Българската православна църква почита Деня на Свети четиридесет мъченици
Денят на Свети четиридесет мъченици, който Българската православна черква уважава през днешния ден, в нашия календар е обвързван с успеха на цар Иван Асен Втори над епирския държател Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година при село Клокотница. Победителят от борбата цар Иван Асен Втори бил тържествено посрещнат от търновските жители в село Мерданя. В чест на тази среща българският държател построил в столицата Търново фамозния манастир " Свети четиридесет мъченици ", който и в този момент съществува.
Църквата дефинира този ден и като празник на четиридесетте бойци от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята религия по време на преследванията на християните от император Линикий през пети век.
Християнските светци са влезнали и в националния ни празничен календар, като са дали името на един прекрасен пролетен празник - " Свети Четирсе ", или именуван още Младенци. Той се празнува за здраве на децата, най-много на момчетата, само че е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
Според националното вярване, на този ден слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място измежду обичаите на празника заема обредното преследване на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички дейности в този ритуал - палят огън, прескачат го, удрят по стоманени предмети и назовават: " Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача ".
На този ден не би трябвало да се провлича конец, с цел да не се въдят дълги змии и не се загатва името на влечугите. Който убие змия, би трябвало да сложи главата й в босилек, с цел да стане лечителен.
В Западна България и в Плевенско се подготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предотвратяване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве.
На празника достигналите брачна възраст девойки излизат отвън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно безмълвие посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-хубавите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде лидерка на лазарките. Обичаят приключва с хоро на реката, където идват и ергените.
Църквата дефинира този ден и като празник на четиридесетте бойци от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята религия по време на преследванията на християните от император Линикий през пети век.
Християнските светци са влезнали и в националния ни празничен календар, като са дали името на един прекрасен пролетен празник - " Свети Четирсе ", или именуван още Младенци. Той се празнува за здраве на децата, най-много на момчетата, само че е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
Според националното вярване, на този ден слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място измежду обичаите на празника заема обредното преследване на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички дейности в този ритуал - палят огън, прескачат го, удрят по стоманени предмети и назовават: " Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача ".
На този ден не би трябвало да се провлича конец, с цел да не се въдят дълги змии и не се загатва името на влечугите. Който убие змия, би трябвало да сложи главата й в босилек, с цел да стане лечителен.
В Западна България и в Плевенско се подготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предотвратяване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве.
На празника достигналите брачна възраст девойки излизат отвън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно безмълвие посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-хубавите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде лидерка на лазарките. Обичаят приключва с хоро на реката, където идват и ергените.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ