Дарина Григорова: България има историческата сила да помири ЕС и РФ, остава политическата воля
Дарина Григорова е родена през 1973 година в град София. Завършила е история в СУ „ Климент Охридски " с втора компетентност френски език и литература. През 2002 година пази докторат по история. Има над 50 научни изявления. Нейни са книгите „ Свобода и самодържавие ", „ Руският демократизъм в края на XIX век ", „ Евразийството в Русия ", „ Империя Феникс ". Дарина Григорова е доцент доктор в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Главен редактор е на Алманах „ VIA EVRASIA ".
ВИЗИЯТА НА ДАРИНА ГРИГОРОВА
За България и историческата й орис обликът, който изчерпва всичко, е: " разцвет над бездна ", по думите на проф. Николай Генчев за българската просвета.
Не гледайте в пропастта, пазете цветето, намигна Дарина:
- не пипайте цветето
- оставете ни на мира
- сами ще се оправим
- не пречете
Откакто разбирам български и започнах да познавам какво вълнува обществото в политически проект, откривам, че има някакво голямо делене сред проруски и прозападни. Минаха 30 години откогато публично прекъсна „ Руската нишка ", само че разделянето по никакъв начин не е намаляло. Разбирам, че доста възрастни хора живееха по-добре преди 40 години в сравнение с в този момент, само че и сред младите има доста съветска благосклонност. Защо този въпрос остава толкоз настоящ и не става ли все по-значим, или аз нещо си фантазирам?
Разделението е наш патент - съвсем като в анекдота за двамата евреина с трите отзиви. Но не ти се коства. Прекъсната е по-скоро " руската ", а не съветската нишка, в случай че приказваме за външен политически и идеологически белег. Бедата е, че младите живееха по-добре, само че в този момент са остарели и като ти описват пренасяш несъзнателно възрастта върху спомените им. " По-добре " в смисъл на интерес към тях от страна на страната с грижа за спорт, просвета, обучение, самоинициатива всякаква - остарялата дума " читалище " във възрожденски жанр, море и планина по 20 дни - в спартански условия, само че вкупом цялото семейство със своето и приятелско домочадие, без да се замислят за разноски. " По-добре " и като заблуда за европейския Запад, надничащ зад стената - Beatles и Щурците, ФСБ и Pink Floyd, голяма продукция на българска музика - от естрадна до класическа, високи критерии във всичко - медицина, академична подчиненост, артистичен свят - единствено театрите преброй и в този момент какъв брой са затворени, войска и флот - да, показа си, имахме такива без непознати бази на наша територия. И успокоение. Късно вечер или на разсъмване можеше да прекосиш София, без да се притесняваш от престъпни попълзновения. Вратата на дома ни беше отключена, както и тези на целия вход в центъра на София - никой не се заключваше.
В никакъв случай не би трябвало да се идеализира, тъй като идеологическото було беше омръзнало на всички, химерите не устоят на времето, отсам и забележимото за всички кланово отделяне на номенклатурата, която просто се трансформира след 10-и ноември, поглъщайки страната - духът на болшевизма и духът на капитализма не си опонират.
Русофилството се дължи на положителни мемоари ли? Или на отчаяние от настоящия модел?
Струва ми се, че във връзка с Русия всеки българин има лично мнение, само че в никакъв случай не остава апатичен, без значение дали е русофилия или русофобия. Връзката ни не може да се елементаризира до политически взаимоотношения, тъй като те са съгласно интереса, били са всевъзможни - и позитивни, и негативни, само че това е на променливата историческа повърхнина. Най-дълбоко е духовното приятелство - през кирилицата на св. Климент Охридски и Православието - духовната независимост, дарена на русите от българите през Византия. Това не може да се заличи, знаците на писмото, езикът на богослужението и до през днешния ден - църковнославянският, и споменът, защитаван от Църквата, която се моли на всяка литургия във всеки български храм всеки ден за: " блаженопочиналия наш избавител, император Александър Николаевич, и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето родно място ". Невидимо, непроменливо, като дишането.
А по отношение на разочарованието, това положение не зависи от обществения модел - няма идеални общества, няма и постоянно удовлетворени хора - още повече през днешния ден в потребителската сугестия, която диктува модата на спортното струпване на движимости следващо потомство - а честотата на промяната им и географската подвижност с сбирка селфита, са симптом за авторитет, нервност, от която ожадняваш, а няма очевидно утоление, само че не спираш. Оттук и доста елементарно може да се дестабилизира всякакво общество - и оскъдно по стандарт, и богато - въпрос на технология и локални специфики.
Не можем ли просто да сме другари с всички. На Русия, на Щатите, на Европа и на други от останалият свят? Или това е доста наивно.
Това е доста симпатично, само че мъчно използвано. В политиката няма другарство, това е прочувствена категория, има ползи - прагматична наложителност. Оттук можем обаче да бъдем поредни в нашите ползи, като съблюдаваме йерархията - първо българските, след това европейските, не назад.
Целият свят към този момент е схванал, че без значение от това какво мислим за Русия, без нея работата е сложна. Тя е огромна мощ, огромна територия, огромен пазар и на всичко от горната страна е единствената страна в света, която може да се похвали с съществуване на цялата Менделеева таблица в личните земи. Идея ли е, България, към този момент като „ опитно поле ", да стане плацдарм на Европейския съюз за ново другарство с Русия?
България може да бъде площадка на доближаване, на разговор сред Брюксел и Москва, за какво не и сред Москва и Вашингтон? Ние познаваме Русия по-добре от западноевропейците, тук е нашето преимущество на медиатор, което не използваме, в противен случай, суфлираме партенката за " съветската опасност " и ставаме плацдарм на бездарни непознати външнополитически упоритости за " цялата Менделеева таблица ", тъй като е на съветска земя - и по този начин ще остане прочее.
Какво може да завоюва България с едно възобновено другарство с Русия?
Пазар и сигурност. Второто е по-важно, първото е по-очевидно.
А Русия, дали тя ще желае. Забравих това да запитвам първо. Какво мислят руснаците за България, като се изключи че имат хубави мемоари за нашите консерви?
Консервите и Слънчев бряг бяха руски мемоари. Сега има единствено туристически интерес и необяснимото за руснаците чувство за нечужбина в България. При какъвто и мотив да ни посетят, това ги учудва най-вече, отново от невидимото. Защото външно ние сме доста зле, в случай че сравните с Москва, София е като след бомбардировка, с островчета европейски жанр посред разгром от мизерия, която напира, набива се в очите - изкъртена мазилка, криви тротоари, угрижени и забързани, най-вече в тъмни облекла (или просто са потъмнели от несгоди столичани, плюс половин България, пристигнала за занаят в града). Стратегически за Русия също е добре да е съдружник с България - поради Балканите, портата към Европа и Ориента, кръстопътят на всевъзможни коридори - от газ и петрол, до трафик на оръжие, антични артефакти, и впрочем прозаични устойчивости.
Как виждаш подобен развой? Как стартира, с какви съответни стъпки, в какви сфери най-бързо и дейно можем да възстановим взаимовръзката и т. н.
" С 400 " - да последваме саудитския крал и неоосманския султан. Извън тази радикална смешка, в която съвсем няма смешка, най-добре е за начало да почистим езика на дипломацията си от " съветската опасност " и впрочем нападателна изразителност, и да подходим към глобите не декларативно, а действително - двустранни връзки за връщане на съветския пазар за български артикули.
А за Европа? Какви облаги ще има за Европейски Съюз в случай че отвори врата към Русия? И другото, от какво толкоз ги е боязън?
Същите - пазар и сигурност. За страха ти би трябвало да кажеш, тъй като си представител на западноевропейска страна.
Всъщност, от какво най ги е боязън европейците от руснаците? Едва ли ще стартира Третата международна война. Това е ясно. Сега няма да започваме диалог за Крим. Беше разбираемо, само че не доста елегантно. Но страхът, от кое място е?
На мен пък с Крим ми се стори точно елегантно, или вежливо. Но това е друга тематика. Страхът идва от незнанието - не познават Русия, познават внушаемите облици за нея, които стават гротески, само че в всеобщ безкраен поток по формалните медии. Война към този момент има и тя е икономическа - глобите. Военна зона в Европа също има - Украйна и гражданската война с непризнатите републики в Донбас, с помощта на покровителството на майдана от Европейски Съюз и Съединени американски щати, тук Русия не е основател, тя следваше събитията, бе провокирана. Има и мигранти в Европа с неуточнен генезис - към милион към този момент.
Потенциален развъдник на терористични актове - с помощта на Меркел и европейските й сътрудници. Няма потребност от Трета международна война, с цел да има местни спорове със същите провали. И за всичко това се търси провинен, и се намира в лицето на Русия, налудничаво, само че трайно насърчаване на скъсването на връзките Европа-Русия. Европейски Съюз, изолирайки се от Русия, от една страна, се провинциализира, сред Съединени американски щати и транснационалните корпорации, а от друга, се варваризира сред мигрантите, нетолерантните малцинства от прайда на дъгата и пълзящата дехристиянизация, с цел да не се " оскърбят възприятията " на новия европейски мултикулти човек.
Аз, като неразбиращ непряк наблюдаващ виждам, че всички наказания против Русия водят до една по-силна Русия с обновено лично произвеждане и с отначало мощна лична индустрия. От къде е тази Европейска фикс-идея, че със наказания ще съумеят да упражнят някакъв надзор върху тази голяма мощност и територия?
Това не е европейска концепция, а е американски напън върху европейската политика и към този момент е сполучлив. Да, глобите имат позитивен резултат върху съветското произвеждане - руснаците от напън ще се активизират и ще придобият стопански суверенитет, другояче заради съществуването на упоменатата от теб Менделеева таблица не се засилват, в случай че няма външна причина.
Лично аз бленувам за една България, която има храброст да избира собствен личен път. Не споделям, че би трябвало да напусне Европейския съюз, само че не би трябвало и да ставаме на ниска цена фотокопие на друга Европейска страна. Според мен, притежаваме много, за което хора от целия свят да ни търсят. Дълга тематика е това, само че въпросът е, че всякога когато аз приказвам за това, че България сама може да дефинира пътя си, дават отговор ми, че сме били на кръстопът, на супер стратегическо място и огромните сили в никакъв случай няма да ни оставят на мира. Аз мисля, че има метод, само че не върша изявление със себе си.
На стратегически кръстопът сме, само че това има преимущества, а ние не ги търсим, по-удобно ни е да се снишим, както сподели преди време Тодор Живков и незабавно му отрязаха главата (политически). Великите сили имат несъгласия, които могат да бъдат употребявани в наш интерес, само че това е политическо изкуство, изискващо мъдрост, чисто минало (безкомпроматно), пълнолетно схващане (без парвенюшки мечтици) и жертвоготовност.
Но тъй като ме питаш - прав си в най-важното - българите вършат България, до момента в който ни има, има и вяра. Малко сме, от малко можем да се удавим, само че и с малко можем да се възродим, стига да желаяме.
Автор: Патрик Смитьойс, Наталия Петрова, svobodni.bg
ВИЗИЯТА НА ДАРИНА ГРИГОРОВА
За България и историческата й орис обликът, който изчерпва всичко, е: " разцвет над бездна ", по думите на проф. Николай Генчев за българската просвета.
Не гледайте в пропастта, пазете цветето, намигна Дарина:
- не пипайте цветето
- оставете ни на мира
- сами ще се оправим
- не пречете
Откакто разбирам български и започнах да познавам какво вълнува обществото в политически проект, откривам, че има някакво голямо делене сред проруски и прозападни. Минаха 30 години откогато публично прекъсна „ Руската нишка ", само че разделянето по никакъв начин не е намаляло. Разбирам, че доста възрастни хора живееха по-добре преди 40 години в сравнение с в този момент, само че и сред младите има доста съветска благосклонност. Защо този въпрос остава толкоз настоящ и не става ли все по-значим, или аз нещо си фантазирам?
Разделението е наш патент - съвсем като в анекдота за двамата евреина с трите отзиви. Но не ти се коства. Прекъсната е по-скоро " руската ", а не съветската нишка, в случай че приказваме за външен политически и идеологически белег. Бедата е, че младите живееха по-добре, само че в този момент са остарели и като ти описват пренасяш несъзнателно възрастта върху спомените им. " По-добре " в смисъл на интерес към тях от страна на страната с грижа за спорт, просвета, обучение, самоинициатива всякаква - остарялата дума " читалище " във възрожденски жанр, море и планина по 20 дни - в спартански условия, само че вкупом цялото семейство със своето и приятелско домочадие, без да се замислят за разноски. " По-добре " и като заблуда за европейския Запад, надничащ зад стената - Beatles и Щурците, ФСБ и Pink Floyd, голяма продукция на българска музика - от естрадна до класическа, високи критерии във всичко - медицина, академична подчиненост, артистичен свят - единствено театрите преброй и в този момент какъв брой са затворени, войска и флот - да, показа си, имахме такива без непознати бази на наша територия. И успокоение. Късно вечер или на разсъмване можеше да прекосиш София, без да се притесняваш от престъпни попълзновения. Вратата на дома ни беше отключена, както и тези на целия вход в центъра на София - никой не се заключваше.
В никакъв случай не би трябвало да се идеализира, тъй като идеологическото було беше омръзнало на всички, химерите не устоят на времето, отсам и забележимото за всички кланово отделяне на номенклатурата, която просто се трансформира след 10-и ноември, поглъщайки страната - духът на болшевизма и духът на капитализма не си опонират.
Русофилството се дължи на положителни мемоари ли? Или на отчаяние от настоящия модел?
Струва ми се, че във връзка с Русия всеки българин има лично мнение, само че в никакъв случай не остава апатичен, без значение дали е русофилия или русофобия. Връзката ни не може да се елементаризира до политически взаимоотношения, тъй като те са съгласно интереса, били са всевъзможни - и позитивни, и негативни, само че това е на променливата историческа повърхнина. Най-дълбоко е духовното приятелство - през кирилицата на св. Климент Охридски и Православието - духовната независимост, дарена на русите от българите през Византия. Това не може да се заличи, знаците на писмото, езикът на богослужението и до през днешния ден - църковнославянският, и споменът, защитаван от Църквата, която се моли на всяка литургия във всеки български храм всеки ден за: " блаженопочиналия наш избавител, император Александър Николаевич, и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето родно място ". Невидимо, непроменливо, като дишането.
А по отношение на разочарованието, това положение не зависи от обществения модел - няма идеални общества, няма и постоянно удовлетворени хора - още повече през днешния ден в потребителската сугестия, която диктува модата на спортното струпване на движимости следващо потомство - а честотата на промяната им и географската подвижност с сбирка селфита, са симптом за авторитет, нервност, от която ожадняваш, а няма очевидно утоление, само че не спираш. Оттук и доста елементарно може да се дестабилизира всякакво общество - и оскъдно по стандарт, и богато - въпрос на технология и локални специфики.
Не можем ли просто да сме другари с всички. На Русия, на Щатите, на Европа и на други от останалият свят? Или това е доста наивно.
Това е доста симпатично, само че мъчно използвано. В политиката няма другарство, това е прочувствена категория, има ползи - прагматична наложителност. Оттук можем обаче да бъдем поредни в нашите ползи, като съблюдаваме йерархията - първо българските, след това европейските, не назад.
Целият свят към този момент е схванал, че без значение от това какво мислим за Русия, без нея работата е сложна. Тя е огромна мощ, огромна територия, огромен пазар и на всичко от горната страна е единствената страна в света, която може да се похвали с съществуване на цялата Менделеева таблица в личните земи. Идея ли е, България, към този момент като „ опитно поле ", да стане плацдарм на Европейския съюз за ново другарство с Русия?
България може да бъде площадка на доближаване, на разговор сред Брюксел и Москва, за какво не и сред Москва и Вашингтон? Ние познаваме Русия по-добре от западноевропейците, тук е нашето преимущество на медиатор, което не използваме, в противен случай, суфлираме партенката за " съветската опасност " и ставаме плацдарм на бездарни непознати външнополитически упоритости за " цялата Менделеева таблица ", тъй като е на съветска земя - и по този начин ще остане прочее.
Какво може да завоюва България с едно възобновено другарство с Русия?
Пазар и сигурност. Второто е по-важно, първото е по-очевидно.
А Русия, дали тя ще желае. Забравих това да запитвам първо. Какво мислят руснаците за България, като се изключи че имат хубави мемоари за нашите консерви?
Консервите и Слънчев бряг бяха руски мемоари. Сега има единствено туристически интерес и необяснимото за руснаците чувство за нечужбина в България. При какъвто и мотив да ни посетят, това ги учудва най-вече, отново от невидимото. Защото външно ние сме доста зле, в случай че сравните с Москва, София е като след бомбардировка, с островчета европейски жанр посред разгром от мизерия, която напира, набива се в очите - изкъртена мазилка, криви тротоари, угрижени и забързани, най-вече в тъмни облекла (или просто са потъмнели от несгоди столичани, плюс половин България, пристигнала за занаят в града). Стратегически за Русия също е добре да е съдружник с България - поради Балканите, портата към Европа и Ориента, кръстопътят на всевъзможни коридори - от газ и петрол, до трафик на оръжие, антични артефакти, и впрочем прозаични устойчивости.
Как виждаш подобен развой? Как стартира, с какви съответни стъпки, в какви сфери най-бързо и дейно можем да възстановим взаимовръзката и т. н.
" С 400 " - да последваме саудитския крал и неоосманския султан. Извън тази радикална смешка, в която съвсем няма смешка, най-добре е за начало да почистим езика на дипломацията си от " съветската опасност " и впрочем нападателна изразителност, и да подходим към глобите не декларативно, а действително - двустранни връзки за връщане на съветския пазар за български артикули.
А за Европа? Какви облаги ще има за Европейски Съюз в случай че отвори врата към Русия? И другото, от какво толкоз ги е боязън?
Същите - пазар и сигурност. За страха ти би трябвало да кажеш, тъй като си представител на западноевропейска страна.
Всъщност, от какво най ги е боязън европейците от руснаците? Едва ли ще стартира Третата международна война. Това е ясно. Сега няма да започваме диалог за Крим. Беше разбираемо, само че не доста елегантно. Но страхът, от кое място е?
На мен пък с Крим ми се стори точно елегантно, или вежливо. Но това е друга тематика. Страхът идва от незнанието - не познават Русия, познават внушаемите облици за нея, които стават гротески, само че в всеобщ безкраен поток по формалните медии. Война към този момент има и тя е икономическа - глобите. Военна зона в Европа също има - Украйна и гражданската война с непризнатите републики в Донбас, с помощта на покровителството на майдана от Европейски Съюз и Съединени американски щати, тук Русия не е основател, тя следваше събитията, бе провокирана. Има и мигранти в Европа с неуточнен генезис - към милион към този момент.
Потенциален развъдник на терористични актове - с помощта на Меркел и европейските й сътрудници. Няма потребност от Трета международна война, с цел да има местни спорове със същите провали. И за всичко това се търси провинен, и се намира в лицето на Русия, налудничаво, само че трайно насърчаване на скъсването на връзките Европа-Русия. Европейски Съюз, изолирайки се от Русия, от една страна, се провинциализира, сред Съединени американски щати и транснационалните корпорации, а от друга, се варваризира сред мигрантите, нетолерантните малцинства от прайда на дъгата и пълзящата дехристиянизация, с цел да не се " оскърбят възприятията " на новия европейски мултикулти човек.
Аз, като неразбиращ непряк наблюдаващ виждам, че всички наказания против Русия водят до една по-силна Русия с обновено лично произвеждане и с отначало мощна лична индустрия. От къде е тази Европейска фикс-идея, че със наказания ще съумеят да упражнят някакъв надзор върху тази голяма мощност и територия?
Това не е европейска концепция, а е американски напън върху европейската политика и към този момент е сполучлив. Да, глобите имат позитивен резултат върху съветското произвеждане - руснаците от напън ще се активизират и ще придобият стопански суверенитет, другояче заради съществуването на упоменатата от теб Менделеева таблица не се засилват, в случай че няма външна причина.
Лично аз бленувам за една България, която има храброст да избира собствен личен път. Не споделям, че би трябвало да напусне Европейския съюз, само че не би трябвало и да ставаме на ниска цена фотокопие на друга Европейска страна. Според мен, притежаваме много, за което хора от целия свят да ни търсят. Дълга тематика е това, само че въпросът е, че всякога когато аз приказвам за това, че България сама може да дефинира пътя си, дават отговор ми, че сме били на кръстопът, на супер стратегическо място и огромните сили в никакъв случай няма да ни оставят на мира. Аз мисля, че има метод, само че не върша изявление със себе си.
На стратегически кръстопът сме, само че това има преимущества, а ние не ги търсим, по-удобно ни е да се снишим, както сподели преди време Тодор Живков и незабавно му отрязаха главата (политически). Великите сили имат несъгласия, които могат да бъдат употребявани в наш интерес, само че това е политическо изкуство, изискващо мъдрост, чисто минало (безкомпроматно), пълнолетно схващане (без парвенюшки мечтици) и жертвоготовност.
Но тъй като ме питаш - прав си в най-важното - българите вършат България, до момента в който ни има, има и вяра. Малко сме, от малко можем да се удавим, само че и с малко можем да се възродим, стига да желаяме.
Автор: Патрик Смитьойс, Наталия Петрова, svobodni.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ