Дълги години колоездачната обиколка на България е под шефството на

Дълги години колоездачната обиколка на България е под шефството на вестник „ Труд “.
„ Със спорт ставам и си лягам ”, споделя доайенът на спортните публицисти Петър Милушев в навечерието на 90-ия си празник.
И признава, че не пропуща излъчвания по радиа и малките екрани. Знае всяка по кое време стартира и не стопира да превключва, с цел да не пропусне някоя вест. Но предпочитано слуша емблематичното „ Спорт и музика ” по БНР, чийто създател е. Води го 20 години, а продукцията към този момент 54 е в ефир.
Идеята за марковото предаване Милушев заимства от сътрудниците си от Италия. При дебюта си на олимпийски игри в Рим ’60 попада в голямо студио. А там живописен водещ, застанал зад плосък пулт с 15-ина копчета, не стопира да превключва и да сервира вести на слушателите, гарнирани с музика.
„ Взеха ми акъла – спомня си Милушев. – Оказа се, че водещият има директна телефонна връзка с всички игрища и зали. И стане ли нещо забавно, репортерът може да се включи във всеки един миг. Но и индивидът на пулта Кортозио ме смая с външния си тип. Имаше 10-сантиметрови мустаци, сходно на нашия бунтовник Панайот Хитов – невъздържан, жестикулираше като вълшебник, не спираше. ”

В очакване на финала. През 1956 година трофейна кола предвожда колоната с публицисти. Автомобилът е от втората международна война и е подарък от Министерството на защитата.
На изпроводяк българинът получава подарък от домакините – маркова пишеща машина „ Оливети “, която употребява и до през днешния ден.
Върнал се у нас, Милушев споделя концепцията с тогавашния основен шеф на радиото Мишо Николов, считан от журналиста за най-ерудирания и извънреден модернист в 40-годишната си професионална кариера. Той събира целия механически екип, който получава задачата да вкара сходна скица на работа и у нас. Настъпва блъсканица, само че връщане обратно няма. Следват проби цяла година, а след още три – през 1963-а предаването „ Спорт и музика ” към този момент е реалност.
„ Почти няма място в света, където да не съм бил – споделя Милушев, който е отразявал 6 олимпиади и десетки международни и европейски шампионати. – Дори бях на републиканско по хокей на лед на… връх Мусала. ”
През 50-те години шампионатите се вършат на езерото Ариана в София, само че в един от сезоните се пада прекомерно топла зима. Сняг съвсем не вали, водата не може да замръзне. И тогава управлението на нашата федерация взема решение да го направи в планината на връх Мусала. За терен употребяват езерото край хижата. Четири тима три дни играят всеки против всеки, с цел да излъчат в последния ден първенеца.

Журналистът с олимпийския първенец Димитър Добрев (вдясно).
„ Бях единственият публицист – спомня си юбилярът. – През деня ходех на мачове, а вечер се прибирах в хижата да предавам. ”
В професионалната кариера на Милушев не липсват и други рядкости. Паметна за него остава дребната колоездачна обиколка на България през 1953-а (б.р. – стадиите са единствено 5). Въпреки че конкуренцията е през септември, страховит мраз сковава цялата страна. Но турът започва с 60 състезатели. Най-тежкият стадий от Казанлък до Габрово през връх Шипка обаче се оказва съществено тестване за спортистите. Теренът е покрит с 60-сантиметров сняг. И уредниците са принудени да пуснат трактор пред колоната, с цел да разчиства пътя. Повечето колоездачи обаче се отхвърлят и се връщат, а пътьом се отбиват в плевни и колиби, с цел да сушат облеклата си. Но тринайсет състезатели не престават. А след рисковия стадий с туристическо каране се предвижват 40 км до София. Там под проливния дъжд първи финишира Боян Коцев, който за триумфа получава мотоциклет.
Журналистът обаче признава, че най-емоционален и вълнуващ репор
Петър Милушев с Гунди.
таж е правил с първия ни златен олимпийски медалист в класическата битка Димитър Добрев на игрите Рим ’60.
„ Беше една августовска вечер, а стана първенец през нощта – разкрива Милушев. – В последния ден трябваше да направи две срещи. Първо се бори с румънеца Църнау. С експедитивност на пантера нашият приложи коронната си хватка центур. Румънецът се заби със страшна мощ на тепиха. После пристигна финалът, който бе към 2 часа сутринта. Насреща му бе турчинът Айваз. И двамата направиха доста здрава, мъжка битка. До последно не се знаеше кой ще победи. Но минута преди края Добрев го смъкна и от мост взе 3 точки, които удържа до последно. От наслада се хвърли на тепиха и не стана близо минута. После темпераментната италианска аудитория понесе олимпийския ни първенец на ръце. Не съумях да го интервюирам незабавно. “
Въпреки забавянето Милушев прави прочувствен диалог с Добрев, а записът от магнитофонната лента проехтява в българския ефир в 5,30 часа. Тогавашният представител Боби Симеонов оповестява с басов глас: „ Извънредно известие на радио София ”. Следват първите думи на златния ни боре
Легандарният футболист Начко Михайло пред микрофона на Петър Милушев.
ц, а за край проехтява химна на България.
„ Беше доста благополучен и разчувствуван – продължава Милушев. – Имаше и олимпийско сребро от Мелбърн ’56, само че този орден му бе най-ценен, защото в Рим бе победил всички тогавашни величия на международната битка. ”

В 40-годишната си кариера журналистът е имал щастието персонално да познава и емблеми на родния футбол – Георги Аспарухов-Гунди, Начко Михайлов, Никола Котков… А последните двама са герои във футболната история на „ Локомотив “, пресъздадена от Милушев.
А на Гунди през 1965 година оповестява при връщането му от Истанбул на летище София, че е определен за състезател №1 на България. „ Сериозно ли, но дали го заслужавам? ”, попитал разгорещено Аспарухов.
„ Щом са те избрали, значи заслужаваш ”, отвърнал му журналистът.