Управляващата коалиция предложи намаляване на законната лихва
Депутати от четирите партии в ръководещата комисия предложиха, с които да се стигне до понижаване на законната рента за веселба.
В претекстовете си вносителите означават, че от 1994 година, след като законната рента е основния лихвен % (ОЛП) на БНБ +10, са настъпили обилни промени в обществено-икономическите връзки в страната и в покупателната дарба на популацията, както и е насъбрана инфлация. „ Действащият все още Закон за задълженията и договорите в тази му част не отразява тези промени. Той по никакъв метод не регистрира и настъпилите трансформации в страната, обществото и стопанската система от последните две и половина години, провокирани от пандемията от COVID-19, от вътрешно и външнополитически събития, довели до значително повишение на цените на източниците на сила и горивата, до повишаване на цените на главните артикули за бита, до понижаване на оборотите на предприятията, съпроводено е увеличение на разноските за произвеждане, до икономическа неустановеност и неустойчивост “, пишат 15-те депутати от ръководещата коалиция, които внасят измененията.
Те оферират от една страна лихвата да е друга за търговци и за физически лица, а от друга - в закона да има таван, който Министерският съвет да не може да надвишава. За търговците той да е ОЛП+8%, а за жителите – ОЛП+4 процентни пункта. Така лихвата за веселба за физически лица ще се понижи с 6%, а за компаниите – с 2%.
За задачата те оферират в чл. 86 от Закон за задълженията и договорите да се вкара следната редакция: „ Размерът на законната рента по миналата алинея не може да надвишава главния лихвен % на Българската национални банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, надлежно главния лихвен % на Българската национална банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице “.
С преходна наредба се урежда, че законът има деяние отсега нататък и не визира отговорностите за законна рента, зародили преди неговото влизане в действие.
В претекстовете си към плана, вносителите означават още, че в България законната лихва " е уредена като общо, универсално, акцесорно обвързване, дължимо по силата на закона, т.е. без да е належащо каквото и да е негово уговаряне, при всяко забавено парично обвързване, от всеки дебитор, без значение дати е физическо или юридическо лице, търговец или нетърговец. Освен това, нейният размер е най-голям спрямо други страни членки на Европейски Съюз, където той варира сред 4 и 8% и постоянно е диференциран съгласно качеството на длъжника – търговец или нетърговец “.
Според депутатите от четирите ръководещи партии актуалната икономическа конюнктура е трансформирала функционалността на лихвата за веселба от обезщетителна в мощно санкционна. „ Последното е изключително годно поради обстоятелството, че у нас няма диференциран размер на законната рента съгласно типа на правния индивид или неговото качество. Това значи, че застрашеният от изпадане в последна беднотия и недохранване български жител, от позиция на задължението за законна рента по негови просрочени парични отговорности, е подложен от закона наедно с огромното дружество с многомилионни годишни обороти от комерсиална активност. От сходна законова,,равнопоставеност са застрашени най-уязвимите групи, каквито са жителите с ниски приходи и обществен статус, които постоянно пренебрегват водените против тях производства за неплатени сметки за ток, вода или отопление и микропредприятията, които са най-често фамилни компании, които заради високия размер на законната рента могат да бъдат изправени пред невъзможността да погасят своите отговорности, неведнъж надвишаващи главният им дълг “, декларират вносителите.
В претекстовете си вносителите означават, че от 1994 година, след като законната рента е основния лихвен % (ОЛП) на БНБ +10, са настъпили обилни промени в обществено-икономическите връзки в страната и в покупателната дарба на популацията, както и е насъбрана инфлация. „ Действащият все още Закон за задълженията и договорите в тази му част не отразява тези промени. Той по никакъв метод не регистрира и настъпилите трансформации в страната, обществото и стопанската система от последните две и половина години, провокирани от пандемията от COVID-19, от вътрешно и външнополитически събития, довели до значително повишение на цените на източниците на сила и горивата, до повишаване на цените на главните артикули за бита, до понижаване на оборотите на предприятията, съпроводено е увеличение на разноските за произвеждане, до икономическа неустановеност и неустойчивост “, пишат 15-те депутати от ръководещата коалиция, които внасят измененията.
Те оферират от една страна лихвата да е друга за търговци и за физически лица, а от друга - в закона да има таван, който Министерският съвет да не може да надвишава. За търговците той да е ОЛП+8%, а за жителите – ОЛП+4 процентни пункта. Така лихвата за веселба за физически лица ще се понижи с 6%, а за компаниите – с 2%.
За задачата те оферират в чл. 86 от Закон за задълженията и договорите да се вкара следната редакция: „ Размерът на законната рента по миналата алинея не може да надвишава главния лихвен % на Българската национални банка плюс 8 процентни пункта, когато се дължи от търговец, надлежно главния лихвен % на Българската национална банка плюс 4 процентни пункта, когато се дължи от физическо лице “.
С преходна наредба се урежда, че законът има деяние отсега нататък и не визира отговорностите за законна рента, зародили преди неговото влизане в действие.
В претекстовете си към плана, вносителите означават още, че в България законната лихва " е уредена като общо, универсално, акцесорно обвързване, дължимо по силата на закона, т.е. без да е належащо каквото и да е негово уговаряне, при всяко забавено парично обвързване, от всеки дебитор, без значение дати е физическо или юридическо лице, търговец или нетърговец. Освен това, нейният размер е най-голям спрямо други страни членки на Европейски Съюз, където той варира сред 4 и 8% и постоянно е диференциран съгласно качеството на длъжника – търговец или нетърговец “.
Според депутатите от четирите ръководещи партии актуалната икономическа конюнктура е трансформирала функционалността на лихвата за веселба от обезщетителна в мощно санкционна. „ Последното е изключително годно поради обстоятелството, че у нас няма диференциран размер на законната рента съгласно типа на правния индивид или неговото качество. Това значи, че застрашеният от изпадане в последна беднотия и недохранване български жител, от позиция на задължението за законна рента по негови просрочени парични отговорности, е подложен от закона наедно с огромното дружество с многомилионни годишни обороти от комерсиална активност. От сходна законова,,равнопоставеност са застрашени най-уязвимите групи, каквито са жителите с ниски приходи и обществен статус, които постоянно пренебрегват водените против тях производства за неплатени сметки за ток, вода или отопление и микропредприятията, които са най-често фамилни компании, които заради високия размер на законната рента могат да бъдат изправени пред невъзможността да погасят своите отговорности, неведнъж надвишаващи главният им дълг “, декларират вносителите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ