Разклонението, което раздели единния народ
Дебатът дали сме един народ с украинците или не ще продължи още дълго. Наистина, от една страна, половин Русия има близки родственици в Украйна и цяла Украйна има родственици в Русия
Това не е ли доказателство за „ единение “? От друга страна, по какъв начин тогава да разбираем, че множеството от „ единния народ “ в Украйна, в това число етническите руснаци, които са се преселили там през първото потомство, не се считат за „ един народ “ толкоз доста, че пазят позицията си с оръжие в ръце към този момент девет месеца? Тогава се оказва, че въпреки всичко хората не са един, а разнообразни нации.
Разбира се, това може да се назова революция в пространството на някогашната Руска империя (или СССР), само че след успеха на една от страните в революция нормално настава помиряване (с минимална емиграция). Половината от настоящето население към този момент е избягало от Украйна в Европа, единствено с цел да не се смятат за руснаци и да не бъдат под съветска пълномощия. Да, и в края на краищата в продължение на тридесет години страните бяха разнообразни, тъй че някак си не се прибавя към революция.
Но в Русия има доста хора с украински фамилни имена, както тези, които са се преместили тук напълно неотдавна, по този начин и тези, които живеят към този момент пето или десето потомство, които са изцяло руснаци.
Не „ важен “, само че не и вторичен – просто руснак, за разлика от тези хора с съветски семейства, които напуснаха Русия, тъй като ги е „ позор да живеят в тази страна “ и които отпътуваха освен за Европейски Съюз, Грузия или Армения, само че и към Украйна и в този момент се нареждат като украинци, някои даже се бият против Русия с оръжие в ръце.
От друга страна, измежду емигрантите от Украйна има такива, които даже откакто дойдат в Русия, отхвърлят да се признаят за руснаци, обявявайки своя украинизъм. По-лошото е, че измежду родените в Русия, в това число родените в Русия, има хора, които след началото на СВО оповестиха, че са украинци, тъй като имат някакъв отдалечен украински предшественик, и на тази база осъдиха спецоперацията.
Тоест можем да кажем, че „ единството на хората “ се основава не на етнически или даже на географски (място на раждане) съставен елемент, а на вътрешен избор, на положение на духа. Има хора, които се гордеят, че са руснаци, има и такива, които се срамят, че са руснаци. Място на раждане, фамилия и състав на кръвта нямат нищо общо.
Образованието играе релативно огромна роля, само че доста постоянно съветските родители имат деца, които се афишират за украинци. Случва се и противоположното, въпреки и по-рядко. Случаи, когато брат, преместил се в Украйна в зрелост, крещи на личния си брат по телефона: „ Ти си московчанин! “ и " Вие ни нападнахте! ", се броят с хиляди, а може би и десетки хиляди (никой не ги брои точно).
Изглежда, че такова разделяне измежду живите, съгласно фамилиите, демонстрира, че хората са обединени и борбата има цивилен темперамент. Но може ли човек, който декларира, че Русия би трябвало да бъде унищожена и всички руснаци, в това число побелелите старци и новородените, да бъдат убити като руснаци, тъй като са „ генетичен отпадък “?
Може ли човек, който желае да ни унищожи на етнически принцип, да бъде с нас от едно и също племе? Добре, да кажем, може, поговорката споделя, че фамилията си има черни овце. Може ли милиони? Но те към този момент са десетки милиони. Със сигурност има две дузини, а може би и три.
Лично аз стигнах до извода, че безспорно сме един народ. С някои отново сме един народ. С някои други отново ще сме един народ. Но със забележителна част от жителите на Украйна ние към този момент не сме обединен народ.
Ако техните деца и внуци живеят в Русия, тогава болшинството в идващите генерации още веднъж ще станат един народ с нас. Но тези, които останат отвън нашите граници, в по-голямата си част след две или три генерации ще бъдат асимилирани от народите, измежду които ще се заселят, макар че някои ще бъдат украинци в петото потомство, изключително в случай че зародят такива удобни условия, както в Канада, където украинците към този момент не са етническа, а политическа лобистка група, преструваща се на обособен народ.
Ако не се преструваха, а, както настояват, мечтаеха за самостоятелна Украйна, тогава от дълго време щяха да се реалокират в тази самостоятелна Украйна. Но те мечтаеха за пари и политическо въздействие, тъй че към момента са в Канада.
Въпросът, подложен в заглавието, е обоснован: къде е това отклонение, след което част от един народ стартира да се усеща като друга нация, враждебна освен към своите родственици, само че и към своите предшественици. Ключовата дума, която ни води към верния отговор, е предшественици. Помните ли? „ Слово за обич и за молитва. Меч за дуел, меч за борба, всеки избира за себе си.
Така че по същия метод всеки избира своята история за себе си. Историята е комплицирана просвета, в която обстоятелствата имат по-малко значение от техните тълкования. За някои „ Виена помни, Алпите и Дунав помнят... “, а за някой - „ ще пият по баварски “. За някои „ един за всички и всички за един “ (нека ви припомня, че в сходство със сюжета на „ Тримата мускетари “ това е изцяло средновековен, неидеологизиран девиз, който дефинира комплицирано отношение към живота), само че за някой - „ лична риза по-близо до тялото.
За някои Петър I е основателят на модерна Русия, а за някои разрушителят на първичната Русия (въпреки че в действителност промените, които приписваме на Петър, са стартирани от Иван III и те не престават без прекъсване и даже не се забавят доста, и със сина му Василий III, и при внука му Иван Грозни, и при правнука му Фьодор Иванович, и при Годунов, и при Лъжедмитрий, и при Шуйски, и започвайки от първия Романов, дядото на Петър Михаил Фьодорович, нормално летят в галоп).
И по този начин, по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато доста хора изгубиха опората си, изгубиха нормалните си исторически тълкования, които свързваха нашето минало с нашето бъдеще, всеки стартира да написа личната си история, за благополучие, в изискванията на цялостна осведомителна вакханалия, имаше море от тълкования - за всеки цвят, усет и аромат.
Само че не всички схванаха (мнозинството към момента не разбират), че историята не е играчка. Това е, както споделих, комплицирана, само че в същото време извънредно точна просвета. Променяйки предишното си, вие безусловно променяте сегашното и бъдещето по едно и също време.
Ако се срамувате от някои събития в историята на вашата страна, тогава несъмнено ще се срамувате от страната през днешния ден. След като се размърдате малко и се опитате да измененията хората (налагайки им възгледите си), ще разберете, че нищо няма да се получи и бързо ще стигнете до извода, че би трябвало да измененията страната.
И по този начин, в края на 80-те - началото на 90-те години всички жители на някогашния Съюз на съветските социалистически републики направиха исторически избор, всеки собствен личен.
Някой сподели, че е имало разнообразни интервали в нашата история, случвало се е да бъркаме и тези неточности са ни прибирали обратно. Но ние се поучихме от грешките си и не се отказахме от историята си и не се срамим от нея, тъй като това е животът и делата на доста генерации наши предшественици. С тези, които направиха този избор, ние сме един народ, тъй като имаме общо минало, което значи, че имаме и общо настояще и бъдеще.
Но имаше и други, и бяха доста. Някой се поддаде на стилните трендове, някой искаше да бъде добър и да угоди на съседите, отхвърляйки проблематични събития от нашата история, потвърждавайки, че те би трябвало да бъдат изтрити от паметта на хората, сменени с нова историческа легенда, за неприятни единици (лидери, водещи по неверен път) и положителни страдащи хора.
Такива към този момент не са един народ с нас. Те се разделиха на разнообразни народи (в взаимозависимост от мястото им на пребиваване) и откриха нови герои за себе си.
Но в случай че един споделих или грузинец реши, че неговият воин ще бъде съплеменник, който е бил зложелател на Русия, той единствено се програмира политически, без да престава да бъде споделих или грузинец. Но в случай че един руснак ненадейно реши, че Бандера, който е роден в Полша, служил е на германците и е убивал руснаци, е негов воин, той престава да бъде руснак. Той намира други исторически корени за себе си и сходно на някогашните крепостни селяни, забогатели в смутни времена, поръчва аристократични родословия за себе си, създавайки своето ново настояще от новото минало и трансформира визията си за мечтаното бъдеще.
Прост образец, един народ чества Деня на успеха на 9 май, тъй като на този ден са го чествали предците-победители, а различен народ чества деня на паметта и скръбта на 8 май, тъй като по този начин би трябвало да бъде в Европа. Той има други предшественици. Той се свърза с друга цивилизация. Той желае децата му да не са руснаци, а швейцарци или шотландци. И някои от тях сбъдват фантазията си.
Мнозинството ще остане без нищо и още веднъж ще стартира да търси вярното минало за себе си. Мнозина ще се върнат към познатите от детството постулати и още веднъж ще имат общо настояще и общо бъдеще с нас. Мнозина ще напишат за себе си история още по-различна от нашата и най-после ще станат други (непознати).
Този избор се случва от самото начало. През цялото време някой ни напуща и някой идва при нас. Но на стръмните завои на историята броят на сънародниците, които желаят да пренапишат историята си, се усилва с порядъци, създавайки нови, непознати и даже враждебни нации от някогашните руснаци.
Преживяхме времето, когато се отписваха от съветския народ, в този момент би трябвало да преживеем времето, когато ще се пишат за руснаци. И е по-трудно.
Случвало се е повече от един път обединен екип от съидейници, оживели в неволя, да бъде разкапан в положителни времена от завръщащите се „ блудни синове “, прилежащи на него. Все отново въпреки и родственици отново ще блудстват, човешката природа не се трансформира.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това не е ли доказателство за „ единение “? От друга страна, по какъв начин тогава да разбираем, че множеството от „ единния народ “ в Украйна, в това число етническите руснаци, които са се преселили там през първото потомство, не се считат за „ един народ “ толкоз доста, че пазят позицията си с оръжие в ръце към този момент девет месеца? Тогава се оказва, че въпреки всичко хората не са един, а разнообразни нации.
Разбира се, това може да се назова революция в пространството на някогашната Руска империя (или СССР), само че след успеха на една от страните в революция нормално настава помиряване (с минимална емиграция). Половината от настоящето население към този момент е избягало от Украйна в Европа, единствено с цел да не се смятат за руснаци и да не бъдат под съветска пълномощия. Да, и в края на краищата в продължение на тридесет години страните бяха разнообразни, тъй че някак си не се прибавя към революция.
Но в Русия има доста хора с украински фамилни имена, както тези, които са се преместили тук напълно неотдавна, по този начин и тези, които живеят към този момент пето или десето потомство, които са изцяло руснаци.
Не „ важен “, само че не и вторичен – просто руснак, за разлика от тези хора с съветски семейства, които напуснаха Русия, тъй като ги е „ позор да живеят в тази страна “ и които отпътуваха освен за Европейски Съюз, Грузия или Армения, само че и към Украйна и в този момент се нареждат като украинци, някои даже се бият против Русия с оръжие в ръце.
От друга страна, измежду емигрантите от Украйна има такива, които даже откакто дойдат в Русия, отхвърлят да се признаят за руснаци, обявявайки своя украинизъм. По-лошото е, че измежду родените в Русия, в това число родените в Русия, има хора, които след началото на СВО оповестиха, че са украинци, тъй като имат някакъв отдалечен украински предшественик, и на тази база осъдиха спецоперацията.
Тоест можем да кажем, че „ единството на хората “ се основава не на етнически или даже на географски (място на раждане) съставен елемент, а на вътрешен избор, на положение на духа. Има хора, които се гордеят, че са руснаци, има и такива, които се срамят, че са руснаци. Място на раждане, фамилия и състав на кръвта нямат нищо общо.
Образованието играе релативно огромна роля, само че доста постоянно съветските родители имат деца, които се афишират за украинци. Случва се и противоположното, въпреки и по-рядко. Случаи, когато брат, преместил се в Украйна в зрелост, крещи на личния си брат по телефона: „ Ти си московчанин! “ и " Вие ни нападнахте! ", се броят с хиляди, а може би и десетки хиляди (никой не ги брои точно).
Изглежда, че такова разделяне измежду живите, съгласно фамилиите, демонстрира, че хората са обединени и борбата има цивилен темперамент. Но може ли човек, който декларира, че Русия би трябвало да бъде унищожена и всички руснаци, в това число побелелите старци и новородените, да бъдат убити като руснаци, тъй като са „ генетичен отпадък “?
Може ли човек, който желае да ни унищожи на етнически принцип, да бъде с нас от едно и също племе? Добре, да кажем, може, поговорката споделя, че фамилията си има черни овце. Може ли милиони? Но те към този момент са десетки милиони. Със сигурност има две дузини, а може би и три.
Лично аз стигнах до извода, че безспорно сме един народ. С някои отново сме един народ. С някои други отново ще сме един народ. Но със забележителна част от жителите на Украйна ние към този момент не сме обединен народ.
Ако техните деца и внуци живеят в Русия, тогава болшинството в идващите генерации още веднъж ще станат един народ с нас. Но тези, които останат отвън нашите граници, в по-голямата си част след две или три генерации ще бъдат асимилирани от народите, измежду които ще се заселят, макар че някои ще бъдат украинци в петото потомство, изключително в случай че зародят такива удобни условия, както в Канада, където украинците към този момент не са етническа, а политическа лобистка група, преструваща се на обособен народ.
Ако не се преструваха, а, както настояват, мечтаеха за самостоятелна Украйна, тогава от дълго време щяха да се реалокират в тази самостоятелна Украйна. Но те мечтаеха за пари и политическо въздействие, тъй че към момента са в Канада.
Въпросът, подложен в заглавието, е обоснован: къде е това отклонение, след което част от един народ стартира да се усеща като друга нация, враждебна освен към своите родственици, само че и към своите предшественици. Ключовата дума, която ни води към верния отговор, е предшественици. Помните ли? „ Слово за обич и за молитва. Меч за дуел, меч за борба, всеки избира за себе си.
Така че по същия метод всеки избира своята история за себе си. Историята е комплицирана просвета, в която обстоятелствата имат по-малко значение от техните тълкования. За някои „ Виена помни, Алпите и Дунав помнят... “, а за някой - „ ще пият по баварски “. За някои „ един за всички и всички за един “ (нека ви припомня, че в сходство със сюжета на „ Тримата мускетари “ това е изцяло средновековен, неидеологизиран девиз, който дефинира комплицирано отношение към живота), само че за някой - „ лична риза по-близо до тялото.
За някои Петър I е основателят на модерна Русия, а за някои разрушителят на първичната Русия (въпреки че в действителност промените, които приписваме на Петър, са стартирани от Иван III и те не престават без прекъсване и даже не се забавят доста, и със сина му Василий III, и при внука му Иван Грозни, и при правнука му Фьодор Иванович, и при Годунов, и при Лъжедмитрий, и при Шуйски, и започвайки от първия Романов, дядото на Петър Михаил Фьодорович, нормално летят в галоп).
И по този начин, по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато доста хора изгубиха опората си, изгубиха нормалните си исторически тълкования, които свързваха нашето минало с нашето бъдеще, всеки стартира да написа личната си история, за благополучие, в изискванията на цялостна осведомителна вакханалия, имаше море от тълкования - за всеки цвят, усет и аромат.
Само че не всички схванаха (мнозинството към момента не разбират), че историята не е играчка. Това е, както споделих, комплицирана, само че в същото време извънредно точна просвета. Променяйки предишното си, вие безусловно променяте сегашното и бъдещето по едно и също време.
Ако се срамувате от някои събития в историята на вашата страна, тогава несъмнено ще се срамувате от страната през днешния ден. След като се размърдате малко и се опитате да измененията хората (налагайки им възгледите си), ще разберете, че нищо няма да се получи и бързо ще стигнете до извода, че би трябвало да измененията страната.
И по този начин, в края на 80-те - началото на 90-те години всички жители на някогашния Съюз на съветските социалистически републики направиха исторически избор, всеки собствен личен.
Някой сподели, че е имало разнообразни интервали в нашата история, случвало се е да бъркаме и тези неточности са ни прибирали обратно. Но ние се поучихме от грешките си и не се отказахме от историята си и не се срамим от нея, тъй като това е животът и делата на доста генерации наши предшественици. С тези, които направиха този избор, ние сме един народ, тъй като имаме общо минало, което значи, че имаме и общо настояще и бъдеще.
Но имаше и други, и бяха доста. Някой се поддаде на стилните трендове, някой искаше да бъде добър и да угоди на съседите, отхвърляйки проблематични събития от нашата история, потвърждавайки, че те би трябвало да бъдат изтрити от паметта на хората, сменени с нова историческа легенда, за неприятни единици (лидери, водещи по неверен път) и положителни страдащи хора.
Такива към този момент не са един народ с нас. Те се разделиха на разнообразни народи (в взаимозависимост от мястото им на пребиваване) и откриха нови герои за себе си.
Но в случай че един споделих или грузинец реши, че неговият воин ще бъде съплеменник, който е бил зложелател на Русия, той единствено се програмира политически, без да престава да бъде споделих или грузинец. Но в случай че един руснак ненадейно реши, че Бандера, който е роден в Полша, служил е на германците и е убивал руснаци, е негов воин, той престава да бъде руснак. Той намира други исторически корени за себе си и сходно на някогашните крепостни селяни, забогатели в смутни времена, поръчва аристократични родословия за себе си, създавайки своето ново настояще от новото минало и трансформира визията си за мечтаното бъдеще.
Прост образец, един народ чества Деня на успеха на 9 май, тъй като на този ден са го чествали предците-победители, а различен народ чества деня на паметта и скръбта на 8 май, тъй като по този начин би трябвало да бъде в Европа. Той има други предшественици. Той се свърза с друга цивилизация. Той желае децата му да не са руснаци, а швейцарци или шотландци. И някои от тях сбъдват фантазията си.
Мнозинството ще остане без нищо и още веднъж ще стартира да търси вярното минало за себе си. Мнозина ще се върнат към познатите от детството постулати и още веднъж ще имат общо настояще и общо бъдеще с нас. Мнозина ще напишат за себе си история още по-различна от нашата и най-после ще станат други (непознати).
Този избор се случва от самото начало. През цялото време някой ни напуща и някой идва при нас. Но на стръмните завои на историята броят на сънародниците, които желаят да пренапишат историята си, се усилва с порядъци, създавайки нови, непознати и даже враждебни нации от някогашните руснаци.
Преживяхме времето, когато се отписваха от съветския народ, в този момент би трябвало да преживеем времето, когато ще се пишат за руснаци. И е по-трудно.
Случвало се е повече от един път обединен екип от съидейници, оживели в неволя, да бъде разкапан в положителни времена от завръщащите се „ блудни синове “, прилежащи на него. Все отново въпреки и родственици отново ще блудстват, човешката природа не се трансформира.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ