Да умеем да извикваме спомените си, краткосрочните и дългосрочните, е

...
Да умеем да извикваме спомените си, краткосрочните и дългосрочните, е
Коментари Харесай

Със забрава ставаме по-умни

Да умеем да извикваме спомените си, краткосрочните и дълготрайните, е нещо, от което всички имаме потребност. Това ни е от изгода непрестанно - когато се опитваме да научим нещо ново и когато просто се опитваме да намерим ключовете си. Да умеем да използваме паметта си, с цел да си спомним нечие име също е много потребно умеене в живота.

Въпреки че мнозина считат, че имат добра памет, понякога на всеки се случва да не помни. Когато забравим нещо значимо, се усещаме неуместно, само че нещата не стоят тъкмо по този начин...

Сценарият за това по какъв начин отиваме до магазина, взимаме три продукта, само че внезапно забравяте защо тъкмо сте пристигнал или пък влизате в стая и забравяте за какво въобще сте влезнали, е добре познато на всички.

Ако това постоянно ви се случва, евентуално ще се зарадвате да разберете, че съгласно изследване на Neuron Journal, забравянето е част от значим мозъчен развой, който в края на краищата, ви прави по-умни.

Професори от Университета в Торонто откриха, че съвършената памет в действителност не отразява безусловно нивото на вашата просветеност. Вероятно ще се изненадате, само че забравянето на елементи ви прави по-умни.

Повечето хора считат, че положителната памет ни прави интелигентни същества. Според проучването обаче, забравянето на елементи е нещо изцяло обикновено. То е обвързвано с обстоятелството, че умеете да виждате цялостната картина, вместо да помните дребните детайлности.

Да умеете да виждате общата картина е доста по-добре за мозъка, тъй като има отношение към вашата сигурност.

Мозъците ни са доста по-сложни от компютър, макар честите съпоставения. Хипокампусът, който е част от мозъка, в която се съхраняват спомените, има наклонността да филтрира ненужните детайлности. С други думи, това ни оказва помощ да "оптимизираме интелигентното взимане на решения, като се фокусираме върху това, което е значимо и подценяваме това, което не е. "

Замислете се кое ви е по-лесно: да си спомните лицето или името на някого? Кое е по-важно?

В обществената обстановка е по-добре да помним и двете, само че в случай че бяхме част от животинското царство, да забравим, че нечие лице е еднакво на опасност, би ни коствало живота. Спомнянето на името би било без значение.

Мозъкът не взема решение автоматизирано какво да запомни и какво да не помни. Той записва нови мемоари, само че от време на време презаписва и остарели. Когато се затрупа със мемоари, те влизат в спор между тях и това може да затрудни вземането на значими решения.

Ето за какво мозъкът се стреми да се придържа към по-голямата, по-общата картина, само че това става все по-маловажно с появяването на технологиите. Например, преди, с цел да научите британски език, бе нужно да се научите по какъв начин се изписват думите.

Но в този момент употребявате Гугъл и няма потребност да се учите на това. Всички придобихме неприятния табиет да ревизираме всичко онлайн, от това по какъв начин да сменим батерията на душа до това по какъв начин се прави крем-карамел.

Ако забравяте всичко, добре е да се прегледате, само че в случай че забравяте единствено някои елементи, знайте, че това е изцяло обикновено.

Поуката от историята е, че идващия път, когато забравите нещо, спомнете си, че мозъкът ви просто прави това, за което е основан.

Източник: webstage.bg
Източник: slava.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР