Проф. Андрей Чорбанов обясни как работи българската ковид ва...
Държавата даде 600 милиона лв. за ваксини против Коронавирус, от които 2/3 евентуално ще изхвърлим, а за нашата са нужни сред 5 и 15 милиона лв., разяснява в изявление за Dir.bg проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към Българска академия на науките. Преди дни той показа публично българския първообраз на ваксина против Covid-19 на 15-ия международен конгрес за ваксини. Проф. Чорбанов е началник на екипа, създал научната платформа. Ваксината е тествана върху хуманизирани миши модели т.е. пробната част с животни е завършила и оттук насетне се чака да бъде тествана като композиция на хора. Сега на ход е страната да влага в нея, приканва българският академик.
Проф. Чорбанов е уверен, че изгодите от създаването на имунизацията надвишава границите на ковид. По думите му това ноу-хау може да се употребява за разрабоването на доста други вирусни инфекции, да вземем за пример против грип, и то с дългогодишен резултат, надалеч над този, който дават РНК и ДНК ваксини.
Микробиолъгът е безапелационен и по дискусионния въпрос - би трябвало ли преболедувалият короновирус да се имунизира? Отговорът е " не ", тъй като естествено добитият имунетет е доста по-дълготраен от имунизационния.
На въпрос по какъв начин би работило тяхното ноу-хау и би ли осигурило дълготрайна отбрана, проф. Чорбанов дава отговор следното:
Хората, които създават тези ваксини, постоянно се подлъгват да търсят най-моногенните съставни елементи на вируса, тези, които са в директен контакт с имунната система в началото. Проблемът е, че тъкмо тези съставни елементи са най-изменчивите и най-адаптиращите се и водят до безрезултатност на една ваксина като отбрана за дълъг интервал на време. Тези промени вършат нов серотип на вируса или нов вариант на вируса, напълно нов след доста разновидности.
За да се избегнат тези резултати, могат да се търсят такива съставни елементи, които да бъдат непроменени във времето - това са така наречен скрити епитопи, скрити вътрешни елементи на протеините, които при нахлуване на вируса в клетката, биват показани на имунната система. Базирайки се на подобен вид епитопи може да се търси доста по-ефикасна ваксина и точно подобен е нашият вид.
При него изнамерихме такива съставни елементи на първия ковид - от 2002-2003 година, които са непроменени във времето, само че са имуногенни и участващи във имунния отговор. При такава композиция от доста такива съставни елементи към този момент може да се чака да има един постоянен имунен отговор, който няма да зависи от късите разновидности при развиването на вируса. Това е едната истинска част на имунизацията.
Втората е насочването. Всички такива съставни елементи, без значение дали са вирусни, белтъци, протеини, епитопи, каквото използваме ние, или осведомителната РНК на другите ваксини, инсталират, жестоко казано, в специфични носители - липидни наночастици. Тези неночастици, които ние използваме, са 100% биосъвместими с нашата клетка, тъй че е безусловно безвредно.
Нещо повече - в тези наночестици сме сложили такива детайли, които да бъдат разпознавани от съответни рецептори от кафези, от които стартира реализация на имунния отговор. Тези кафези се назовават антиген представящи кафези и те са започващите за един компактен дългогодишен имунен отговор. Именно заради тази причина ние насочваме нашите наночастици посредством специфичен лиганд, инсталиран върху тях, към такива рецептори върху клетките, с цел да подсигуряваме проникването на вирусния детайл непосредствено в тези кафези. По този метод подсигуряваме първо резултатност, тъй като по този начин придвиждаме това, което би трябвало да провокира имунната реакция, и второ, не по-малко значимо е, по този начин може да получиме нужния резултат с доста по-малко количество материал.
А колкото по-малко количество от една ваксина въвеждате в един човек, толкоз по-малки странични и непредвидими реакции има. Така че комбинацията от тези две неща, които споделих, прави нашата платформа доста новаторска и ексцентрична по отношение на другите разновидности, които се употребяват.
Проф. Чорбанов е уверен, че изгодите от създаването на имунизацията надвишава границите на ковид. По думите му това ноу-хау може да се употребява за разрабоването на доста други вирусни инфекции, да вземем за пример против грип, и то с дългогодишен резултат, надалеч над този, който дават РНК и ДНК ваксини.
Микробиолъгът е безапелационен и по дискусионния въпрос - би трябвало ли преболедувалият короновирус да се имунизира? Отговорът е " не ", тъй като естествено добитият имунетет е доста по-дълготраен от имунизационния.
На въпрос по какъв начин би работило тяхното ноу-хау и би ли осигурило дълготрайна отбрана, проф. Чорбанов дава отговор следното:
Хората, които създават тези ваксини, постоянно се подлъгват да търсят най-моногенните съставни елементи на вируса, тези, които са в директен контакт с имунната система в началото. Проблемът е, че тъкмо тези съставни елементи са най-изменчивите и най-адаптиращите се и водят до безрезултатност на една ваксина като отбрана за дълъг интервал на време. Тези промени вършат нов серотип на вируса или нов вариант на вируса, напълно нов след доста разновидности.
За да се избегнат тези резултати, могат да се търсят такива съставни елементи, които да бъдат непроменени във времето - това са така наречен скрити епитопи, скрити вътрешни елементи на протеините, които при нахлуване на вируса в клетката, биват показани на имунната система. Базирайки се на подобен вид епитопи може да се търси доста по-ефикасна ваксина и точно подобен е нашият вид.
При него изнамерихме такива съставни елементи на първия ковид - от 2002-2003 година, които са непроменени във времето, само че са имуногенни и участващи във имунния отговор. При такава композиция от доста такива съставни елементи към този момент може да се чака да има един постоянен имунен отговор, който няма да зависи от късите разновидности при развиването на вируса. Това е едната истинска част на имунизацията.
Втората е насочването. Всички такива съставни елементи, без значение дали са вирусни, белтъци, протеини, епитопи, каквото използваме ние, или осведомителната РНК на другите ваксини, инсталират, жестоко казано, в специфични носители - липидни наночастици. Тези неночастици, които ние използваме, са 100% биосъвместими с нашата клетка, тъй че е безусловно безвредно.
Нещо повече - в тези наночестици сме сложили такива детайли, които да бъдат разпознавани от съответни рецептори от кафези, от които стартира реализация на имунния отговор. Тези кафези се назовават антиген представящи кафези и те са започващите за един компактен дългогодишен имунен отговор. Именно заради тази причина ние насочваме нашите наночастици посредством специфичен лиганд, инсталиран върху тях, към такива рецептори върху клетките, с цел да подсигуряваме проникването на вирусния детайл непосредствено в тези кафези. По този метод подсигуряваме първо резултатност, тъй като по този начин придвиждаме това, което би трябвало да провокира имунната реакция, и второ, не по-малко значимо е, по този начин може да получиме нужния резултат с доста по-малко количество материал.
А колкото по-малко количество от една ваксина въвеждате в един човек, толкоз по-малки странични и непредвидими реакции има. Така че комбинацията от тези две неща, които споделих, прави нашата платформа доста новаторска и ексцентрична по отношение на другите разновидности, които се употребяват.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ