Ден 8Оля, чикос и чикас!Днес мисля да облека разказа си

Ден 8

Оля, чикос и чикас!

Днес мисля да облека описа си за приключенията на Юлето с впечатляваща фотосесия на километри пътища, села, паланки, винени чешми, църкви и какво ли още не. Но нека стартира изначало.

Хесус! Как да не се влюбиш в ръцете му?!  Та той извайва чудеса с тях пред смаяните погледи на минувачите. Сигурен съм, че Юлето е останала със зяпнала уста (и аз бих, обезпечено!). Ковач по природа, специалност и предопределение е Хесус. Да подчиниш метала в ръцете си, освен това с лекост, е нещо, поради което незабавно си блъскам челото в земята с бездънен реверанс.

И защото, с изключение на всичко останало, Юлето е и колосален познавач и фен на виното, не се сдържала да театралничи с дизайнерското решение, което можете да видите и оцените в приложената изложба. Не стигнало това, ами фиаското било приключено не с какво да е, а с чешма, от която течало руйно вино. По фотосите виждам, че хората доста културно си минават покрай нея. В България е доста вероятно людете да се точат с тубите, все едно някой на следващия ден ще пристигна и ще прибере цялото вино во веки веков. Амин!



Не изключително вълнуващо е пред теб да се изблещи права от 10 км голо поле, зной и единствено това. Безвремие, в което се прокрадват малки демонски мисли на обезсърчение. Юлето обаче си има супергерои, като нашия обичан другар Атанас, и с помощта на финалните му фотоси от прехода Ком-Емине някаква божествена мощ се явила тъкмо в този миг. Манна небесна се изсипала от нищото и една вендинг машина се материализирала до прежаднялата ни пилигримка. Седнала тя, отдъхнала за 10 минути, протегнала крайници, раницата на гърба, щеките в ръце и с бойна и ведра стъпка траяла да бори тия 800 км, за които е тръгнала.

Стабилен ритник на мотивацията ѝ във второ деяние от прехода нанесли Алек от Хърватска и Джордж от Щатите. Незнайно от кое място, появили се и те и почти ситуацията било  " Волтрон е съединен! ".  Юлето още веднъж заковала зашеметяващите 23 км (+1, че вечерта обикаляла малко насам-натам). Финалната права на горещия ден била премината с искра в очите от трогване. Цялото това деяние се разиграло на площада при църквата " Санта Мария ", на който дружно с Джейми финиширали (не съм сигурен дали не става дума за Джордж, тъй като Юлето е толкоз мощна с имената, колкото аз с географията).

Църквата " Санта Мария ", тази монументална богато украсена сграда, е издигната и реформирана сред XII и XVIII век. Отличава се с редица стилове, в това число късно романски и прото-готически, само че и ренесансов и бароков. Във вътрешността има величествен олтар от XVII век, където е изрисуван готически облик на Мария, както и други олтари в рококо-бароковите стилове. И тъй като в таз Испания Марии доста, падна огромно търсене в Гугъл на въпросната черква. Разбира се, с цел да съм сигурен, че е точната находка, имаше " Открийте десетте разлики със фотосите на Юлето ". Та това е една от ония 1800 архитектурни и културни забележителности, за които ви загатнах в едно от предходните включвания.  

А за църковно ориенираните ето и брошура от самата черква, която достига до вас с общителното подпомагане на нашата странстваща пилигримка.



Да ви споделя, доста желая да си имам центрофуга у нас. И когато ме попитат защо я желая, ми ей по този начин, да си я имам и да си центрофугирам. Но такова пилигримско решение като това, на което се натъкнала Юлето, НЯ-МА. Била