Днешният ден постави началото на унищожаването на цвета на нацията
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ-СДС
Първи февруари е Ден за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
На този ден, преди 78 години, по този начин нареченият „ Народен “ съд осъжда на гибел трима регенти, шестдесет и седем народни представители, министри, генерали и полковници.
Вече дълги години, на тази дата, демократичната общественост уважава почтените жертви на комунизма, по предложение на президентите на Република България от Съюз на демократичните сили – доктор Желю Желев и Петър Стоянов.
Официалното отбелязване датира от 2011 година, когато е одобрено с решение на държавното управление на ГЕРБ.
Днешният ден е черен и неприличен за българската история. Той слага началото на унищожаването на цвета на нацията, с цел да могат руските окупатори и нашите комунисти да открият по-лесно своя режим, да избиват почтени, да лишават имуществото им и да наложат принудително нов ред – на терора и страха.
След 9-ти септември 1944 година,само за няколко месеца, в страната по политически аргументи са убити и безследно изчезнали над 20 000 души! Изселените са близо 30 000! Неудобните и несъгласните са дамгосани като врагове на народа и разправата с тях е била страшна! И въпреки, че комунистическата власт не е питала българския народ дали желае реки от кръв и свирепост, в негово име е правила зверства, съизмерими с „ тъмните времена “ на Средновековието.
В идващите години, без съд и присъда, в лагерите на гибелта в Белене, Ловеч, Богданов дол, Скравена, Куциян, са въдворени, измъчвани и убивани хиляди българи.
Безчинствата на режима продължиха през целия му 45 годишен интервал. Не бива да забравяме и насилствената промяна на майчините имена на българските турци и изселването им, цинично избрани като „ възродителен развой “.
Опитите да бъдат омаловажени и забравени престъпленият на комунистическия режим би трябвало да срещнат мощен отпор от всеки българин, тъй като, когато става въпрос за почтени животи, място за идеология и опълчване няма! Ние на първо място би трябвало да бъдем хора, а не партийно оцветени антагонисти.
Затова дано се поклоним пред почтените жертви на комунистическия режим и да ги почетем с минута безмълвие!
Първи февруари е Ден за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
На този ден, преди 78 години, по този начин нареченият „ Народен “ съд осъжда на гибел трима регенти, шестдесет и седем народни представители, министри, генерали и полковници.
Вече дълги години, на тази дата, демократичната общественост уважава почтените жертви на комунизма, по предложение на президентите на Република България от Съюз на демократичните сили – доктор Желю Желев и Петър Стоянов.
Официалното отбелязване датира от 2011 година, когато е одобрено с решение на държавното управление на ГЕРБ.
Днешният ден е черен и неприличен за българската история. Той слага началото на унищожаването на цвета на нацията, с цел да могат руските окупатори и нашите комунисти да открият по-лесно своя режим, да избиват почтени, да лишават имуществото им и да наложат принудително нов ред – на терора и страха.
След 9-ти септември 1944 година,само за няколко месеца, в страната по политически аргументи са убити и безследно изчезнали над 20 000 души! Изселените са близо 30 000! Неудобните и несъгласните са дамгосани като врагове на народа и разправата с тях е била страшна! И въпреки, че комунистическата власт не е питала българския народ дали желае реки от кръв и свирепост, в негово име е правила зверства, съизмерими с „ тъмните времена “ на Средновековието.
В идващите години, без съд и присъда, в лагерите на гибелта в Белене, Ловеч, Богданов дол, Скравена, Куциян, са въдворени, измъчвани и убивани хиляди българи.
Безчинствата на режима продължиха през целия му 45 годишен интервал. Не бива да забравяме и насилствената промяна на майчините имена на българските турци и изселването им, цинично избрани като „ възродителен развой “.
Опитите да бъдат омаловажени и забравени престъпленият на комунистическия режим би трябвало да срещнат мощен отпор от всеки българин, тъй като, когато става въпрос за почтени животи, място за идеология и опълчване няма! Ние на първо място би трябвало да бъдем хора, а не партийно оцветени антагонисти.
Затова дано се поклоним пред почтените жертви на комунистическия режим и да ги почетем с минута безмълвие!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ