Дарин Ангелов признава какво му дават и какво му взимат Капките и Лъжите в нас
Дарин Ангелов, който виждаме съвсем всяка вечер в ефира на Нова в един или различен облик или даже като самия себе си като панелист при Гала, обожава сцената и провокациите, които тя му предлага, без значение дали е в театъра или пред камерата.
В момента той взе участие в десетия юбилеен сезон на паметното шоу за фалшификати " Като две капки вода " и в новия сериал на Нова тв " Лъжите в нас ". Отделно съвсем всяка вечер играе на театрална сцена. Комбинацията евентуално звучи прекомерно непостижимо за мнозина, само че не и за Дарин.
Дали и какъв брой тъкмо му е мъчно, и има ли граница за гения - разбираме персонално от него в едно от най-откровените и в същото време занимателни изявленията за Шоу Блиц.
- Трудно ли се влиза от облик в облик, като имаме поради освен „ Като две капки вода “, където всяка седмица си в „ нови обувки “, само че и ролята в сериала „ Лъжите в нас “, а да не забравяме настрана и представленията в театъра…
- Съдейки по реакцията на хората, мисля, че се оправям. А другояче по какъв начин се получава всичко, в действителност не мога да ти го обясня. Нямам никаква визия. Тотална шизофрения ме е обхванала (смее се) Но пък с помощта на системата на българския спектакъл, защото ние сме на репертоарен принцип, всяка вечер играем разнообразни представления, школовката ме е научила бързо да превключвам в облиците.
Това по някакъв метод ми оказва помощ. Засега не ми тежи. Вярно, изтощавам се брутално доста, само че резултата ми носи задоволително приятност, с цел да не преставам да се занимавам със същата пристрастеност и хъс.
- В театъра обаче, си в свои води, а в „ Капките “ в никакъв случай нищо не е ясно до последно…
- О, да! В „ Капките “ сигурно се знае, че би трябвало да пееш, а останалото постоянно доста ме радва. Няма да изяснявам какъв брой голям, колосален почитател съм на формата – и освен аз, цяла България е луда по него – и съм доста благополучен, че съм част от него, с цел да покажа, че в България има актьори, които са способни на доста неща, освен да играят, а и да пеят, да танцуват. Тази година, както се вижда, много се натъртва на актьорското майсторство.
- Когато уговаряхме изявлението тъкмо беше минал облика на Азис в „ Капките “, а на другия ден те гледах и в „ Лъжите в нас “, и ми лиши известно време да отсея двата облика, все си мислех, че ще се появиш в сериала и с розовите облекла от формата…
- (смее се) да. Много се веселя, че по този начин се получи, че мога да покажа палитрата, която владея, като артист и да мога да я приложа, с цел да не си мислят хората – ааа, този може да играе единствено това или това. Напротив. Вижда се, че владея много сериозна палитра и най-малко към този момент, сполучвам да изиграя всичко.
Но ще ти кажа и друго – когато съм в „ Капките “, влизам в облика на 100% и знам, че това ще продължи до избран час. А на другия ден, когато ходя на фотоси рано сутринта, към този момент е напълно друго нещо. Опитът ми оказва помощ да възприемам това бързо превключване, което се получава на процедура.
- Лесно или мъчно влизаш в облиците в „ Като две капки вода “?
- Ооо, това е ужасяващо мъчно. Още повече, в случай че е един подобен, толкоз цветен облик, какъвто е Азис. Много огромна роля обаче, играят и гримьорите, тъй като без тяхната помощ, моята работа би била нелепа. Те правят 60-70% от работата. Накрая, когато видиш новото си лице, сложиш го, облечеш костюма, остава да влезеш и в обувките му, става много по-лесно чисто актьорското превъплъщаване.
- Какво ти сподели Азис след осъществяването?
- Нямаме си телефоните с него, не сме чак толкоз близки, само че имах удоволствието да ми написа в персонално известие в Инстаграм, където ми изрече признателност за това, че съм го върнал 20 години обратно, при започване на кариерата му. Естествено, аз му се извиних за подправените тонове, с които, без са желая, украсих неговата ария (усмихва се).
Разговорът беше доста трогателен, тъй като той сподели, че се е изкефил на това, което е видял, не е останал отчаян. Това може единствено да ме прави благополучен! Самият Васил Боянов да ти написа, че е удовлетворен от осъществяването, освен поради, че е оригинала, а и тъй като е огромен фактор в родния шоубизнес, не е по никакъв начин малко.
- Имаше ли различен облик досега, който да е съумял да те извади от равновесие, да те разколебае по някакъв метод?
- Първият облик на Орлин (Орлин Павлов, б.а), с който мислех, че ще се оправя много по-лесно, само че не беше по този начин. Видя и какъв беше резултата тогава – класирах се на последно място, което малко ме разочарова. Получи се разминаване сред това, което чаках и това, което се случи в реалност.
Същото се получи и с другите два облика – на Meat Loaf и Annie Lennox, за които знаех, че ще бъдат цялостен неуспех, тъй като са извънредно далечни за мен облици. Но какво се получи? Там направих възторг, хората се изкефиха доста и се класирах на доста високи позиции. Харесва ми доста този непрекъснат детайл на изненада, който се получава, само че в действителност нямам представа… не мога да кажа още коя е формулата, която работи.
- Може би когато не познаваш някого и не формираш упования към самия себе си, играеш по-непринудено, а в противоположния случай, както бе с облика на Орлин Павлов, се чувстваш, надали не, длъжен да се оправиш, тъй като се познавате добре?!
- Така е, да, може би си доста права в това. Наистина се получава сходен резултат. То е двустранно и доста шантаво. Примерно, познавайки Орлин, имам отговорност да го показва по най-хубавия метод на сцената, обаче на подсъзнателно равнище несъмнено се получава едно подценяване на облика. Казвам си: познавам го, какво толкоз, ще се оправя, близки сме и като сътрудници, и като другари, също така имаме и сходна визия. Но в един прелестен миг се получава по този начин, че тъкмо тези подсъзнателни настройки могат и изиграват много неприятна смешка.
- Именно, да. А по какъв начин реагира Орлин Павлов след осъществяването? Какво ти сподели?
- Беше удовлетворен, апропо. Радваше се. Коментирахме го.
- В „ Лъжите в нас “ ви е много по-лесна стиковката, допускам?
- Да, елементарно си партнирам с Орлин, тъй като той умее да подава прелестно, не е лакомец. Другото е, че това не е първия дълготраен план, в който работим дружно. Да не забравяме и „ Скъпи наследници “, където две години живеехме дружно в планината, както се споделя. Малко или доста сме си построили взаимоотношенията и метода на работа, което единствено може да ни оказва помощ.
- Помниш ли какво провокира в теб сюжета на „ Лъжите в нас “, когато го прочете за първи път?
- О, да, няма по какъв начин подобен вид проблеми да не предизвикат неспокойствие. А и от ден на ден виждаме по какъв начин човек бяга от значителното в живота, от първичния си генезис и от ден на ден се трансформира в терорист към природата. Сюжетът ме сграбчи, заплени ме и ми беше забавно да стана част от него.
А в частност за моя облик, когато прочетох, че още веднъж ще играя обич, незабавно се сетих за едни думи на Мастъра – моят превъзходен, популярен преподавател Стефан Данаилов, който за следващ път се оказва прав. Още в първи курс той ми сподели: „ Ооох, моето момчеее, тебе какво те чакааа! Ти що обич ще има да изиграеш… “. И ето, на, към този момент 20 години, откогато съм приключил, бъхтя обич като изоглавен (смее се).
- Няма неприятно, щом е обич. Вероятно орисва и живота ти отвън сцената…
- Истината е, че обич е едно от нещата, които се играят най-трудно на сцена и пред камера. Щастлив съм, че Господ ме е дарил с тази заложба да мога да обичам и то по този начин, както написа в огромните романи – и в персоналния си живот, и да го играя на сцената.
- В сериала взе участие и най-специалният човек в твоя живот – дъщеричката ти Дария, която е още единствено на 5 години. Как те кара да се чувстваш това?
- О, да, тя е най-скъпото нещо, което имам. Всеки път, когато на нея ѝ предстоят фотоси, се майтапя с екипа, че „ идва най-скъпото ми, апелирам, грижете се за нея “. Затова и се отнасям с подобен сантимент към тази продукция, тъй като за нея безусловно дадох най-милото си.
- Дария е още доста мъничка, с цел да осъзнава изцяло цялата страст, само че какво ти споделя, по какъв начин се усеща на терен?
- Тя доста се вълнува от всичко, което се случва. С нея постоянно вършим доста сериозна подготовка у дома, а не просто тя да отиде на терен и да си научи нещата. Работим доста, играем вкъщи. Тя осъзнава какво се случва, само че не съм сигурен, че го схваща изцяло сериозността на това, с което се занимава в този момент.
- Как я подготвяш и по какъв начин я дистанцираш от това да те приема паралелно и като татко?
- Разграничава го, несъмнено. Постарал съм се да се получи, макар че тя е още доста дребна, единствено на 5. Нейната подготовка минава под формата на игра. Ние си играем на сюжета във кино лентата. През годините до момента постоянно се е получавало същото и когато четем някоя приказка за лека нощ – на другия ден наложително я интерпретираме в живота, играем я, и това е идвало от нейно предпочитание.
- Искаш ли да продължи да следва и в бъдеще актьорските ти стъпки?
- Ооо, двоумя се дали тя ще избере тъкмо това, доста е рано. В момента ѝ е доста забавно, тъй като е привикнала, малко или доста, че самите ние, излизайки на сцената, не споделяме – „ излизам да си свърша работата “, а „ отивам да играя “. Естествено, като всяко актьорско дете, и тя е израснала по театрите, а това, което се случва в този момент, евентуално за нея значи – тати играе, приема ме като правилен другар, с който си играе.
- Знам, че напълно скоро по кината ще се появи пълнометражния филм „ Спекуланти “, в който вземаш присъединяване. Там ще те забележим в доста непредвиден облик, нали по този начин?
- Да, „ Спекуланти “ е един извънредно забавен и доста готино изработен пълнометражен филм, който ще излезе скоро по кината, на 8 април. Пресъздава тематика, по която до момента не се е предписание нищо в България. Става въпрос за борсовите играчи, за уолстрийт вълците – тематика, патентована, надали не, по някакъв метод от американците. За благополучие, и ние имаме експерти, които схващат материята и мисля, че направихме супер готин филм. В такава светлина съм там, в която никой не чака да ме види – както казваш и ти – непредвиден облик. Отново ще има обич в мое наличие, но… този път в не доста светлата ѝ страна. Няма да бъда доста долюбван воин, несъмнено.
- Да се върнем отново към „ Капките “. Как ти въздействат малко по-хапливите реплики и рецензии, които най-често идват от Фънки?
- За момента мненията на журито съвсем постоянно се припокриват, което ми дава мотив да мисля, че се оправям обичайно. А другояче, забавното е, че най-големите рецензии ги слушам нормално от приятелите си. Например от Юли Вергов, което пък ме радва и ме кара да мисля, че той гледа пъклен обективно на предаването, тъй като най-големите рецензии съм ги чувал от него. И нещо друго доста значимо – на мен рецензията постоянно ми работи градивно, не ме потиска. Приемам я като нещо, което в идващия миг ще бъде огромен плюс.
- Има ли роден или международен реализатор, който не би желал да ти се падне от бутона в „ Капките “?
- Много ме е боязън да не се падне някой от вида на Монсерат Кабайе или Гена Димитрова, тъй като това просто няма изпяване. Невъзможно е. Ако е различен облик, можеш да се измъкнеш малко с актьорска игра, а в този случай ще е тотал вреда.
- Как се виждаш като извънредно класиране в шоуто?
- Виждам се благополучен, не ме интересува къде ще бъда като позиция. Шоуто е велико и се усещам прелестно, че по някакъв метод съм заслужил да съм част от него. Това е един много оспорван сезон, съгласно мен поради мощното актьорско наличие съгласно мен.
- Освен да ти пожелая да не ти се пада Монсерат Кабайе в никакъв случай…
- (смее се) благодаря ти доста, нека.
В момента той взе участие в десетия юбилеен сезон на паметното шоу за фалшификати " Като две капки вода " и в новия сериал на Нова тв " Лъжите в нас ". Отделно съвсем всяка вечер играе на театрална сцена. Комбинацията евентуално звучи прекомерно непостижимо за мнозина, само че не и за Дарин.
Дали и какъв брой тъкмо му е мъчно, и има ли граница за гения - разбираме персонално от него в едно от най-откровените и в същото време занимателни изявленията за Шоу Блиц.
- Трудно ли се влиза от облик в облик, като имаме поради освен „ Като две капки вода “, където всяка седмица си в „ нови обувки “, само че и ролята в сериала „ Лъжите в нас “, а да не забравяме настрана и представленията в театъра…
- Съдейки по реакцията на хората, мисля, че се оправям. А другояче по какъв начин се получава всичко, в действителност не мога да ти го обясня. Нямам никаква визия. Тотална шизофрения ме е обхванала (смее се) Но пък с помощта на системата на българския спектакъл, защото ние сме на репертоарен принцип, всяка вечер играем разнообразни представления, школовката ме е научила бързо да превключвам в облиците.
Това по някакъв метод ми оказва помощ. Засега не ми тежи. Вярно, изтощавам се брутално доста, само че резултата ми носи задоволително приятност, с цел да не преставам да се занимавам със същата пристрастеност и хъс.
- В театъра обаче, си в свои води, а в „ Капките “ в никакъв случай нищо не е ясно до последно…
- О, да! В „ Капките “ сигурно се знае, че би трябвало да пееш, а останалото постоянно доста ме радва. Няма да изяснявам какъв брой голям, колосален почитател съм на формата – и освен аз, цяла България е луда по него – и съм доста благополучен, че съм част от него, с цел да покажа, че в България има актьори, които са способни на доста неща, освен да играят, а и да пеят, да танцуват. Тази година, както се вижда, много се натъртва на актьорското майсторство.
- Когато уговаряхме изявлението тъкмо беше минал облика на Азис в „ Капките “, а на другия ден те гледах и в „ Лъжите в нас “, и ми лиши известно време да отсея двата облика, все си мислех, че ще се появиш в сериала и с розовите облекла от формата…
- (смее се) да. Много се веселя, че по този начин се получи, че мога да покажа палитрата, която владея, като артист и да мога да я приложа, с цел да не си мислят хората – ааа, този може да играе единствено това или това. Напротив. Вижда се, че владея много сериозна палитра и най-малко към този момент, сполучвам да изиграя всичко.
Но ще ти кажа и друго – когато съм в „ Капките “, влизам в облика на 100% и знам, че това ще продължи до избран час. А на другия ден, когато ходя на фотоси рано сутринта, към този момент е напълно друго нещо. Опитът ми оказва помощ да възприемам това бързо превключване, което се получава на процедура.
- Лесно или мъчно влизаш в облиците в „ Като две капки вода “?
- Ооо, това е ужасяващо мъчно. Още повече, в случай че е един подобен, толкоз цветен облик, какъвто е Азис. Много огромна роля обаче, играят и гримьорите, тъй като без тяхната помощ, моята работа би била нелепа. Те правят 60-70% от работата. Накрая, когато видиш новото си лице, сложиш го, облечеш костюма, остава да влезеш и в обувките му, става много по-лесно чисто актьорското превъплъщаване.
- Какво ти сподели Азис след осъществяването?
- Нямаме си телефоните с него, не сме чак толкоз близки, само че имах удоволствието да ми написа в персонално известие в Инстаграм, където ми изрече признателност за това, че съм го върнал 20 години обратно, при започване на кариерата му. Естествено, аз му се извиних за подправените тонове, с които, без са желая, украсих неговата ария (усмихва се).
Разговорът беше доста трогателен, тъй като той сподели, че се е изкефил на това, което е видял, не е останал отчаян. Това може единствено да ме прави благополучен! Самият Васил Боянов да ти написа, че е удовлетворен от осъществяването, освен поради, че е оригинала, а и тъй като е огромен фактор в родния шоубизнес, не е по никакъв начин малко.
- Имаше ли различен облик досега, който да е съумял да те извади от равновесие, да те разколебае по някакъв метод?
- Първият облик на Орлин (Орлин Павлов, б.а), с който мислех, че ще се оправя много по-лесно, само че не беше по този начин. Видя и какъв беше резултата тогава – класирах се на последно място, което малко ме разочарова. Получи се разминаване сред това, което чаках и това, което се случи в реалност.
Същото се получи и с другите два облика – на Meat Loaf и Annie Lennox, за които знаех, че ще бъдат цялостен неуспех, тъй като са извънредно далечни за мен облици. Но какво се получи? Там направих възторг, хората се изкефиха доста и се класирах на доста високи позиции. Харесва ми доста този непрекъснат детайл на изненада, който се получава, само че в действителност нямам представа… не мога да кажа още коя е формулата, която работи.
- Може би когато не познаваш някого и не формираш упования към самия себе си, играеш по-непринудено, а в противоположния случай, както бе с облика на Орлин Павлов, се чувстваш, надали не, длъжен да се оправиш, тъй като се познавате добре?!
- Така е, да, може би си доста права в това. Наистина се получава сходен резултат. То е двустранно и доста шантаво. Примерно, познавайки Орлин, имам отговорност да го показва по най-хубавия метод на сцената, обаче на подсъзнателно равнище несъмнено се получава едно подценяване на облика. Казвам си: познавам го, какво толкоз, ще се оправя, близки сме и като сътрудници, и като другари, също така имаме и сходна визия. Но в един прелестен миг се получава по този начин, че тъкмо тези подсъзнателни настройки могат и изиграват много неприятна смешка.
- Именно, да. А по какъв начин реагира Орлин Павлов след осъществяването? Какво ти сподели?
- Беше удовлетворен, апропо. Радваше се. Коментирахме го.
- В „ Лъжите в нас “ ви е много по-лесна стиковката, допускам?
- Да, елементарно си партнирам с Орлин, тъй като той умее да подава прелестно, не е лакомец. Другото е, че това не е първия дълготраен план, в който работим дружно. Да не забравяме и „ Скъпи наследници “, където две години живеехме дружно в планината, както се споделя. Малко или доста сме си построили взаимоотношенията и метода на работа, което единствено може да ни оказва помощ.
- Помниш ли какво провокира в теб сюжета на „ Лъжите в нас “, когато го прочете за първи път?
- О, да, няма по какъв начин подобен вид проблеми да не предизвикат неспокойствие. А и от ден на ден виждаме по какъв начин човек бяга от значителното в живота, от първичния си генезис и от ден на ден се трансформира в терорист към природата. Сюжетът ме сграбчи, заплени ме и ми беше забавно да стана част от него.
А в частност за моя облик, когато прочетох, че още веднъж ще играя обич, незабавно се сетих за едни думи на Мастъра – моят превъзходен, популярен преподавател Стефан Данаилов, който за следващ път се оказва прав. Още в първи курс той ми сподели: „ Ооох, моето момчеее, тебе какво те чакааа! Ти що обич ще има да изиграеш… “. И ето, на, към този момент 20 години, откогато съм приключил, бъхтя обич като изоглавен (смее се).
- Няма неприятно, щом е обич. Вероятно орисва и живота ти отвън сцената…
- Истината е, че обич е едно от нещата, които се играят най-трудно на сцена и пред камера. Щастлив съм, че Господ ме е дарил с тази заложба да мога да обичам и то по този начин, както написа в огромните романи – и в персоналния си живот, и да го играя на сцената.
- В сериала взе участие и най-специалният човек в твоя живот – дъщеричката ти Дария, която е още единствено на 5 години. Как те кара да се чувстваш това?
- О, да, тя е най-скъпото нещо, което имам. Всеки път, когато на нея ѝ предстоят фотоси, се майтапя с екипа, че „ идва най-скъпото ми, апелирам, грижете се за нея “. Затова и се отнасям с подобен сантимент към тази продукция, тъй като за нея безусловно дадох най-милото си.
- Дария е още доста мъничка, с цел да осъзнава изцяло цялата страст, само че какво ти споделя, по какъв начин се усеща на терен?
- Тя доста се вълнува от всичко, което се случва. С нея постоянно вършим доста сериозна подготовка у дома, а не просто тя да отиде на терен и да си научи нещата. Работим доста, играем вкъщи. Тя осъзнава какво се случва, само че не съм сигурен, че го схваща изцяло сериозността на това, с което се занимава в този момент.
- Как я подготвяш и по какъв начин я дистанцираш от това да те приема паралелно и като татко?
- Разграничава го, несъмнено. Постарал съм се да се получи, макар че тя е още доста дребна, единствено на 5. Нейната подготовка минава под формата на игра. Ние си играем на сюжета във кино лентата. През годините до момента постоянно се е получавало същото и когато четем някоя приказка за лека нощ – на другия ден наложително я интерпретираме в живота, играем я, и това е идвало от нейно предпочитание.
- Искаш ли да продължи да следва и в бъдеще актьорските ти стъпки?
- Ооо, двоумя се дали тя ще избере тъкмо това, доста е рано. В момента ѝ е доста забавно, тъй като е привикнала, малко или доста, че самите ние, излизайки на сцената, не споделяме – „ излизам да си свърша работата “, а „ отивам да играя “. Естествено, като всяко актьорско дете, и тя е израснала по театрите, а това, което се случва в този момент, евентуално за нея значи – тати играе, приема ме като правилен другар, с който си играе.
- Знам, че напълно скоро по кината ще се появи пълнометражния филм „ Спекуланти “, в който вземаш присъединяване. Там ще те забележим в доста непредвиден облик, нали по този начин?
- Да, „ Спекуланти “ е един извънредно забавен и доста готино изработен пълнометражен филм, който ще излезе скоро по кината, на 8 април. Пресъздава тематика, по която до момента не се е предписание нищо в България. Става въпрос за борсовите играчи, за уолстрийт вълците – тематика, патентована, надали не, по някакъв метод от американците. За благополучие, и ние имаме експерти, които схващат материята и мисля, че направихме супер готин филм. В такава светлина съм там, в която никой не чака да ме види – както казваш и ти – непредвиден облик. Отново ще има обич в мое наличие, но… този път в не доста светлата ѝ страна. Няма да бъда доста долюбван воин, несъмнено.
- Да се върнем отново към „ Капките “. Как ти въздействат малко по-хапливите реплики и рецензии, които най-често идват от Фънки?
- За момента мненията на журито съвсем постоянно се припокриват, което ми дава мотив да мисля, че се оправям обичайно. А другояче, забавното е, че най-големите рецензии ги слушам нормално от приятелите си. Например от Юли Вергов, което пък ме радва и ме кара да мисля, че той гледа пъклен обективно на предаването, тъй като най-големите рецензии съм ги чувал от него. И нещо друго доста значимо – на мен рецензията постоянно ми работи градивно, не ме потиска. Приемам я като нещо, което в идващия миг ще бъде огромен плюс.
- Има ли роден или международен реализатор, който не би желал да ти се падне от бутона в „ Капките “?
- Много ме е боязън да не се падне някой от вида на Монсерат Кабайе или Гена Димитрова, тъй като това просто няма изпяване. Невъзможно е. Ако е различен облик, можеш да се измъкнеш малко с актьорска игра, а в този случай ще е тотал вреда.
- Как се виждаш като извънредно класиране в шоуто?
- Виждам се благополучен, не ме интересува къде ще бъда като позиция. Шоуто е велико и се усещам прелестно, че по някакъв метод съм заслужил да съм част от него. Това е един много оспорван сезон, съгласно мен поради мощното актьорско наличие съгласно мен.
- Освен да ти пожелая да не ти се пада Монсерат Кабайе в никакъв случай…
- (смее се) благодаря ти доста, нека.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ