Н. В. Цар Симеон II участва в двудневен колоквиум в Германия на тема „Батенберг - европейското семейство”
Дармщат. Н. В. Цар Симеон II взе участие в двудневен колоквиум в Германия на тематика „ Батенберг - европейското семейство ”. Това оповестиха от пресофиса на Н. В. Цар Симеон II . Събитието се организира в град Дармщат, провинция Хесен, който е остарялата столица на херцогство Хесен. В фамилното имение на рода Батенберг замъка Хайлигенберг се събраха историци и учени от Германия и Англия, едни от най-известните откриватели на роднинските връзки с кралските дворове на Хесенското княжеско семейство. Домакин на събитието, по чиято покана Царят направи изявление при откриването на колаквиума, беше Райнер Кристоф Фридрих от Хесен, немски историк и режисьор, племенник на принц Филип, херцог на Единбург и братовчед на английския престолонаследник принц Чарлз.
„ За мен е привилегия да приказвам пред толкоз ерудирана публика и в такава прелестна конюнктура ”, стартира изявлението си Цар Симеон. „ Тъй като участниците в тази конференция са доста добре готови и експерти в тази сфера, ще чакам с интерес това, което ще споделят с нас за рода Батенберг от семейството Хесен. Смятам да огранича своите думи до една по-лична позиция за Княз Александър I, оставяйки на моят съотечественик доцент доктор Владимир Златарски, който по-късно ще направи изявление, по аналитичната част. Както всички вие знаете, Княз Александър Батенберг е нашият първи държател след Освобождението на България през 1878 година Въпреки че негово ръководство продължава едвам 7 години, които са изпълнени с компликации, той става воин за нас българите, с доста заслуги към родината ни. Мисля, че избрани владетели се употребяват с по-позитивни настроения в националната митология. След напън, основно от чужбина, Княз Александър отпътува в заточение и по-късно умира в Австрия. По молба на моят дядо Цар Фердинанд, останките на княза са върнати. Той е заровен в България в българска генералска униформа и положен в непретенциозен мавзолей-гробница в София. За страдание, доколкото знаем, това е единственият български държател, който е заровен в България. Дори мястото, на което лежат останките на моя татко Цар Борис е незнайно до ден сегашен! Както загатнах по-рано, моята позиция е на база персонален, фамилен опит. Както Сакскобургготската, по този начин и Хесенската семейства са свързани с на практика всички кралски дворове в Европа. В случая на Батенберг: с Англия, Гърция, Русия, Испания, Швеция и даже Черна гора, защото братът на Александър, Франц Йосиф, се дами за принцеса Ана, която беше моя баба и сестра на италианската Кралица Елена. Интересен факт е, че съпругите на Царя Освободител и на цар Николай II са хесенски принцеси “, добави Симеон II.
„ Бих желал да загатна, че към 140 години след времето на Александър, разделянето на русофили и русофоби към момента се усеща, главно в политическите среди. Ние наподобява не се учим от предишното, а съгласно мен историята и географията в никакъв случай не би трябвало да се загърбват. Вярвам, че всички хора, участващи в политическия живот би трябвало първо да минат курс по история. След това би трябвало да се водим от нашия народен интерес, не от прочувствени подбуди или външен напън. Силно имам вяра, че България е неразривна част от Европейския съюз и в това време това не би трябвало да изключва едни положителни връзки с Русия ”, приключи изявлението си Царят.
Негово Величество изрази задоволството си, че в подобен влиятелен теоретичен конгрес е поканен да взе участие и български академик в лицето на доцент доктор Владимир Златарски, който се показа ослепително и в изявлението си съобщи: „ През 1879 година вследствие на компромис сред стремящите се към опазване на равновесието Велики сили, 22-годишният Александър декор Батенберг става български княз. Младият държател попада в сложна обстановка и първите години от неговото ръководство са белязани освен от дръзновението за съзидание, само че и от несполучливи опити да наложи вижданията си, от тежки политически конфликти и нападки и преплитащ се с тях смесен напън на задгранични дипломатически и бизнес представители, от разширяваща се корупция и непочтеност. Александър поставя огромни старания да преодолее всичко това. Когато след това настава дълго очертавалият се раздор с Русия, той пробва на вятъра да завоюва поддръжката на Германия, в това число и с проекти за династически брак. През 1885 година в своя звезден момент Александър съумява да организира с триумф Съединението на Княжество България с Източна Румелия и ослепително да го отбрани дипломатически и военно. Това дело дефинира и позитивното разбиране на личността му в българската социална памет и тогава, и от дистанцията на времето. Възникналата към Съединението рецесия слага Александър в центъра на европейския интерес, както и на политиката на немския канцлер Бисмарк. Но триумфът не оказва помощ на княза да закрепи ситуацията си на престола: серия от трагични събития го принуждава през лятото на 1886 година да абдикира, не толкоз поради свои неточности, колкото вследствие на битката сред Великите сили и салдото измежду тях. ”
По време на присъединяване си в конференцията Царят беше настанен в двореца Шьонберг, където по традиция се подписват всички посетители, в миналото отсядали в замъка, измежду които и негова майка Царица Йоанна.
„ За мен е привилегия да приказвам пред толкоз ерудирана публика и в такава прелестна конюнктура ”, стартира изявлението си Цар Симеон. „ Тъй като участниците в тази конференция са доста добре готови и експерти в тази сфера, ще чакам с интерес това, което ще споделят с нас за рода Батенберг от семейството Хесен. Смятам да огранича своите думи до една по-лична позиция за Княз Александър I, оставяйки на моят съотечественик доцент доктор Владимир Златарски, който по-късно ще направи изявление, по аналитичната част. Както всички вие знаете, Княз Александър Батенберг е нашият първи държател след Освобождението на България през 1878 година Въпреки че негово ръководство продължава едвам 7 години, които са изпълнени с компликации, той става воин за нас българите, с доста заслуги към родината ни. Мисля, че избрани владетели се употребяват с по-позитивни настроения в националната митология. След напън, основно от чужбина, Княз Александър отпътува в заточение и по-късно умира в Австрия. По молба на моят дядо Цар Фердинанд, останките на княза са върнати. Той е заровен в България в българска генералска униформа и положен в непретенциозен мавзолей-гробница в София. За страдание, доколкото знаем, това е единственият български държател, който е заровен в България. Дори мястото, на което лежат останките на моя татко Цар Борис е незнайно до ден сегашен! Както загатнах по-рано, моята позиция е на база персонален, фамилен опит. Както Сакскобургготската, по този начин и Хесенската семейства са свързани с на практика всички кралски дворове в Европа. В случая на Батенберг: с Англия, Гърция, Русия, Испания, Швеция и даже Черна гора, защото братът на Александър, Франц Йосиф, се дами за принцеса Ана, която беше моя баба и сестра на италианската Кралица Елена. Интересен факт е, че съпругите на Царя Освободител и на цар Николай II са хесенски принцеси “, добави Симеон II.
„ Бих желал да загатна, че към 140 години след времето на Александър, разделянето на русофили и русофоби към момента се усеща, главно в политическите среди. Ние наподобява не се учим от предишното, а съгласно мен историята и географията в никакъв случай не би трябвало да се загърбват. Вярвам, че всички хора, участващи в политическия живот би трябвало първо да минат курс по история. След това би трябвало да се водим от нашия народен интерес, не от прочувствени подбуди или външен напън. Силно имам вяра, че България е неразривна част от Европейския съюз и в това време това не би трябвало да изключва едни положителни връзки с Русия ”, приключи изявлението си Царят.
Негово Величество изрази задоволството си, че в подобен влиятелен теоретичен конгрес е поканен да взе участие и български академик в лицето на доцент доктор Владимир Златарски, който се показа ослепително и в изявлението си съобщи: „ През 1879 година вследствие на компромис сред стремящите се към опазване на равновесието Велики сили, 22-годишният Александър декор Батенберг става български княз. Младият държател попада в сложна обстановка и първите години от неговото ръководство са белязани освен от дръзновението за съзидание, само че и от несполучливи опити да наложи вижданията си, от тежки политически конфликти и нападки и преплитащ се с тях смесен напън на задгранични дипломатически и бизнес представители, от разширяваща се корупция и непочтеност. Александър поставя огромни старания да преодолее всичко това. Когато след това настава дълго очертавалият се раздор с Русия, той пробва на вятъра да завоюва поддръжката на Германия, в това число и с проекти за династически брак. През 1885 година в своя звезден момент Александър съумява да организира с триумф Съединението на Княжество България с Източна Румелия и ослепително да го отбрани дипломатически и военно. Това дело дефинира и позитивното разбиране на личността му в българската социална памет и тогава, и от дистанцията на времето. Възникналата към Съединението рецесия слага Александър в центъра на европейския интерес, както и на политиката на немския канцлер Бисмарк. Но триумфът не оказва помощ на княза да закрепи ситуацията си на престола: серия от трагични събития го принуждава през лятото на 1886 година да абдикира, не толкоз поради свои неточности, колкото вследствие на битката сред Великите сили и салдото измежду тях. ”
По време на присъединяване си в конференцията Царят беше настанен в двореца Шьонберг, където по традиция се подписват всички посетители, в миналото отсядали в замъка, измежду които и негова майка Царица Йоанна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ