„Дневник” в ролята на PR на правителството
Дава ли „ зелена ” светлина министър-председателят Кирил Петков на участието на Република Северна Македония в Европейския съюз? И в този смисъл, промени ли в придвижване позицията на страната ни българският министър председател по проблема сред София и Скопие?
Поводи за тези питания има от през вчерашния ден, когато Кирил Петков даде изявление за Financial Times. В него българският министър председател споделя следните няколко неща, касаещи Северна Македония:
„ Ще предложим нов развой, доста бърз, с къс краен период от единствено шест месеца ”;
„ Ще използваме работни групи…за да търсим решения на въпроси като взаимната икономическа интензивност, инфраструктура, просвета и история ”;
„ В македонските учебници България не би трябвало да се назовава фашистка ”.
По отношение на т.1, би трябвало да кажем, че този период от шест месеца бе упоменат в изявлението на Кирил Петков пред Der Spiegel, където той споделя, че „ ние би трябвало да създадем работни групи и да ги оставим да работят шест месеца, тъй че освен националистите от двете страни да имат думата ”. По отношение на т.2, разликата сред тези възможни работни групи и старите такива е в това, че при новите се планува по-силно застъпен стопански и бизнес детайл.
По отношение на т.3, тя отразява относително необятен консенсус измежду българското общество. Но би трябвало да отбележим, че отвън „ В македонските учебници България не би трябвало да се назовава фашистка ”, коментар по изискванията, с цел да вдигнем ветото си, липсват. Още предходната година, когато наложихме ветото на Северна Македония за участие в Евросъюза, поставихме три условия. Езикът, на който приказват македонците, да бъде именуван „ формален език на Република Северна Македония “, да бъде сложено приемането на пътна карта за осъществяване на контракта за добросъседство с България от 2017 година и в преговорната рамка да се включи поемането на ангажимент от страна на Скопие да не поддържа искания за признание на македонско малцинство в България.
Как видяха българските средства за всеобща информация това изявление на Кирил Петков пред чуждоезичната медия?
„ Кирил Петков: Ще предложим бърз развой по участието на Северна Македония в Европейски Съюз ”, написа 24 часа. „ Кирил Петков си даде шест месеца, с цел да позволи проблема със Скопие ”, е заглавието на дописката на Mediapool (тук забавното e подзаглавието „ Ще промени ли България позицията си? ”). „ Кирил Петков пред „ Файненшъл Таймс ”: Ще прекратим възпрепятстването на Северна Македония за Европейски Съюз ”, рапортува бТВ. Нова ТВ отразяват премиера по няколко мотива в границите на деня, само че със напълно други акценти: „ Петков: Ще проучваме за какво КЕВР подвига цените на тока ”; „ Петков: Първата ни задача са наводненията, втората – имунизацията ”; „ Петков желае усилване на имунизацията, прикани работодателите да вкарат зелен документ ”.
Там, където е отразено обаче, въпросното изявление е оставило усещане у родните медии, че българският министър председател е трансформирал позицията на страната. Такава е оценката и на самото издание, пред което е приказвал Кирил Петков: Financial Times дефинира позицията на министър-председателя като „ противоположен завой ”. Ако това не бе по този начин и имаше някакво неразбирателство сред журналиста и интервюирания, разумно би било Министерски съвет (МС) да излезе с опровергаване. Такова все още на писане на този текст обаче няма.
В ролята на Министерски съвет влизат „ Дневник ”, които още в заглавието ни споделят, че „ Файненшъл таймс “ приписа на Петков заричане за „ противоположен завой ” в разногласието със Скопие ”. За да не би инцидентно да стигнем до различен извод, от изданието ни изясняват търпеливо, че „ в реалност наложеният през вчерашния ден от Народното събрание министър-председател приказва по-скоро за „ нов “ и „ по-бърз “ развой, с който би трябвало да се реши разногласието, а не за смяна на българската позиция ”. Тук е моментът да кажем, че очевидно това изявление на Кирил Петков за Financial Times е провокирало разстройства в редакцията на „ Дневник ”, защото техният материал по тематиката се появи няколко часа откакто другите медии към този момент го бяха отразили.
Но дано в този момент забележим каква бе последната позицията на Кирил Петков по отношение на Република Северна Македония, която той изрази пред българска медия. Става дума за първото „ премиерско ” изявление на новия политик пред Българска национална телевизия на 13.12.2021-ва година, ден преди да излезе това за Financial Times.
„ С нашите съдружни сътрудници ясно направихме дебата и записахме в съдружното съглашение какво би трябвало да се чака от нас (бел.р. от българската позиция по отношение на Скопие). Ние резервираме позицията на България по отношение на условията към Северна Македония, само че ги надграждаме (бел.р. изискванията). И тук това ще бъде новостта. Надграждането би трябвало да стане в общи взаимни групи, които да работят ежемесечно като най-дълъг интервал от време. Където да приказваме за обща инфраструктура, обща просвета, общи стопански стъпки… ”.
И по-натам:
„ Достатъчно време загубихме през тези години. Така че това ще бъде главен приоритет на министъра на външните работи: организацията на тези работни групи. За новия звук, който ще бъде доста по-конструктивен и ще натъртва на общите неща, които можем да спечелим, освен на въпросите, които са проблематични. Но за тези проблеми ние ще отстояваме българската позиция безусловно по същия метод. Просто би трябвало да разтеглим обсега на връзката и обсега на „ Какво значи да сме положителни съседи ”. Трябва да го предефинираме ”.
Ако при Хегел тезата и анти-тезата най-малко водят до синтез, то при Кирил Петков нещата остават на равнището на елементарните антиномии или, с други думи, на несъгласието. Как хем надграждаш условията към РСМ, хем ще заложиш на новия и по-конструктивен звук? За първи път слушам някой да плесне с ръце от наслада, когато му изискат по-висока цена за нещо. А по какъв начин по едно и също време запазваш българската позиция, която е била до момента, и в това време предефинираш добросъседството?
Но това сa бели ядове.
Основният въпрос тук е за какво новият министър-председател на България избира да осведоми чуждоезичните издания за основни политики, касаещи страната му, преди да е срещнал с тях българските средства за всеобща информация (а отсам, и сънародниците му)? Трябва ли да четем Financial Times, с цел да сме осведомени с последните трендове в политиката на София по отношение на Скопие? Да не би парламентарният надзор в петък да се размени с дописка в чуждоезично издание, с която да се изчерпва отчетността на новия кабинет?
Или пък става дума за нещо друго. Кирил Петков приказва едно пред българските медии, друго – пред задграничните. За всеки това, което желае да чуе. Макар и това да е условно, тъй като през ноември Петков ясно даде да се разбере, че той намира главната виновност за забавянето на процеса по присъединение на Македония към Европейски Съюз, в България.
Още преди да бъде определен за министър-председател, Кирил Петков направи две противоречиви изказвания, сериозно разминаващи се с базовите ни условия към Скопие. През ноември, в изявление за Македонската осведомителна организация (МИА), той даде обещание нов метод към Скопие: „ От българска страна политиците няма да бъдат проблем “.
Буквално часове по-късно, в изявление за Нова телевизия съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ направи нещо доста по-фрапантно, буквално повтаряйки опорките на Македония, че: „ Не може добросъседството с Македония да се свежда единствено до историята “, допълвайки: „ Не може да имаме единствено едната страна на монетата в тези договаряния, а да не приказваме за всички други. Защото ние тук слагаме на карта добросъседството. Видяхте какво се случи в последната година и нещо – тематиката Македония да се употребява за политически лозунги и цели. Тогава няма да реализираме нищо “.
Не на последно място, въпросът с изявлението на новия министър-председател се трансформира в стрес-тест за българските медии. Някои от тях отразиха бързо казаното от Кирил Петков пред Financial Times (бТВ, ClubZ, „ 24 часа ”), други го направиха, само че дидактично, неоставяйки никаква независимост за лични заключения на читателя („ Дневник ”), а за трети въпросното изявление въобще не съществуваше (Нова ТВ). Ах, тези медии!
Коментар на Виктория Георгиева за „ “
Поводи за тези питания има от през вчерашния ден, когато Кирил Петков даде изявление за Financial Times. В него българският министър председател споделя следните няколко неща, касаещи Северна Македония:
„ Ще предложим нов развой, доста бърз, с къс краен период от единствено шест месеца ”;
„ Ще използваме работни групи…за да търсим решения на въпроси като взаимната икономическа интензивност, инфраструктура, просвета и история ”;
„ В македонските учебници България не би трябвало да се назовава фашистка ”.
По отношение на т.1, би трябвало да кажем, че този период от шест месеца бе упоменат в изявлението на Кирил Петков пред Der Spiegel, където той споделя, че „ ние би трябвало да създадем работни групи и да ги оставим да работят шест месеца, тъй че освен националистите от двете страни да имат думата ”. По отношение на т.2, разликата сред тези възможни работни групи и старите такива е в това, че при новите се планува по-силно застъпен стопански и бизнес детайл.
По отношение на т.3, тя отразява относително необятен консенсус измежду българското общество. Но би трябвало да отбележим, че отвън „ В македонските учебници България не би трябвало да се назовава фашистка ”, коментар по изискванията, с цел да вдигнем ветото си, липсват. Още предходната година, когато наложихме ветото на Северна Македония за участие в Евросъюза, поставихме три условия. Езикът, на който приказват македонците, да бъде именуван „ формален език на Република Северна Македония “, да бъде сложено приемането на пътна карта за осъществяване на контракта за добросъседство с България от 2017 година и в преговорната рамка да се включи поемането на ангажимент от страна на Скопие да не поддържа искания за признание на македонско малцинство в България.
Как видяха българските средства за всеобща информация това изявление на Кирил Петков пред чуждоезичната медия?
„ Кирил Петков: Ще предложим бърз развой по участието на Северна Македония в Европейски Съюз ”, написа 24 часа. „ Кирил Петков си даде шест месеца, с цел да позволи проблема със Скопие ”, е заглавието на дописката на Mediapool (тук забавното e подзаглавието „ Ще промени ли България позицията си? ”). „ Кирил Петков пред „ Файненшъл Таймс ”: Ще прекратим възпрепятстването на Северна Македония за Европейски Съюз ”, рапортува бТВ. Нова ТВ отразяват премиера по няколко мотива в границите на деня, само че със напълно други акценти: „ Петков: Ще проучваме за какво КЕВР подвига цените на тока ”; „ Петков: Първата ни задача са наводненията, втората – имунизацията ”; „ Петков желае усилване на имунизацията, прикани работодателите да вкарат зелен документ ”.
Там, където е отразено обаче, въпросното изявление е оставило усещане у родните медии, че българският министър председател е трансформирал позицията на страната. Такава е оценката и на самото издание, пред което е приказвал Кирил Петков: Financial Times дефинира позицията на министър-председателя като „ противоположен завой ”. Ако това не бе по този начин и имаше някакво неразбирателство сред журналиста и интервюирания, разумно би било Министерски съвет (МС) да излезе с опровергаване. Такова все още на писане на този текст обаче няма.
В ролята на Министерски съвет влизат „ Дневник ”, които още в заглавието ни споделят, че „ Файненшъл таймс “ приписа на Петков заричане за „ противоположен завой ” в разногласието със Скопие ”. За да не би инцидентно да стигнем до различен извод, от изданието ни изясняват търпеливо, че „ в реалност наложеният през вчерашния ден от Народното събрание министър-председател приказва по-скоро за „ нов “ и „ по-бърз “ развой, с който би трябвало да се реши разногласието, а не за смяна на българската позиция ”. Тук е моментът да кажем, че очевидно това изявление на Кирил Петков за Financial Times е провокирало разстройства в редакцията на „ Дневник ”, защото техният материал по тематиката се появи няколко часа откакто другите медии към този момент го бяха отразили.
Но дано в този момент забележим каква бе последната позицията на Кирил Петков по отношение на Република Северна Македония, която той изрази пред българска медия. Става дума за първото „ премиерско ” изявление на новия политик пред Българска национална телевизия на 13.12.2021-ва година, ден преди да излезе това за Financial Times.
„ С нашите съдружни сътрудници ясно направихме дебата и записахме в съдружното съглашение какво би трябвало да се чака от нас (бел.р. от българската позиция по отношение на Скопие). Ние резервираме позицията на България по отношение на условията към Северна Македония, само че ги надграждаме (бел.р. изискванията). И тук това ще бъде новостта. Надграждането би трябвало да стане в общи взаимни групи, които да работят ежемесечно като най-дълъг интервал от време. Където да приказваме за обща инфраструктура, обща просвета, общи стопански стъпки… ”.
И по-натам:
„ Достатъчно време загубихме през тези години. Така че това ще бъде главен приоритет на министъра на външните работи: организацията на тези работни групи. За новия звук, който ще бъде доста по-конструктивен и ще натъртва на общите неща, които можем да спечелим, освен на въпросите, които са проблематични. Но за тези проблеми ние ще отстояваме българската позиция безусловно по същия метод. Просто би трябвало да разтеглим обсега на връзката и обсега на „ Какво значи да сме положителни съседи ”. Трябва да го предефинираме ”.
Ако при Хегел тезата и анти-тезата най-малко водят до синтез, то при Кирил Петков нещата остават на равнището на елементарните антиномии или, с други думи, на несъгласието. Как хем надграждаш условията към РСМ, хем ще заложиш на новия и по-конструктивен звук? За първи път слушам някой да плесне с ръце от наслада, когато му изискат по-висока цена за нещо. А по какъв начин по едно и също време запазваш българската позиция, която е била до момента, и в това време предефинираш добросъседството?
Но това сa бели ядове.
Основният въпрос тук е за какво новият министър-председател на България избира да осведоми чуждоезичните издания за основни политики, касаещи страната му, преди да е срещнал с тях българските средства за всеобща информация (а отсам, и сънародниците му)? Трябва ли да четем Financial Times, с цел да сме осведомени с последните трендове в политиката на София по отношение на Скопие? Да не би парламентарният надзор в петък да се размени с дописка в чуждоезично издание, с която да се изчерпва отчетността на новия кабинет?
Или пък става дума за нещо друго. Кирил Петков приказва едно пред българските медии, друго – пред задграничните. За всеки това, което желае да чуе. Макар и това да е условно, тъй като през ноември Петков ясно даде да се разбере, че той намира главната виновност за забавянето на процеса по присъединение на Македония към Европейски Съюз, в България.
Още преди да бъде определен за министър-председател, Кирил Петков направи две противоречиви изказвания, сериозно разминаващи се с базовите ни условия към Скопие. През ноември, в изявление за Македонската осведомителна организация (МИА), той даде обещание нов метод към Скопие: „ От българска страна политиците няма да бъдат проблем “.
Буквално часове по-късно, в изявление за Нова телевизия съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ направи нещо доста по-фрапантно, буквално повтаряйки опорките на Македония, че: „ Не може добросъседството с Македония да се свежда единствено до историята “, допълвайки: „ Не може да имаме единствено едната страна на монетата в тези договаряния, а да не приказваме за всички други. Защото ние тук слагаме на карта добросъседството. Видяхте какво се случи в последната година и нещо – тематиката Македония да се употребява за политически лозунги и цели. Тогава няма да реализираме нищо “.
Не на последно място, въпросът с изявлението на новия министър-председател се трансформира в стрес-тест за българските медии. Някои от тях отразиха бързо казаното от Кирил Петков пред Financial Times (бТВ, ClubZ, „ 24 часа ”), други го направиха, само че дидактично, неоставяйки никаква независимост за лични заключения на читателя („ Дневник ”), а за трети въпросното изявление въобще не съществуваше (Нова ТВ). Ах, тези медии!
Коментар на Виктория Георгиева за „ “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ