25 безценни урока от Матю Рикар - най-щастливия човек на света
Дали въпреки всичко е допустимо във времена като днешните да съществува наистина щастлив човек? Вероятно за някои хора щастието значи да имаш доста пари, скъпи облекла, коли финален модел и огромни къщи, само че за други то е нещо напълно друго. Нещо, което е оттатък материалните придобивки и демонстрацията им.
Точно подобен е казусът с Матю Рикар - френският будистки духовник, някогашен биохимик, който живее в манастир в Непал и който учените единомислещо дефинираха за най-щастлия човек в света. Днес той споделя своите мисли за щастието, вътрешния мир и пълноценния живот.
Матю се занимава и с щедрост в Азия. Хуманитарната му задача на Изток му носи френския народен медал за заслуги.
Без да губим повече време, представяме ви 25 от неговите основни възгледи, които ще ви оказват помощ да откриете пътя към щастието.
***
Непрестанната борба да променим страстите си в последна сметка ще ни помогне да променим характера си.
Увереността има доста общо с метода, по който упованията ни дават отговор на действителността.
Коя е най-важната цел на медитацията? Да променим себе си, с цел да можем лека-полека да променяме света.
Няма по какъв начин нещата на открито да се подредят, в случай че вътре в теб не са подредени.
Най-прекият път към щастието е да помагаш на другите.
Подгответе се, с цел да не съжалявате след това. Добре помислете. Нещата, които вършиме - като опитите ви да се биете своите съперници непременно или да извършите още един милион, - ще ви донесат ли успокоение пред лицето на гибелта? Ще ви накарат ли да се чувствате щастливи най-после?
Няма такова нещо като положително или неприятно в смисъл на безспорни стойности. Има единствено положително и неприятно от позиция на изгодите и вредите, които нашите мисли и дейности предизвикват на нас и на другите.
Щастието не е обвързвано с някаква активност. То е положение на вътрешна задоволеност, не на облекчаване на стремежи за неща, идващи извън.
Съзнанието, изчистено от наличие, е нещо, до което доближават хората, занимаващи се съществено с медитация. Не е някаква отвлечена будистка доктрина.
Може да е мъчно да променим света, само че постоянно съществува опция да променим метода, по който гледаме на него.
Хората, които се оплакват от летните жеги и мечтаят за прохладната есен, не се замислят, че тогава 100 дни от живота им ще са си отишли вечно.
Трябва да вършим разлика сред религията и духовността, която ни кара да сме по-добри хора. Религията е по желание, само че това да ставаме по-добри би трябвало да е главен блян на всички ни.
Правим всичко допустимо, с цел да останем красиви, само че в това време отделяме извънредно малко време на това, което в действителност е най-важно: на метода, по който действа нашият разум.
За разлика от удоволствието, същинското благополучие може да се повлияе от събитията, само че не зависи от тях. То ни дава вътрешната мощ да се оправим по-добре с тези условия.
Умът ни е този, който трансформира другите условия в благополучие или злощастие. Щастието идва, когато прочистим мозъка си от токсините на омразата, натрапчивите стремежи, арогантността, ревността, които безусловно отравят съзнанието ни. Освен това, щастието изисква от нас да култивираме мъдрост.
Помнете, има два типа луди: едните не знаят, че ще би трябвало да умрат, а другите са не запомнили, че живеят.
Приемането на това, че сме смъртни, е като повод да сме още по-прилежни, по-концентрирани, оказва помощ ни да не губим време в ненужно разпръскване.
Трябва да променим метода, по който третираме животните като обекти за консумация и суровина за индустриалното произвеждане. Те са живи същества, които не би трябвало да бъдат подлагани съзнателно на премеждия.
В свежестта на сегашния миг предишното си е отишло, бъдещето още не се е родило. Ако човек остане с чисто схващане, мислите му ще се появяват и изчезват, без да го тревожат. В общи линии, това е медитацията.
Истинската независимост значи да се освободиш от егото и от страстите, които го съпровождат.
Тревогите са непотребни. Ако казусът може да се реши, няма потребност да се тревожиш. Ако казусът не може да се реши, няма смисъл да се тревожиш.
Стреми се да улавяш свежестта на сегашния миг с чистотата на пробуденото схващане.
Децата, старите хора и скитниците се смеят елементарно и от сърце: те нямат нищо за губене и се радват на дребното.
Себеотрицанието носи със себе си сладкия усет на простотата и дълбокия мир.
Щастието е умеене. Емоционалният баланс е умеене. Състраданието и алтруизмът са умения. И като всички останали умения могат да се развиват. Стига да положиш време и старания.
Obeki.bg
Точно подобен е казусът с Матю Рикар - френският будистки духовник, някогашен биохимик, който живее в манастир в Непал и който учените единомислещо дефинираха за най-щастлия човек в света. Днес той споделя своите мисли за щастието, вътрешния мир и пълноценния живот.
Матю се занимава и с щедрост в Азия. Хуманитарната му задача на Изток му носи френския народен медал за заслуги.
Без да губим повече време, представяме ви 25 от неговите основни възгледи, които ще ви оказват помощ да откриете пътя към щастието.
***
Непрестанната борба да променим страстите си в последна сметка ще ни помогне да променим характера си.
Увереността има доста общо с метода, по който упованията ни дават отговор на действителността.
Коя е най-важната цел на медитацията? Да променим себе си, с цел да можем лека-полека да променяме света.
Няма по какъв начин нещата на открито да се подредят, в случай че вътре в теб не са подредени.
Най-прекият път към щастието е да помагаш на другите.
Подгответе се, с цел да не съжалявате след това. Добре помислете. Нещата, които вършиме - като опитите ви да се биете своите съперници непременно или да извършите още един милион, - ще ви донесат ли успокоение пред лицето на гибелта? Ще ви накарат ли да се чувствате щастливи най-после?
Няма такова нещо като положително или неприятно в смисъл на безспорни стойности. Има единствено положително и неприятно от позиция на изгодите и вредите, които нашите мисли и дейности предизвикват на нас и на другите.
Щастието не е обвързвано с някаква активност. То е положение на вътрешна задоволеност, не на облекчаване на стремежи за неща, идващи извън.
Съзнанието, изчистено от наличие, е нещо, до което доближават хората, занимаващи се съществено с медитация. Не е някаква отвлечена будистка доктрина.
Може да е мъчно да променим света, само че постоянно съществува опция да променим метода, по който гледаме на него.
Хората, които се оплакват от летните жеги и мечтаят за прохладната есен, не се замислят, че тогава 100 дни от живота им ще са си отишли вечно.
Трябва да вършим разлика сред религията и духовността, която ни кара да сме по-добри хора. Религията е по желание, само че това да ставаме по-добри би трябвало да е главен блян на всички ни.
Правим всичко допустимо, с цел да останем красиви, само че в това време отделяме извънредно малко време на това, което в действителност е най-важно: на метода, по който действа нашият разум.
За разлика от удоволствието, същинското благополучие може да се повлияе от събитията, само че не зависи от тях. То ни дава вътрешната мощ да се оправим по-добре с тези условия.
Умът ни е този, който трансформира другите условия в благополучие или злощастие. Щастието идва, когато прочистим мозъка си от токсините на омразата, натрапчивите стремежи, арогантността, ревността, които безусловно отравят съзнанието ни. Освен това, щастието изисква от нас да култивираме мъдрост.
Помнете, има два типа луди: едните не знаят, че ще би трябвало да умрат, а другите са не запомнили, че живеят.
Приемането на това, че сме смъртни, е като повод да сме още по-прилежни, по-концентрирани, оказва помощ ни да не губим време в ненужно разпръскване.
Трябва да променим метода, по който третираме животните като обекти за консумация и суровина за индустриалното произвеждане. Те са живи същества, които не би трябвало да бъдат подлагани съзнателно на премеждия.
В свежестта на сегашния миг предишното си е отишло, бъдещето още не се е родило. Ако човек остане с чисто схващане, мислите му ще се появяват и изчезват, без да го тревожат. В общи линии, това е медитацията.
Истинската независимост значи да се освободиш от егото и от страстите, които го съпровождат.
Тревогите са непотребни. Ако казусът може да се реши, няма потребност да се тревожиш. Ако казусът не може да се реши, няма смисъл да се тревожиш.
Стреми се да улавяш свежестта на сегашния миг с чистотата на пробуденото схващане.
Децата, старите хора и скитниците се смеят елементарно и от сърце: те нямат нищо за губене и се радват на дребното.
Себеотрицанието носи със себе си сладкия усет на простотата и дълбокия мир.
Щастието е умеене. Емоционалният баланс е умеене. Състраданието и алтруизмът са умения. И като всички останали умения могат да се развиват. Стига да положиш време и старания.
Obeki.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ