Светът след 11 септември 2001 г. – успех или провал е войната срещу терора
Датата 11 септември 2001 година е един от най-мрачните моменти в актуалната история. В ранните часове на този ден, 19 терористи от ислямистката формация „ Ал Кайда “ отвличат четири пътнически самолета.
Похитителите разрушават два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Третият аероплан се врязва в Пентагона – седалището на американското министерство на защитата, намиращо се в Арлингтън, Вирджиния.
Четвъртият летателен уред катастрофира в намерено поле в Пенсилвания, откакто пасажерите оказват опозиция на терористите. По публични данни, атентатите лишават живота на общо 2974 души.
It's been 20 years since the September 11 attacks. Here's a look back at the day in photos.
— CNN International (@cnni)
Нападенията стават мотив за започването на така наречен война против терора – интернационална военна акция, ръководена от Съединени американски щати и Англия. Тя е подкрепена от НАТО и още няколко страни, които не са част от Алианса. Нейната цел е да бъде унищожена както „ Ал Кайда “, по този начин и други екстремистки организации, извършващи атентати.
Малко прочут факт е, че фразата „ война против терора “ е употребена неведнъж от американския президент Роналд Рейгън през 80-те години на предишния век, както и от списание „ Тайм “ през 1977 година по отношение на отвличането на аероплан и последвалата интервенция по освобождението на заложниците след приземяването му в Могадишу.
Въпросната фраза закупи необятна известност след атентатите от 11 септември, откакто беше употребена от президента на Съединени американски щати Джордж У. Буш.
Началото на войната против терора
На 20 септември 2001 година Буш произнася историческа тирада пред Конгреса на Съединени американски щати, като на събитието участва и английският министър председател Тони Блеър. В нея американският президент упреква „ Ал Кайда “ в осъществяването на редица атентати и приканва придвижването на талибаните, което ръководи Афганистан по това време, да съобщи всички членове на организацията и да затвори нейните подготвителни лагери. По думите на Буш, „ всяка страна във всеки район би трябвало да реши – или е на наша страна, или е на страната на терористите “.
Реакцията на НАТО не закъснява. Още в деня след атентатите съдружниците за пръв път в историята на Алианса се базират на член 5 от Вашингтонския контракт, който съставлява уговорка за групова защита. Те осъждат изрично нападенията и удостоверяват поддръжката си за Съединени американски щати.
Така се стига до датата 7 октомври 2001 година, когато Вашингтон и Лондон стартират въздушни набези против Афганистан. Поводът за тях става нежеланието на талибаните да оказват помощ в битката против „ Ал Кайда “. Едновременно с това съдружниците стартират да дават хранителни артикули на цивилното население, пробвайки се да покажат, че дейностите им не са ориентирана против афганистанския народ.
Т. нар. интервенция „ Трайна независимост “ има за цел да унищожи управлението и лагерите за образование на терористи и да смъкна от власт режима на талибаните. Първоначалното ѝ име е „ Безкрайна правдивост “, само че то е заменено след митинг на мюсюлманската общественост, съгласно която само Аллах може да бъде наименуван „ безпределно обективен “.
На 20 март 2003 година 36 американски ракети „ Томахоук “ са изстреляни против цели в Багдад. Това поставя началото на войната в Ирак. Според Вашингтон, режимът на Саддам Хюсеин разполага с оръжия за всеобщо поразяване (по-късно излиза наяве, че това не е истина) и поддържа финансово „ Ал Кайда “. Водачът на организацията – Осама бин Ладен, отхвърля това и даже назовава иракския президент „ нечестивец “. Впоследствие се оказва, че са били извършени срещи сред членове на „ Ал Кайда “ и представители на режима на Саддам Хюсеин, само че те не са довели до сключването на съглашение.
Успехи и провали
Да се даде еднопосочен отговор на въпроса дали войната против терора е сполучлива или не е извънредно комплицирана задача. Тя докара до свалянето от власт на Саддам Хюсеин (който беше екзекутиран на 30 декември 2006 г.) и гибелта на Осама бин Ладен (новината беше обявена от президента на Съединени американски щати Барак Обама на 1 май 2011 година По думите му, той бил погубен от американски командоси в къща в Аботабад, Пакистан). Освен това преди няколко седмици в Афганистан беше премахнат и наследникът на бин Ладен – Айман аз Зауахири, който управлява „ Ал Кайда “ в продължение на към 10 години.
The United States killed al Qaeda leader Ayman al-Zawahiri in a strike in Afghanistan over the weekend, President Joe Biden said, the biggest blow to the militant group since its founder Osama bin Laden was killed in 2011
— Reuters (@Reuters)
Войната против терора обаче нанесе тежки вреди на Ирак и Афганистан и докара до гибелта на хиляди цивилни. „ Ал Кайда “ беше доста отслабена, само че за сметка на това се появи друга формация, която шокира света със своята свирепост – „ Ислямска страна “.
На всичкото от горната страна, талибаните още веднъж са на власт в Афганистан, а Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент договарят с тях и разискват дружно бъдещето на страната. Повод за доста терзания са и предизвестията на някои специалисти, съгласно които въздействието на екстремистките групировки в региона се усилва.
Съдбата на Афганистан
„ Изтеглянето от Афганистан беляза края на западния интервенционизъм, почнал след края на Студената война “, отбелязва Андреа Карати от Италианския институт за интернационалните политически проучвания. Ето какво още счита той:
„ През 90-те години на предишния век евроатлантическата общественост смяташе, че военните намеси са нещо като сребърен патрон при оправянето с интернационалните рецесии. Примери в това отношение са войната в Персийския залив и намесата на НАТО на Балканите. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример беше извършена огромна военна акция последвана от разполагането на мироопазващи елементи. Подобна тактика беше приложена в Косово, Афганистан, Ирак и Либия. В продължение на дълги години западните сили имаха вяра, че осъществяването на либерален преход благодарение на военна интервенция е сполучлива тактика. Този метод обаче се сблъска с редица провокации. В резултат, Западът към този момент няма политическата воля, военните запаси и самочувствието да води сходна политика на интервенционизъм.
Factbox: Blood and billions of dollars: NATO's long war in Afghanistan
— Reuters (@Reuters)
Провалът в Афганистан нанесе тежък удар по имиджа на НАТО. Проблемите, с които Алиансът по този начин и не съумя да се оправи, накараха доста хора (особено в Европа) да стартират да гледат на него като на безредна и неефективна организация, която няма ясна тактика пред себе си. През 2018 година американският президент Доналд Тръмп заплаши, че Съединени американски щати ще напусне НАТО, а през 2019 година френският държавен глава Еманюел Макрон съобщи, че Алиансът е изпаднал в положение на „ мозъчна гибел “. Неслучайно някои специалисти считат, че слабостите, които НАТО сподели в Афганистан, са измежду главните аргументи, заради които Русия реши да нахлуе в Украйна. В момента, обаче, виждаме, че обстановката се трансформира и Алиансът показва впечатляваща единност “.
Още от създателя:
Похитителите разрушават два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Третият аероплан се врязва в Пентагона – седалището на американското министерство на защитата, намиращо се в Арлингтън, Вирджиния.
Четвъртият летателен уред катастрофира в намерено поле в Пенсилвания, откакто пасажерите оказват опозиция на терористите. По публични данни, атентатите лишават живота на общо 2974 души.
It's been 20 years since the September 11 attacks. Here's a look back at the day in photos.
— CNN International (@cnni)
Нападенията стават мотив за започването на така наречен война против терора – интернационална военна акция, ръководена от Съединени американски щати и Англия. Тя е подкрепена от НАТО и още няколко страни, които не са част от Алианса. Нейната цел е да бъде унищожена както „ Ал Кайда “, по този начин и други екстремистки организации, извършващи атентати.
Малко прочут факт е, че фразата „ война против терора “ е употребена неведнъж от американския президент Роналд Рейгън през 80-те години на предишния век, както и от списание „ Тайм “ през 1977 година по отношение на отвличането на аероплан и последвалата интервенция по освобождението на заложниците след приземяването му в Могадишу.
Въпросната фраза закупи необятна известност след атентатите от 11 септември, откакто беше употребена от президента на Съединени американски щати Джордж У. Буш.
Началото на войната против терора
На 20 септември 2001 година Буш произнася историческа тирада пред Конгреса на Съединени американски щати, като на събитието участва и английският министър председател Тони Блеър. В нея американският президент упреква „ Ал Кайда “ в осъществяването на редица атентати и приканва придвижването на талибаните, което ръководи Афганистан по това време, да съобщи всички членове на организацията и да затвори нейните подготвителни лагери. По думите на Буш, „ всяка страна във всеки район би трябвало да реши – или е на наша страна, или е на страната на терористите “.
Реакцията на НАТО не закъснява. Още в деня след атентатите съдружниците за пръв път в историята на Алианса се базират на член 5 от Вашингтонския контракт, който съставлява уговорка за групова защита. Те осъждат изрично нападенията и удостоверяват поддръжката си за Съединени американски щати.
Така се стига до датата 7 октомври 2001 година, когато Вашингтон и Лондон стартират въздушни набези против Афганистан. Поводът за тях става нежеланието на талибаните да оказват помощ в битката против „ Ал Кайда “. Едновременно с това съдружниците стартират да дават хранителни артикули на цивилното население, пробвайки се да покажат, че дейностите им не са ориентирана против афганистанския народ.
Т. нар. интервенция „ Трайна независимост “ има за цел да унищожи управлението и лагерите за образование на терористи и да смъкна от власт режима на талибаните. Първоначалното ѝ име е „ Безкрайна правдивост “, само че то е заменено след митинг на мюсюлманската общественост, съгласно която само Аллах може да бъде наименуван „ безпределно обективен “.
На 20 март 2003 година 36 американски ракети „ Томахоук “ са изстреляни против цели в Багдад. Това поставя началото на войната в Ирак. Според Вашингтон, режимът на Саддам Хюсеин разполага с оръжия за всеобщо поразяване (по-късно излиза наяве, че това не е истина) и поддържа финансово „ Ал Кайда “. Водачът на организацията – Осама бин Ладен, отхвърля това и даже назовава иракския президент „ нечестивец “. Впоследствие се оказва, че са били извършени срещи сред членове на „ Ал Кайда “ и представители на режима на Саддам Хюсеин, само че те не са довели до сключването на съглашение.
Успехи и провали
Да се даде еднопосочен отговор на въпроса дали войната против терора е сполучлива или не е извънредно комплицирана задача. Тя докара до свалянето от власт на Саддам Хюсеин (който беше екзекутиран на 30 декември 2006 г.) и гибелта на Осама бин Ладен (новината беше обявена от президента на Съединени американски щати Барак Обама на 1 май 2011 година По думите му, той бил погубен от американски командоси в къща в Аботабад, Пакистан). Освен това преди няколко седмици в Афганистан беше премахнат и наследникът на бин Ладен – Айман аз Зауахири, който управлява „ Ал Кайда “ в продължение на към 10 години.
The United States killed al Qaeda leader Ayman al-Zawahiri in a strike in Afghanistan over the weekend, President Joe Biden said, the biggest blow to the militant group since its founder Osama bin Laden was killed in 2011
— Reuters (@Reuters)
Войната против терора обаче нанесе тежки вреди на Ирак и Афганистан и докара до гибелта на хиляди цивилни. „ Ал Кайда “ беше доста отслабена, само че за сметка на това се появи друга формация, която шокира света със своята свирепост – „ Ислямска страна “.
На всичкото от горната страна, талибаните още веднъж са на власт в Афганистан, а Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент договарят с тях и разискват дружно бъдещето на страната. Повод за доста терзания са и предизвестията на някои специалисти, съгласно които въздействието на екстремистките групировки в региона се усилва.
Съдбата на Афганистан
„ Изтеглянето от Афганистан беляза края на западния интервенционизъм, почнал след края на Студената война “, отбелязва Андреа Карати от Италианския институт за интернационалните политически проучвания. Ето какво още счита той:
„ През 90-те години на предишния век евроатлантическата общественост смяташе, че военните намеси са нещо като сребърен патрон при оправянето с интернационалните рецесии. Примери в това отношение са войната в Персийския залив и намесата на НАТО на Балканите. В Босна и Херцеговина, да вземем за пример беше извършена огромна военна акция последвана от разполагането на мироопазващи елементи. Подобна тактика беше приложена в Косово, Афганистан, Ирак и Либия. В продължение на дълги години западните сили имаха вяра, че осъществяването на либерален преход благодарение на военна интервенция е сполучлива тактика. Този метод обаче се сблъска с редица провокации. В резултат, Западът към този момент няма политическата воля, военните запаси и самочувствието да води сходна политика на интервенционизъм.
Factbox: Blood and billions of dollars: NATO's long war in Afghanistan
— Reuters (@Reuters)
Провалът в Афганистан нанесе тежък удар по имиджа на НАТО. Проблемите, с които Алиансът по този начин и не съумя да се оправи, накараха доста хора (особено в Европа) да стартират да гледат на него като на безредна и неефективна организация, която няма ясна тактика пред себе си. През 2018 година американският президент Доналд Тръмп заплаши, че Съединени американски щати ще напусне НАТО, а през 2019 година френският държавен глава Еманюел Макрон съобщи, че Алиансът е изпаднал в положение на „ мозъчна гибел “. Неслучайно някои специалисти считат, че слабостите, които НАТО сподели в Афганистан, са измежду главните аргументи, заради които Русия реши да нахлуе в Украйна. В момента, обаче, виждаме, че обстановката се трансформира и Алиансът показва впечатляваща единност “.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ