Частните болници са пред държавните по пазарен дял и качество, смята икономист от БАН
Държавните лечебни заведения понижават пазарния си дял, дават услуги с по-ниско качество от частните и имат съществени финансови проблеми. За разлика от тях частните лечебни заведения означават сериозен средногодишен растеж на постъпленията от НЗОК, вследствие на което усилват пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите. Това сочи анализът на проф. доктор Спартак Керемидчиев от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките, показан на интернационална научна конференция на тематика „ Икономическо развиване и политики: действителности и вероятности. Предизвикателства и опасности в изискванията на наслагващи се рецесии “, осведоми Българска телеграфна агенция.
По данни на Национален статистически институт в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните лечебни заведения са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за интервала 2019-2021 година частните лечебни заведения имат 34 на 100 пазарен дял, изчислен въз основата на осъществени, регистрирани и платени действия от НЗОК. Това демонстрира, че частните лечебни заведения са по-малки по мярка от държавните. Като цяло обаче те се оправят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за ръководство и финансиране на личния състав, счита проф. Керемидчиев.
Доказателство за това е динамичността на пазарния дял по типове благосъстоятелност – въпреки и с малко, тя демонстрира годишно увеличение на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така частните лечебни заведения от 33 на 100 през 2019 година, усилват пазарния си дял през 2021 година на 35 на 100. В противоположната посока се движи този индикатор при държавните лечебни заведения - техният пазарен дял се свива от 52 на 50 на 100. Най-стабилни позиции имат общинските лечебни заведения, чиито пазарен дял понижава единствено с едни процентен пункт за интервала – от 16 на 100 на 15 на 100, акцентира икономистът.
Освен по условен дял, значима е и динамичността на безспорните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за интервала, който съответствува с развиването на КОВИД-19 пандемията, финансирането на държавните лечебни заведения нараства с 11 на 100, на общинските лечебни заведения – с 9 на 100, а на частните – със 17 на 100, при приблизително повишаване на всички средства с 13 на 100. Пресметнати като средногодишен ритъм на приръст, най-бързо порастват частните лечебни заведения – с по 10 на 100, следвани от общинските – с по 4 на 100, и най-после държавните лечебни заведения - с по 3 на 100.
Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от позиция на качеството на предоставяните услуги. С особена мощ това се отнася за нивото на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и отговорности. В поддръжка на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно проучване от 2019 година, съгласно което в частните лечебни заведения то е 45 на 100, а в държавните – 40 на 100. Информираността за новите лекарства общо е 47 на 100, а за страничните резултати от тях - 76 на 100 при частните и 72 на 100 - при пациентите на държавните лечебни заведения.
Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се оправят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45 на 100 от пациентите в частните лечебни заведения постоянно получават обезболяващи, до момента в който в държавните техният дял е 39 на 100. Отделно, 22 на 100 от пациентите на държавните лечебни заведения рапортуват за липса на бутон система, до момента в който при частните лечебни заведения те са 15 на 100.
Като цяло проучването на проф. Керемидчиев извежда казуса за мотивационните механизми, които значително се разграничават при държавните и частни здравни структури. Въпреки че са сложени при идентични условия на конкуренция, в частните лечебни заведения се ползва система, която подтиква оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е уместно да се създаде съответна методика, която да обвърже заплащането на медицинския личен състав с изпълняваните действия и приходите, получени от тях. Така държавните лечебни заведения биха приели пазарна и мощно мотивираща система на възнаграждение, която към този момент се употребява в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, поучава икономистът.
По данни на Национален статистически институт в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните лечебни заведения са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за интервала 2019-2021 година частните лечебни заведения имат 34 на 100 пазарен дял, изчислен въз основата на осъществени, регистрирани и платени действия от НЗОК. Това демонстрира, че частните лечебни заведения са по-малки по мярка от държавните. Като цяло обаче те се оправят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за ръководство и финансиране на личния състав, счита проф. Керемидчиев.
Доказателство за това е динамичността на пазарния дял по типове благосъстоятелност – въпреки и с малко, тя демонстрира годишно увеличение на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така частните лечебни заведения от 33 на 100 през 2019 година, усилват пазарния си дял през 2021 година на 35 на 100. В противоположната посока се движи този индикатор при държавните лечебни заведения - техният пазарен дял се свива от 52 на 50 на 100. Най-стабилни позиции имат общинските лечебни заведения, чиито пазарен дял понижава единствено с едни процентен пункт за интервала – от 16 на 100 на 15 на 100, акцентира икономистът.
Освен по условен дял, значима е и динамичността на безспорните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за интервала, който съответствува с развиването на КОВИД-19 пандемията, финансирането на държавните лечебни заведения нараства с 11 на 100, на общинските лечебни заведения – с 9 на 100, а на частните – със 17 на 100, при приблизително повишаване на всички средства с 13 на 100. Пресметнати като средногодишен ритъм на приръст, най-бързо порастват частните лечебни заведения – с по 10 на 100, следвани от общинските – с по 4 на 100, и най-после държавните лечебни заведения - с по 3 на 100.
Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от позиция на качеството на предоставяните услуги. С особена мощ това се отнася за нивото на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и отговорности. В поддръжка на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно проучване от 2019 година, съгласно което в частните лечебни заведения то е 45 на 100, а в държавните – 40 на 100. Информираността за новите лекарства общо е 47 на 100, а за страничните резултати от тях - 76 на 100 при частните и 72 на 100 - при пациентите на държавните лечебни заведения.
Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се оправят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45 на 100 от пациентите в частните лечебни заведения постоянно получават обезболяващи, до момента в който в държавните техният дял е 39 на 100. Отделно, 22 на 100 от пациентите на държавните лечебни заведения рапортуват за липса на бутон система, до момента в който при частните лечебни заведения те са 15 на 100.
Като цяло проучването на проф. Керемидчиев извежда казуса за мотивационните механизми, които значително се разграничават при държавните и частни здравни структури. Въпреки че са сложени при идентични условия на конкуренция, в частните лечебни заведения се ползва система, която подтиква оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е уместно да се създаде съответна методика, която да обвърже заплащането на медицинския личен състав с изпълняваните действия и приходите, получени от тях. Така държавните лечебни заведения биха приели пазарна и мощно мотивираща система на възнаграждение, която към този момент се употребява в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, поучава икономистът.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ