Наследството на Бойко Рашков – война по пътищата и убийства на всеки ъгъл
Да си прави работата, да проверява тежки закононарушения и да спре да подклажда междуинституционална война – подобен съвет даде в понеделник прокуратурата на към този момент някогашния вътрешен министър Бойко Рашков. По-конкретно този съвет пристигна в позиция на Апелативна прокуратура-София, откакто в последния си издихания на поста Рашков реши да си отиде не с джентълменско здрависване, а с „ отворено писмо “ до основния прокурор, от което лъха на застоели интриги.
В писмото си до Иван Гешев от петък Рашков, сякаш за първи път срещаш се с наказателно право, персонално го упреква, че депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев не бил разследван за нарушена карантина против COVID-19. Случай още от началото на годината, който неизвестно за какво тъкмо в този момент стартира да вълнува Рашков, изключително на фона на кървавите убийства и ежедневния тормоз над беззащитни хора по дребните обитаеми места, които са камък в неговата градина. И въпреки че вътрешният министър добре знае, че основният прокурор по закон няма нищо общо с никое съответно следствие, било то и против въпросния народен представител, за него на финалната права от ръководството му отпред на Министерство на вътрешните работи пристигна доста комфортно да хвърли финален залп против Гешев на изпроводяк. И получи подобаващ отговор от прокуратурата, която му напомни малко по малко дейностите си по съответната инспекция и най-много – подсети му, че това, което той оставя след себе си като министър по никакъв начин не е цветущо. Цитира му и 6 съответни случая на позволени от Министерство на вътрешните работи тежки престъпни закононарушения, единствено от последния месец, при които хора, част от които и на напреднала възраст, изгубиха живота си бити, ограбени и унизени в личните си домове.
Прокуратурата в тази ситуация доста вярно припомня на Бойко Рашков за бруталния обир на 86-годишна жена в с. Скутаре, Пловдивско, за убийството за обир на 82-годишен мъж в с. Микрево, Благоевградско, за умишленото ликвидиране на 44-годишен мъж в с. Еница, Плевенско, за убийството, осъществено с особена свирепост на 61-годишен мъж край гр. Мизия, Врачанско, за побоя над таксиметров водач във Велико Търново, осъществени по хулигански подбуди от 18-годишен юноша, за побоя над 73-годишен гражданин на с. Галиче, Врачанско и други. Всички тези нещастия, случили се за по малко от 30 дни, би трябвало да послужат за равносметка на към този момент някогашния вътрешен министър, тъй като в цитираните случаи приказваме не за суха статистика, а човешки ориси.
Животите и орисите на хората обаче очевидно по този начин и не развълнуваха Бойко Рашков за 1 година. Първо като длъжностен министър, а по-късно и като постоянен, единствените старания, които той постави бяха в посока да извърши поръчката на тези, които го инсталираха на поста и му дадоха обещание светлото бъдеще на ръководител на КПКОНПИ – да дискредитира прокуратурата и персонално основния прокурор Иван Гешев. Старание видяхме от негова страна и по линията – борба със правосъдната власт и мислене на правилото „ всички, с изключение на мен, са маскари “. Междувременно, всеки ден в леглата си старци са убивани, младежи губят живота си на улицата поради незадоволителния надзор над битовата престъпност, поръчковите убийства, като от 90-те години, се завърнаха, а пияните и дрогирани водачи се развилняха с невиждани до момента темпове. Войната по пътищата взе връх.
Бойко Рашков обаче остана непреклонен към протичащото се към него. Или по-точната дума е „ нахален “, тъй като по този начин и не видя нито една неточност в дейности си като началник на Министерство на вътрешните работи и трансферира цялата „ виновност “ за взрива на престъпността на правосъдната власт. Арогантността му пролича изключително блестящо и при доклада, който даде в понеделник, съвсем по същото време, в което от прокуратурата учтиво го помолиха да си гледа личната работа, от която зависят животите и здравето на българските жители, вместо да я нападна с претоплени злословия, като на махленска клюкарка. Поведението на Рашков точно по време на доклада му за свършеното в последната половин година, а и явяващ се финален за него като министър, бе най-чистата оценка за качествата му на началник – експанзия, непукизъм, хвалби с измислени достижения, които действителната реалност не удостоверява, и изпускане на нерви против публицисти, които му задават неуместни въпроси, а той плаши с „ изпъждане “ от залата. Повтаряне на остарели опорки за „ престъпния избор на Движение за права и свободи и ГЕРБ “, „ незаконния режим на Борисов “, " чекмеджета, кюлчета " и всички към този момент добре познати мантри, за които по този начин и за повече от 1 година не съумя да показа годни доказателства. Това и ще му остане на Рашков.
Паралелният свят на неслучилия се вътрешен министър, в който той е „ най-способният герой против мафията “ обаче популярност Богу остава в историята и само в личната му глава. Лошото е, че тези позволени зверства, като цитираните от прокуратурата в позицията й, ще се множат от ден на ден, до момента в който отпред на Министерство на вътрешните работи не застане в действителност зрял началник. Истинската визитка на Рашков като вътрешен министър са точно тези случаи, а не стъкмената статистика за някакъв незабележим за хората „ растеж на разкриваемостта и спад на престъпността “, за който той и подчинените му настояват по медиите и пред камерите. Кривата стремително е тръгнала надолу. Нищо, че Рашков си потегля тъкмо толкоз безславно и с отрицателна конотация във връзка с репутацията му, както и пристигна. Да му мислят идващите.
В писмото си до Иван Гешев от петък Рашков, сякаш за първи път срещаш се с наказателно право, персонално го упреква, че депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев не бил разследван за нарушена карантина против COVID-19. Случай още от началото на годината, който неизвестно за какво тъкмо в този момент стартира да вълнува Рашков, изключително на фона на кървавите убийства и ежедневния тормоз над беззащитни хора по дребните обитаеми места, които са камък в неговата градина. И въпреки че вътрешният министър добре знае, че основният прокурор по закон няма нищо общо с никое съответно следствие, било то и против въпросния народен представител, за него на финалната права от ръководството му отпред на Министерство на вътрешните работи пристигна доста комфортно да хвърли финален залп против Гешев на изпроводяк. И получи подобаващ отговор от прокуратурата, която му напомни малко по малко дейностите си по съответната инспекция и най-много – подсети му, че това, което той оставя след себе си като министър по никакъв начин не е цветущо. Цитира му и 6 съответни случая на позволени от Министерство на вътрешните работи тежки престъпни закононарушения, единствено от последния месец, при които хора, част от които и на напреднала възраст, изгубиха живота си бити, ограбени и унизени в личните си домове.
Прокуратурата в тази ситуация доста вярно припомня на Бойко Рашков за бруталния обир на 86-годишна жена в с. Скутаре, Пловдивско, за убийството за обир на 82-годишен мъж в с. Микрево, Благоевградско, за умишленото ликвидиране на 44-годишен мъж в с. Еница, Плевенско, за убийството, осъществено с особена свирепост на 61-годишен мъж край гр. Мизия, Врачанско, за побоя над таксиметров водач във Велико Търново, осъществени по хулигански подбуди от 18-годишен юноша, за побоя над 73-годишен гражданин на с. Галиче, Врачанско и други. Всички тези нещастия, случили се за по малко от 30 дни, би трябвало да послужат за равносметка на към този момент някогашния вътрешен министър, тъй като в цитираните случаи приказваме не за суха статистика, а човешки ориси.
Животите и орисите на хората обаче очевидно по този начин и не развълнуваха Бойко Рашков за 1 година. Първо като длъжностен министър, а по-късно и като постоянен, единствените старания, които той постави бяха в посока да извърши поръчката на тези, които го инсталираха на поста и му дадоха обещание светлото бъдеще на ръководител на КПКОНПИ – да дискредитира прокуратурата и персонално основния прокурор Иван Гешев. Старание видяхме от негова страна и по линията – борба със правосъдната власт и мислене на правилото „ всички, с изключение на мен, са маскари “. Междувременно, всеки ден в леглата си старци са убивани, младежи губят живота си на улицата поради незадоволителния надзор над битовата престъпност, поръчковите убийства, като от 90-те години, се завърнаха, а пияните и дрогирани водачи се развилняха с невиждани до момента темпове. Войната по пътищата взе връх.
Бойко Рашков обаче остана непреклонен към протичащото се към него. Или по-точната дума е „ нахален “, тъй като по този начин и не видя нито една неточност в дейности си като началник на Министерство на вътрешните работи и трансферира цялата „ виновност “ за взрива на престъпността на правосъдната власт. Арогантността му пролича изключително блестящо и при доклада, който даде в понеделник, съвсем по същото време, в което от прокуратурата учтиво го помолиха да си гледа личната работа, от която зависят животите и здравето на българските жители, вместо да я нападна с претоплени злословия, като на махленска клюкарка. Поведението на Рашков точно по време на доклада му за свършеното в последната половин година, а и явяващ се финален за него като министър, бе най-чистата оценка за качествата му на началник – експанзия, непукизъм, хвалби с измислени достижения, които действителната реалност не удостоверява, и изпускане на нерви против публицисти, които му задават неуместни въпроси, а той плаши с „ изпъждане “ от залата. Повтаряне на остарели опорки за „ престъпния избор на Движение за права и свободи и ГЕРБ “, „ незаконния режим на Борисов “, " чекмеджета, кюлчета " и всички към този момент добре познати мантри, за които по този начин и за повече от 1 година не съумя да показа годни доказателства. Това и ще му остане на Рашков.
Паралелният свят на неслучилия се вътрешен министър, в който той е „ най-способният герой против мафията “ обаче популярност Богу остава в историята и само в личната му глава. Лошото е, че тези позволени зверства, като цитираните от прокуратурата в позицията й, ще се множат от ден на ден, до момента в който отпред на Министерство на вътрешните работи не застане в действителност зрял началник. Истинската визитка на Рашков като вътрешен министър са точно тези случаи, а не стъкмената статистика за някакъв незабележим за хората „ растеж на разкриваемостта и спад на престъпността “, за който той и подчинените му настояват по медиите и пред камерите. Кривата стремително е тръгнала надолу. Нищо, че Рашков си потегля тъкмо толкоз безславно и с отрицателна конотация във връзка с репутацията му, както и пристигна. Да му мислят идващите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ