След комисия: Свръхправомощия на банките остават, но с повече опции за защита от гражданите
Депутатите направиха малко по-трудно за банките да желаят от съда заповед за осъществяване против своите длъжници, съобщи в. Сега.
Досега Гражданският процесуален кодекс (ГПК) им позволяваше да изискат такава заповед единствено въз основа на извлечение от своите счетоводни книги - също като страната и общините.
Сега към този момент към извлечението би трябвало да бъде показан и документът, от който произтича вземането на банката, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия.
Тази смяна беше утвърдена в сряда от парламентарната правна комисия при второ четене на законопроекта. Управляващите, които я внесоха при започване на годината, се обосноваха, че по този метод се дава опция на съда да ревизира дали в контракта сред банката и нейния дебитор има неравноправни клаузи за кредитополучателя.
Ако длъжникът показа писмени доказателства, че не дължи, сумата е погрешно изчислена, или че вземането се основава на уговорка в контракт, който опонира на положителните нрави или е наравноправна, съдът може да спре осъществяването на заповедта по член 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), прецизира профилираният юридически уебсайт lex.bg.
Това беше една от серията промени, свързани със отбраната на потребителите в заповедното произвеждане, които одобри правната комисия. До късно нощес тя разисква на второ четене промени в Граждански процесуален кодекс.
Така се отговаряло и на рекомендациите, които Европейската комисия е отправила към България по въпроса. Защо е бил необходим 8-месечният интервал сред първо и второ четене, не бе коментирано.
Очаквано и най-разгорещени разногласия провокираха промените в член 420 Граждански процесуален кодекс. От едната страна на разногласието бяха някогашният и актуалният омбудсман Мая Манолова (присъстваща на съвещанието като редови адвокат) и Диана Ковачева, юристите Веска Волева и Десислава Филипова и депутатите от левицата. От екипа на омбудсмана пристигна първичният план за промени в Граждански процесуален кодекс, който оферираше всяко несъгласие автоматизирано да стопира заповедта за неотложно осъществяване.
Те показаха, че слагането на банките на равна нога с страната и общините при събирането на отговорности е „ свръхпривилегия “ , останала от времето, когато всички финансови институции към момента са били държавни. Според тях европейските институции също не били задоволени от самодейностите на ръководещите и по тази причина настояха банките да бъдат напълно извадени от съответната наредба на Граждански процесуален кодекс.
Всички останали – Министерството на правораздаването, съдии, юристи и депутатите в правната комисия без Българска социалистическа партия, застъпват тезата, че сходно изменение на процедура ще ликвидира и обезсмисли заповедното произвеждане.
Правосъдният министъ р Данаил Кирилов, който е един от вносителите на поправките, упрекна присъстващите, че са подали тъжби в Брюксел, в които „ преднамерено “ са показали българското законодателство.
„ Бъдете рационални и уравновесени. Лесно се залита в една посока, елементарно е с част от фактологията да заблудиш сътрудниците в Европейски Съюз, само че мъчно се оцелява в настоящия търговски и финансов оборот на страната “, съобщи Кирилов.
„ Ако не се одобри предлагането за прекъсване на осъществяването при несъгласие от длъжника без условия, нищо не вършим “, съобщи Манолова.
Христиан Митев от Обединени патриоти посочи: „ Приемем ли това, може напряко да отменим цялото заповедно произвеждане “.
Именно по негово предложение и благодарение на част от съдиите, участващи в съвещанието на комисията – Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския областен съд и юрист Валя Гигова, бяха направени измененията в член 420 Граждански процесуален кодекс, които получиха консенсусната поддръжка на болшинството от депутатите. Заради множеството редакции и полемики, изчистването на точното наличие на наредбата следва, само че е явен смисълът на главните промени.
Първата от тях беше направена по предложение на Министерството на правораздаването. Тя е обвързвана с хипотезата, когато, с цел да спре осъществяването на заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс, длъжникът дава поръчителство на кредитора. Сега в закона се планува, че то е в размер не по-голям от една трета от дълга. Както и в този момент, при предоставяне на поръчителство съдът ще е задължен да спре осъществяването.
Основната смяна обаче е във втората алинея на член 420 Граждански процесуален кодекс, която урежда опцията и без поръчителство, а въз основа на писмени доказателства от длъжника, съдът да спре незабавното осъществяване на заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс. Първо в нея отпадна условието настояването за прекъсване на осъществяването да е направено в периода за несъгласие.
Освен това бяха записани три хипотези, при които осъществяването може да бъде спряно:
- при недължимост на вземането;
- когато вземането се основава на уговорка в контракт, подписан с консуматор, която опонира на повелителните правила на закона, на положителните нрави или е неравноправна, в това число когато е налице обоснована възможност за това;
- когато е направено искане за прекъсване, учредено на погрешно пресмятане на размера на дълга.
Адвокат Валя Гигова посочи, че опцията за прекъсване поради погрешно пресмятане на задължението, би трябвало да важи единствено за потребителите, а не и за търговците, само че не стана ясно дали комисията възприе това в окончателната редакция на наредбата.
Остава опцията определението по настояването за прекъсване да се апелира. Като практиката на Върховен касационен съд, че в случай че съдът постанови прекъсване, жалбата не стопира осъществяването на това негово определение, беше регламентирана в закона.
Освен това категорично беше записано, че в случай че за дълга към този момент е формирано исково произвеждане, съдът, който го преглежда, ще се произнася и по настояването за прекъсването.
„ Замразяване “ на осъществяването при ипотека на единственото жилище
Една друга смяна в Граждански процесуален кодекс обаче провокира доста съмнения у депутатите и до гласуването ѝ в пленарната зала няма да е ясно дали в действителност ще бъде възприета от законодателя. Става въпрос за изменение в член 445 Граждански процесуален кодекс. Той урежда изключенията във връзка с несеквестируемото имущество и това, че възбраната осъществяването да се насочва към него отпада, когато върху движимостта е основан залог или ипотека, а взискател е точно ипотекарният заемодател . Класическата догадка е с само жилище, което по закон е несеквестируемо, само че банката, която е отпуснала заем против ипотека върху него, може да го продаде, с цел да се удовлетвори.
По гледище на съдиите Кунчев и Чехларов към правилото в член 445 Граждански процесуален кодекс, че „ от възбраните по член 444 не могат да се употребяват длъжниците по отношение на движимости, върху които е основан залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният заемодател “ беше добавено, че „ когато осъществяването е позволено по реда на член 418 във връзка с консуматор, изречение първо не се ползва до постановяване на решението на първоинстанционния съд по заповедта за осъществяване “.
Това значи, че банката няма да може да стартира наложително осъществяване за единственото жилище на длъжника, въпреки и да е ипотекирано в нейна изгода, до момента в който първата от общо две правосъдни инстанции не постанови решение по почналия след несъгласие против заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс исков развой. Т.е. ще би трябвало да изчака година или две, а в някои случаи и повече.
Адвокат Гигова уточни, че това е процедура на банките – и в този момент те изчакват заповедта да влезе в действие, с цел да пристъпят към наложително осъществяване. „ Но едно е банките сами да се въздържат от дейности, тъй като това е по-целесъобразно за тях, напълно друго е това да се регламентира в закон. Законът възпитава, а на какво възпитаваме с сходна наредба? “, попита тя.
Председателят на Камарата на частните правосъдни реализатори Георги Дичев уточни какъв ще е резултатът: „ Огромна част от хората ще подават несъгласие против заповедта, единствено с цел да отсрочат осъществяването “.
От Асоциацията на банките предизвестиха – има възможност да няма кредитиране, когато обезпечението е единственото жилище на длъжника, също така сходно изменение ще се отрази върху оценката на активите на банките, а те са от извънредно значение за присъединението на България към банковия съюз.
Димитър Лазаров от ГЕРБ беше измежду депутатите, които акцентираха и различен проблем – към кой миг ще се преценя несеквестируемостта , защото жилището може да не е било само при сключването на заема, а след това притежателят му да разпродаде останалите си парцели и по този начин да се употребява от тази нова опция за „ заледяване “ на осъществяването.
Поставят се и серия други проблеми, като това по какъв начин ще се постъпва при ипотека върху земя да вземем за пример, като по закон несеквестируеми са 30 дка, а длъжникът може да е дал като поръчителство една цяла равнища от 100 дка. Или пък при ипотека върху апартамент от 150 кв.м, в който живее тричленно семейство, чиято несеквестируема част е 55 кв.м.
Как инспекцията за неравноправни клаузи стана главно начало на процеса
Основната цел на промените в Граждански процесуален кодекс беше да се отговори на почналата наказателна процедура против България за това, че правата на потребителите не са задоволително предпазени в заповедното произвеждане. За задачата бяха направени серия промени. Мястото на едно от тях обаче провокира мнения в правната комисия.
Още в член 7 Граждански процесуален кодекс, който е в главата с главните правила на гражданския развой и регламентира служебното начало, беше записано: „ Съдът служебно следи за съществуването на неравноправни клаузи в контракт, подписан с консуматор. Той обезпечава опция на страните да вземат отношение по тези въпроси “.
Срещу това възрази депутатът от Българска социалистическа партия Филип Попов, а министърът на правораздаването Данаил Кирилов също посочи, че по този начин се придава фундаментално значение на този принцип. Адвокат Валя Гигова даде предложение служебната инспекция за неравноправни клаузи да влезе в член 140 или член 146 Граждански процесуален кодекс, само че на финала тя беше въздигната в едно от главните начала на гражданския развой.
Освен това в Граждански процесуален кодекс категорично беше регламентирано (в член 113), също след разногласия дали там му е мястото, че делата на потребителите са цивилен, а не търговски.
С друга смяна в член 410 Граждански процесуален кодекс пък беше планувано, че „ когато вземането произтича от контракт, подписан с консуматор, към заявката се ползват договорът, в случай че е в писмена форма, дружно с всички негови приложения и промени, както и използваните общи условия, в случай че има такива “.
С изменение в член 411 Граждански процесуален кодекс беше регламентирано, че съдът ще отхвърля издаването на заповед за осъществяване, в случай че „ настояването се основава на неравноправна уговорка, подписана с консуматор “.
В изгода на длъжника беше планувано, че срокът за осъществяване след издаването на заповедта към този момент няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по член 410 Граждански процесуален кодекс наложително ще има предизвестие към него, че в случай че възрази безпричинно против нея, „ може да понесе разходи в по-висок размер от посочения в заповедта “.
С смяна в член 417 Граждански процесуален кодекс беше регламентирано, че когато основанието за издаване на заповед за неотложно осъществяване е извлечение от счетоводните книги на банките, към него би трябвало да е показан „ документът, от който произтича вземането на банката, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия “. А в неговата точка 10 се добави категорично изискване, че „ когато скъпата книга обезпечава взимане, произлизащо от контракт, подписан с консуматор, към заявката се ползва договорът, в случай че е в писмена форма, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия “.
Беше направена смяна и във връзка с обжалването на разпореждането за неотложно осъществяване (чл. 419 ГПК). Срокът за обжалване беше повишен от две седмици на един месец, а съдът беше длъжен да анулира разпореждането, в случай че се основава на уговорка в контракт с консуматор, която опонира на повелителните правила на закона, на положителните нрави или е неравноправна.
Всички тези промени в Граждански процесуален кодекс, свързани с правата на потребителите, са съпроводени и от определение в 20 пункта що е то неравноправна уговорка в Закона за отбрана на потребителите. А арбитър Албена Ботева от Софийския градски съд на финала на траялото с часове разискване в правната комисия заключи: „ Съдът на всеки стадий, непрестанно ще прави инспекции за неравноправни клаузи, ще чете контракти и общи условия, а в действителност Законът за отбрана на потребителите задължава отрасловата комисия да ревизира общите условия за неравноправни клаузи. Има 20 банкови и още 60 небанкови финансови институции, в случай че техните условия бяха тествани от този, на който законът го е упълномощил, в този момент нямаше да се чака отново всичко да се прави от съда “.
Досега Гражданският процесуален кодекс (ГПК) им позволяваше да изискат такава заповед единствено въз основа на извлечение от своите счетоводни книги - също като страната и общините.
Сега към този момент към извлечението би трябвало да бъде показан и документът, от който произтича вземането на банката, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия.
Тази смяна беше утвърдена в сряда от парламентарната правна комисия при второ четене на законопроекта. Управляващите, които я внесоха при започване на годината, се обосноваха, че по този метод се дава опция на съда да ревизира дали в контракта сред банката и нейния дебитор има неравноправни клаузи за кредитополучателя.
Ако длъжникът показа писмени доказателства, че не дължи, сумата е погрешно изчислена, или че вземането се основава на уговорка в контракт, който опонира на положителните нрави или е наравноправна, съдът може да спре осъществяването на заповедта по член 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), прецизира профилираният юридически уебсайт lex.bg.
Това беше една от серията промени, свързани със отбраната на потребителите в заповедното произвеждане, които одобри правната комисия. До късно нощес тя разисква на второ четене промени в Граждански процесуален кодекс.
Така се отговаряло и на рекомендациите, които Европейската комисия е отправила към България по въпроса. Защо е бил необходим 8-месечният интервал сред първо и второ четене, не бе коментирано.
Очаквано и най-разгорещени разногласия провокираха промените в член 420 Граждански процесуален кодекс. От едната страна на разногласието бяха някогашният и актуалният омбудсман Мая Манолова (присъстваща на съвещанието като редови адвокат) и Диана Ковачева, юристите Веска Волева и Десислава Филипова и депутатите от левицата. От екипа на омбудсмана пристигна първичният план за промени в Граждански процесуален кодекс, който оферираше всяко несъгласие автоматизирано да стопира заповедта за неотложно осъществяване.
Те показаха, че слагането на банките на равна нога с страната и общините при събирането на отговорности е „ свръхпривилегия “ , останала от времето, когато всички финансови институции към момента са били държавни. Според тях европейските институции също не били задоволени от самодейностите на ръководещите и по тази причина настояха банките да бъдат напълно извадени от съответната наредба на Граждански процесуален кодекс.
Всички останали – Министерството на правораздаването, съдии, юристи и депутатите в правната комисия без Българска социалистическа партия, застъпват тезата, че сходно изменение на процедура ще ликвидира и обезсмисли заповедното произвеждане.
Правосъдният министъ р Данаил Кирилов, който е един от вносителите на поправките, упрекна присъстващите, че са подали тъжби в Брюксел, в които „ преднамерено “ са показали българското законодателство.
„ Бъдете рационални и уравновесени. Лесно се залита в една посока, елементарно е с част от фактологията да заблудиш сътрудниците в Европейски Съюз, само че мъчно се оцелява в настоящия търговски и финансов оборот на страната “, съобщи Кирилов.
„ Ако не се одобри предлагането за прекъсване на осъществяването при несъгласие от длъжника без условия, нищо не вършим “, съобщи Манолова.
Христиан Митев от Обединени патриоти посочи: „ Приемем ли това, може напряко да отменим цялото заповедно произвеждане “.
Именно по негово предложение и благодарение на част от съдиите, участващи в съвещанието на комисията – Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския областен съд и юрист Валя Гигова, бяха направени измененията в член 420 Граждански процесуален кодекс, които получиха консенсусната поддръжка на болшинството от депутатите. Заради множеството редакции и полемики, изчистването на точното наличие на наредбата следва, само че е явен смисълът на главните промени.
Първата от тях беше направена по предложение на Министерството на правораздаването. Тя е обвързвана с хипотезата, когато, с цел да спре осъществяването на заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс, длъжникът дава поръчителство на кредитора. Сега в закона се планува, че то е в размер не по-голям от една трета от дълга. Както и в този момент, при предоставяне на поръчителство съдът ще е задължен да спре осъществяването.
Основната смяна обаче е във втората алинея на член 420 Граждански процесуален кодекс, която урежда опцията и без поръчителство, а въз основа на писмени доказателства от длъжника, съдът да спре незабавното осъществяване на заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс. Първо в нея отпадна условието настояването за прекъсване на осъществяването да е направено в периода за несъгласие.
Освен това бяха записани три хипотези, при които осъществяването може да бъде спряно:
- при недължимост на вземането;
- когато вземането се основава на уговорка в контракт, подписан с консуматор, която опонира на повелителните правила на закона, на положителните нрави или е неравноправна, в това число когато е налице обоснована възможност за това;
- когато е направено искане за прекъсване, учредено на погрешно пресмятане на размера на дълга.
Адвокат Валя Гигова посочи, че опцията за прекъсване поради погрешно пресмятане на задължението, би трябвало да важи единствено за потребителите, а не и за търговците, само че не стана ясно дали комисията възприе това в окончателната редакция на наредбата.
Остава опцията определението по настояването за прекъсване да се апелира. Като практиката на Върховен касационен съд, че в случай че съдът постанови прекъсване, жалбата не стопира осъществяването на това негово определение, беше регламентирана в закона.
Освен това категорично беше записано, че в случай че за дълга към този момент е формирано исково произвеждане, съдът, който го преглежда, ще се произнася и по настояването за прекъсването.
„ Замразяване “ на осъществяването при ипотека на единственото жилище
Една друга смяна в Граждански процесуален кодекс обаче провокира доста съмнения у депутатите и до гласуването ѝ в пленарната зала няма да е ясно дали в действителност ще бъде възприета от законодателя. Става въпрос за изменение в член 445 Граждански процесуален кодекс. Той урежда изключенията във връзка с несеквестируемото имущество и това, че възбраната осъществяването да се насочва към него отпада, когато върху движимостта е основан залог или ипотека, а взискател е точно ипотекарният заемодател . Класическата догадка е с само жилище, което по закон е несеквестируемо, само че банката, която е отпуснала заем против ипотека върху него, може да го продаде, с цел да се удовлетвори.
По гледище на съдиите Кунчев и Чехларов към правилото в член 445 Граждански процесуален кодекс, че „ от възбраните по член 444 не могат да се употребяват длъжниците по отношение на движимости, върху които е основан залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният заемодател “ беше добавено, че „ когато осъществяването е позволено по реда на член 418 във връзка с консуматор, изречение първо не се ползва до постановяване на решението на първоинстанционния съд по заповедта за осъществяване “.
Това значи, че банката няма да може да стартира наложително осъществяване за единственото жилище на длъжника, въпреки и да е ипотекирано в нейна изгода, до момента в който първата от общо две правосъдни инстанции не постанови решение по почналия след несъгласие против заповедта по член 417 Граждански процесуален кодекс исков развой. Т.е. ще би трябвало да изчака година или две, а в някои случаи и повече.
Адвокат Гигова уточни, че това е процедура на банките – и в този момент те изчакват заповедта да влезе в действие, с цел да пристъпят към наложително осъществяване. „ Но едно е банките сами да се въздържат от дейности, тъй като това е по-целесъобразно за тях, напълно друго е това да се регламентира в закон. Законът възпитава, а на какво възпитаваме с сходна наредба? “, попита тя.
Председателят на Камарата на частните правосъдни реализатори Георги Дичев уточни какъв ще е резултатът: „ Огромна част от хората ще подават несъгласие против заповедта, единствено с цел да отсрочат осъществяването “.
От Асоциацията на банките предизвестиха – има възможност да няма кредитиране, когато обезпечението е единственото жилище на длъжника, също така сходно изменение ще се отрази върху оценката на активите на банките, а те са от извънредно значение за присъединението на България към банковия съюз.
Димитър Лазаров от ГЕРБ беше измежду депутатите, които акцентираха и различен проблем – към кой миг ще се преценя несеквестируемостта , защото жилището може да не е било само при сключването на заема, а след това притежателят му да разпродаде останалите си парцели и по този начин да се употребява от тази нова опция за „ заледяване “ на осъществяването.
Поставят се и серия други проблеми, като това по какъв начин ще се постъпва при ипотека върху земя да вземем за пример, като по закон несеквестируеми са 30 дка, а длъжникът може да е дал като поръчителство една цяла равнища от 100 дка. Или пък при ипотека върху апартамент от 150 кв.м, в който живее тричленно семейство, чиято несеквестируема част е 55 кв.м.
Как инспекцията за неравноправни клаузи стана главно начало на процеса
Основната цел на промените в Граждански процесуален кодекс беше да се отговори на почналата наказателна процедура против България за това, че правата на потребителите не са задоволително предпазени в заповедното произвеждане. За задачата бяха направени серия промени. Мястото на едно от тях обаче провокира мнения в правната комисия.
Още в член 7 Граждански процесуален кодекс, който е в главата с главните правила на гражданския развой и регламентира служебното начало, беше записано: „ Съдът служебно следи за съществуването на неравноправни клаузи в контракт, подписан с консуматор. Той обезпечава опция на страните да вземат отношение по тези въпроси “.
Срещу това възрази депутатът от Българска социалистическа партия Филип Попов, а министърът на правораздаването Данаил Кирилов също посочи, че по този начин се придава фундаментално значение на този принцип. Адвокат Валя Гигова даде предложение служебната инспекция за неравноправни клаузи да влезе в член 140 или член 146 Граждански процесуален кодекс, само че на финала тя беше въздигната в едно от главните начала на гражданския развой.
Освен това в Граждански процесуален кодекс категорично беше регламентирано (в член 113), също след разногласия дали там му е мястото, че делата на потребителите са цивилен, а не търговски.
С друга смяна в член 410 Граждански процесуален кодекс пък беше планувано, че „ когато вземането произтича от контракт, подписан с консуматор, към заявката се ползват договорът, в случай че е в писмена форма, дружно с всички негови приложения и промени, както и използваните общи условия, в случай че има такива “.
С изменение в член 411 Граждански процесуален кодекс беше регламентирано, че съдът ще отхвърля издаването на заповед за осъществяване, в случай че „ настояването се основава на неравноправна уговорка, подписана с консуматор “.
В изгода на длъжника беше планувано, че срокът за осъществяване след издаването на заповедта към този момент няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по член 410 Граждански процесуален кодекс наложително ще има предизвестие към него, че в случай че възрази безпричинно против нея, „ може да понесе разходи в по-висок размер от посочения в заповедта “.
С смяна в член 417 Граждански процесуален кодекс беше регламентирано, че когато основанието за издаване на заповед за неотложно осъществяване е извлечение от счетоводните книги на банките, към него би трябвало да е показан „ документът, от който произтича вземането на банката, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия “. А в неговата точка 10 се добави категорично изискване, че „ когато скъпата книга обезпечава взимане, произлизащо от контракт, подписан с консуматор, към заявката се ползва договорът, в случай че е в писмена форма, дружно с всички негови приложения, в това число използваните общи условия “.
Беше направена смяна и във връзка с обжалването на разпореждането за неотложно осъществяване (чл. 419 ГПК). Срокът за обжалване беше повишен от две седмици на един месец, а съдът беше длъжен да анулира разпореждането, в случай че се основава на уговорка в контракт с консуматор, която опонира на повелителните правила на закона, на положителните нрави или е неравноправна.
Всички тези промени в Граждански процесуален кодекс, свързани с правата на потребителите, са съпроводени и от определение в 20 пункта що е то неравноправна уговорка в Закона за отбрана на потребителите. А арбитър Албена Ботева от Софийския градски съд на финала на траялото с часове разискване в правната комисия заключи: „ Съдът на всеки стадий, непрестанно ще прави инспекции за неравноправни клаузи, ще чете контракти и общи условия, а в действителност Законът за отбрана на потребителите задължава отрасловата комисия да ревизира общите условия за неравноправни клаузи. Има 20 банкови и още 60 небанкови финансови институции, в случай че техните условия бяха тествани от този, на който законът го е упълномощил, в този момент нямаше да се чака отново всичко да се прави от съда “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ