Денят, в който Япония нападна САЩ
Датата 7 декември 1941 година е един от най-мрачните моменти в американската история. Тогава Япония прави изненадваща офанзива против военноморската база Пърл Харбър, намираща се на Хавайските острови. Без авансово оповестяване на война, над 350 японски самолета атакуват базата и унищожават огромна част от тихоокеанския военноморски флот на Съединени американски щати.
Малко по-късно Япония стартира своята атака в Югоизточна Азия, с което Втората международна война придобива окончателния си темперамент на световен спор.
On the 80th anniversary of the Pearl Harbour attack “The Intelligence” asks about America’s slow retirement from the role of world policeman
— The Economist (@TheEconomist)
Как обаче се стига до нападението над Пърл Харбър?
Военните упоритости на Япония
През по-голямата част от своята история Япония води политика на изолационизъм. Това обаче се трансформира в края на XIX и началото на XX век, когато стартира нейната агресия. Амбициите на страната са подхранени от сполучливите ѝ участия в две войни – против Китай (1894 – 1895 г) и против Русия (1904 – 1905 г.), както и от присъединението ѝ към Антантата по време на Първата международна война.
През 30-те години на предишния век, по време на Голямата меланхолия, Япония се пробва да позволи своите стопански и демографски проблеми, насочвайки вниманието си към Китай. През 1931 година японските войски нахлуват в Манджурия. Инвазията е наказана от Обществото на народите, вследствие на което азиатската страна напуща интернационалната организация.
На 7 юли 1937 година избухва Втората Китайско-японска война. През декември същата година японската войска завладява тогавашната столица на Китай – Нанкин, и прави всеобщи убийства и изнасилвания, като точният брой на жертвите продължава да е обект на разпалени разногласия и до през днешния ден.
Санкции и растящо напрежение
В началото на 1940 година Съединени американски щати предизвестяват Япония да не окупира Френски Индокитай и реалокират тихоокеанския си флот от базата в Сан Диего към Пърл Харбър. Въпреки това през април 1940 година азиатската страна струпва свои войски в региона.
What is Pearl Harbour Remembrance Day and why do we observe it?
— The Independent (@Independent)
Отговорът на Вашингтон не закъснява. Президентът Франклин Делано Рузвелт лимитира американските доставки на петрол и черни метали към Япония. Освен това Съединени американски щати стартират да оказват помощ на Гоминдана (партията, ръководена от Чан Кайшъ, която по това време ръководи Китай). Така се стига до датата 27 септември 1940 година, когато външният министър на Япония Сабуро Курузу поставя подписа си под така наречен Тристранен пакт. По този метод се формализира съдействието сред Токио, Рим и Берлин по време на Втората международна война. В документа се насочва и самобитно предизвестие към Съединени американски щати да запазят неутралитет.
Напрежението продължава да пораства и през 1941 година Япония настанява още свои войски в Индокитай, а Съединени американски щати постановат цялостна възбрана на търговията с петрол. В месеците преди офанзивата над Пърл Харбър американски и японски представители организират няколко срещи, пробвайки се да реализират някакво съглашение.
Надеждата на Вашингтон е, че наложените наказания ще принудят Токио да промени своята политика. Всъщност точно въпросните наказания се трансформират в съществена причина за решението на японските управляващи да атакуван Пърл Харбър. В техните очи конфликтът със Съединени американски щати е неминуем.
Тъй като възможностите им за триумф в пряк спор наподобяват незначителни, те вземат решение да нанесат неочакван удар, посредством който да понижат фрапантно американското въздействие в Тихоокеанския регион.
Подготовка за офанзивата
Тъй като Пърл Харбър се намира на към 6500 км. от Япония, никой не чака Токио да нападне американската база, ситуирана там. С планирането на офанзивата се заема адмирал Исороку Ямамото. В продължение на месеци той обмисля по какъв начин да унищожи американския флот, ситуиран в региона на Тихия океан.
6th December 1941
All is calm at Pearl Harbour on the USS California.
Ted Mason conducts his daily tasks in the ship's radio office.
In his diary he writes:
"The mighty Pacific Fleet was sleeping and dreaming until reveille. "
— WW2Today... stories from 1942 (@WW2Today)
В интерес на истината адмирал Ямамото бил един от най-видните съперници на концепцията за оповестяване на война на Съединени американски щати. Ето какво декларирал самият той: „ Получа ли заповед, без оглед на следствията, да проведа война, ще се боря с всички сили 6 месеца или 1 година, с цел да печеля. Но в случай че войната би трябвало да продължи втора или трета година, не виждам добър излаз “. Никой обаче не считал, че войната може да бъде извоювана в границите на една година.
Що се отнася до Съединени американски щати, техният проект за възможен спор с Япония дълго време се базира на така наречен “War Plan Orange”. Според него, при положение на война, американският тихоокеански флот би трябвало да се придвижи от базата си в Сан Диего до Филипините, с цел да ги отбрани и да употребява островната страна като насочна точка за нахлуване към Япония. С преместването на флота в Пърл Харбър обаче обстановката се трансформирала доста. Тъй като съгласно Съединени американски щати не съществувала действителна заплаха от японска офанзива, местата на бойните кораби, ситуирани в региона, не били подсигурени.
Огънят под парните котли на плавателните съдове бил съвсем или напълно загаснал. По тази причина корабите не разполагали с пара, нужна за работата на машините, а процесът по запалването на един казан траел няколко часа, до момента в който се доближи нужното налягане.
The Pearl Harbour attack transformed America’s place in the world. Eighty years on, is America still willing to uphold the global order it created?
— The Economist (@TheEconomist)
На всичкото от горната страна войските, които трябвало да дават отговор за отбраната на Пърл Харбър, били изцяло неподготвени за офанзивата, а шестте нови мобилни станции, доставени на Хаваите няколко месеца по-рано, работели само сред 4:00 и 7:00 часа.
Последиците от нападението
Първоначално нападението над Пърл Харбър наподобява като огромен триумф за Япония. При офанзивата са разрушени или развалени осем кораба и над 300 самолета, а 2400 американски военни са убити. В резултат японската агресия продължава с цялостна мощ. До началото на 1942 година са завладяни редица сегашни или някогашни западни колонии – измежду които Бирма (днешен Мианмар), Холандска Източна Индия (Индонезия) и Филипините. Япония обаче по този начин и не съумява да реализира главната си цел – да унищожи изцяло тихоокеанския флот на Съединени американски щати. Показателен е фактът, че по време на офанзивата в Пърл Харбър нямало нито един американски самолетоносач.
През юни 1942 година Съединени американски щати реализират значима победа в борбата за Мидуей, което се оказва преломен миг в хода на бойните дейности в Тихия океан. Американското превъзходство продължава да нараства през идващите години и води до атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, след които Япония афишира своята капитулация през август 1945 година
Още от създателя:
Малко по-късно Япония стартира своята атака в Югоизточна Азия, с което Втората международна война придобива окончателния си темперамент на световен спор.
On the 80th anniversary of the Pearl Harbour attack “The Intelligence” asks about America’s slow retirement from the role of world policeman
— The Economist (@TheEconomist)
Как обаче се стига до нападението над Пърл Харбър?
Военните упоритости на Япония
През по-голямата част от своята история Япония води политика на изолационизъм. Това обаче се трансформира в края на XIX и началото на XX век, когато стартира нейната агресия. Амбициите на страната са подхранени от сполучливите ѝ участия в две войни – против Китай (1894 – 1895 г) и против Русия (1904 – 1905 г.), както и от присъединението ѝ към Антантата по време на Първата международна война.
През 30-те години на предишния век, по време на Голямата меланхолия, Япония се пробва да позволи своите стопански и демографски проблеми, насочвайки вниманието си към Китай. През 1931 година японските войски нахлуват в Манджурия. Инвазията е наказана от Обществото на народите, вследствие на което азиатската страна напуща интернационалната организация.
На 7 юли 1937 година избухва Втората Китайско-японска война. През декември същата година японската войска завладява тогавашната столица на Китай – Нанкин, и прави всеобщи убийства и изнасилвания, като точният брой на жертвите продължава да е обект на разпалени разногласия и до през днешния ден.
Санкции и растящо напрежение
В началото на 1940 година Съединени американски щати предизвестяват Япония да не окупира Френски Индокитай и реалокират тихоокеанския си флот от базата в Сан Диего към Пърл Харбър. Въпреки това през април 1940 година азиатската страна струпва свои войски в региона.
What is Pearl Harbour Remembrance Day and why do we observe it?
— The Independent (@Independent)
Отговорът на Вашингтон не закъснява. Президентът Франклин Делано Рузвелт лимитира американските доставки на петрол и черни метали към Япония. Освен това Съединени американски щати стартират да оказват помощ на Гоминдана (партията, ръководена от Чан Кайшъ, която по това време ръководи Китай). Така се стига до датата 27 септември 1940 година, когато външният министър на Япония Сабуро Курузу поставя подписа си под така наречен Тристранен пакт. По този метод се формализира съдействието сред Токио, Рим и Берлин по време на Втората международна война. В документа се насочва и самобитно предизвестие към Съединени американски щати да запазят неутралитет.
Напрежението продължава да пораства и през 1941 година Япония настанява още свои войски в Индокитай, а Съединени американски щати постановат цялостна възбрана на търговията с петрол. В месеците преди офанзивата над Пърл Харбър американски и японски представители организират няколко срещи, пробвайки се да реализират някакво съглашение.
Надеждата на Вашингтон е, че наложените наказания ще принудят Токио да промени своята политика. Всъщност точно въпросните наказания се трансформират в съществена причина за решението на японските управляващи да атакуван Пърл Харбър. В техните очи конфликтът със Съединени американски щати е неминуем.
Тъй като възможностите им за триумф в пряк спор наподобяват незначителни, те вземат решение да нанесат неочакван удар, посредством който да понижат фрапантно американското въздействие в Тихоокеанския регион.
Подготовка за офанзивата
Тъй като Пърл Харбър се намира на към 6500 км. от Япония, никой не чака Токио да нападне американската база, ситуирана там. С планирането на офанзивата се заема адмирал Исороку Ямамото. В продължение на месеци той обмисля по какъв начин да унищожи американския флот, ситуиран в региона на Тихия океан.
6th December 1941
All is calm at Pearl Harbour on the USS California.
Ted Mason conducts his daily tasks in the ship's radio office.
In his diary he writes:
"The mighty Pacific Fleet was sleeping and dreaming until reveille. "
— WW2Today... stories from 1942 (@WW2Today)
В интерес на истината адмирал Ямамото бил един от най-видните съперници на концепцията за оповестяване на война на Съединени американски щати. Ето какво декларирал самият той: „ Получа ли заповед, без оглед на следствията, да проведа война, ще се боря с всички сили 6 месеца или 1 година, с цел да печеля. Но в случай че войната би трябвало да продължи втора или трета година, не виждам добър излаз “. Никой обаче не считал, че войната може да бъде извоювана в границите на една година.
Що се отнася до Съединени американски щати, техният проект за възможен спор с Япония дълго време се базира на така наречен “War Plan Orange”. Според него, при положение на война, американският тихоокеански флот би трябвало да се придвижи от базата си в Сан Диего до Филипините, с цел да ги отбрани и да употребява островната страна като насочна точка за нахлуване към Япония. С преместването на флота в Пърл Харбър обаче обстановката се трансформирала доста. Тъй като съгласно Съединени американски щати не съществувала действителна заплаха от японска офанзива, местата на бойните кораби, ситуирани в региона, не били подсигурени.
Огънят под парните котли на плавателните съдове бил съвсем или напълно загаснал. По тази причина корабите не разполагали с пара, нужна за работата на машините, а процесът по запалването на един казан траел няколко часа, до момента в който се доближи нужното налягане.
The Pearl Harbour attack transformed America’s place in the world. Eighty years on, is America still willing to uphold the global order it created?
— The Economist (@TheEconomist)
На всичкото от горната страна войските, които трябвало да дават отговор за отбраната на Пърл Харбър, били изцяло неподготвени за офанзивата, а шестте нови мобилни станции, доставени на Хаваите няколко месеца по-рано, работели само сред 4:00 и 7:00 часа.
Последиците от нападението
Първоначално нападението над Пърл Харбър наподобява като огромен триумф за Япония. При офанзивата са разрушени или развалени осем кораба и над 300 самолета, а 2400 американски военни са убити. В резултат японската агресия продължава с цялостна мощ. До началото на 1942 година са завладяни редица сегашни или някогашни западни колонии – измежду които Бирма (днешен Мианмар), Холандска Източна Индия (Индонезия) и Филипините. Япония обаче по този начин и не съумява да реализира главната си цел – да унищожи изцяло тихоокеанския флот на Съединени американски щати. Показателен е фактът, че по време на офанзивата в Пърл Харбър нямало нито един американски самолетоносач.
През юни 1942 година Съединени американски щати реализират значима победа в борбата за Мидуей, което се оказва преломен миг в хода на бойните дейности в Тихия океан. Американското превъзходство продължава да нараства през идващите години и води до атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, след които Япония афишира своята капитулация през август 1945 година
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ