Дарко Панчев е роден на 7 септември 1965 г. в

...
Дарко Панчев е роден на 7 септември 1965 г. в
Коментари Харесай

Дарко Панчев пред Sportal.bg: УЕФА не даде на Звезда да играе втори финал, вкарах 5 гола на много силен ЦСКА

Дарко Панчев е роден на 7 септември 1965 година в Скопие. Започва кариерата си в локалния Вардар, а през 1988 година е притеглен от Цървена звезда. За гранда от Белград има впечатляваща статистика – 94 гола в 91 срещи. През сезон 1990/1991 година печели " Златната обувка " на Европа с рекордните 34 попадения в шампионата на Югославия. Призът му е връчен 15 години по-късно в Скопие. Звездният момент на Дарко е на 29 май 1991 година, когато вкарва победната дузпа във финала за КЕШ против Марсилия. Няколко месеца по-късно печели и Междуконтиненталната купа, като бележи третия гол против Коло Коло. През 1992 година минава в Интер, където обаче изиграва едвам 30 мача през идващите 36 месеца. Другите клубове в кариерата на Панчев са Локомотиве (Лайпциг), Фортуна (Дюселдорф) и Сион, където стопира с футбола през 1997 година Феновете го назовават Кобрата. За националния тим на Югославия дебютира през 1984 година Участва на Световното състезание през 1990 година, когато отборът на Ивица Осим е на крачка от полуфиналите. Кобрата е в стихията си в квалификациите за Евро'92, където бележи 10 гола и финишира като първи стрелец в акцията, изпреварвайки Жан-Пиер Папен, Марко ван Бастен, Емилио Бутрагеньо и други УЕФА обаче вади Югославия от европейските финали директно преди шампионата. Отново по политически аргументи Генерациja'91 пропуща опцията да се бори за място на Мондиал'94. За " плавите " именитият нападател има 17 попадения в 27 срещи. В средата на 90-те години Дарко записва шест участия и 1 гол за Северна Македония. Свързваме се със славния стрелец на Звезда, който се съгласява с удоволствие да отговори на въпросите на най-големия състезателен уебсайт на България. Ето какво сподели Дарко Панчев особено за читателите на Sportal.bg :

– Здравейте! Къде ви намирам и по какъв начин минава денят на Кобрата?
– Здравейте! В Скопие ме намирате. Обикновено съм тук, всеки ден пия кафе в моето кафене и по-късно приключвам някаква работа, в случай че имам такава.

– Какво мислите за днешния български футбол?
– Според мен българският футбол може и би трябвало да бъде още по-добър, тъй като вие, българите, имате огромни футболни обичаи. Така мисля.

– Люпко Петрович в този момент е на " Армията ", преди време беше в Левски. Разкажете някоя забавна преживелица с него?
– Люпко Петрович е един огромен футболен пълководец и несъмнено е добре за ЦСКА, че са го заели на работа в клуба. Имал съм много забавни моменти в компанията на Люпко, само че мина доста време от този момент и в този момент не мога да си спомня нито един съответен.

– Когато застанахте против Паскал Олмета, бяхте ли решили къде да шутирате?
– Не. Никога не съм избирал авансово къде да изстрелям топката. Винаги заставах и гледах вратаря – по какъв начин се движи, накъде ще тръгне. Така че по време на последната дузпа в Бари, когато шутирах, видях, че вратарят Олмета се накланя на едната страна, стрелях обикновено на другата. Сполучих!

– Песните в рейса в Бари са доста известни в YouTube. Спахте ли изобщо онази нощ?
– През онази вечер изпяхме в действителност доста песни и празнувахме спечелването на купата цяла нощ! Това, несъмнено, е обикновено след толкоз огромен триумф, като спечелването на КЕШ. Истината е, че имахме доста безсънни нощи и празненства след финала в Италия.

– Шегувахте ли се с Пикси Стойкович, че пропусна купона в Бари?
– Сигурно е имало такива положителни смешки и закачки. Нормално е като състезател да му е било погрешно, че е пропуснал да завоюва този трофей с Цървена звезда през онази вечер. Но във футбола е по този начин – един печели, а различен губи.

– Случаят с ритника на Бобан на Динамо Загреб – Звезда е добре прочут в България. Какво си спомняте?
– Този мач беше предвещание, че по нашата земя ще се случи нещо неприятно. Ние, футболистите, спортистите, в никакъв случай не сме желали да се разпадне Югославия. Никога. Това е по този начин, тъй като и през днешния ден, толкоз години по-късно, виждаме, че тази страна беше феноменална. За страдание, всичко това беше направено от политици, подкрепени от непознато въздействие.

– Имате пет гола против ЦСКА, а участвате и в мачовете с България за Мексико'86?
– Да, бяхме на един добър интернационален шампионат във френския град Мец, където изиграхме първия си мач против тима на ЦСКА, който тогава носеше името Средец. Бяха доста мощен тим, отличен състав. Победихме ги с 6:1, аз вкарах тъкмо пет попадения и, несъмнено, си припомням по-добре този мач с ЦСКА, тъй като да отбележиш цели пет гола на толкоз добър тим сигурно не е елементарно нещо. В мачовете на Репрезентацията против България в акцията за Мексико'86 не играх доста, тъй като бях още млад футболист. Помня, че в София загубихме с 1:2 пред цялостните трибуни на стадиона. И двата гола вкара Пламен Гетов. Тогава България имаше добра селекция.

– Бяхте голмайстор за Евро'92, само че УЕФА ви извади от шампионата. Как щеше да се показа Югославия в Швеция?
– Истината е, че разполагахме с доста мощен и мощен тим. Репрезентацията на Югославия се класира за Европейското състезание първа от всички. Естествено, че УЕФА ни нанесе удар като не ни разреши да играем на шампионата. Според мен имахме действителни шансове да реализираме триумф. Най-лошото от всичко обаче беше, че страната се разпадна, тъй като съм сигурен, че в интервала по-късно щяхме да спечелим огромен трофей. Говоря за европейско или международно състезание.

– Много българи ви подкрепяха против Аржентина през 1990 година Тогава отпаднахте с дузпи. Бихте ли споделили нещо за този дуел?
– Да, несъмнено. С Аржентина се получи един доста забавен мач, в който Югославия беше по-добрият тим, само че не съумя да стигне до полуфиналите на Световното състезание. Имахме няколко положителни шанса за гол, само че не успяхме да отбележим. На шампионата в Италия ние, младите – аз, Дейо, Роби Просинечки, Ярни, Ален Бокшич и Давор Шукер, получихме по-малко благоприятни условия за изява. В идващите квалификации обаче играхме по-често и показахме на старши треньора, че би трябвало да има вяра в нас.

– Помните ли, че Звезда – Сампдория през 1992 година се игра на стадиона на ЦСКА?
– Да, помня. Турнирът беше мощен и на нашият тим му беше мъчно да играе от самото начало отвън Белград. УЕФА просто не разреши на Звезда да играе втора поредна година във финала за КЕШ. Това щеше да е огромен удар за тях, тъй като щяхме да покажем, че сме по-силни от всички, макар всичките им наказания и правосъдни несправедливости.

– Сам казвате, че прехвърлянето ви в Интер е неточност.
– Да, това е огромната неточност в кариерата ми. А хубаво ми споделяше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам доста голове и да удрям още доста върхове, само че от време на време просто нещо те кара да сгрешиш. Нямам доста какво да кажа за моя интервал в Интер, нямам положителни мемоари от Милано – неприятен тим, неприятна съблекалня, много бързо се скарах с треньора и управлението на клуба. В такава конюнктура, при такава обстановка, не можете да очаквате да се случат позитивни неща.

– Отказвате трансфер в Манчестър Юнайтед. Как стигнахте до това решение?
– Това е втората най-голяма неточност в кариерата ми. След неприятния ми старт в Интер през декември 1992 година, бях потърсен публично от Алекс Фъргюсън. Помоли ме да отида в Манчестър Юнайтед, само че аз, неотстъпчив, отхвърлих. Тоест, желаех да се потвърждавам в Интер, в Серия " А ". На кого да се потвърждавам?! За какво?! Но това е... Нали знаете – младост, полуда.

– През 1991 година останахме втори за " Златната топка ". Несправедливо ли беше?
– Смятам, че е вярно най-хубавият европейски тим през годината да даде най-хубавия футболист, а също по този начин и носителя на " Златната топка ". За страдание през 1991 година не се получи по този начин. Това стана по този начин и заради огромното въздействие на френските медии в УЕФА, само че и в " Адидас ", които присъждат взаимно премията. Сътвориха неправда и вместо аз или Деян Савичевич, " Златната топка " отиде при Жан-Пиер Папен. В бокса има едно доста просто предписание - не може златният орден да отиде на гърдите на този, който е изгубил финалния мач. Не е ли по този начин?

– Какво вършат Илия Найдоски и Бобан Бабунски, които играха у нас?
– Илия Найдоски и Бобан Бабунски бяха с мен във Вардар година и половина. И мисля, че при много неприятни условия се справихме добре и постигнахме сполучливи резултати за клуба. Тръгнахме си оттова, тъй като имаше финансови проблеми и нямаше естествени условия за работа. Бих предложил мощно Бабунски за старши треньор в България, защото считам, че той е огромен футболен специалист.

– Синиша Михайлович води най-важната си борба. Дано я завоюва!
– Синиша ни изненада всички с тази неприятна вест, само че всички ние се надяваме той още веднъж да завоюва! Той беше един страховит футболист, добър човек, в този момент е и добър като ментор. Според мен, а и съгласно доста други, той сигурно е един от тримата най-хубави изпълнителни на свободни удари в историята на футбола.

– В България сте прочут и като " Златна копачка " поради коментара от Бари на Милойко Пантич. Кажете нещо на българските почитатели!
– Аз виждам български футбол, доколкото мога, несъмнено. България може и би трябвало да има по-добри клубни тимове и по-добър народен тим и още веднъж от вашата територия да излязат огромни имена като Георги Аспарухов, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Димитър Бербатов и доста други, които в този момент не загатнах. Силни поздрави за вашите читатели и за всички, които обичат този хубав спорт в България! Поздрави от Скопие!
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР