Психолог: Българинът се чувства прецакан, озлобен и гневен
Демографският проблем, големият % работещи небогати, чувството за липса на вероятност са измежду най-големите обществени проблеми в България, казвапсихологът Христо Моновв изявление за Българска телеграфна агенция.
" Българинът се усеща прецакан, злобен и ядосан ", съобщи специалистът. Заради коронавирус над 60 % от сънародниците ни са на ръба на психологичното оцеляване. Това се вижда в ескалиращото принуждение през последните дни и месеци, счита психологът.
Децата претворяват в всекидневието си това, което гледат у дома и в медиите, а подредбата на акцентите в нашите медии е такава, че " гадостите " са изведени преди всичко, разяснява още Христо Монов.
" Първото , което би трябвало да създадат новите ръководещи, е да не стопират децата от учебно заведение - можем да минем с празни заведения за хранене, само че последствията за бъдещето на страната ще бъдат ужасни, в случай че децата бъдат оставени още време у дома - ще загубим едно потомство ", счита психологът.
Децата бяха оставени у дома като зверчета в клетка, а нищо не може да размени образованието им в учебно заведение, тъй като " учебното заведение не е единствено академичното, само че и социализация, другарство с връстници и учители, съблюдаване на правила, вземане предвид с правила - никой няма да ти даде да ядеш в час, а у дома стоиш пред компютъра и набиваш ", съобщи Монов.
Той напомни, че съгласно американски проучвания, с 30 % е повишен броят на децата с наднормено тегло за годините на онлайн образование. А у нас още преди пандемията над 40 % от децата бяха с наднормено тегло и влошени индикатори на физическа правоспособност, означи Монов.
" Забранихме зарята за Нова година и стана като Бейрут през 1982 година, това е компенсаторика, която би трябвало да е ясна ", сподели Монов. Той добави, че тези, които ни ръководят, би трябвало да знаят, че ръководят българи, които са европейци, само че българи, а не германци, шведи и т.н
Най -сериозният проблем пред страната - демографската рецесия
Според психолога най-сериозният проблем пред страната въобще това е демографската рецесия. Той уточни, че сме застаряваща нация и скоро съотношението сред работещи и тези, които са в пенсионна възраст, ще бъде такова, че пенсионната ни система няма да може да издържи.
Христо Монов счита, че хората в всекидневието си не виждат този голям демографски проблем, тъй като пред тях има други - цената на електрическата енергия, покачващите се цени на стоките от първа нужда.
Работещите небогати са огромен %
Бедните работещи са огромен обществен проблем на България. Средният европеец не може да си намерения, че в случай че работи, ще бъде безпаричен, разяснява Монов.
По думите на психолога, можем да сравним нашите минимални и междинни заплати с тези в Словения, Чехия, Унгария, даже и прилежаща Румъния, с цел да разберем къде се намираме.
Той счита, че доста години този проблем не се е решавал, защото съгласно него сме имали антисоциално ръководство, следвали са се правила, които даже и неоконсервативните стопански теории са отрекли и образецът на други страни го е посочил.
" Исканията да няма бюджетен недостиг и най-после преизпълнение на бюджета, разхвърляхме пари от джипката, които не се отразиха освен на развиването на стопанската система, само че и на качеството на живот на обособения човек ", добави Христо Монов.
Българинът се самоусеща като злобен и прецакан човек
Българинът се самоусеща като злобен и прецакан човек - всички са му отговорни, той е най-кадърният, заслужилият, само че има едни, които са го прецакали и по тази причина си търси избавител, съобщи Монов.
Според психолога българинът не е имал опция да сътвори самокритичност към себе си, която да се съобщи на най-малко две-три генерации, с цел да разбере, че личният триумф е функционалност на личното изпитание.
" Донякъде това чувство, че можеш със лични старания да направиш нещо, първо се е появило в края на 30-те, след това в края на 70-те години, само че измененията, които се случиха дадоха другото чувство - че някой ти пречи. Това де факто е по този начин, когато имаш калпаво ръководство, въпросът е, че последните 30 години калпавите ръководства си ги избираме ние, а не някой различен ", уточни психологът.
Пред българина липсва вероятност, преди десетина и повече години се появи този израз, че изходите са два - Терминал 1 и Терминал 2, добави Христо Монов.
Попитан сега други ли са изходите, Манов сподели, че би трябвало да имаме малко повече доверие към тези, които в този момент поеха ръководството на страната, малко повече самообладание и неподдаване на провокации, каквато съгласно него без подозрение се готви на 12 януари.
" Аз проследявам деликатно дейностите им, виждам какво желаят да създадат, харесва ми метода, по който влагат парите на страната - да има тласъци и мотивация за развиване на стопанската система, която е прекършена в България ", уточни Монов.
Той счита, че главно е прекършена тежката стопанска система в България, която основава сигурен Брутният вътрешен продукт.
" Не може да се разчита на туризма, тъй като той се въздейства от доста фактори - в случай че тази и предходната година беше коронавирус рецесията, за идната може времето през зимния и летния сезон да провали туристическата година - да няма сняг през зимата или да има дъждове през лятото ", добави Христо Монов.
Той счита, че би трябвало да има сигурна работеща стопанска система и селско стопанство, което да преработва тук това, което сме основали. Ако изнесеш зърното като зърно е с една принадена стойност, в случай че го преработиш като макаронени произведения - това е два пъти повече, основава и работни места, добави Монов.
Според него доста неща би трябвало да се сменят в модела на действие на стопанската система на България, като вярата е, че ръководещите са получили обучение отвън България, не тъй като безусловно то е по-добро от българското обучение, а тъй като са учили на друго място като нрав, а не тук, където " шуробаджанащината, моят човек, прецакай другарчето " са водещи.
" Българинът се усеща прецакан, злобен и ядосан ", съобщи специалистът. Заради коронавирус над 60 % от сънародниците ни са на ръба на психологичното оцеляване. Това се вижда в ескалиращото принуждение през последните дни и месеци, счита психологът.
Децата претворяват в всекидневието си това, което гледат у дома и в медиите, а подредбата на акцентите в нашите медии е такава, че " гадостите " са изведени преди всичко, разяснява още Христо Монов.
" Първото , което би трябвало да създадат новите ръководещи, е да не стопират децата от учебно заведение - можем да минем с празни заведения за хранене, само че последствията за бъдещето на страната ще бъдат ужасни, в случай че децата бъдат оставени още време у дома - ще загубим едно потомство ", счита психологът.
Децата бяха оставени у дома като зверчета в клетка, а нищо не може да размени образованието им в учебно заведение, тъй като " учебното заведение не е единствено академичното, само че и социализация, другарство с връстници и учители, съблюдаване на правила, вземане предвид с правила - никой няма да ти даде да ядеш в час, а у дома стоиш пред компютъра и набиваш ", съобщи Монов.
Той напомни, че съгласно американски проучвания, с 30 % е повишен броят на децата с наднормено тегло за годините на онлайн образование. А у нас още преди пандемията над 40 % от децата бяха с наднормено тегло и влошени индикатори на физическа правоспособност, означи Монов.
" Забранихме зарята за Нова година и стана като Бейрут през 1982 година, това е компенсаторика, която би трябвало да е ясна ", сподели Монов. Той добави, че тези, които ни ръководят, би трябвало да знаят, че ръководят българи, които са европейци, само че българи, а не германци, шведи и т.н
Най -сериозният проблем пред страната - демографската рецесия
Според психолога най-сериозният проблем пред страната въобще това е демографската рецесия. Той уточни, че сме застаряваща нация и скоро съотношението сред работещи и тези, които са в пенсионна възраст, ще бъде такова, че пенсионната ни система няма да може да издържи.
Христо Монов счита, че хората в всекидневието си не виждат този голям демографски проблем, тъй като пред тях има други - цената на електрическата енергия, покачващите се цени на стоките от първа нужда.
Работещите небогати са огромен %
Бедните работещи са огромен обществен проблем на България. Средният европеец не може да си намерения, че в случай че работи, ще бъде безпаричен, разяснява Монов.
По думите на психолога, можем да сравним нашите минимални и междинни заплати с тези в Словения, Чехия, Унгария, даже и прилежаща Румъния, с цел да разберем къде се намираме.
Той счита, че доста години този проблем не се е решавал, защото съгласно него сме имали антисоциално ръководство, следвали са се правила, които даже и неоконсервативните стопански теории са отрекли и образецът на други страни го е посочил.
" Исканията да няма бюджетен недостиг и най-после преизпълнение на бюджета, разхвърляхме пари от джипката, които не се отразиха освен на развиването на стопанската система, само че и на качеството на живот на обособения човек ", добави Христо Монов.
Българинът се самоусеща като злобен и прецакан човек
Българинът се самоусеща като злобен и прецакан човек - всички са му отговорни, той е най-кадърният, заслужилият, само че има едни, които са го прецакали и по тази причина си търси избавител, съобщи Монов.
Според психолога българинът не е имал опция да сътвори самокритичност към себе си, която да се съобщи на най-малко две-три генерации, с цел да разбере, че личният триумф е функционалност на личното изпитание.
" Донякъде това чувство, че можеш със лични старания да направиш нещо, първо се е появило в края на 30-те, след това в края на 70-те години, само че измененията, които се случиха дадоха другото чувство - че някой ти пречи. Това де факто е по този начин, когато имаш калпаво ръководство, въпросът е, че последните 30 години калпавите ръководства си ги избираме ние, а не някой различен ", уточни психологът.
Пред българина липсва вероятност, преди десетина и повече години се появи този израз, че изходите са два - Терминал 1 и Терминал 2, добави Христо Монов.
Попитан сега други ли са изходите, Манов сподели, че би трябвало да имаме малко повече доверие към тези, които в този момент поеха ръководството на страната, малко повече самообладание и неподдаване на провокации, каквато съгласно него без подозрение се готви на 12 януари.
" Аз проследявам деликатно дейностите им, виждам какво желаят да създадат, харесва ми метода, по който влагат парите на страната - да има тласъци и мотивация за развиване на стопанската система, която е прекършена в България ", уточни Монов.
Той счита, че главно е прекършена тежката стопанска система в България, която основава сигурен Брутният вътрешен продукт.
" Не може да се разчита на туризма, тъй като той се въздейства от доста фактори - в случай че тази и предходната година беше коронавирус рецесията, за идната може времето през зимния и летния сезон да провали туристическата година - да няма сняг през зимата или да има дъждове през лятото ", добави Христо Монов.
Той счита, че би трябвало да има сигурна работеща стопанска система и селско стопанство, което да преработва тук това, което сме основали. Ако изнесеш зърното като зърно е с една принадена стойност, в случай че го преработиш като макаронени произведения - това е два пъти повече, основава и работни места, добави Монов.
Според него доста неща би трябвало да се сменят в модела на действие на стопанската система на България, като вярата е, че ръководещите са получили обучение отвън България, не тъй като безусловно то е по-добро от българското обучение, а тъй като са учили на друго място като нрав, а не тук, където " шуробаджанащината, моят човек, прецакай другарчето " са водещи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ