Даниела Горчева е дългогодишен издател и редактор. От 1990 г.

Даниела Горчева е дълготраен издател и редактор. От 1990 година живее в Холандия. Тя е магистър по българска лингвистика и история от СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2003 година е издател и основен редактор на „ Диалог “ - списание за политика, просвета и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в целия свят.

Коментарът тук е формиран от две нейни скорошни изявления в обществената мрежа, които публикуваме с нейно единодушие. Заглавието е на редакцията.

Четох в холандските медии (но не го видях в българските) за забавно научно проучване на Университета в Белград, което изяснява някои загадки към метода, по който действа мозъкът на вярващите в международните конспирации. За някои хора маските не са маски (предпазно средство по време на пандемия), а са част от международен комплот.

Защо е по този начин? Какво се оказва? Изследвани са към 500 души с поредност от проби, свързани с ковид-пандемията и простите въпроси/отговори:

вярно/невярно.

След това на групата от хора са препоръчани проби с логичен и математически задания, в които интуитивният отговор е погрешен.

И какво се оказва: че

хората, вярващи в комплоти и международна интрига, обвързвана с ковид-19, се показват извънредно зле на теста с логическите задания.

Защо? Защото те виждат връзки сред нещата, където такива връзки няма, а не виждат и не схващат логиката.

Което персонално на мен ми изяснява за какво не мога да се схвана с някои хора, на които като им влезе някаква муха в главата и никакви рационални, никакви разумни причини, нито пък планина от обстоятелства може да им стигне до съзнанието.

Нормално мислещият човек постоянно ревизира обстоятелствата и мисли ЛОГИЧНО.

Но имам някаква визия по какъв начин действа мозъкът на някои хора, тъй като ми се е случвало един път да изпадна в сходна странна обстановка, а тъй като имам навика да се самонаблюдавам, го помня.

Когато пристигнах през 1990 година в Холандия, стресът от коренната смяна беше доста мощен. Трудно е в този момент да го изясни човек, тъй като България доста се промени, само че по това време разликата сред една излизаща от комунизма страна и една западна страна беше гигантска.

Аз добре претърпявам стрес, само че както споделя моят лекар: стресът се отразява. С две думи: стартира да ме боли гърбът, изследваха ме, нищо ми няма, само че болката беше извънредно мощна и ме пратиха на физиотерапия и разтривки.

Живеехме с Мартин чартърен в едно таванско помещение на остаряла холандска къща в Лайден. Сутрин рано той тръгваше на работа, аз оставах сама, само че по едно време взех да слушам някакви странни звуци, които въобще не можех да схвана от кое място са, какви са, от кое място идват. Дойде ли си Мартин, звуците изчезваха. Остави звуците, ами взех да чувствам някакво невидимо наличие.

Така ден, два, три, паниката ми стартира да нараства, по никакъв метод не можех рационално да си обясня това с тия странни едвам доловими скърцания и пърхания. По едно време през главата ми мина глупавата мисъл: абе да няма призраци в тази къща? Отпъдих незабавно глупавата мисъл, само че белята беше станала. В главата започнаха да ми се въртят всякакви мисли: „ а ти за какво мислиш, че призраци няма? “; „ Какво знаем ние, хората? “; „ Докъде е стигнала човешката просвета? “; „ Колко доста още не знаем, какъв брой доста не ни е известно. Откъде знаеш какви други светове има? “

Край, вкараш ли се в този филм, нещата стават съществени, излизане от натрапчивите мисли няма. Взе да ме тресе боязън, напряко усещах по какъв начин съм на крачка от лудостта. Спаси ме един другар.

Звънна ми по телефона да ме пита по какъв начин съм. Разказвам му аз тия дивотии, той ме изслушва деликатно и тъй като е лекарски наследник, не ми споделя „ стига нелепости “, а ми споделя загрижено: „ абе за какво по този начин бе, Дани, ти не си някое истерично създание. “ И тогава пристигнах на себе си. Ами да, чиста нервност си беше всичко. И се успокоих. Престанаха да ми се причуват и привиждат неща.

Обаче тогава си дадох сметка по какъв начин работи от време на време мозъкът и какви връзки прави. Преди няколко седмици четох една научно-популярна книга на тази тематика. Казва се „ Мозъкът “. И там се споделя за следния прелюбопитен случай. Човек, който ослепява като доста малко дете след някакъв случай и десетилетия наред е кьорав, с напредъка на науката получава опция да вижда. Понеже е била прекратена връзката сред окото и импулсите към основния мозък, вършат му интервенция и му поставят някаква пластинка, която да ги предава. И индивидът проглежда. Но о, смут, мозъкът му, който в никакъв случай до тогава не е обработвал тази информация, не знае какво вижда. Човекът претърпява ужасяващ стрес: не единствено, че не разпознава децата си, само че по никакъв метод не може да се ориентира в пространството, въобще не знае какво вижда и кое на какво разстояние е пред него. Табелите и билбордовете, святкащите реклами го побъркват. Мозъкът обезверено се мъчи да се оправи с извънредно многото постъпваща неразбираема информация. Кошмар.

Та това, което желая да кажа на комплотаджиите по отношение на ковид-19, е: не истерясвайте.

Успокойте се и помислете, че няма по какъв начин толкоз разнообразни страни, с толкоз разнообразни и постоянно противоположни политики и идеологии, с толкоз разнообразни държавни управления и водачи – от Русия и Китай, през Съединени американски щати и Канада, до многочислените и толкоз разнообразни европейски страни (нерде Бойко Борисов, нерде Марк Рюте, нерде Орбан, нерде Макрон и т.н.), с толкоз разнообразни ползи да вземат участие дружно в една и съща интрига. И какъв им е ползата? Да харчат милиони и милиарди за потърпевшата от затварянето стопанска система? Няма общ знаменател, с изключение на един: пандемия в действителност има, вирусът е инфектиран и се предава елементарно, здравните системи колабират пред толкоз доста разболели се и умиращи хора.

Та, елате на себе си, не истерясвайте, не търсете връзки там, където няма, а си укрепвайте логиката и здравия разсъдък.

*

14.12.2020 година:

В Нидерландия оповестиха цялостен локдаун до 19 януари. Ресторантите и кафенетата си бяха затворени, само че от на следващия ден затварят безусловно всички магазини, които не са от първа нужда, затварят театри, музеи, фризьорски салони, всичко, каквото се сетите, където се изисква контакт с клиентите. И, несъмнено, детските градини, училищата… Това е ситуацията, нека и в България им пристигна мозъкът на ръководещите и да затворят всичко, тъй като нашата здравна система и в този момент издъхва, та хората мрат като мухи по стълбите на лечебните заведения. Представям си какво ще става към празниците. Стойте си у дома, хора. Пожалете себе си, околните си и лекарите.

Човечеството е претърпяло войни, бомбардировки, мраз и апетит, естествени бедствия и катаклизми. Стига лиготии за едните дебелашки молове.

Бъдете здрави.