Анализатор: Успехът на Радев - заставането на гребена на анти-ГЕРБ вълната
Данните от екзит-пола на „ Галъп “ демонстрират, че при пет от седемте парламентарно показани партии над 70% от техните гласоподаватели са подкрепили настоящия президент на втория тур. А при три от тях този % е 90 и повече (БСП, Политическа партия и ИТН). Ясно е, че анти-ГЕРБ обединението има отчетливо болшинство, а Радев е неговото лице.
Зад днешния победител стои разнородна група гласоподаватели, бих я нарекъл ляво-либерално-популистко-националистическа ситуационна коалиция, в която лявото са последователите на Българска социалистическа партия, демократичното – тези на тандема Кирил Петков-Асен Василев и ненапълно на Демократична България, популисткото – Има Такъв Народ, националистическото – „ Възраждане “ и отломките от другите патриотични обединения. С течение на времето обаче се оформи и група от гласоподаватели, чиято преобладаваща преданост е към Румен Радев, и едвам на второ място идва асоциирането с избрана партия. Тази група от хора е личният капитал на президента, който евентуално ще му разреши да остане значим фактор в политиката и след края на неговия втори мандат.
Но преди да пристигна време за пост-президентското бъдеще на Радев, в този момент на дневен ред е въпросът какъв брой мощно ще бъде неговото въздействие върху бъдещото постоянно държавно управление. Инициативата за сформиране на кабинет е в ръцете на Петков и Василев. Техният летящ старт в политиката стана вероятен точно с помощта на Радев, който ги назначи на основни постове в служебното държавно управление. Това обаче не значи, че „ Продължаваме промяната “ е президентска партия. Двамата й водачи са задоволително амбициозни и енергични, с цел да стоят в сянката на Радев. За него по-скоро може да бъде заделена дребна квота в бъдещото държавно управление – да вземем за пример министър на защитата да стане Стефан Янев или настоящия титуляр във ведомството Георги Панайотов.
През първия си мандат Радев беше внимателен, пазеше се от внезапни придвижвания като се изключи гневната офанзива против тандема Борисов-Гешев през последната година. Най-разочароващ бе отводът му от уверено водачество за изкривяване на преобладаващите антиваксинационни настроения в страната. За разлика от съвсем всички европейски и международни водачи Радев се имунизира против ковид скрито, призна го с половин уста и до последно избягваше да удари по масата и да открие огън против антиваксърите. Причината за това може да е единствено една – в годината на президентския избор Радев избира да следва настроенията на болшинството от гласоподавателите, а не да застане против тях и да им каже, че бъркат. А можеше да си го разреши – днешната му голяма преднина демонстрира, че даже да загуби няколко % избиратели-антиваксъри, това нямаше да е съдбовно за него.
Флиртът с гласоподавателите е повода и за неверната стъпка с Крим. Мантрата за безрезултатните наказания против Русия е изказвана неведнъж от Бойко Борисов, Радев не е първият ни общественик, който я формулира. А и вижте дейностите на служебното държавно управление, назначено от президента – през лятото персонално външният министър Стоев отиде в Киев, с цел да включи България в самодейността „ Кримска платформа “ – клуб на страните, заемащи твърдо страната на Украйна в спора й с Русия.
В последна сметка главният сюжет на втория мандат на Радев ще бъде търсенето на равновесна точка сред мощно лимитираните от Конституцията президентски пълномощия и моментната мощна политическа позиция на президента. Той ще се опита да я удържи, само че това ще бъде мъчно, в случай че анти-ГЕРБ вълната последователно стартира да сляга.
Пламен Димиров
Зад днешния победител стои разнородна група гласоподаватели, бих я нарекъл ляво-либерално-популистко-националистическа ситуационна коалиция, в която лявото са последователите на Българска социалистическа партия, демократичното – тези на тандема Кирил Петков-Асен Василев и ненапълно на Демократична България, популисткото – Има Такъв Народ, националистическото – „ Възраждане “ и отломките от другите патриотични обединения. С течение на времето обаче се оформи и група от гласоподаватели, чиято преобладаваща преданост е към Румен Радев, и едвам на второ място идва асоциирането с избрана партия. Тази група от хора е личният капитал на президента, който евентуално ще му разреши да остане значим фактор в политиката и след края на неговия втори мандат.
Но преди да пристигна време за пост-президентското бъдеще на Радев, в този момент на дневен ред е въпросът какъв брой мощно ще бъде неговото въздействие върху бъдещото постоянно държавно управление. Инициативата за сформиране на кабинет е в ръцете на Петков и Василев. Техният летящ старт в политиката стана вероятен точно с помощта на Радев, който ги назначи на основни постове в служебното държавно управление. Това обаче не значи, че „ Продължаваме промяната “ е президентска партия. Двамата й водачи са задоволително амбициозни и енергични, с цел да стоят в сянката на Радев. За него по-скоро може да бъде заделена дребна квота в бъдещото държавно управление – да вземем за пример министър на защитата да стане Стефан Янев или настоящия титуляр във ведомството Георги Панайотов.
През първия си мандат Радев беше внимателен, пазеше се от внезапни придвижвания като се изключи гневната офанзива против тандема Борисов-Гешев през последната година. Най-разочароващ бе отводът му от уверено водачество за изкривяване на преобладаващите антиваксинационни настроения в страната. За разлика от съвсем всички европейски и международни водачи Радев се имунизира против ковид скрито, призна го с половин уста и до последно избягваше да удари по масата и да открие огън против антиваксърите. Причината за това може да е единствено една – в годината на президентския избор Радев избира да следва настроенията на болшинството от гласоподавателите, а не да застане против тях и да им каже, че бъркат. А можеше да си го разреши – днешната му голяма преднина демонстрира, че даже да загуби няколко % избиратели-антиваксъри, това нямаше да е съдбовно за него.
Флиртът с гласоподавателите е повода и за неверната стъпка с Крим. Мантрата за безрезултатните наказания против Русия е изказвана неведнъж от Бойко Борисов, Радев не е първият ни общественик, който я формулира. А и вижте дейностите на служебното държавно управление, назначено от президента – през лятото персонално външният министър Стоев отиде в Киев, с цел да включи България в самодейността „ Кримска платформа “ – клуб на страните, заемащи твърдо страната на Украйна в спора й с Русия.
В последна сметка главният сюжет на втория мандат на Радев ще бъде търсенето на равновесна точка сред мощно лимитираните от Конституцията президентски пълномощия и моментната мощна политическа позиция на президента. Той ще се опита да я удържи, само че това ще бъде мъчно, в случай че анти-ГЕРБ вълната последователно стартира да сляга.
Пламен Димиров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ