20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България
Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници
Най-ужасяващите неща се случват по ярко и на обществени места, а не по мрачно по кьошетата. Обикаляш квартала по спортен екип в безоблачен и привлекателен есенен ден, с цел да купиш самун и сирене, и внезапно попадаш на избирателен афиш с мутрата на най-големия нарушител в познатата ти галактика, а под него – Деси, Гошо и Биби от главното. Първата не съумя да приключи, само че другите двама имат противозаконен бизнес с подправени дипломи и очевидно са и помогнали. Звъниш на майка си и я питаш дали интернационалния ти паспорт е у тях и дали още е годен.
Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Всякакви вампири бледнеят пред ужаса от неразбираемото четиво, в което има таблици, числа и неща, които генерации ученици на Техническия университет в София не схващат и няма да схванат. Не можеш да оспориш написаното, тъй като по-скоро би оспорил китайска мъдрост в оригинал. Всеки месец се изправяш пред неизбежното и го приемаш с вярата след трийсет дни присъдата да е по-лека и ясното схващане, че едва ли ще е по този начин.
Да засечеш контрольорска хайка в 84 незабавно след летището
Тамън се връщаш от бригада в Щатите, поради което го записа в последна сметка това висшО. Нямаш българска валута, само че въпреки всичко си си запазил левче за билетче. Влизаш с трите си куфара и предусещане за сармичките на мама. Ненадейно на идната спирка се качват четирима контрольори. Подаваш им билета най-любезно. Отсреща смразяващи погледи се стрелкат към теб, озвучени от сбитото, само че злокобно „ А багажа? “ Разбираш, че си в нарушаване, само че въпреки всичко решаваш да обясниш в каква обстановка си. Напразно. След два дни отиваш да си платиш акта. Возиш се в 22, където контролата подминава три групички от по 15 индивида без билети. Подаваш своя и се опитваш да си положителен. Шофьорът псува някого на майка…
Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Паниката от мисълта дали ще успееш да запишеш отрочето си в детска градина не ти дават мира месеци наред. Спазваш всички условия, попълваш всички документи, вървиш на черква постоянно, правиш добрини и си преклонен. В последна сметка фантазията ти се сбъдва и тогава стартира огромният смут. Съмнителна лелка води горкото в помещение с още по-съмнителна хигиена и други дребни съмнителни дечица с родители със подозрително минало. То реве, ти ревеш, звънят баби от провинцията, ревейки. В последна сметка детето се разболява 10 пъти един след различен и на единайстия всички, в това число и то, претръпват и одобряват ориста си.
Да ползваш услугите на БДЖ
Искаш мощни страсти? Страх и адреналин? Изживяване на ръба на човешките благоприятни условия? БДЖ предлага всичко това. Само против сума от към два лв. можеш да си закупиш билет за някоя близка до града ти дестинация, без да си сигурен дали въобще в миналото ще стигнеш там. Ако си от по-смелите, електричката е твоят избор. Качвайки се във трен от този вид, в случай че не в пространството, то обезпечено ще се пренесеш във времето. Аромат на на ниска цена шпек и топла мастика ще те съпътстват по пътя към незнайното, до момента в който някой си пали цигара скрито в кенефа, а пожарогасители липсват…
Да излезеш от вас по мрачно
Светлината е хубаво нещо. Даже в други страни я има и през нощта, с помощта на налично улично осветяване. В някои централни квартали на по-големите градове у нас – също. Егати лукса. И въпреки всичко ти си един от тези, в чиято махала след 20 часа без фенерче не е добре да се излиза. Когато вървиш лятото на къмпинг, ти си богът на компанията. Развил си трето око и дарба да виждаш в тъмното и в тил. Както и отчасти вървене по вода, с помощта на стотиците локви, в които си нагазил в мрака по път към у дома през годините. Наричат те гуру и те следват всякога, когато филмът в киното към този момент е почнал, а още не сте си намерили местата. Толко смут си видял, или по-скоро не си, че към този момент си съвсем вечен.
Да вървиш на токчета по тротоар
Тук страхът е двоен. Веднъж от риска от травми, съпоставим с този при отваряне на новия МОЛ. Втори път при мисълта по какъв начин до края на живота си ще би трябвало да страдаш по обувки, които в никакъв случай няма да са твои, просто тъй като още на втората крачка ще са завършили. Разместени плочки, непокрити шахти, хлъзгави опаковки от какво ли не, зли хора и трупове на неидентифицирани животни по улиците. Ти, натокана, се кълчиш през всички тези трудности, пробвайки се да запазиш достолепието си. Напразно. Купи си гумени ботуши. Бъди мъж.
Да си студент в НАТФИЗ по избори
Непрекъснато си от роля в роля и от подготовка в подготовка. Ето за какво, когато бял бродник нахлува в аудиторията по време на занятия с държание на терорист и изражение на елементарен наркоман, се чудиш дали това не е просто следващият пърформанс на сътрудниците от горния курс. За жал не е. Иска ти се да окажеш помощ на клетия човечец да влезе в правия път, само че той е прекомерно несдържан, а и като артист преценяваш, че индивидът въпреки всичко има гений, нищо че отново си друса.
Да се наредиш на опашка за нещо
Да, не една и две любови да са зародили на опашка за легализация на семестъра в СУ, само че за тези изключения ще приказваме като наближи различен огромен български празник – Свети Валентин. В множеството случаи страхът от гладна гибел, задушаване, нервозен срив, обезводняване, елементарен побой и други надвива сега, в който човек дръзне да се подреди пред гише у нас. Всъщност, съществува цяла подготовка на типовете „ опашки “ в България, от които най-разпространеният вид се подчинява на спецификите на тъй наречените „ объл модел “ или опашка вид „ облак “.
Да се возиш в такси
Тъмна нощ, а домът е надалеч. Имаш едра банкнота, която не се сещаш да развалиш. По-късно ще съжаляваш за това. Стоянка за таксита. Двама спят и нещо в теб ти подсказва да не ги будиш. Другите две са празни. В идващото мустакат чичак със златен пръстен и дълъг нокът на кутрето псува на майка. Разколебан си, само че той ти споделя „ качвай се, че си еб* майката тая вечер, финален курс ми е т`ва, другите ги нема, к`во си мислиш, че пребивавам в т`ва такси ли, да му Еб* майката. “ Качваш се… По-късно разбираш, че не е ОК.
Да свърши ракията
Буквално краят на всичко.
Източник: binar.bg
Най-ужасяващите неща се случват по ярко и на обществени места, а не по мрачно по кьошетата. Обикаляш квартала по спортен екип в безоблачен и привлекателен есенен ден, с цел да купиш самун и сирене, и внезапно попадаш на избирателен афиш с мутрата на най-големия нарушител в познатата ти галактика, а под него – Деси, Гошо и Биби от главното. Първата не съумя да приключи, само че другите двама имат противозаконен бизнес с подправени дипломи и очевидно са и помогнали. Звъниш на майка си и я питаш дали интернационалния ти паспорт е у тях и дали още е годен.
Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго
Всякакви вампири бледнеят пред ужаса от неразбираемото четиво, в което има таблици, числа и неща, които генерации ученици на Техническия университет в София не схващат и няма да схванат. Не можеш да оспориш написаното, тъй като по-скоро би оспорил китайска мъдрост в оригинал. Всеки месец се изправяш пред неизбежното и го приемаш с вярата след трийсет дни присъдата да е по-лека и ясното схващане, че едва ли ще е по този начин.
Да засечеш контрольорска хайка в 84 незабавно след летището
Тамън се връщаш от бригада в Щатите, поради което го записа в последна сметка това висшО. Нямаш българска валута, само че въпреки всичко си си запазил левче за билетче. Влизаш с трите си куфара и предусещане за сармичките на мама. Ненадейно на идната спирка се качват четирима контрольори. Подаваш им билета най-любезно. Отсреща смразяващи погледи се стрелкат към теб, озвучени от сбитото, само че злокобно „ А багажа? “ Разбираш, че си в нарушаване, само че въпреки всичко решаваш да обясниш в каква обстановка си. Напразно. След два дни отиваш да си платиш акта. Возиш се в 22, където контролата подминава три групички от по 15 индивида без билети. Подаваш своя и се опитваш да си положителен. Шофьорът псува някого на майка…
Да си/да не си запишеш детето на детска градина
Паниката от мисълта дали ще успееш да запишеш отрочето си в детска градина не ти дават мира месеци наред. Спазваш всички условия, попълваш всички документи, вървиш на черква постоянно, правиш добрини и си преклонен. В последна сметка фантазията ти се сбъдва и тогава стартира огромният смут. Съмнителна лелка води горкото в помещение с още по-съмнителна хигиена и други дребни съмнителни дечица с родители със подозрително минало. То реве, ти ревеш, звънят баби от провинцията, ревейки. В последна сметка детето се разболява 10 пъти един след различен и на единайстия всички, в това число и то, претръпват и одобряват ориста си.
Да ползваш услугите на БДЖ
Искаш мощни страсти? Страх и адреналин? Изживяване на ръба на човешките благоприятни условия? БДЖ предлага всичко това. Само против сума от към два лв. можеш да си закупиш билет за някоя близка до града ти дестинация, без да си сигурен дали въобще в миналото ще стигнеш там. Ако си от по-смелите, електричката е твоят избор. Качвайки се във трен от този вид, в случай че не в пространството, то обезпечено ще се пренесеш във времето. Аромат на на ниска цена шпек и топла мастика ще те съпътстват по пътя към незнайното, до момента в който някой си пали цигара скрито в кенефа, а пожарогасители липсват…
Да излезеш от вас по мрачно
Светлината е хубаво нещо. Даже в други страни я има и през нощта, с помощта на налично улично осветяване. В някои централни квартали на по-големите градове у нас – също. Егати лукса. И въпреки всичко ти си един от тези, в чиято махала след 20 часа без фенерче не е добре да се излиза. Когато вървиш лятото на къмпинг, ти си богът на компанията. Развил си трето око и дарба да виждаш в тъмното и в тил. Както и отчасти вървене по вода, с помощта на стотиците локви, в които си нагазил в мрака по път към у дома през годините. Наричат те гуру и те следват всякога, когато филмът в киното към този момент е почнал, а още не сте си намерили местата. Толко смут си видял, или по-скоро не си, че към този момент си съвсем вечен.
Да вървиш на токчета по тротоар
Тук страхът е двоен. Веднъж от риска от травми, съпоставим с този при отваряне на новия МОЛ. Втори път при мисълта по какъв начин до края на живота си ще би трябвало да страдаш по обувки, които в никакъв случай няма да са твои, просто тъй като още на втората крачка ще са завършили. Разместени плочки, непокрити шахти, хлъзгави опаковки от какво ли не, зли хора и трупове на неидентифицирани животни по улиците. Ти, натокана, се кълчиш през всички тези трудности, пробвайки се да запазиш достолепието си. Напразно. Купи си гумени ботуши. Бъди мъж.
Да си студент в НАТФИЗ по избори
Непрекъснато си от роля в роля и от подготовка в подготовка. Ето за какво, когато бял бродник нахлува в аудиторията по време на занятия с държание на терорист и изражение на елементарен наркоман, се чудиш дали това не е просто следващият пърформанс на сътрудниците от горния курс. За жал не е. Иска ти се да окажеш помощ на клетия човечец да влезе в правия път, само че той е прекомерно несдържан, а и като артист преценяваш, че индивидът въпреки всичко има гений, нищо че отново си друса.
Да се наредиш на опашка за нещо
Да, не една и две любови да са зародили на опашка за легализация на семестъра в СУ, само че за тези изключения ще приказваме като наближи различен огромен български празник – Свети Валентин. В множеството случаи страхът от гладна гибел, задушаване, нервозен срив, обезводняване, елементарен побой и други надвива сега, в който човек дръзне да се подреди пред гише у нас. Всъщност, съществува цяла подготовка на типовете „ опашки “ в България, от които най-разпространеният вид се подчинява на спецификите на тъй наречените „ объл модел “ или опашка вид „ облак “.
Да се возиш в такси
Тъмна нощ, а домът е надалеч. Имаш едра банкнота, която не се сещаш да развалиш. По-късно ще съжаляваш за това. Стоянка за таксита. Двама спят и нещо в теб ти подсказва да не ги будиш. Другите две са празни. В идващото мустакат чичак със златен пръстен и дълъг нокът на кутрето псува на майка. Разколебан си, само че той ти споделя „ качвай се, че си еб* майката тая вечер, финален курс ми е т`ва, другите ги нема, к`во си мислиш, че пребивавам в т`ва такси ли, да му Еб* майката. “ Качваш се… По-късно разбираш, че не е ОК.
Да свърши ракията
Буквално краят на всичко.
Източник: binar.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ