствено за противоконституционност на закон, използван по делото - няма да има опция да се желае пояснение на Конституцията.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ