Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се популяризира текста " Прощалното писмо на Маркес ".
Сега, когато, повече от належащо е да стане ясно, че създател не е Габриел Гарсия Маркес, а Джони Уелч. По специалност вентролог, Джони Уелч основава тази поема за своята кукла.
Когато схваща, че хората имат вяра, че основания през 1999 година текст е негов, Маркес споделя: " Това, което ме наранява най-вече е, че дори е срамно да си мислиш, че бих бил създател на толкоз прост текст "
След толкоз истини, които ни остави Маркес, ние му изискуем най-малко една. Истина на сбогуване.
А ето и текста, които се популяризира погрешно с името на Маркес:
" Прощално писмо " на Габриел Гарсия Маркес
Ако Бог забравеше за миг, че съм една парцалена кукла и ми подареше парченце живот, може би нямаше да споделям всичко, което мисля, само че сигурно щях да мисля всичко това, което споделям тук.
Бих придавал стойност на нещата не по отношение на това какъв брой костват, а по отношение на това, което значат.
Щях да дремя малко, да бленувам повече, тъй като за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих траял, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и какъв брой бих се наслаждавал на един прекрасен шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше парченце живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито освен тялото си, само че и душата си.
Боже, в случай че можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а ария на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, с цел да усещам болката от прегръдката им...
Боже, в случай че имах едно парченце живот... Нямаше да оставя да премине даже един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих предиздвикал всеки мъж и жена да повярват, че са мои обичани и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал какъв брой неточности вършат, като мислят, че стопират да се влюбват, когато остареят, без да схващат, че остаряват, когато стопират да се влюбват! На дребното дете бих дал крила, само че бих го оставил единствено да се научи да лети. На възрастните бих посочил, че гибелта не настава вследствие на преклонната възраст, а вследствие на забравата. Научих толкоз неща от вас, хората... Научих, че всички желаят да живеят на върха на планината, без да знаят,че същинското благополучие се намира в метода, по който изкачваш стръмния скат. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в дребната си длан пръстта на татко си, го пленява вечно.
Научих, че човек бива оневинен за това да гледа другия отвисоко единствено, когато би трябвало да му помогне да стане.
Винаги би трябвало да казваш това, което чувстваш и постоянно да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че през днешния ден би бил последният път, когато щях да те виждам по какъв начин спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана страж на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те виждам по какъв начин излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, с цел да мога да ги чувам още веднъж и още веднъж. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти споделям " обичам те " и нямаше неуместно да мисля, че ти към този момент го знаеш.
Винаги има едно на следващия ден и животът ни дава и други комфортни благоприятни условия, с цел да създадем нещата по този начин, както би трябвало, само че при положение, че направя неточност и ни остава единствено през днешния ден, бих желал да ти кажа какъв брой те обичам и че в никакъв случай няма да те не помни.
Утре-то не е обезпечено за никого – нито млад, нито остарял. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го през днешния ден, тъй като в случай че утре-то в никакъв случай не пристигна, сигурно ще се разкайваш за деня, когато не откри време за една усмивка, една прегръдка, и беше доста ангажиран, с цел да направиш реалност последното им предпочитание. Дръж тези, които обичаш, покрай себе си, кажи им шушукайки какъв брой доста имаш потребност от тях, бит ги и се отнасяй с тях добре, откри време да им кажеш " извинявай ", " елементарни ми ", " апелирам те ", " благодаря " и всички думи, изразяващи обич, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, с цел да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво значат за теб.
Сега, когато, повече от належащо е да стане ясно, че създател не е Габриел Гарсия Маркес, а Джони Уелч. По специалност вентролог, Джони Уелч основава тази поема за своята кукла.
Когато схваща, че хората имат вяра, че основания през 1999 година текст е негов, Маркес споделя: " Това, което ме наранява най-вече е, че дори е срамно да си мислиш, че бих бил създател на толкоз прост текст "
След толкоз истини, които ни остави Маркес, ние му изискуем най-малко една. Истина на сбогуване.
А ето и текста, които се популяризира погрешно с името на Маркес:
" Прощално писмо " на Габриел Гарсия Маркес
Ако Бог забравеше за миг, че съм една парцалена кукла и ми подареше парченце живот, може би нямаше да споделям всичко, което мисля, само че сигурно щях да мисля всичко това, което споделям тук.
Бих придавал стойност на нещата не по отношение на това какъв брой костват, а по отношение на това, което значат.
Щях да дремя малко, да бленувам повече, тъй като за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих траял, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и какъв брой бих се наслаждавал на един прекрасен шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше парченце живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито освен тялото си, само че и душата си.
Боже, в случай че можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а ария на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, с цел да усещам болката от прегръдката им...
Боже, в случай че имах едно парченце живот... Нямаше да оставя да премине даже един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих предиздвикал всеки мъж и жена да повярват, че са мои обичани и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал какъв брой неточности вършат, като мислят, че стопират да се влюбват, когато остареят, без да схващат, че остаряват, когато стопират да се влюбват! На дребното дете бих дал крила, само че бих го оставил единствено да се научи да лети. На възрастните бих посочил, че гибелта не настава вследствие на преклонната възраст, а вследствие на забравата. Научих толкоз неща от вас, хората... Научих, че всички желаят да живеят на върха на планината, без да знаят,че същинското благополучие се намира в метода, по който изкачваш стръмния скат. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в дребната си длан пръстта на татко си, го пленява вечно.
Научих, че човек бива оневинен за това да гледа другия отвисоко единствено, когато би трябвало да му помогне да стане.
Винаги би трябвало да казваш това, което чувстваш и постоянно да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че през днешния ден би бил последният път, когато щях да те виждам по какъв начин спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана страж на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те виждам по какъв начин излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, с цел да мога да ги чувам още веднъж и още веднъж. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти споделям " обичам те " и нямаше неуместно да мисля, че ти към този момент го знаеш.
Винаги има едно на следващия ден и животът ни дава и други комфортни благоприятни условия, с цел да създадем нещата по този начин, както би трябвало, само че при положение, че направя неточност и ни остава единствено през днешния ден, бих желал да ти кажа какъв брой те обичам и че в никакъв случай няма да те не помни.
Утре-то не е обезпечено за никого – нито млад, нито остарял. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го през днешния ден, тъй като в случай че утре-то в никакъв случай не пристигна, сигурно ще се разкайваш за деня, когато не откри време за една усмивка, една прегръдка, и беше доста ангажиран, с цел да направиш реалност последното им предпочитание. Дръж тези, които обичаш, покрай себе си, кажи им шушукайки какъв брой доста имаш потребност от тях, бит ги и се отнасяй с тях добре, откри време да им кажеш " извинявай ", " елементарни ми ", " апелирам те ", " благодаря " и всички думи, изразяващи обич, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, с цел да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво значат за теб.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ